Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Victim Prime, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Григорова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2008 г.)
- Корекция
- Mandor (2008)
Издание:
Библиотека 2001, №1
Робърт Шекли. Гладиаторите на Есмералда
Тази книга е издадена от „Атика“. Набор ДФ „Балканпрес“. Печат ДФ „Софияпринт“
Шрифт: Таймс. Формат 70х100/32. 14 печатни коли. Цена 12 лева
София 1000 ул. „Граф Игнатиев“ 2
© Милена Григорова, преводач
© Жеко Алексиев, библиотечно оформление
© Текла Алексиева, корица
© Атика, 1992
Robert Sheckley. Victim Prime
Methuen Paperback, London, 1987
История
- — Добавяне
54
— Следват състезанията с Мотокоси — обяви Филакис. — Мел, защо не ни разкажеш нещо за тях, като имам предвид, че си трикратен победител в тази дисциплина?
— Но, разбира се, Гордън. Както всички виждате, към колелата на всеки мотоциклет има прикрепени остри като бръснач коси по примера на римляните, които слагали такива на бойните си колесници. Пешаците са въоръжени с мрежа и тризъбец, също като древните римски retiarii, от които сме възприели този обичай. Въпросът е може ли човекът без мотоциклет да се справи с човека на мотоциклет, преди последният да му е видял сметката. Така е малко опростено, но в основата си нещата стоят именно по този начин.
— Понякога изглежда, като че ли мотоциклетистите са в неизгодно положение — каза Филакис. — В края на краищата те трябва да карат и балансират, независимо какво друго правят. Когато пешакът хвърля мрежите си, дори и да не улучи, вниманието на мотоциклетиста се раздвоява, обърква се скоростта му и пешакът има време да изтича зад святкащите коси и да смъкне шофьора с тризъбеца си.
— Това, разбира се, е вярно, Гордън — каза Мел. — Но мотоциклетистите са си разработили собствена стратегия за подобни ситуации. Техните къси, леки и мощни мотори могат да правят удивителни спирания, завои и плъзгания. Те могат да ги слагат легнали и само след секунда да ги изправят на задно колело. Могат да плъзгат мотоциклетите си със задницата напред право в пешака и да го удрят през краката. Понякога могат да сграбчат мрежата, без да губят контрол над мотоциклета, и да влачат пешака по арената зад себе си, докато от него не остане купчина парцали, ако ме извините за израза. Така че не всичко е в полза на пешака.
Долу на арената състезанието бе започнало. Мотоциклетите ръмжаха и виеха, част от тях се въртяха извън контрол, а шофьорите им се гърчеха и извиваха в мрежите и се опитваха да избягнат смъртоносните зъбци. Някои от пешаците също бяха на земята и виеха, докато косите ги кълцаха на парчета.
Ръце, крака и глави се търкаляха по окървавения пясък.
Тълпата бе омаляла от емоции, когато обявиха последните двама оцелели — един пешак и един мотоциклетист — за победители в мелето.