Лей Грийнууд
Лили (16)

Глава шестнадесета

— Трябва да се съглася, че въпреки неприличния начин, по който той изрази това — каза господин Торагуд, — изглежда, че господин Рандолф има чувства към госпожица Стърлинг. Това облекчава съвестта ми значително. Също така бих искал да ви напомня, че аз съм свещеник и вече съм тук.

Зак усещаше как адът се отваря, за да го погълне. Всяка дума, която той изричаше, го приближаваше все повече към нещо, което му се струваше като смъртна присъда за живота, който той някога бе искал.

— Лили не иска да се омъжва за мен — възрази той, без да интересува от това, че отчаянието в гласа му се долавяше ясно. — Тя иска да бъде свободна. Аз ще бъда истински тиранин по отношение на почтеността й. Ще я държа заключена в тази стая. Никога няма да й позволя да слезе долу, дори ако там има само един мъж. Няма да й позволя да има нищо общо с онези жени там.

Момичетата се закискаха.

— Дори няма да й позволя да се вижда с Доди. Ще й бъде забранено да работи. Единствените хора, които ще могат да я посещават, ще бъдат госпожа Торагуд и нейните внимателно подбрани приятелки.

— Надявам се и аз да бъда между тези приятелки — вметна Бела.

— Вероятно. Ти започваш да се превръщаш в по-праведна кучка, отколкото съм предполагал, че можеш да бъдеш.

— Няма нужда да ставате вулгарен — скастри го свещеникът.

— Вие нахълтвате тук и ме обвинявате, че съм се възползвал от единствената жена, която не бих докоснал, дори ако животът ми зависеше от това, а се осмелявате да ме наричат вулгарен? Ако бях на ваше място, щях да хвърля един поглед на библията си. Струва ми се, че не я четете достатъчно внимателно.

— Той започва да говори все повече като влюбен — каза Доди.

— Ти мълчи! — тросна й се Зак. — Между другото, ти си уволнена. Събери си нещата и по пладне да те няма.

— Не можеш да уволниш Доди — възпротиви се Лили. — Кой ще управлява заведението, ако тя си отиде?

Доди се разсмя като човек, когото не го беше грижа, че губи работата си.

— Целият този разговор е абсурден — заяви Зак. — Няма да се оженя за Лили и толкова. Пък и всички вие знаете също толкова добре, колкото и аз, че на нея не трябва да й се позволява да се омъжи за човек като мен. Баща й вероятно ще ме застреля.

— Знаем, че не си достоен за нея — каза Доди. — По това никой не спори.

— Аз го оспорвам — заяви Лили, но никой не й обърна внимание.

— Какво ще направите, за да решите проблема й? — поинтересува се свещеникът.

— Заведете я при брат ми Тайлър — отвърна Зак. — Той и Дейзи ще се справят.

— Смяташ ли да му кажеш какво си направил? — попита Доди.

— Нищо не съм направил! — изкрещя в отговор Зак.

— И как смяташ да обясниш всичко на Джордж, когато той разбере? — попита отново Доди.

— Няма да разбере.

— Ако Тайлър не му каже, аз ще го направя.

Тайлър щеше да каже на Джордж. Той сигурно нямаше да се съгласи да помогне на Лили, ако Зак не му разкажеше всичко. Тайлър си беше такъв по природа. А ако Джордж решеше, че Зак е съсипал една млада жена, без значение дали наистина беше направил нещо, или не, брат му щеше да побеснее. Никой, нито дори Мадисън, не приемаше южняшкото кавалерство по-сериозно от Джордж.

Някой щеше да каже и на Монти и Хен — те рано или късно научаваха всичко — и двамата щяха да дойдат да потърсят Зак. Зак не беше съвсем сигурен дали те първо щяха да го застрелят или да го пребият до смърт. Никога не беше разбирал близнаците, но знаеше, че бяха способни да го отведат пред олтара, дори ако се наложеше да го вържат.

