Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bloodline, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 89 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2008)

Издание:

ИК „Бард“, 1998

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Warner Books edition, 1977

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 38

Полицаят Томас Хилър от патрулното отделение по Темза беше в ужасно състояние. Сънлив, гладен, вбесен и мокър, той не можеше да определи кое го дразни най-много.

Спеше му се, защото годеницата му Фло го бе държала буден през цялата нощ, за да му се кара; гладен беше, защото след като Фло най-после спря с крясъците си, той вече бе закъснял за работа и не му бе останало време да хапне; вбесен бе, защото тя не му бе дала да я пипне; а беше мокър, защото десетметровата полицейска моторница, с която се движеше, бе направена за работа, а не за удобство и усилващият се вятър вкарваше дъжда в кабинката, в която се бе скрил. Речното отделение покриваше петдесет и четири мили по течението на Темза от Дартфърд крийк до моста „Стейнс“ и обикновено полицаят Хилър обичаше патрулните дежурства. Но не и когато бе в подобно състояние. Проклети жени! Представи си голата Фло в леглото и огромните й гърди, които се повдигаха и спускаха, докато му се караше. Погледна часовника си. Още половин час и отвратителната обиколка щеше да свърши. Моторницата бе завила и се насочваше обратно към кея „Ватерло“. Хилър вече се питаше какво да направи най-напред: да се наспи, да се наяде или да скочи в леглото с Фло. „А може и трите наведнъж“ — каза си той. Потърка очи, за да прогони дрямката, и се загледа в калните води на придошлата от дъжда река.

Пред очите му се мярна нещо неопределено. То приличаше на огромна бяла риба, плуваща с корема нагоре, и първата мисъл на полицая Хилър бе, че ако я измъкнат на борда, целите ще се овонят от нея. Тя бе на около десет ярда от десния борд и лодката вече се отдалечаваше. Ако вземеше да се обади, проклетата риба щеше да го забави да си тръгне. Щеше да се наложи да спрат и да я търсят наслуки, а после или да я качат на лодката, или да я закачат на буксир. Каквото и да направеха, то щеше да го забави да се прибере при Фло. Е, няма нужда да докладва. Ами ако не е видял нищо? Ами ако…? Лодката продължаваше да се отдалечава.

Полицаят Хилър извика:

— Сержант, някаква риба се влачи по реката на двайсет градуса от десния борд. Прилича ми на голяма акула.

Мощният дизелов мотор от сто конски сили изведнъж намали оборотите и лодката започна да забавя ход. Сержант Гаскинс дойде към десния борд.

— Къде е? — попита той.

Неясният предмет бе изчезнал зад пелената от дъжда.

— Ей там беше.

Сержант Гаскинс се двоумеше. Той също искаше да се прибере по-бързо. Не му се щеше да се занимава с проклетата риба.

— Мислиш ли, че може да е опасна за корабите? — попита той.

На полицая Хилър му се искаше да излъже, но не можа да се пребори със себе си.

— Да — отвърна той.

Патрулната лодка направи обратен завой и се насочи към мястото, където бяха забелязали за последен път предмета. Той изскочи внезапно, почти под носа на лодката, а двамата полицаи зяпнаха втрещени. Под тях плуваше тялото на младо русо момиче.

Тя бе съвсем гола с изключение на червената панделка, завързана около шията й.