Майк Резник
Гадателката (34)

33

На Убийствен рай зората се пропука внезапно. Един миг преди това бе тъмно, а в следващия — вече не. След още един миг десетки хищни птици се спуснаха и започнаха своя пир върху мъртвите тела, пръснати по улицата.

— Идват — обяви Пенелопа вътре в пансиона.

— Ще кажа на Карлос — чу се и гласът на Мишката.

— Няма нужда — обади се Ледения от своя люлеещ се стол на прага. — Буден съм.

Мишката се появи на вратата и погледна към дългия прашен път.

— Не мога да ги видя все още.

— Вероятно са на около три километра от нас.

— Какво мислиш да правиш? — попита Мишката.

— Ще импровизирам.

— Искаш да кажеш, че просто ще си седиш тук?

— Точно така.

— Това е глупаво, Карлос. Все още имаме време да заемем отбранителни позиции. Ти можеш да се качиш на покрива, Костенурката да се скрие зад ресторанта, а аз…

— Прекалено стар съм да се катеря по покривите — прекъсна я Ледения.

— Не можеш да не правиш нищо!

— Защо? — отвърна спокойно Ледения. — Обикновено това е най-доброто.

— Какво ти става, Карлос? — запита Мишката. Внезапно впери напрегнат поглед в него. — Ще се присъединиш към тях ли?

— Съмнявам се, че ще ме приемат.

— Тогава какво смяташ да правиш? — настоя тя.

— Не знам.

— Имаш около десет минути да предложиш някаква идея.

— Нямам никаква.

Тя се намръщи.

— Какви ги дрънкаш, Карлос?

Той се обърна към нея.

— Ако аз не знам какво ще направя, тогава и тя не го знае.

— Не става по този начин, Карлос. Тя вижда много варианти на бъдещето и се опитва да манипулира нещата така, че да се сбъдне този, който тя иска.

— Като не знае какво смятам да предприема, на нея ще й е по-трудно да манипулира нещата — отговори Ледения. — Може би тя ще иска да кихна, когато посягам към оръжието си, а може би не — но ако дори аз не знам какво или как ще го направя, това ще я затрудни при подреждането на събитията.

— На твое място щях да се тревожа за Оли Трите юмрука и Гробаря Смит.

Ледения просто вдигна рамене.

— Те са само убийци.

Мишката го изгледа, после се върна в къщата.

Той извади тънка касторианска пура от джоба си, запали я и продължи да се люлее в стола. Слънцето надникна иззад ресторанта. Ледения хвърли кос поглед към пътя, като се упрекваше, че не си е взел шапка да предпази очите и главата си.

И тогава две фигури — един човек и един определено нечовек, се появиха на хоризонта. Докато се приближаваха, той видя, че извънземният е облечен в сребристо и има или една ръка в повече, или една в по-малко. И вече знаеше, че това е Оли Трите юмрука. Другият беше в тъмнокафяво и зелено, като човек, свикнал да се слива с околността, но нямаше съмнение, че е Гробаря Смит.

— Застанал съм на прозореца на салона — долетя гласът на извънземния. — Ще държа на мерник човека.

— Не стреляй, докато не ти кажа — рече Ледения. — Опитаме ли се да повторим действията на Вечното хлапе от вчера, ще остане само купчина мъртви тела и дебели птици.

— Още два трупа и ще можем да си тръгнем в безопасност — отвърна Лъжекостенурката.

— Тези момчета не са толкова глупави. И са свикнали да работят заедно. Единият от тях ще ме приближи, но другият ще остане извън обсега и ако нещо се случи на партньора му, ще взриви цялата къща.

Като че ли го чуха, защото Гробаря Смит спря на около седемстотин метра, а Оли Трите юмрука продължи да се приближава със своята тромава походка.

— Достатъчно — извика Ледения, стана от люлеещия се стол и слезе на улицата. Извънземният се бе приближил на около петдесет метра.

— Познавам те — Оли Трите юмрука спря и се взря в него с нечовешките си очи. — Ти си Мендоса.

— И аз те познавам.

— Не съм те виждал много отдавна — продължи извънземният.

— Навъртах се тук-там.

— За малкото момиче ли работиш сега?

Ледения поклати глава отрицателно.

— Просто работя.

— Дошли сме за нея.

— Знам.

— Мислиш ли да застанеш на пътя ни?

— Не, ако мога да го избегна.

— Тогава се мръдни встрани.

— Смятах, че първо можем да поговорим.

— По-накратко тогава.

— Знаеш ли, че Главореза е мъртъв?

— Разбира се, бяхме на Калиопа, когато го убиха.

— Тогава за кого работите?

Оли Трите юмрука се усмихна с много извънземна усмивка.

— Не мога да ти кажа това, Мендоса. Може да решиш да я закараш там сам и да поискаш наградата.

— Дори не съм си и помислял за това — отвърна на усмивката му Ледения.

— Не си се променил, Мендоса.

— Разбира се, че съм. Вече не работя за Демокрацията.

— За кого работиш тогава?

— За себе си.

— И какво общо има това с малкото момиче?

— Ще я откупя от вас.

Оли Трите юмрука се намръщи.

