Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (23)

23

Олбъни се срещна с Джефрис, Ловеца си, в едно магазинче за цигари в центъра близо до съда. Джефрис изглеждаше по-напрегнат от обикновено. Това означаваше, че е готов да действа.

Олбъни му каза:

— Научих от моите информатори, че Жертвата ви минава оттук всеки ден. Винаги обядва на едно и също място. Отсреща в ресторантчето „Аламо“ яде чили^[1]. Твърди, че това е единствената храна, която му понася.

— Какво пък е това? — попита Джефрис.

— Боб с люта чушка — отвърна Олбъни — и жилаво говеждо.

— И си поръчва такава храна съвсем съзнателно?

— Той е от Тексас — напомни му Олбъни. — Тексасците не са като другите, те не могат да карат дълго без местните си специалитети.

— И как точно го спипвам?

— Тоя тип е доста хитър — каза Олбъни. — След като се наобядва, той излиза от „Аламо“ винаги с клечка за зъби в уста, отива до следващата пряка и влиза да пие една бира в бара „Дългият рог“.

— Каква марка пие?

— Важно ли е?

— Може да ми даде представа за характера му.

— Пие вносна „Судетенланд Пилзнер“.

— Аха. Това означава, че не е толкова наивен, колкото изглежда на пръв поглед. Този факт е много важен и трябва да бъде запомнен, Олбъни. Продължавай нататък, какъв е планът ти?

— След като си изпие бирата, Жертвата ви се връща пеша в хотела. Той има от ония, специалните слънчеви очила, които му позволяват да вижда зад себе си.

— Лошо — каза Джефрис.

— Не, добре е. Очилата му дават фалшиво чувство за сигурност. Пресметнал съм, че като стигне до ъгъла на „Нортръп“ и „Парковата алея“, точно в момента, когато завива по „Седжуик“, той попада на място, от което не може да ви види. Игра на следобедното слънце.

— Колко е голямо мястото, което не вижда?

— Достатъчно голямо да застанете там, господин Джефрис. Ще се паднете вляво зад него. Той носи оръжието си така, че да може да го извади с дясната ръка. Ще мине на около десетина крачки от вас. Лесно ще го улучите.

— Вижда ми се добре измислено — каза Джефрис. — Какво оръжие носи?

— Колт 357 „Магнум“ в кобур през рамото и 14,3-милиметров H&R модел 6B6 в кобур на глезена.

— Доста стрелкова мощ е това.

— Идеята е да не го оставим да я използва срещу вас.

— Сигурен ли си за това сляпо място?

— Разбира се, че съм сигурен. Отбелязал съм го с тебешир на тротоара. Застанете точно там и той няма да ви види, като минава.

— Идеята не ми изглежда никак лоша — отново каза Джефрис. — Наистина никак не е лоша. Мисля, че ще се получи добре този път.

Той провери пълнителя на своя „Мосберг Абилин Магнум“, 44-и калибър.

Готов съм.

— Почакайте да излезе от „Аламо“. Хайде тръгвайте!

Джефрис приглади косата си, сложи мосберга в джоба си и излезе на улицата. Той сви зад ъгъла, последван от Олбъни, и зае позиция на означеното място. Жертвата, която се открояваше сред другите поради каубойската си шапка и ботуши на висок ток, излезе от „Аламо“, зави наляво точно според очакванията и тръгна по улицата. После се скри зад ъгъла. Джефрис го остави да мине и вдигна оръжието си.

В този момент тротоарът под него се взриви.

Олбъни се втурна натам. Не можеше да повярва на очите си. Какво се бе случило? Джефрис, или това, което бе останало от него, бе там, размазан по разбитите плочки. Жертвата извади дълга, тънка черна пура от джоба си, отхапа крайчеца й и я запали. Чу се воят на сирена. Една кола с официалния печат на Ловния свят спря до тротоара и от нея излезе Инспектор по убийствата.

— Име? — попита той Ловеца.

— Текс Дрейза — отвърна той.

— Ама и вие, всичко изпоплесквате! — укори го Инспекторът. — Какво приложихте върху човека?

— Шрапнелна бомба под тротоара.

Олбъни се приближи.

— Такива неща не са разрешени. Наслуки убиващите приспособления са изрично забранени от законите в Ловния свят.

— Това не е никакво наслуки убиващо приспособление — защити се Дрейза. — Беше настроено към телесния почерк на Ловеца.

— Досега не бях чувал за подобно нещо — каза Инспекторът.

— Дреболийка, която моите приятели у дома, в Уако, ми скалъпиха. Това й беше пробното изпитание. Май си имаме нещо, дето добре ще се продава, а?

— Протестирам! — обади се Олбъни.

Инспекторът поклати глава.

— Вижда ми се достатъчно законно. Вие ли бяхте Търсачът на този човек? — Той посочи купчинката на тротоара.

— Ами да — каза Олбъни. — Тоест аз го съветвах. Предупредих го, че замисълът не е много добър, ама не, господин Всезнайко си настояваше на своето. Отговорността за случилото се не може да бъде хвърлена върху мен, господин инспектор.

— Отнесете се към Апелационната комисия — каза Инспекторът. — На мен Убийството ми се вижда законно.

Олбъни си тръгна. Чувстваше се ужасно скапано. Мразеше начина, по който разни чужденци с техните новоизлюпени идейки идваха в Ловния свят и променяха изцяло характера на Лова. Трябваше да се направи нещо по този въпрос. Сега имаше да плаща още една глоба. Днешният ден се беше оказал ужасно скапан. Слава богу, че довечера е Балът на Ловците. Той се канеше да се напие и да забрави за проблемите си.