Сидни Шелдън
Кръвна връзка (53)

ГЛАВА 53

Елизабет седна в леглото с лудо разтуптяно сърце и не можеше да разбере какво бе това, което я събуди. После го чу пак. Някакъв зловещ пронизителен писък, който сякаш идваше изпод прозореца, подобен на звука, издаван от човек в предсмъртна агония. Тя стана и се запрепъва към прозореца, загледана в нощния мрак. Нощта приличаше на пейзаж от Домие, осветяван от студената зимна луна. Дърветата бяха черни и голи, а вятърът брулеше клоните им. Далече в ниското морето приличаше на врящ казан.

Писъкът се разнесе отново. После още веднъж. И Елизабет разбра какво беше това. Пеещите камъни. Сирокото се бе засилил и духаше през тях, издавайки ужасния пронизителен звук отново и отново. Стори й се че чува гласа на Рийс, който плаче и я моли да му помогне. Не можейки да издържа повече, тя запуши с ръце ушите си, но звукът не изчезваше.

Елизабет тръгна към вратата на спалнята и с изненада установи, че е много отпаднала. Мозъкът й бе замъглен от изтощение. Излезе в коридора и тръгна надолу по стъпалата. Усещаше се замаяна, сякаш е била упоена с лекарства. Опита се да извика инспектор Кампаня, но гласът й се бе превърнал в дрезгав шепот. Продължи да слиза по стъпалата, опитвайки се да запази равновесие. Извика високо: „Инспектор Кампаня!“

Не получи никакъв отговор. Елизабет се повлече към хола. Нямаше го там. Тръгна от стая в стая, като се придържаше за мебелите, за да не падне.

Инспектор Кампаня бе изчезнал от къщата.

Тя бе сама.

Елизабет застана объркана в коридора, опитвайки се да размисли. Инспекторът сигурно беше излязъл да поговори с полицаите в патрулната кола. Разбира се, че така е направил. Отиде до входната врата, отвори я и надникна навън.

Там нямаше никой. Само черната нощ и виещият вятър. Обзета от все по-нарастваща уплаха, Елизабет се обърна и тръгна към кабинета. Реши да се обади в полицията и да разбере какво се е случило. Вдигна слушалката, но линията бе прекъсната. И в този миг осветлението угасна.