— Не виждам никакъв смисъл в това, Мендоса. Ти и без това я притежаваш.

— Никога не си бил най-умният ловец на глави на Вътрешната граница. Премисли го добре, Оли.

Извънземният помълча малко.

— Предлагаш да ни платиш, за да си тръгнем ли?

— Точно така.

— Защо?

— Защото не искам да ви убивам и защото тя ще ми помогне да си възстановя всичко, което ви платя.

— Няма да убиеш мен, Мендоса — увери го извънземният. — Не си толкова млад вече.

— Но имам приятели.

Оли Трите юмрука веднага се стегна.

— О?

Ледения кимна.

— Девет. Във всяка сграда от града и оръжието на всеки от тях е насочено към тебе.

— Не ти вярвам, Мендоса.

Ледения махна към осемте трупа на улицата.

— Да не мислиш, че съм свършил всичко това сам?

— С теб беше Вечното хлапе. Той може да го е направил.

Ледения отиде до тялото на Джими Острието и го обърна с крака си.

— Може ли да се справи с всичките осем наведнъж, включително и с Острието?

— Не — отговори Оли Трите юмрука. — Не и с Острието.

— Тогава може би ще приемете предложението ми.

— Къде е Вечното хлапе сега?

Ледения кимна към магазина за семена.

— Там, вътре, с пистолет, насочен към главата ти.

Извънземният отново се ухили.

— Почти ти повярвах, Мендоса. Но ако Вечното хлапе е жив, за нищо на света няма да пропусне шанса си да се изправи срещу мен. Следователно е мъртъв и ти си сам.

— Прав си — призна Ледения. — Той е мъртъв. Но не съм сам.

— Достатъчно говорихме. Вече е време да взема малкото момиче.

— Два милиона кредита — изтърси Ледения.

Извънземният впери поглед в него.

— Тази цена щеше да е от значение преди година. Сега тя струва доста повече.

— Но ако приемете тези два милиона, ще си отидете с тях в джоба. А ако не ги приемете, ще ви погребем заедно с другите — Ледения махна с ръка към труповете на ловците на глави.

— Не се страхувам от теб, Мендоса.

— Никой не е казал такова нещо. Въпросът е дали ми вярваш.

— Не мисля.

— Предлагам ти два милиона кредита, ако кажеш, че ми вярваш — рече Ледения. — Това са доста пари, за да избегнем битката.

Оли Трите юмрука го изгледа продължително.

— И два милиона за партньора ми.

— Просто вземи парите и му кажи, че момичето не е тук.

— Той знае, че тя е тук.

— Доста опасно знание.

— Какво имаш предвид?

— Ами всеки ловец на глави, който знае, че тя е тук, умря заради това. Всички, които вярват, че тя е някъде другаде, са все още живи.

— Да не би да предлагаш да го убия? — попита с поредната си неразгадаема усмивка Оли Трите юмрука.

— Нямаш нужда от партньор, ако тя не е тук — отвърна Ледения. — А и няма да има с кого да делиш парите.

— Винаги съм казвал, че си най-интересният човек, когото някога съм срещал, Мендоса.

— Ще го приема като комплимент.

— Кажи ми — продължи извънземният, — щеше ли да ми направиш това предложение, ако беше по-млад?

— Вероятно. Така доживях до средна възраст.

— Много интересно предложение, Мендоса — повтори Оли Трите юмрука, след като помисли малко. — Май трябва да се допитам до партньора си.

— Ще чакам тук. Не искам да се намесвам във вашето обсъждане.

— Първо трябва да видя парите — заинати се извънземният.

— А как да съм сигурен, че няма да ме убиеш и да ги вземеш, а после да продължиш да преследваш момичето?

— А аз откъде да съм сигурен, че въобще имаш парите?

— Ще се наложи да се доверим един на друг.

— А може би просто ще те убия.

— Опитай, ако искаш — отговори Ледения. — Но наистина има оръжие, насочено към теб.

— Сега вече е само едно, а?

— Вече е само едно — потвърди Ледения. — Но е достатъчно. Ако бях на твое място, щях да си помисля внимателно, преди да направя нещо, за което няма да доживея да съжалявам.

Извънземният остана мълчалив и неподвижен за известно време.

— Три милиона кредита общо за двама ни.

— Дадено. — Повикай го при нас.

— Аз ще му занеса парите.

Ледения поклати глава.

— Трябва да знам дали е съгласен да си тръгне без момичето, преди да платя на когото и да е от вас.

Оли Трите юмрука като че ли помисли по въпроса, после махна на Гробаря Смит, който закрачи към купчината сгради.

Ледения гледаше как мъжът се приближава по прашния път, като се опитваше да запази ума си напълно празен от мисли и планове, да избегне дори намек за решение какво смята да направи в следващия момент.

— Какво става тук? — попита остро Гробаря Смит, когато стигна на около двеста метра от тях.

— Това е Мендоса — каза Оли Трите юмрука. — Помниш ли го?

— Мислех, че е мъртъв — Смит продължи да върви към тях. Премигна срещу ярката слънчева светлина. — Променил си се, Мендоса.

