Майк Резник
Гадателката (33)

32

Спусна се нощ.

Ледения дръпна един люлеещ се стол пред входа, така че да може да види последните два кораба на фона на тъмното небе. Пенелопа спеше в салона, а Лъжекостенурката стоеше до нея, за да я пази.

Мишката, която се разхождаше неспокойно из целия пансион, най-накрая се присъедини към Ледения.

— Мислех си за това, което каза — започна тя меко.

— И?

— Тя е бягала през целия си живот. Никога не се е задържала на едно място достатъчно дълго, за да може някой да я научи кое е добро и кое лошо.

— Знам.

— Тя не е зла — добави бързо Мишката. — По принцип не иска да нарани никого. Но не знае как да действа. — Замълча за миг. — Мислела е, че върши услуга на Вечното хлапе, като го оставя да умре.

— Сигурен съм — съгласи се Ледения. — Но крайният резултат е, че той е мъртъв.

— Нужни са й напътствия, това е всичко.

— И ти ще й ги дадеш, така ли?

— Ще се опитам.

— И какво ще стане, ако тя не се съгласи с това, на което я учиш?

— Трябва само да съм търпелива и да обяснявам, докато разбере — отговори Мишката.

— Децата не се отличават с търпение — изтъкна той. — Повечето от тях просто плачат, малка част чупят разни неща. А това може да разруши цели светове.

— Не мога да я убия, Карлос. Тя ме обича.

Ледения втренчи поглед в тъмнината, мина доста време, преди да проговори отново.

— Тогава по-добре никога не я напускай, дори и за миг. И никога под никакъв предлог не й давай повод да се съмнява в твоята обич. Или във факта, че е най-важното нещо в твоя живот. — Той отново млъкна. — Единственото важно нещо в твоя живот.

— Тя никога няма да ме нарани, Карлос.

— Тя е просто дете и й липсва възпитание да се справя с живота. Ще има своите съмнения и страхове, ще е ревнива като всяко друго дете — само че тя няма да осъзнава чувствата си. — Той се обърна към Мишката. — Другите деца всекидневно желаят ужасни съдби за своите родители или братя и сестри. Това е нормална част от растежа им. Разликата е там, че каквото си пожелае тя, се сбъдва.

Мишката не отговори.

— И ще трябва много да внимаваш с Лъжекостенурката — продължи Ледения.

— Защо? Той я боготвори.

— Наричаш това същество „той“ и си му дала име — „Лъжекостенурка“. Забравила си, че е извънземно със своите извънземни усещания и мотиви. Неговото поведение е любезно, почти сервилно, но е убило Главореза Янки съвсем хладнокръвно. А и без никакви колебания застреля Джими Острието.

— Просто я защитаваше.

— Знам… но то също ще оказва своето влияние върху Пенелопа, а откъде си сигурна, че не убива по някой човек всеки ден преди закуска?

— На мен ми изглежда много внимателен и загрижен — отвърна Мишката.

— Виждала си го само в присъствието на малкото момиче, което боготвори. Не знаеш нищо за вярванията и етиката му, освен че убива хора по причини, които смята за убедителни.

— Какво искаш да направя? — попита остро Мишката. — Да ги убия и двамата?

— Убий малкото момиче, а извънземният не е от значение. Но ако я оставиш да живее, отърви се от него и колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре.

Тя го изгледа, без да мигне.

— Труден човек си ти, Карлос.

Той тъкмо щеше да отговори, когато небето се освети от светлините на идващ кораб.

— Колко далеч е според тебе? — попита Ледения, когато накрая корабът изчезна от погледа им, вероятно за да се приземи на повърхността на планетата.

— На около седем или осем километра, точно като останалите.

— Който и да лети в него, явно е засякъл другите със сензорите и е решил, че това е космодрумът… Е, имаме време до разсъмване.

— Защо няма да дойде веднага? — попита Мишката.

— Защото не знае дали не сме минирали пътя или не сме заложили капани навсякъде — отвърна Ледения. — Не, той ще изчака, докато може да вижда къде отива.

После отново погледна към небето.

— Освен това неговият партньор още не е дошъл.

— Откъде знаеш кой е и че има и партньор? — изненада се Мишката.

— Защото видях убитите от Вечното хлапе, Оли Трите юмрука не бе сред тях — обясни Ледения. — Оли е прекалено добър, за да изгуби следата ни, а има договорни отношения с Гробаря Смит. — Той се усмихна мрачно. — Именно тези двамата очакваме.

— Може би трябва наистина да минираме пътя — предложи Мишката. — Имаме достатъчно време — още четири-пет часа остават до зазоряване.

— Не разполагаме с необходимото. Освен това няма никакво значение.

— Защо?

— Защото тези двамата са най-добрите в бизнеса. Те няма да допуснат глупавата си грешка втори път.

— Втори път? Каква е грешката им?

— Същата като твоята — той се отпусна назад в люлеещия се стол и зачака корабът на Гробаря Смит да се спусне през атмосферата на планетата. — Мислеха Пенелопа Бейли за малко безпомощно момиче.