— Не можете да принуждавате Лили да се омъжва за това чудовище — заяви госпожа Торагуд. — По-скоро би трябвало да й намерим някой почтен младеж.

— И още как — тросна се в отговор Зак. — И да я държите в капана на един брак без любов до края на живота й. Лили е добра, любезна и щедра. Тя има нужда от мъж като нея. В противен случай е все едно, че я омъжвате за онзи Йезекия.

— Имаш ли нещо против да се омъжиш за Зак? — обърна се Доди към Лили.

Лили се изчерви и сърцето на Зак се сви. Нямаше нищо по-опасно от жена, която се изчервява в неподходящия момент. Когато жените започнеха да се изчервяват, както Лили сега, човек можеше да се откаже от всичко и да си сложи главата на дръвника.

— Харесвам те много — отговори Лили. — Ти също си добър, любезен и щедър. И другите момичета казват същото. Не мисля, че бих имала нещо против да се омъжа за теб.

Зак сякаш чуваше дрънченето на веригите, които заплашваха да оковат ръцете и краката му.

— Помисли си за всички онези неща, които не ти харесват у мен — каза той. — Аз съм комарджия и не си лягам по цяла нощ. Ругая. Спя гол. Ти ми каза, че мразиш всичко това.

— Ти си го виждала в естествено състояние! — извика Сара Торагуд и лицето й почервеня като домат.

Зак прокле мислено, че се беше паникьосал. Той забиваше също толкова гвоздеи в собствения си ковчег, колкото и Лили.

— Има много неща, които харесвам у теб — отвърна Лили. — Ти се грижиш за мен от самото начало. Подслоняваш всички тези момичета и им намираш съпрузи, когато загазят.

— Всички знаят, че Зак е добрият самарянин, когато става дума за момичета в беда — каза Доди. — Освен това знаем, че ти си единствената, която вижда само доброто у него.

— Струва ми се, че те си подхождат идеално — заяви господин Торагуд. — За мен ще бъде удоволствие да извърша церемонията. Какво ще кажете за след един час в църквата?

Зак чу как желязната врата се затръшва и ключът превърта в ключалката. Той беше в капан. Нямаше начин да е измъкне. Никакъв начин. Освен ако… Имаше една последна, отчаяна възможност. Това беше средство, което той би предпочел да не използва, но един удавник беше готов да се хване дори за сламка.

— Добре, ще го направя — каза той. — Но искам церемонията да бъде извършена в заведението и от човек, когото аз ще избера.

— Не мисля, че… — започна жената на свещеника.

— Изобщо не ми пука какво мислиш — прекъсна я Зак. — Вие всички нахълтахте тук, започнахте да ми важничите и да ми говорите за морал, доброта и съсипани жени. Добре, съгласих се на онова, което искахте, но ще го направя, както аз искам. Можете да останете, ако желаете да се уверите, че възелът е затегнат достатъчно, но когато всичко свърши, искам незабавно да се разкарате оттук. И не смейте повече да се появявате пред очите ми, защото ще наредя да ви изхвърлят.

— Струва ми се, че съпругата ви също ще има право на глас по този въпрос — отвърна госпожа Торагуд с ехидна усмивка.

— Съпругата ми може да ходи, където пожелае, да се вижда с когото пожелае, но тази кръчма е моя — заяви Зак — и тук става само това, което кажа аз.

Двамата Торагуд се втренчиха ядосани в него, но нито един от тях не посмя да го предизвика.

— Сигурна ли си, че искаш да направиш това? — обърна се Зак към Лили. В гласа му се долавяше неочаквана нежност.

Тя кимна.

— Доди, заведи я да се приготви. Момичета, вие можете да й помогнете. Останалите — разкарайте се веднага от спалнята ми.

 

 

— Все още не е късно да промениш решението си — каза Доди на Лили. — Можеш да се преместиш в някой малък град на изток и да се преструваш, че никога не си се познавала със Зак Рандолф.