— Той ни направи интересно предложение — обади се отново извънземният.

— Така ли?

— Да. Предложи ни три милиона кредита да…

Когато Смит насочи вниманието си към извънземния, Ледения извади ръчното си оръжие и простреля ловеца на глави в гърдите, после се хвърли на земята, претърколи се още веднъж и стреля в Оли Трите юмрука. Извънземният се хвана за корема и падна настрани.

— Добре — извика Ледения, като се изправи с усилие на крака и се обърна към пансиона. — Вече може да излезете.

Мишката се появи първа на вратата.

— Не мислех, че още си толкова добър с оръжието! — възкликна тя.

— Обзалагам се, че и никой друг не го мислеше — подхвърли многозначително Ледения и започна да изтупва прахта от себе си, като дишаше тежко.

Пенелопа и Лъжекостенурката излязоха от къщата и се приближиха до Мишката.

— Е, вече можем да тръгваме — въздъхна Мишката.

— Не може да е толкова просто — възрази Ледения и погледна към малкото момиче. — Нали?

Пенелопа срещна погледа му и внезапно страхът изчезна от лицето й.

— Не — каза тя.

Изведнъж Ледения усети пронизваща болка отзад в левия си крак — лазерен лъч изгаряше панталона и плътта до костта. Той падна на земята и хвана крака си с две ръце, сетне обърна глава да види какво става.

Оли Трите юмрука се бе надигнал и държеше лазерен пистолет в свободната си ръка.

— Ти ме излъга, Мендоса — прошепна дрезгаво той. После насочи пистолета към Пенелопа и се опита да задържи ръката си неподвижна. — Сключихме сделка. Ако аз не мога да я имам, никой друг не ще я има.

— Застреляй го! — изкрещя Пенелопа и се затича към Мишката.

Мишката инстинктивно я прегърна, а пистолетът на Оли Трите юмрука и безшумното оръжие на Лъжекостенурката стреляха едновременно.

Оли Трите юмрука изръмжа още веднъж, претърколи се и умря. Мишката падна на колене, върху тялото й се виждаше малко димящо петно.

— Пенелопа? — опита се да фокусира поглед тя.

— Обичам те, Мишке — каза тъжно момичето, без сълзи или признак на истерия.

После отстъпи леко назад и Мишката се строполи на земята.

— Съжалявам — обади се Лъжекостенурката. — Тя умря, за да те спаси… Трябваше да стрелям по-рано. Грешката е моя.

Ледения, все още държейки крака си, се обърна към малкото момиче и извънземния.

— Ти си същият глупак като нея! — изграчи той. — Кажи му чия е грешката, Пенелопа.

— Обичах я — рече малкото момиче.

— Тогава защо не каза на Костенурката да стреля по-рано? Знаеше какво щеше да направи той.

— Ти си виновен! — извика Пенелопа, а лицето й се сгърчи от детска ярост. — Ти я накара да спре да ме обича!

— Ти я уби, все едно че сама натисна спусъка — продължи Ледения, като се опитваше да не обръща внимание на парещата болка в крака си.

— Тя нямаше да ми бъде приятелка повече — рече капризно малкото момиче. — Щеше да ме напусне.

Ледения погледна към извънземния.

— Е? Няма ли да довършиш работата?

Лъжекостенурката се обърна към Пенелопа.

— Какво е твоето желание, Гадателко?

Пенелопа погледна към Ледения, проснат в прахта, кракът му потънал в кръв и безжизнен.

— Той е просто един старец — каза презрително тя. — Не може да ни направи нищо.

— По-добре ме убий сега — обади се Ледения. — Защото ако ме оставиш да живея, ще се върна и ще те намеря.

— Не можеш да ми сториш нищо — отвърна убедено Пенелопа. — Никой не може да ме нарани.

— Извади късмет — рече той, а лицето му се изкриви от болка. — Следващия път няма да е така.

Тя се приближи до ранения и впери поглед в него.

— Наистина ли мислиш, че е просто късмет единствено аз и моят приятел да останем живи? Наистина ли го мислиш?

— Хайде, Гадателко — обади се спокойно извънземният, — време е да тръгваме.

Ледения се опита да достигне пистолета си, но той бе паднал твърде далеч, а мъжът нямаше сили да довлече тялото си до него.

— Ще те намеря — обеща той.

— Не, няма — отвърна Пенелопа. — Лъжекостенурката и аз ще отидем много далеч сега, не на Лятно злато, но някъде другаде, където никой не може да ме намери. И там ще порасна и ще се науча как да бъда Гадателката, и някой ден, когато съм готова, ще се върна. — Тя погледна отново към тялото на Мишката. — И никога няма да обичам другиго.

— Ще чакам — обеща Ледения, а погледът му започна да се замъглява.

— Ти? Ти ще си само старец с един крак. — Тя се усмихна. — Ако не ти помогнат, дори няма да оживееш до довечера. — После се обърна към извънземния и го хвана за ръката. — Време е да тръгваме.

— Да, Гадателко — отговори съществото, хвана ръката й и тръгнаха по прашния път към неговия кораб.

Ледения не ги изпусна от очи, докато не загуби съзнание.