Майк Резник
Гадателката (19)

18

— Всъщност аз не харесвам думата „пират“ и нейните значения — каза Главореза Янки, като се облегна назад в стола си и отпи от алтаирското бренди. — Смятам се за обикновен трудолюбив бизнесмен.

Мишката и Пенелопа седяха в луксозен салон на пиратския кораб, обзаведен с маси, столове, кушетки и картини в рамки, чийто излъскан хром блестеше. Килимите — за пръв път Мишката виждаше килими на борда на кораб — бяха в строг стил и убити цветове. Преградите бяха покрити с картини и холограми, както натуралистични, така и абстрактни, от хиляди светове. Навсякъде в салона се виждаха предмети на изкуството, всеки откраднат от различна планета.

— Обикновените бизнесмени не притежават такива кораби — отбеляза Мишката. — Само тази стая е по-голяма от повечето кораби, в които съм се качвала.

— Имах страхотен късмет — отговори Янки. — Разбира се, аз бях доста агресивен в преследването си на финансова сигурност.

Той се обърна с кратка заповед към компютъра и внезапно салонът се изпълни с Деветата симфония на Бетовен.

— Е, ще ти призная едно нещо — обади се Мишката. — Не приличаш на нито един от пиратите, които познавам.

Той се усмихна.

— Ще го приема за комплимент. — После извади огромна пура от единия си джоб, за момент я задържа обичливо в ръката си и накрая я запали. — Чудесно! Всеки, който се съмнява в смисъла на поробването на чуждите раси, трябва само да изпуши една антареанска пура. И веднага ще стане привърженик на мъглявите принципи, върху които се крепи нашата любима Демокрация.

— Демокрация, която ти ограбваш и плячкосваш.

— Е, имам си разногласия с тях — призна с лекота той, — но се радвам, че мненията ни съвпадат по въпроса за добрия тютюн. — Той замълча за миг. — Ще повярваш ли, че преди работех за тях?

— За тях? — повтори Мишката. — Имаш предвид Антареанските тютюневи ферми?

Той се изсмя.

— Не, за Демокрацията. Повече от десет години бях част от нейната бюрокрация.

— В армията?

— Защо мислиш така?

— Ами нали си командир на кораб — отговори Мишката.

— Всеки може да командва този кораб. Просто активираш капитанския компютър и казваш „Отиди там“ или „Унищожи този и този кораб“. Не ти трябва специално образование, за да станеш командир. — Той отново се усмихна. — Предпочитам да притежавам цялата флота и да оставя на моите подчинени грижите как да се придвижваме от една точка до друга.

— Коя професия те подготви за това? — попита Мишката.

— Нито една — Главореза забеляза, че пурата му е угаснала, и я запали отново. — Всъщност бях данъчен инспектор. Изкачих се по йерархичната стълбица и станах началник на цялата данъчна служба на Ниландър IV. И тогава реших, че е по-добре да съм предприемач, отколкото роб на заплатата. Сдобих се с няколко милиона кредита и реализирах няколко нови идеи. — Той отпи от брендито си, после се обърна към Пенелопа, която седеше абсолютно неподвижна. — Сигурно те отегчаваме. Имаш разрешението ми да разгледаш целия кораб, стига да не докосваш нищо, без да попиташ.

— Ще остана при приятелката си. — Пенелопа се протегна и хвана Мишката за ръката.

Янки вдигна рамене.

— Както искаш. — Обърна се към Мишката: — Отне им почти две години да открият какво съм направил, а през това време успях да премисля възможностите си.

— Отне им толкова много да открият, че си ограбил хазната?

