Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (56)

56

И последните останки от касапницата на Мотокосачите бяха почистени.

— А сега, дами и господа — обяви Гордън Филакис, — състезанието, очаквано от всички нас, при приключването на което официално започва Сатурналията. Да, приятели, време е за Голямото разплащане! Знам, че сте се чудили каква форма ще приеме тази година. Ето защо да не губим повече време. Хайде, момчета, поставяйте ги.

На арената излязоха мъже в бели гащеризони, които влачеха широка платформа на колела, опасана с въжета подобно на боксов ринг, само че по-голям. При вида й от публиката се изтръгна въздишка на разочарование.

— Чакайте малко — каза Филакис на тълпата. — Не е това, което си мислите. Сигурно смятате, че ще има обикновено състезание между гладиатори като миналата година, нали? Грешите! Тази година внесохме малка промяна и се надяваме да ви бъде много забавно. Но първо нека ви представя щастливите финалисти. Излезте тук, момчета.

Харолд и Лувейн се появиха през различни врати, посрещнати от бурни ръкопляскания. И двамата бяха облечени в черни трика.

С тях излязоха четирима помощници, които носеха голяма дървена кутия.

— Ето ги, хора — каза Филакис, — нашите двама играчи в Голямото разплащане, единият — местно момче, Лувейн Доубри, и противникът му — пришълец по нашите красиви брегове, Харолд Ердман. Само един от тях ще излезе от този ринг жив и той ще стане нашият нов Крал на Сатурналията. Как сте, момчета? Лувейн, какво изпитваш сега, когато си участник в Голямото разплащане? Чувам, че отдавна се стремиш към тази чест.

— Мога само да кажа — отговори Лувейн, — че макар и да не я заслужавам, дълбоко ценя оказаната ми чест и обещавам на всички една добра битка.

— Думи на истински Ловец! — възкликна Филакис. — А ти, Харолд?

— Какво? А, всичките тия неща, дето той ги каза, казвам ги и аз. И това не са празни думи!

— Желая и на двама ви късмет, а сега да хвърлим един поглед на оръжията.

Помощниците отвориха кутията и извадиха от нея две лъскави ками.

— Те са за близкия бой — поясни Филакис, — но основното въоръжение е това.

Помощниците извадиха от кутията две бойни брадвички с къси дръжки, наточени и от двете страни, и ги вдигнаха да ги видят всички. Камерите се приближиха, за да предават по-добре.

— Какви красавици, а! — каза Филакис. — Те са точно копие на старинен норвежки вид. Произведени са тук в нашата собствена оръжейна и са наточени до такава степен, каквато норвежците, предполагам, не са си и представяли. Наточени копия на тези брадвички със същите размери ще се продават на изходите веднага след състезанието. Но това ще стане по-късно. Защото сега момчетата ще излязат на ринга и ще си разчистят сметките. Какво ще кажете, приятели?

Публиката учтиво изръкопляска.

— А сега, драги зрители — продължи Филакис, — имам чувството, че някои от вас са малко разочаровани. Сигурно си мислите: Е, хубаво, бойни брадвички, но всъщност не е много по-различно от миналогодишния бой с мечове под вода. Вижте, приятели, Старейшините на Ловната академия мислиха дълго и усърдно и предприеха мерки, които гарантират, че тази битка с бойни брадвички ще се различава от очакванията ви. Хайде, момчета, покажете им останалата част от оборудването.

Наредените около платформата на арената помощници бяха готови. Те дръпнаха платнището, което я покриваше. Отдолу се показа ослепителна гладка повърхност. Слънчевите лъчи отскачаха от нея и се разсипваха в искри.

Из тълпата се понесе възхитен шепот.

— А сега — каза Филакис — сигурно се питате какво е това лъскаво вещество. Е, добре, приятели, то е от ония нещица, които в Есмералда се срещат често само в питиетата ни. Лед, дами и господа, идеално твърд и идеално хлъзгав благодарение на преносимите охладители, разположени под платформата. Нека да наградим с ръкоплясканията си ТУА, самолетната компания, която ги докара от Ледения свят на Маями във възможно най-кратък срок.

Публиката изръкопляска.

— Ето и последния елемент от екипировката. — Филакис даде знак на помощниците, които бяха застанали близо до Харолд и Лувейн с дървената кутия. Те отново я отвориха и извадиха два чифта кънки за лед с връзки.

Отначало публиката реагира с весел кикот, а после с все по-силни аплодисменти, когато започна да осъзнава идеята. Филакис я изрази още по-ясно.

— Да, приятели, мъже с бойни брадвички на кънки за лед! Какво мислиш за това, Мел?

— Виждал съм немалко разплащания — отвърна Мел с дрезгав поверителен глас, — но този път май наистина ще бъде нещо специално. Мога да предскажа, Гордън, че това състезание ще отбележи нови върхове в проливането на кръв и веселието.

— И аз мисля така, Мел. А сега искате ли да наградим с аплодисменти хората, които с известни само на тях методи откриха номерата на обувките на нашите състезатели?

Публиката отново изръкопляска.

— Момчета, ще видите имената си изписани отстрани на кънките. Състезатели, пригответе се!