Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Оракула (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Soothsayer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 23 гласа)

Информация

Източник: http://www.maxima.bg (през http://sfbg.us)

 

Издание:

ГАДАТЕЛКАТА. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД, No.2. 1996. Изд. Лира Принт, София. Поредица Биб. Фантастика. Роман. Превод: [от англ.] Сийка НОТЕВА [Soothsayer / Mike RESNICK]. Страници: 254. Формат: 125×195 мм. (20 см.). Цена: 300.00 лв. ISBN: 954-8610-11-6

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

20

Пенелопа спеше дълбоко, когато една ръка се протегна и леко я разтърси за рамото. Тя измънка и се обърна на другата страна, но ръката продължи да я разтърсва.

— Махай се — измърмори тя.

— Събуди се, дете — прошепна мъжки глас.

— Остави ме на мира.

— Трябва да поговорим.

Мишката се събуди, седна в леглото, огледа сравнително просторната кабина и видя елегантен мъж да стои над Пенелопа.

— Какво искаш? — попита Мишката.

— Това не те засяга — отговори Потьомкин.

— Всичко, свързано с нея, ме засяга.

— Няма да й сторя нищо, госпожо, само трябва да поговоря с нея.

— Махай се — повтори Пенелопа.

— Дете, или се събуди, или ще светна лампите и ще излея кофа студена вода отгоре ти. Ти решаваш — повиши леко глас Потьомкин.

Момичето бавно се надигна в леглото си и разтърка очи.

— О! — възкликна тя, разпознавайки го. — Това си ти.

— Пенелопа, ако не искаш да говориш с него, мога да извикам помощ.

— Той е помощта — отговори Пенелопа, с което съвсем обърка Мишката.

— Може да съм, може и да не съм — рече Потьомкин. — Първо искам да задам няколко въпроса.

— Очакваше ли го? — намеси се Мишката.

— Да, но не толкова скоро.

— Това има ли нещо общо с разходката ти из кораба този следобед? — настоя жената.

— Оставете въпросите за по-късно, госпожо — прекъсна я Потьомкин. — Нямам много време.

— Всичко е наред, Мишке — обади се успокоително Пенелопа. — Наистина. Той няма да ни направи нищо лошо.

— Не бъди толкова сигурна — възрази Потьомкин.

— Ако искаше да ни сториш нещо, щях да знам. — В гласа на момичето не личеше нито страх, нито безпокойство. — Ти дойде, за да поговорим.

— Мога да променя намеренията си.

— Ти си умен човек, а това ще е глупост.

Детето го гледаше, без да мигне. Той посрещна погледа й, после сведе очи.

— Добре, имам нужда от няколко отговора, и то бързо.

— Ще отговоря на всички въпроси, на които мога.

— Все още не отговаряй на нищо — обади се Мишката. Тя се обърна към Потьомкин. — Вече намерих три подслушвателни устройства, но вероятно съм изпуснала някое и друго.

— Няма проблеми — отвърна той. — Мой човек ще ни наблюдава, докато съм тук.

После се обърна отново към Пенелопа.

— Още не съм готов да се справя с Главореза. Прекалено много хора са му верни. Не мисля, че ще успея.

— Сигурен ли си? — попита момичето.

— По дяволите, говорим за бунт срещу най-силния пират в звездния куп! Не си струва риска, освен ако не ми гарантираш, че ще успея.

— Вече ти казах — не мога да видя какво ще стане, след като повече няма да съм с теб.

— Знам, но… измислих друг начин да те сваля на твоята планета.

— Чия планета? — намеси се Мишката.

— Млъквай, госпожо, говоря с момичето! — Потьомкин пак се обърна към Пенелопа. — Какво ще стане, ако уредя търгът да се проведе на тази планета? Главореза ще те заведе там.

— Няма да бъде сам. Ще вземе много от своите хора.

Потьомкин се изсмя кисело.

— Нима не можеш да се измъкнеш от няколко човека охрана, ако поискаш? За бога, ти си се спасила от ловци на глави по цялата територия на Демокрацията и Вътрешната граница.

— Просто казах, че ще вземе доста хора със себе си.

— Какво ще стане с него на тази планета?

Пенелопа вдигна рамене.

— Не знам.

— Не ти вярвам дори за секунда. Ще живее или ще умре?

— В някои варианти на бъдещето той живее, в някои умира. А в трети не мога да видя.

— В колко от тези варианти той се досеща, че е на тази планета, защото аз не те искам на кораба?