— Учудвам се, че разбраха толкова бързо. Бях доста добър в отчетите, а те се опитваха да управляват над петдесет хиляди свята от Делурос VIII, която е на половин галактика разстояние. — Той остави пурата в кристален пепелник и вдигна чашата с бренди. — В началото исках само да грабя редовно планетарната хазна, но Ниландър IV е бедна планета, която никога нямаше да задоволи финансовите ми амбиции. Така че купих един кораб, не този, разбира се, и напуснах системата Ниландър. — Той се усмихна на спомена. — Финансовото ми положение беше доста несигурно и аз се огледах за най-добрата възможност да умножа инвестициите си. Моето, така да се каже, двусмислено положение сякаш ме ориентира към професия извън физическите ограничения на Демокрацията. Никога не съм харесвал Външната граница — Пръстенът винаги е изглеждал прекалено изоставено място, а Спираловидния ръкав е едва заселен. Така че се спрях на Вътрешната граница. Прекарах малко време в системата Байндър, където поразмислих върху възможностите си, и накрая реших да стана това, което всички вие наричате пират. След внимателно обмисляне дори се сдобих с пиратско име, какъвто изглежда е обичаят тук… Приех го веднага след онзи нещастен случай край Нова Ботсуана.

— Ти ли унищожи армейския конвой?

— С най-голямо съжаление — призна той с очевидна неискреност. — Но те вече бяха обявили награда за главата ми. От моя гледна точка това им беше за урок.

— Урок, заради който повече от четири хиляди мъже загубиха живота си.

— О, съмнявам се, че жертвите бяха повече от две хиляди и петстотин. — Той махна с ръка. После добави замислено: — И все пак именно онзи ден ме направи пират в очите на Демокрацията. Преди това бях просто крадец.

— Трябва да признаеш, че имат известни основания за названието — отбеляза Мишката.

— Предполагам, че е така — въздъхна Главореза Янки. — Но не е много приятно. Повечето пирати са долни и вулгарни типове. А аз още от самото начало реших да ръководя бизнеса си делово, да подхождам към всеки риск рационално и никога да не позволя на гордост или емоция да ми повлияят. — Замълча и дръпна от пурата си. — И трябва да призная, че съм по-богат, отколкото дори аз очаквах.

— А аз си мислех, че всички пирати са богати — обади се Мишката. — Или мъртви.

Янки поклати глава.

— Повечето от тях са в бедствено положение всеки ден. — В гласа му се прокрадна нотка на презрение. — Те губят това, което са ограбили, налага им се да грабят отново и така нататък, и така нататък. Реших, че има и по-добър начин. Събрах екипаж от бивши военни — хора, които разбират от дисциплина и могат да изпълняват заповеди, без да спорят, и им плащам неимоверно много. Половината от приходите от нашите скромни начинания се дели между екипажа и мен, а другата половина отива в това, което аз наричам увеличение на основния капитал.

— Още кораби? — предположи Мишката.

— И още хора.

— Звучи доста делово.

— Така е. Въртя бизнеса си по-ефикасно, отколкото Демокрацията ръководи правителството или армията, и имаме невероятно голяма възвръщаемост на инвестициите, като се вземат предвид всички обстоятелства. — Той млъкна, когато един офицер влезе в стаята и му подаде няколко документа за подпис, после вдигна ръка за поздрав и излезе. — Разбирам, че всичко това не се вмества във вашите престави за пиратството, но такова ще е бъдещето. Дори конкурентите ми — онези, които са живи и свободни, заимстват моите методи.

— Като го описваш по този начин, ме караш да забравям, че бизнесът ти всъщност е убиване и грабене — каза Мишката.

— Само когато е абсолютно необходимо. Предпочитаме да продаваме протекцията си на изолирани светове из Границата. В края на краищата — добави той — убиеш ли един човек, повече не можеш да спечелиш от него. Но ако сключиш дългосрочен договор с някого…

Той се усмихна и позволи на гласа си да заглъхне.

— И какъв договор мислиш, че си сключил с нас? — попита Мишката. Интеркомът започна да мига по радиото върху китката на пирата, но той го изключи, без да му обръща внимание.

— Най-добрият. Ще ми донесе печалба.

— Ти ме спаси от оня кораб и помогна на Пенелопа и на мен да избягаме от Краля на залаганията и неговите приятели, за което сме ти изключително благодарни. Но според мен на теб ти беше платено предварително.

