Сидни Шелдън
Кръвна връзка (48)

ГЛАВА 48

Бялата лампичка на прекия телефон на Рийс светна, давайки сигнал, че го търсят. Само няколко души знаеха прекия му телефонен номер. Вдигна слушалката.

— Ало?

— Добро утро, мили. — Не можеше да сбърка дрезгавия характерен глас.

— Не трябва да ми се обаждаш.

Тя се изсмя.

— Никога не си се тревожил за подобни неща. Да не искаш да кажеш, че Елизабет вече те е опитомила?

— Какво искаш? — попита Рийс.

— Искам да те видя днес следобед.

— Невъзможно е.

— Не ме ядосвай, Рийс. Аз ли да дойда до Цюрих или…

— Не. Тук не можем да се срещнем. — Той се подвоуми. — Аз ще дойда при тебе.

— Така е по-добре. Знаеш къде, мили.

Рийс бавно остави слушалката и постоя замислен. Що се отнасяше до него, това бе само една кратка връзка с красива жена, която бе приключил отдавна. Но Елен не бе жена, от която човек можеше да се откачи лесно. Тя се отегчаваше с Шарл и искаше да бъде с Рийс. „Ние с теб можем да бъдем чудесен отбор“ — бе казала тя, а Елен Рофи-Мартел можеше да бъде много решителна. И много опасна. Рийс реши, че ще се наложи да прескочи до Париж. Трябваше да я накара да разбере веднъж завинаги, че между тях двамата не може да има нищо повече.

Малко по-късно той влезе в кабинета на Елизабет и очите й заблестяха радостно. Тя го прегърна и прошепна:

— Мислех си за тебе. Хайде да се приберем и да се любим целия следобед.

— Станала си сексуална маниачка — засмя се той.

Тя го притегли към себе си.

— Знам. Нали е чудесно?

— За съжаление трябва да отлетя за Париж, Лиз.

Тя се опита да прикрие разочарованието си.

— Да дойда ли и аз с тебе?

— Няма смисъл. Става въпрос за някаква дребна неуредица. Ще се върна довечера. Ще вечеряме късно.

Когато Рийс влезе в познатия малък хотел на левия бряг на Сена, Елен бе вече там, седеше в ресторанта и го чакаше. Рийс не си спомняше някога да е закъснявала. Тя беше организирана и делова, изключително хубава, интелигентна и чудесна любовница, но нещо все пак й липсваше. Елен бе жена без никаква милост. У нея имаше някаква жестокост като на убиец. Рийс бе виждал мнозина, които бяха станали нейни жертви. Но той нямаше намерение същото да се случи и с него. Седна на масата до нея.

— Изглеждаш добре, скъпи — подхвърли тя. — Бракът ти се отразява добре. Елизабет добра ли е в леглото?

Той се усмихна, за да не прозвучи отговорът му грубо:

— Не е твоя работа.

Елен се наведе напред и взе ръката му.

— А, моя работа е, скъпи. Това засяга и двама ни.

Тя започна да гали ръката му и той си я представи в леглото. Една дива, опитна и ненаситна тигрица. Отдръпна ръката си.

Погледът й стана студен.

— Кажи ми, Рийс — започна тя. — Как се чувстваш като президент на „Рофи и синове“?

Той почти бе забравил колко амбициозна и алчна бе тя. Спомни си за дългите разговори, които бяха водили някога. Тя бе обсебена от манията да стане президент на компанията. „Ние с тебе, Рийс. Ако Сам го няма, ние ще я ръководим.“

Дори и по време на любовния акт шепнеше: „Компанията е моя, скъпи. Аз съм от кръвта на Самуел Рофи. Тя е моя. Искам я. По-бързо, Рийс.“

Властта я възбуждаше сексуално. И я правеше опасна.

— За какво искаше да ме видиш? — попита Рийс.

— Смятам, че е време ние с тебе да решим някои неща.

— Не разбирам за какво говориш.

— Прекалено добре те познавам, мили — злобно каза тя. — Ти си толкова амбициозен, колкото и аз. Защо ходеше като сянка след Сам, след като те канеха за шеф от толкова много други фирми? Защото си знаел, че един ден ти ще си начело на „Рофи и синове“.

— Останах, защото обичах Сам.

— Разбира се, мили — засмя се тя. — А сега вече си женен за хубавата му дъщеричка. — Тя извади от чантата си тънка черна пура и я запали с платинена запалка. — Шарл ми каза, че Елизабет така е уредила нещата, че запазва контролния пакет в ръцете си и че отказва да продава акциите.

— Точно така, Елен.

— Тогава сигурно ти е минало през ума, че ако с нея се случи нещо непредвидено, ти ще наследиш богатството й.

Рийс остана дълго загледан в нея.