— В много малко.

— И в тези няколко какво точно предприема?

— Щом веднъж ме остави, не мога да видя какво ще направи.

— Ако той умре, как ще го убиеш? — настоя да узнае Потьомкин. — Ще може ли това да се свърже по някакъв начин с мен?

— Въобще няма да го убивам. Та аз съм само едно малко момиче.

Той посочи с пръст Мишката.

— Тя ли го прави?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Значи ако той умре на тази планета, никой няма да обвини мен?

— Ако той умре на тази планета, никой няма да обвини тебе.

— А ако той не умре и ти избягаш, пак няма да обвинят мен?

— Не знам. Но ако той не знае, че ти си избрал планетата… ако мисли, че другите са избрали мястото…

— Добре, това е всичко, което исках да разбера.

— Ще уредиш ли да ни свалят долу? — попита Пенелопа.

— Трябва да си помисля.

— Наистина не ни искаш на кораба.

— Да.

— Но и не искаш да ни сториш нещо лошо.

— Казах, че ще си помисля — отговори раздразнено Потьомкин. Той се изправи и вече до вратата рече: — Ще разбереш, когато реша.

После излезе в коридора, а вратата се затвори след него. Мишката впери озадачен поглед в Пенелопа.

— Ще ми кажеш ли за какво става дума? — попита тя накрая.

— Трябва да слезем на тази планета, за която ти споменах — Потьомкин ще го уреди.

— Потьомкин? Така ли се казва?

Пенелопа кимна.

— Миша Потьомкин. Не е ли смешно име?

— Сигурна ли си, че той ще ни свали на планетата, към която ти толкова се стремиш?

— Сигурна съм — Пенелопа вдигна рамене, взе Мариан и започна да оправя малкото й червено одеялце.

Мишката се намръщи.

— Ти си пленничка на Главореза Янки, а Потьомкин работи за него. На път са да вземат милиони кредити, като те продадат на някого от хората, които се опитват да те открият. Защо изведнъж ще иска да те сваля на някаква планета, за да не те види никога повече?

— Обясних му защо трябва да го направи — отвърна Пенелопа, докато оправяше косата на куклата. — Кога ще можем да направим нови дрехи на Мариан?

— Не знам — отговори разсеяно Мишката. — Можем да огледаме кораба утре и да видим дали ще намерим нещо, което да използваме.

— Ще я боли ли, ако я измия в сухия душ?

— Не, мисля, че не. Може ли да се върнем към Потьомкин за минутка?

Пенелопа въздъхна.

— Щом искаш. — Тя вдигна Мариан нагоре и я погледна съсредоточено. — Но трябва по-скоро да я измия. Нуждае се от баня всеки ден, иначе може да се разболее.

— Опитай да се съсредоточиш, Пенелопа — Мишката полагаше усилия да говори тихо и спокойно. — Един много опасен човек мисли да жертва печалба от милиони на своя още по-опасен шеф, за да ни свали на непозната планета… Можеш ли да ми кажеш защо ще го прави?

— Ако ти кажа, ще ми се смееш.

— Няма, дори и да ми се стори смешно — увери я Мишката.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

— Той се страхува от мен. — Пенелопа се засмя. — Не е ли смешно — пират да се страхува от едно малко момиче?

— Защо се страхува от теб? — попита остро Мишката. — За какво си говорихте вие двамата този следобед?

— За много неща. — Пенелопа сякаш изгуби интерес към разговора. — Наистина трябва да измия Мариан сега, Мишке. — Тя тръгна към банята и спря на вратата. — Искаш ли да дойдеш за един сух душ с нас?

Мишката поклати глава.

— Не, вървете.

— Ще бъдеш ли тук, като се върна?

— А къде да бъда? — попита иронично Мишката.

— Не знам. Но понякога ми се струва, че те ядосвам, и се страхувам, че ще ме оставиш. И че отново ще бъда съвсем сама.

— Никога няма да те изоставя, Пенелопа — отговори искрено Мишката. — Щом можеш да виждаш бъдещето, трябва да го знаеш.

— Много рядко виждам хубави неща — обясни момичето. — Само лошите.

— Ами ако приемем, че да те напусна е лошо нещо, би трябвало да можеш да го видиш.

Изведнъж лицето на Пенелопа грейна.

— Точно така! — възкликна щастливо тя. Втурна се към Мишката и бурно я прегърна. — Обичам те, Мишке.