— Споменавал ли съм нещо за пари?

— Не — Мишката замълча, вперила поглед в него. — Именно това ме озадачава.

— Успокойте се. Вие сте мои гости, а не затворници и имате свободен достъп до целия кораб. Вашите стаи са просторни и луксозни и обзаведени с всичко необходимо. Имаме трапезария като на увеселителен кораб и дори малка зала за фитнес с най-доброто оборудване.

— И това е всичко? — попита подозрително Мишката. — Значи не ти дължим нищо?

— Разбира се, че не. Вие сте напълно свободни и тъй като сте мои лични гости, никой няма да ви поиска и кредит. На четвърто ниво имаме един малък склад, изберете си нещо оттам, гратис.

— Гратис? — повтори недоверчиво Мишката.

— Отново ви казвам, че сте мои гости.

— Закъде летим?

— За звездния куп Кинелус — отговори Пенелопа.

Янки погледна малкото момиче и се усмихна.

— Напълно си права, скъпа моя. — Отново се обърна към Мишката. — В Кинелус е моята база и там ще се чувстваме в пълна безопасност. Веднага след като напуснахме Звездната лодка, направих дискретни запитвания и открих, че доста хора се интересуват от твоята симпатична малка спътничка. — Той се усмихна на Пенелопа. — Не бива да се тревожиш повече за това, скъпа моя. В пълна безопасност си, докато си с мен.

— Оценяваме твоето гостоприемство, но искаме да слезем на първата планета-колония веднага след като се приближим до звездния куп. Трябва да уредим някои неща и да се срещнем с един приятел.

— Не искам и да чувам за това — възрази Главореза. — Моето космическо радио е на твое разположение. Свържи се с приятеля си от кораба.

— Мисля, че щом сметките ни са чисти, по-добре е да не те притесняваме повече.

— Не ме притеснявате изобщо — настоя пиратът.

— И въпреки това бихме предпочели да слезем веднага след като стигнем в Кинелус.

— Ами добре, щом настоявате — отговори Главореза Янки с красноречиво свиване на раменете.

— Нека да кажем, че силно те молим за това — доуточни Мишката.

— Вашето желание е заповед за мен. — Той мълча малко. — Пет милиона.

— Пет милиона какво?

— Пет милиона кредита, разбира се.

— Добре. Какво значат тези пет милиона кредита?

— Това е таксата, за да ви сваля от кораба.

— Каза, че не ти дължим нищо.

— Точно така.

— И че сме твои гости.

— Наистина сте ми гости — потвърди той и най-накрая изпразни чашата си с бренди, после я остави върху излъсканата масичка от хром. — Но щом отказвате моето гостоприемство и напускате уюта и сигурността на моя кораб, тогава, разбира се, вече не сте ми гости, нали? — Усмихна се. — Ти знаеш, а и аз знам, че за младата Пенелопа заинтересовани страни биха дали милиони. Иска ми се да играя ролята на ваш домакин, докато цената й продължи да се покачва… Но ако не мога да разчитам на тази потенциална печалба, тогава ще трябва да ви взема поне минималната такса от пет милиона кредита.

Мишката бе вперила мълчаливо поглед в него. Внезапно почувства как ръката на Пенелопа стиска нейната.

— Всичко е наред — обади се малкото момиче.

Жената се обърна към нея.

— Знаеше, че той ще направи това, нали?

— Нуждаехме се от него — продължи детето, без да отговори на въпроса.

— Фактически ние сме пленници на неговия кораб.

— Всичко е наред — повтори Пенелопа. — Поне Ледения не ни настигна.

— Ледения ли? — прекъсна ги Главореза. — Кой е той?

— Много лош човек. Той иска да ме нарани.

— Тогава си направила верен избор, скъпа моя. На мен никога не би ми хрумнало да те нараня или да позволя на някого да го направи.

— Знам.

