Робърт Шекли
Гладиаторите на Есмералда (29)

29

Олбъни заведе Харолд в центъра за подготовка и тренировки, който правителството на Есмералда поддържаше безплатно за всички Ловци и Жертви. Имаше съоръжения за спортове като волейбол и баскетбол, басейн и обичайния набор от тренировъчни апарати. Те минаха покрай пътеки за фехтовка, където мъже се дуелираха със саби и рапири. Някои се биеха с тънки ками. Други се упражняваха с най-различни тояги, сопи, брадви и подобни инструменти. На друго място бяха баните и стаите за масаж.

— Оръжейните са ей там — насочи го Олбъни.

— Не искам да ти се сторя наивен — каза Харолд, — но защо всички тези хора упражняват ръкопашен бой? Спортуват или си поддържат формата? Не мога да си представя, че тия неща могат да помогнат на човек срещу оръжието.

— Ето тук грешиш — поправи го Олбъни. — Някои от най-известните Ловци никога не носят оръжия. Те ловуват с голи ръце или с нож.

— Срещу въоръжен човек?

— Оръжието си има своите недостатъци — обясни Олбъни. — Ако не се справиш с другия с първия изстрел, може да си имаш неприятности. Раненият противник може да бъде опасен, особено ако е под въздействието на беснин.

— Какво е това? — попита Харолд.

— Беснинът е наркотик със специално предназначение. Много хора го вземат, преди да излязат на Лов. Няма и да го усетиш, освен ако не си ранен или под голямо напрежение. Задейства се от шока и ти доставя свръхприток на адреналин. Докато беснинът е активен в кръвта ти, можеш да причиниш невероятно много вреда. Това трае само няколко минути, а после рухваш напълно.

— Лувейн владее ли ръкопашния бой? — попита Харолд.

— Има най-различни степени по кунг-фу, бой с ножове, бой с тояги, дуелиране и още един-два вида бой. Мисля, че е преминал инструктаж и по борба.

— Това е страхотно — възхити се Харолд.

Олбъни носеше кафяво кожено куфарче с месингови ъгълчета.

— Ти ще го използваш — каза той, — но след битката си го искам обратно.

Той отвори куфарчето. Вътре, в гнездо от червен атлаз, лежеше пистолет „SSK 45-70“ с 36,4-милиметрова цев.

— Вземи го в ръка — подкани го Олбъни. — Усети тежестта му.

Тежкото оръжие полегна спокойно в лапата на Харолд — смъртоносен и прецизен механизъм със синкави стоманени повърхности и гладка орехова дървения. Харолд го вдигна и го огледа с възхищение, а после го остави.

— Наистина красива играчка — каза той, — но ще си остана верен на моя „Смит & Уесън“.

Видът на Олбъни излъчваше съмнение.

— Нямам намерение да омаловажавам достойнството на револвера ти. Но от пръв поглед се вижда, че е старичък и по всяка вероятност не е бил добре поддържан. Какво ще правиш, ако се счупи ударникът? Наистина ще бъде по-добре, ако вземеш този.

— Не искам да изглеждам упорит — настоя Харолд, — но след като аз съм този, който ще натиска спусъка, смятам, че аз трябва да избера пистолета, чийто спусък ще натискам.

— Не мога да споря по този въпрос — отстъпи Олбъни. — Хайде да видим как ще се справиш на стрелбището.

В оръжейната Харолд се упражнява първо в стрелба на сухо, докато не започна да го прави достатъчно гладко и Олбъни не остана доволен. После той и Олбъни се приближиха до мишените. Оказа се, че Харолд по рождение има доста добро око и здрава ръка. Първите му изстрели бяха встрани от мишената, но той бързо се стабилизира.

— По реакции не отстъпваш на никого — каза Олбъни. — Всъщност не си никак зле.

— Лувейн как е със стрелбата? — попита Харолд.

— Ами когато е във форма, е много точен стрелец. Такъв, какъвто ти би могъл да станеш след няколко месеца или дори седмици работа.

— Но няма да имам толкова много време, нали?

— Нямаш въобще никакво време. Хайде да поговорим с един мой приятел и да се посъветваме с него.

Той отведе Харолд в някаква канцеларийка от едната страна на гимнастическия салон. Вътре миниатюрен, много възрастен китаец с тънички мустаци и шапка с обърната периферия, която го правеше да прилича на Чарли Чан от старите филми, наблюдаваше какво става в оръжейната на малко екранче.

— Господин Чанг, това е моят добър приятел и клиент Харолд Ердман.

— Радвам се да се запозная с вас — каза Чанг със силен английски акцент. — Наблюдавах напредъка на протежето ти по моето телевизорче.

— Господин Чанг е специалистът на специалистите по убийството и оцеляването. Ако има някой, който би могъл да ти помогне, това е той.

— Оставете ме насаме с господин Ердман — каза Чанг. Олбъни се поклони и излезе от стаята. Когато останаха сами, Чанг предложи на Харолд да седне и му наля чай във фина порцеланова чашка.

— Как преценяваш шансовете си? — попита Чанг.

— Нищо няма да ми се случи — каза Харолд.

— Какво те кара да мислиш така?

— Не знам — отвърна Харолд, — просто е така.

— А ако предположим, че ти кажа бързо да се измъкваш, докато си още жив?

— Ще ви предложа да го кажете на моята Жертва.

— На теб ти харесва напрежението на ситуацията — предположи Чанг.

Харолд кимна.

— Да, харесва ми. Малко ми е нервно, но ще се оправя, когато му дойде времето.

— Няма време да те обучавам в някое от бойните изкуства — каза Чанг. — Има време само колкото да те науча на едно нещо. Сега слушай внимателно. В моменти на опасност можеш да си осигуриш предимство, като направиш нещо неочаквано.

— Мисля, че вече съм го чувал — каза Харолд.

— Най-дълбоките истини са винаги очевидни. Работата не е в това, какво знаеш, а как го прилагаш, когато настъпи важният момент.

Харолд кимна.

— Тогава предлагам да му видиш сметката колкото се може по-скоро. — Той се извърна към вратата: — Олбъни!

Майк Олбъни отново влезе.

— Да, господин Чанг?

— Това момче е тромавичко, но хладнокръвно. Колкото по-скоро остави първата си битка зад себе си, толкова по-добре. Не си играй с Жертвата. Излез и му виж сметката колкото може по-скоро. А сега казах достатъчно. Желая ти късмет.

Те си тръгнаха. Олбъни имаше умислен вид, докато събираха екипировката си и напускаха салона.

— Какво следва? — попита Харолд.

— Следва да издиря къде е Лувейн. А после ти се справяш с него.

— Толкова ли е просто?

— Господи, надявам се да е така.