— И аз те обичам, Пенелопа. — Жената отвърна топло на прегръдката. — Сега върви под душа, а после ще си поговорим пак.

След няколко минути Пенелопа излезе, облечена в чисти дрехи.

— Къде е Мариан? — попита Мишката.

— Оставих я там.

— Там? Къде?

— В банята.

— Защо?

— Защото ако ще говориш за Потьомкин и Главореза Янки, не искам тя да те слуша. Може да се уплаши.

— А ти не се страхуваш, така ли?

— Не.

— Защо?

— Защото няма да ни навредят.

Мишката се намръщи в опита си да задържи интереса на детето върху разговора.

— Но аз се страхувам — каза накрая тя. — Можеш ли да ми обясниш защо не трябва да се плаша?

— Янки няма да ни стори нищо, защото струваме много пари.

— Той може да ни причини болка, без да ни убива.

— Няма да го направи — убедено рече Пенелопа. После добави замислено: — Не и докато сме на кораба. Не мога да видя по-далеч.

— А Потьомкин?

— Той иска да ни навреди, но не смее.

— Защо?

— Защо иска да ни навреди или защо се страхува?

— И двете.

— Иска да ни навреди, защото му обясних, че ще съм по-добър военачалник от него.

— Разбирам — Мишката замълча за момент. — А той повярва ли ти?

— Защо да не ми повярва? Това е истината.

— Тогава защо се страхува?

— Защото Янки знае, че мога да виждам бъдещето. Все още не е разбрал, че ще съм добър военачалник, но ако Потьомкин ми стори нещо лошо, той ще се опита да разбере причината и скоро ще се досети.

— Ама че разговор сте водили с Потьомкин този следобед!

— Доста се разстрои — Пенелопа се усмихна при спомена, после прихна: — Трябваше да видиш лицето му! Целият почервеня.

— Обзалагам се, че е почервенял — усмихна се и Мишката. — И ти го убеди, че най-добрият начин да се отърве от тебе е да те свали на някоя планета?

— Да ни свали на някоя планета — поправи я Пенелопа. — Никога няма да те изоставя, Мишке.

— Оценявам това. Ти ли му предложи да завземе кораба и да свали Главореза Янки с нас?

Пенелопа поклати главва.

— Беше негова идея, но не е много добра. По-разумно е да остави Янки да ни заведе при този, който иска да ме купи.

— И това не те тревожи?

— Не.

— Защо? — настоя Мишката. — Вероятно ще вземе двайсет-трийсет души охрана да ни пазят.

— Няма значение.

Малкото момиче не показа никакъв признак на притеснение.

— Как така няма значение?

— Защото там ще намеря един приятел.

— Но не знаеш кой е той?

— Не.

— Тогава откъде знаеш, че ще може да ни помогне?

Пенелопа сви рамене.

— Просто знам.

— Възлагаш доста надежди на приятел, когото никога не си виждала.

— О, той не е единственият, който ще ни помогне.

— Така ли? Кой още ще е там?

— Вечното хлапе.

— Той е на тази планета?

— Ще бъде, щом корабът му го уведоми, че сме се приземили.

— Не споменаваш нищо за Карлос Мендоса — отбеляза Мишката. — Все още ли е с Вечното хлапе?

Пенелопа се намръщи.

— Да, но той не иска да ми помогне.

— Казах ти и преди: няма да му позволя да те убие.

— Ти не можеш да го спреш — каза с въздишка момичето. — Може би новият ми приятел ще може.

— Не се тревожи за Карлос — рече твърдо Мишката. — Повярвай — върши доста неща, които не одобрявам, но убиването на деца не е между тях.

— Той ме плаши.

— Не мога да разбера защо. Виждала си Оли Трите юмрука и Гробаря Смит, както и други убийци. Защо един нисък мъж на средна възраст те плаши повече от тях?

— Защото никой от тях не искаше да ме убие — обясни Пенелопа. — Те просто си вършеха работата.

— Златния дук щеше да те убие, ако Краля на залаганията му бе заповядал.

— Това е различно.

— Защо?

— Той не ме мразеше. Нито някой от другите, дори и Тридесет и две не ме мразеше… А Ледения не иска да ме убие за пари или защото някой му заповядва. — Една сълза се търкулна по бузата на детето. — Той дори не ме познава, а иска да ме убие. — Още две сълзи се търкулнаха по бузите й. — Дори не знам защо. Никога нищо не съм му сторила.