— Не мога да не съчувствам на дете в твоята ситуация — продължи пиратът, после се замисли за момент. — А и подозирам, че цената ти ще падне, ако те наранят.

Мишката го погледна.

— Значи ще летим из звездния куп Кинелус, докато решиш, че си струва да се разделиш с нея?

— Точно така. Вече съм изпратил дискретни съобщения до няколко заинтересовани страни.

— Те ще взривят кораба ти.

Пиратът се усмихна.

— Не и докато тя е на борда. — Той млъкна. — Но преди да се лиша от удоволствието на вашата компания, изглежда разумно да определим справедлива пазарна цена за малкото момиче. Не можех да направя това, без да информирам всеки, че тя… може да бъде доставена при необходимата цена.

— Освен ако ние първо не ти дадем пет милиона кредита.

— Да. Разумен човек съм и една птичка в ръката струва доста повече от две в храстите. Това прекрасно дете може да хване неизлечима болест, да направи опит за самоубийство или просто да загуби забележителните си способности. Разбира се, не виждам как ще успееш да ми дадеш такава сума, имайки предвид положението, в което се намираш. Но винаги съм готов да призная, че греша.

— Ако играеш на карти или рулетка, мога да ти помогна да спечелиш пет милиона кредита — обади се Пенелопа.

— Съмнявам се, скъпа моя. Всички знаят коя и какво си ти — въздъхна той. — А това ще ни затрудни да намерим доброволци за хазартна игра, докато си на борда.

Пенелопа се намръщи.

— Ти не си по-добър от Краля на залаганията.

— Напротив, много по-добър съм — поправи я той. — Поне в едно нещо. Аз ти осигурявам всякакъв уют. И още нещо — вече ти дадох дума, че никой няма да те нарани физически. Но съм по-добър от Краля на залаганията най-вече защото се уча от грешките на другите.

— За какво говориш? — попита настоятелно Мишката.

— Мисля, че е очевидно. Вие сте тук вместо на Звездната лодка само защото малката Пенелопа така манипулира събитията, че точно аз ви спасих. — Янки впери в поглед в малкото момиче и въпреки че гласът му остана сърдечен, в очите му се появи неочаквана студенина. — Трябва да те предупредя, скъпо мое дете, че ако забележа някаква нередност на борда на кораба си — каквато и да е нередност, ако случайно се спъна и счупя крак или се порежа, докато се бръсна, или ако този тайнствен Леден ни приближи прекалено, тогава ще те поставя в камерата за сън и ще те замразя до момента на приключване на сделката с онзи, който се нуждае най-много от тебе. Замразяването е абсолютно безболезнено, използваме го за пътуване в дълбокия Космос. Подозирам, че когато умът ти спи и метаболизмът ти е забавен, няма да можеш да влияеш на събитията, както направи с Краля на залаганията. — Внезапно Янки се изправи. — Но стига сме говорили за работа. Вие сте мои почетни гости и с нетърпение очаквам да вечеряме заедно. Междувременно — той им се усмихна лъчезарно, докато отиваше към вратата, — моля ви да се настаните удобно. Очаквам да поостанете при мен.

След като той си отиде, Пенелопа и Мишката останаха сами в огромния салон.

— Видя ли всичко това, докато бяхме на Звездната лодка? — попита Мишката.

— Не точно така. Знаех, че ще ни освободи и че няма да ни нарани.

— Но не знаеше, че ще те продаде на онзи, който даде най-много?

— Това няма значение — отговори малкото момиче. — Той ни води в правилната посока, а именно това е важното.

— В правилната посока?

Пенелопа кимна.

— Правилната посока за какво?

— Още не знам — отвърна детето. — Но знам, че е вярната посока. — Тя стисна още по-силно ръката на Мишката. — Не се тревожи. Няма да позволя на никого да те нарани.

Мишката изведнъж разбра, че й вярва, и това я притесни много повече, отколкото фактът, че е в ръцете на Главореза Янки.