Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (25)

25

Рано на другата сутрин Лувейн се качи в колата и отиде да търси чичо си Езра. Караше градската си кола буик с непробиваеми стъкла и гуми, свръхтапицирана вътрешност с монококова конструкция за случаите на катастрофа и кислороден апарат против газови атаки. Колите в Есмералда не бяха много функционални. Двигателят, който я задвижваше, бе петлитров, двуклапанен V 24 с мощност 2000 конски сили. Доста мощ бе необходима, за да се мъкне дебелата почти три сантиметра стоманена броня на буика.

Всичките тези подсилвания пращаха по дяволите и качествата на колата, и разхода на гориво, разбира се, но бяха необходимост в място като Ловния свят. Винаги имаше някой ненормалник, който не можеше да устои на желанието да си направи шегичка, като търкулне ръчна граната под движещото се превозно средство.

Имаше и друга причина за бронирането: хората в Есмералда обикновено караха бързо, безразсъдно и неумело. В резултат на това имаше много катастрофи, но не и застраховки, тъй като Ловният свят и неговите институции бяха обявени за незастраховаеми от такъв сериозен източник, какъвто е лондонското застрахователно дружество „Лойдс“.

И най-после, съществуваше ужасната възможност да бъдеш ударен от някой моторист, който изпълнява Задължението си за безразсъдно каране.

Лувейн навлезе във вечното, едва помръдващо задръстване, характерно за улиците в центъра близо до Министерството на Лова. Острата предница на буика му даваше възможност да се провира и промъква измежду по-бавните и с по-тежка форма коли. Това се съпровождаше от изнервящия звук на триещ се метал, който почти не проникваше в обезшуменото купе на колата.

Той паркира зад две други коли близо до пожарогасителя в обезопасената зона и изтича по широките мраморни стъпала на Министерството на Лова, като в бързината си подплаши гълъбите и стъпка сандвича с фъстъчено масло и желе на едно момиченце.

Някакъв чиновник го информира, че чичо му Езра не е там. Вероятно беше в Колизея и надзираваше приготовленията за битките от Сатурналията.

Лувейн се върна в колата си и подкара с висока скорост към Колизея. По пътя, по-скоро случайно, отколкото нарочно, бутна един инвалид в задвижвана от дизел количка, която в последния момент отказа да запали. По този начин Лувейн мина напред със сто точки в „Шофьор на годината“ и макар че ужасно бързаше да се срещне с чичо си Езра, той спря и изчака идването на Инспектор по движението, който да потвърди Убийството.

После продължи. Случката, маловажна сама по себе си, му повиши настроението. Да, може би нещата все пак ще се обърнат в негова полза най-накрая. Само да можеше да убеди чичо си Езра да направи нещо съвсем просто за него.