— Грешиш — обади се успокояващо Мишката. — Той не иска да те убие.

— Не греша — възрази Пенелопа.

— Тогава му е съдено да се разочарова — каза искрено жената.

— Защо въобще си го харесвала, Мишке?

— Бях самотна — въздъхна Мишката, — а когато са самотни, хората лесно правят лош избор.

— Чувстваш ли се самотна, след като ме намери?

— Не — Мишката прегърна момичето. — Ти си най-добрият избор, който някога съм правила.

— Наистина ли? — Пенелопа цялата засия.

— Наистина.

— И винаги ще бъдем заедно?

— Винаги — обеща Мишката.

Пенелопа си спомни за Мариан, донесе я от банята и започна да си играе с нея. Мишката наблюдава повече от час как малкото момиче обсипваше парцалената кукла с обич и внимание. После тя заспа, а скоро след нея заспа и Пенелопа.

Рано сутринта вратата се отвори и Главореза Янки влезе в стаята.

— Тук никога ли никой не чука, преди да влезе? — попита раздразнено Мишката.

— Събудете се и внимавайте какво ще ви кажа — натърти пиратът, докато се настаняваше на един стол. — Има промяна в плановете: изглежда, че някои от заинтересованите страни няма да се чувстват спокойни да преговарят на борда на водещ пиратски кораб. — Той се усмихна накриво. — Предполагам, че на тяхно място и аз щях да постъпя по същия начин… Затова ще ви свалим на една близка планета и ще уредим сделката там.

— Би ли назовал тези заинтересовани страни? — попита Мишката.

— Защо да се отегчавате с подробности? Ще научите името на онзи, който е дал най-висока цена, останалите са без значение.

— Значи ще бъде нещо като търг?

Янки се изсмя.

— Няма да я сложим на подиум и да й оглеждаме зъбите, ако това имаш предвид. Ще позволя на заинтересованите страни да се уверят, че е в мои ръце, и после ще определя чия награда избирам да взема.

— Най-високата без съмнение — вметна сухо Мишката.

— Не непременно — отговори Янки сериозно. — Демокрацията я иска, както и Конфедерацията на канфоритите. Имал съм, нека да кажем, неразбирателство и с двете правителства, така че ако получа опрощение на вероятните си грехове от някое от тях в допълнение към паричната сума… това може да натежи при обмислянето на предложенията.

— Защо? — попита любопитно Мишката. — Смяташ да се откажеш от пиратството ли?

— Не, разбира се. Но в момента не мога да инвестирам парите си в рамките на Демокрацията или на Конфедерацията, без да ги излагам на риск. Освен това ми се иска да знам, че ако се случи най-лошото, ще има поне едно правителство, което да ме приюти.

— Това ми звучи като пораженско настроение — отбеляза Мишката.

— Така ли? На мен ми изглежда като политически и икономически здрав разум. В края на краищата кой знае какво ще стане утре… — той неочаквано се ухили, — освен това малко момиче, разбира се.

— Кога тръгваме? — попита Пенелопа.

— В единайсет часа корабно време — отвърна пиратът. — Този кораб е прекалено голям да кацне, затова ще се прехвърлим на по-малък, преди да тръгнем.

— Ние?

— Да, аз идвам с вас. — Янки се усмихна. — Знам, че е необичайно капитанът да напуска кораба в несигурна територия, но смятам, че необичайните ситуации изискват необичайни действия. — Той се обърна към Пенелопа. — Не знам какво можеш да ми сториш, ако остана на борда на кораба. Може би няма защо да се притеснявам, но винаги се опитвам да работя със сигурни неща вместо с вероятности. А ти никога не би разрушила кораба, на който си, така че възнамерявам да бъда до тебе… Двамата ще станем големи приятели, Пенелопа, и не мисля да те изпускам от поглед преди приключването на сделката. Ще уредя около нас винаги да има половин дузина въоръжени мъже. — Той отново й се усмихна. — Ако се задавя, докато ям, или получа удар, или ми се случи каквото и да е, те ще имат заповед да те застрелят веднага. Разбираш ли ме?

— Да.

— Добре. Тогава можем да се възползваме пълноценно от обстоятелствата… Поне няма да скучаем. Деловата ни среща ще бъде на една от най-интересните планети в звездния куп.

— О? — възкликна Мишката.

Янки кимна.

— Това е свят, който винаги съм искал да посетя и все не съм намирал време досега.

— Как се казва?

— Калиопа — отвърна Главореза Янки.