Двете бяха сами в стаята на Доди. Лили беше облякла най-хубавата си рокля, но й беше трудно да поддържа добро настроение. Изминалият половин час в спалнята на Зак беше най-потресаващият в целия й живот. Всичко бе станало толкова бързо, толкова неочаквано, че тя не бе имала време да го осмисли и все още не беше уверена, че постъпва правилно.

— Искам да се омъжа за Зак — отговори тя. — Искам това от известно време, но не предполагах, че той ще бъде толкова ядосан, че трябва да се ожени за мен.

Тя си беше казвала, че да се омъжи за Зак е най-добрият начин да го спаси. Досега Лили не бе имала възможността да направи нещо за него, но като негова съпруга нещата щяха да бъдат различни.

Лили обаче не се залъгваше с илюзии. Беше влюбена в Зак и искаше да се омъжи за него дори само по тази причина. Въпреки това не би се съгласила с този брак, ако не вярваше, че дълбоко в душата си той също я обича. Поне мъничко.

— Когато ти продължаваше да се усмихваш и да му повтаряш, че трябва да се ожени за мен, аз бях уверена, че постъпвам правилно — продължи Лили. — Но той беше толкова ядосан. Не беше честно да споменаваш Джордж.

— Напротив — каза Доди. Тя сресваше косата на Лили, като се опитваше да я увие върху главата й по няколко различни начина. — Зак не знае какво е най-добро за него. Никога не е знаел. През половината от времето си той дори не знае какво точно иска. През останалата част пък е уверен, че не заслужава онова, което иска. Единственият начин той да се ожени, е, като бъде подмамен да го направи.

— Не мога да направя това — каза Лили. Тя скочи от стола си толкова бързо, че косата й се изплъзна от ръцете на Доди, преди тя да беше успяла да я задържи. Доди бутна Лили обратно на мястото й и отново започна да прави прическата й.

— По-добре е да си ти, отколкото някоя глупачка, която не го обича.

Лили се извъртя на стола си, но този път Доди беше подготвена.

— Да, всяка жена тук знае, че си влюбена до уши в Зак. Всяка жена, освен теб, ако трябва да бъда съвсем точна.

— Знам, че обичам Зак, но започвам да се чудя дали той ме обича. Мислех, че ме обича. Миналата нощ на лодката бях сигурна, че той не може да ме целува и прегръща така, без да ме обича поне мъничко. Но след тази сутрин вече не съм толкова сигурна.

— Зак Рандолф е най-големият егоист, когото Господ е създал. Мисли, че светът трябва да се върти около неговите желания, но съм сигурна, че той също те обича. Вярно е, че все още не знае това. Мисли, че няма право да обича жена като теб. Просто защото е уверен, че жена като теб не може да го обича.

— Защо? Та той е такъв прекрасен човек.

— Зак се харесва много — така и трябва, тъй като мисли единствено за себе си, но не се възхищава от себе си.

— Не те разбирам.

— Не съм сигурна, че аз самата го разбирам. Просто знам, че е така. Той е готов на всичко, за да си осигури всички удобства, да се увери, че по отношение на кръчмата всичко става така, както той го иска, но не смята, че заслужава най-доброто от живота. Дори си е наложил да мисли, че не го иска.

— Но Зак заслужава най-доброто. Всички знаят това.

— Не всички, но предполагам, най-важното е, че ти го знаеш.

— Ти също го знаеш.

— Да, каквато съм си глупачка, аз смятам, че този мъж е принц. Ако трябва да бъда съвсем откровена — и ако кажеш дори една думичка за това, ще го отрека и ще те продам като бяла робиня — аз бих се омъжила за него на часа, ако мислех, че има дори най-малък шанс нещо да се получи. Но Зак беше твърдо решен да не се жени още в деня, в който за първи път го видях. Той все още си мисли, че не иска да се жени. Когато осъзнах, че си влюбена в него, аз реших, че той ще се ожени за теб. Затова и ти помогнах да промениш номера с танца си. Затова и тази сутрин бях толкова настоятелна. Ти ще спасиш Зак Рандолф от самия него.

Лили се усмихна широко.

— Реших да направя точно това преди доста време.

Въпреки това съмненията й не изчезнаха напълно. Лили нямаше никаква представа как щеше да спаси Зак. Той не приличаше на мъж, който би се оставил да го водят за носа. Тя знаеше, че може да поиска съвет от Доди, но не можеше да разчита на външен човек за такова нещо. Между двама души, които се обичаха, нямаше място за трети, без значение какви са обстоятелствата.

Тя се запита дали нейната невинност, която бе привлякла Зак толкова силно още от самото начало, нямаше да се окаже причината за провала й.

Лили не можеше да си позволи да се провали. В противен случай тя беше длъжна да отстъпи още сега. Имаше достатъчно други жени, които биха дали мило и драго да бъдат на нейно място.

Лили не можеше да се откаже от възможността да запази Зак само за себе си. В продължение на дни тя не бе мислила за нищо друго, освен за това. Причината за идването й в Сан Франциско може би бяха фантазиите на едно момиче, но вечерта, когато бе влязла в „Малкото райско кътче“ и бе видяла Зак на игралната маса, те бяха отстъпили пред мечтите на една жена. Още тогава тя разбираше, че прави верния избор. Просто не бе знаела как да постигне целта си.

Сега обаче знаеше.

— Време е — каза Доди. — И не забравяй, че ако имаш нужда от помощ, аз ще бъда наблизо.

— Благодаря, но това е нещо, с което предпочитам да се справя сама.

 

 

— Не ме гледай така, мазен, стар мръснико — каза Зак на мъжа, който седеше в люлеещия се стол в кабинета му, пушеше една от най-хубавите пури на Зак и се наслаждаваше на остатъка от брендито в чашата си. — И не се преструвай, че досега не си вършил такива неща.

— Разбира се, че съм вършил, и не го отричам. Но мислех, че ти си прям човек и не би извъртял такъв гаден номер на толкова сладко момиче като Лили.

— Ти пък какво знаеш за Лили? — попита Зак, който внезапно се зачуди дали всяко влечуго, което пълзеше из квартала, не знаеше за Лили.

— Чувал съм за нея — отвърна преподобният Амброуз Уилямс Дъмбартън III. — Едва ли има човек в квартала, който да не е чувал за нея. По дяволите, тя раздава дрехи на половината от жените, които се разхождат по улиците.

По дяволите! Още едно нещо, което тя бе вършила, докато Зак бе спал, вместо да я държи под око.

— Е, щом като я познаваш толкова добре, би трябвало да знаеш, че тя е твърде добра за човек като мен. Само че онзи проклет свещеник и приятелчетата му са ме притиснали в ъгъла. Трябва да се оженя за нея, но няма смисъл да съсипвам живота на горкото момиче. Ако ти не регистрираш брака, той няма да бъде законен и няма да бъде обвързващ. Ако всички си държат устите затворени, никой дори няма да разбере, че тя е омъжена. И след няколко месеца, когато нещата се поуталожат и тя осъзнае каква грешка е направила, може да изчезне незабелязано. Може да казва на хората, че никога не е ходила в Калифорния. Аз ще се погрижа да й осигуря достатъчно средства, за да може да започне нов живот някъде другаде.

— А какво смяташ да правиш дотогава? — поинтересува Уинди. — Да спиш на дивана?

Зак смяташе да прави точно това, но Уинди едва ли щеше да му повярва, ако му го кажеше. Всъщност никой не би го повярвал.

— Ще я заведа в пансиона на Бела. Докато онзи дракон я пази, всичко ще бъде наред, стига аз да си стоя в кръчмата. Ако не се получи, тя винаги може да каже, че съпругът й е умрял. Една богата вдовица има предимство пред едно неомъжено момиче.

— Сигурен съм, че знаеш всичко по този въпрос — каза Уинди, — но това не решава проблема ни.

— Ние нямаме проблем — тросна се Зак. — Аз искам от теб да извършиш фиктивна брачна церемония, за да може Лили да си тръгне, когато пожелае. Толкова е просто. Ти само трябва да се съгласиш или да откажеш.

— А ако тя не пожелае да си тръгне?

— Ще пожелае.

 

 

Лили не можеше да повярва, че вече е омъжена. Всичко се беше случило толкова бързо, че й се струваше нереално. С всяка измината минута тя се чувстваше все по-неуверена, че е постъпила правилно. Зак се бе държал раздразнено по време на цялата церемония. Той почти бе изритал господин и госпожа Торагуд навън още в мига, в който церемонията беше приключила.

Сега, докато таксито им се движеше към пансиона на Бела, Зак седеше дълбоко замислен до Лили. Тя не искаше да връща при Бела. Лили беше по-уплашена, отколкото бе била, когато бе напуснала Салем. Тогава поне беше тръгнала накъде с точно определена цел. Сега обаче й се струваше, че Зак иска да ги раздалечи колкото се можеше повече.

— Все още не разбирам защо не мога да остана в кръчмата с теб — каза Лили.

— Мястото не е подходящо за теб. Никога не е било.

— Но аз не искам да се връщам при Бела.

— Това е нещо съвсем различно. Оставих те да вземеш твърде много решения сама.

— Това си е моят живот.

— Но ти ме направи отговорен за теб в минутата, в която си напуснала дома си. Ако не бях такъв мързелив егоист и непрокопсаник, щях да разбера това още в самото начало.

— Но ти го разбра. Ти се грижеше за мен, откакто се появих в града.

— Нямах предвид това. Исках да кажа, че трябваше да те кача на влака и да те върна във Вирджиния дори насила, ако се наложеше. Аз обаче не можех да си вдигна носа над картите достатъчно дълго, за да осъзная какво става. Преструвах се, че нещата се оправят, като се надявах да си тръгнеш сама. И виж какво стана сега. Ти си омъжена за мен.

— Толкова ужасно ли е това?

— Не знам, а мисля, че и ти не знаеш. Но ти няма да разбереш това от мен.

— Какво искаш да кажеш? Нали няма да ме върнеш във Вирджиния?

— Не, вече е твърде късно за това, но отсега нататък ще живееш при Бела. Ако там не ти харесва, ще ти намеря друг пансион. Бих те завел в хотела, но все още не знам как ще се оправя с Тайлър.

— Все още не разбирам защо не мога да остана при теб. Така просто ще ми бъде необходимо повече време да стигам до заведението.

— Ти не разбираш ли какво ти говоря? — обърна се Зак към нея. На лицето му бе изписана смесица от гняв и раздразнение. — Ти никога вече няма да стъпиш в кръчмата.

Лили не знаеше какво да отговори, но знаеше, че не може да му позволи да я захвърли в някакъв пансион, да затвори вратата след нея и да я забрави.

— Но как ще помагам на Доди?

— Доди се оправя сама в продължение на години. Ще се оправи и без твоята помощ.

Лили не смяташе да остави нещата така, но не знаеше какво можеше да направи точно сега.

— И какво ще правя по цял ден?

— Не трябва да правиш нищо.

— Ако нямам никаква работа, направо ще полудея.

— Може би ще можеш да помагаш на госпожа Торагуд. Поне няма да ти се налага да готвиш, да чистиш или да доиш крави.

Лили го погледна в очите с надеждата да открие в погледа му насмешка, но Зак говореше съвсем сериозно.

Тя отвори уста, за да му възрази, но веднага я затвори. Нямаше смисъл. Зак не обръщаше никакво внимание на думите й. Той беше взел решението си и никой не можеше да го накара да го промени. Тя никога досега не го беше виждала толкова неотстъпчив. Струваше й се, че Зак се държи като човек, който е бил притиснат в ъгъла и сега се вкопчва в единственото възможно решение.

За Лили обаче това решение не беше приемливо. Тя не смяташе, че то е приемливо и за Зак, но щеше да й се наложи да изчака, докато не измисли какво да направи, когато той бъде готов да се вслуша в думите й.

 

 

— Какво търсиш тук? — попита Бела.

— Връщам Лили при теб — отговори й Зак.

— Не можеш да го направиш — възрази Бела. — Не пускам мъже в пансиона си.

— Лили остава тук — заяви Зак. — Аз оставам в кръчмата.

Лили се беше страхувала, че той ще каже нещо такова, но въпреки това думите му я изненадаха. Бела дори не се опита да скрие изненадата си.

— Но вие току-що се венчахте.

— Знам — отвърна Зак, — но кръчмата не е подходящо място за нея. Вие с госпожа Торагуд казахте това твърде ясно.

— Да, но…

— Тя трябва да остане тук, докато не измисля нещо. Междувременно недей да казваш нищо на никого. Лили няма да има никаква полза, ако хората започнат да говорят.

— Те няма да мълчат дълго — каза Бела.

— Аз бих казал, че това зависи от теб и госпожа Торагуд.

Това беше очевидно предизвикателство.

— Аз ще оценя това — каза Лили. Тя не смяташе, че можеш да понесе да чуе как някой спекулира с връзката й със Зак. А точно това щеше да се случи, ако някой откриеше, че те са женени и не живееха на едно и също място, дори ако това място беше кръчма.

— Добре — каза Бела, — но по-добре измисли нещо, и то бързо.

— Благодаря. Оставям на теб да помогнеш на Лили да се настани. Трябва да се върна в заведението.

Лили за малко да протегне ръка, за да го върне. Искаше й се да го помоли да остане, но знаеше, че той няма да го направи. Може би щеше да бъде най-добре да го остави да си тръгне. Зак бе изпитал много по-силен шок от нея. Тя искаше да се омъжи, но той не го бе поискал.

— Ще се върна, когато мога — обеща й Зак, — но каквото и да става, ти не трябва да се доближаваш до кръчмата. Ясно ли е?

Лили кимна.

— Добре. Не се тревожи за нищо. Нещата ще се уредят от само себе си, без да усетиш.

 

 

— Какво искаше да каже той с това? — попита Бела, когато Зак си тръгна.

Лили нямаше никаква представа, но нямаше намерение да позволи на Бела да разбере.

— В живота си Зак има само мен и кръчмата — отговори тя, — но той не смята, че едното е съвместимо с другото. Трябва да реши какво да прави с нас.

— Внимавай да не реши, че харесва кръчмата повече от теб — предупреди я Бела.

Лили се страхуваше точно от това. Едва сега започваше да разбира колко много се беше надявала Зак да се влюби в нея. Беше отричала чувствата си толкова дълго, че не беше забелязала как те стават все по-силни.

През миналата нощ сякаш беше прогледнала. Лили не само беше осъзнала, че беше отчаяно влюбена в Зак Рандолф, но и това, че искаше да бъде негова жена. Но дори когато той се беше съгласил да се ожени за нея, тя знаеше, че няма да й бъде лесно.

Решението на Зак да я остави при Бела, а той самият да живее в кръчмата, късаше сърцето й. Той, изглежда, беше решил да я отдалечи от себе си колкото се може повече. Лили се изкушаваше да му откаже това направо, но лошото настроение, в което той беше изпаднал, й беше непознато. Тя беше чувала много истории за характера на мъжете от семейство Рандолф. Ако го ядосаше твърде много, той беше в състояние да я качи на следващия влак за Вирджиния.

Но което беше по-лошо, тя се страхуваше, че така може да го накара да се бори срещу нея толкова силно, че да не си позволи да осъзнае, че я обича. Зак се страхуваше от любовта, от това, че не можеше да я има, от това, че не я заслужаваше. Лили трябваше да намери начин да му помогне да види какво прави със себе си. В противен случай неговият страх щеше да му попречи да бъде истински щастлив. А също и на нея.