Майк Резник
Гадателката (31)

30

Мина един час.

Лъжекостенурката, Мишката и Пенелопа седяха мълчаливо в салона на пансиона. Ледения се бе облегнал на стената и гледаше през прозореца към улицата, а Вечното хлапе стоеше в рамката на отворената входна врата и опипваше нехайно дръжката на звуковия си пистолет.

Ледения запали пура, всмукна дълбоко и се обърна към малкото момиче, впервайки безстрастен поглед в него.

— Недей така! — примоли се Пенелопа.

— Какво?

— Не ме гледай така. Плашиш ме.

Той отново всмукна от пурата си, отиде във фоайето и седна на ръба на масата, която служеше за рецепция.

— Къде са, по дяволите? — извика Мишката, изправи се, прекоси стаята и застана до входната врата.

— Не се притеснявай, ще дойдат — обади се Ледения.

— Искаше ми се да имаме някакъв план — каза нервно тя.

— Когато е необходимо, Гадателката ще ни каже какво да правим — невъзмутимо се намеси извънземният.

— Защо си толкова дяволски спокоен? — обърна се Мишката към съществото. — Вълнуваш ли се въобще някога за нещо?

— А ти защо си толкова нервна? — отговори с равен твърд глас Лъжекостенурката. — Нямаш ли вяра в Гадателката?

Мишката понечи да му отговори, но размисли и продължи да се разхожда.

Пенелопа притискаше Мариан до гърдите си и я люлееше върху стария диван, като полуприпяваше, полунашепваше приспивна песен. Спираше от време на време да види дали Ледения все още е в другата стая, после нежно оправяше дрешките на куклата и продължаваше да тананика тихичко.

Вечното хлапе извади звуковия си пистолет от кобура и провери заряда му.

— Ако продължаваш да си играеш с това нещо, ще вземеш да го деактивираш — подхвърли Ледения. — Нервен ли си, отиди отсреща и пийни едно.

— Отегчен — да, но не и нервен — поправи го убиецът. — Никога преди не съм се срещал с Острието или Гробаря Смит. Ще ми се да видя какво могат.

— Могат да те убият.

— Наистина ли мислиш, че имат шанс да успеят? — В гласа на Вечното хлапе се прокрадна нотка на надежда.

— Всеки има някакъв шанс — обяви безстрастно Ледения. — Тук имаш ли оръжие, си непобедим, докато не се докаже обратното.

Вечното хлапе се усмихна с една от редките си усмивки.

— Никога не съм приемал нещата по този начин.

— Все още си млад — отвърна саркастично Ледения. — Ще се научиш.

Другият се изсмя на забележката, после прибра пистолета в кобура.

— Той е луд — рече Мишката, когато най-накрая спря и седна до Пенелопа.

— Кой? — попита момичето.

— Хлапето. Смята да се изправи срещу някои от най-добрите ловци на глави на Вътрешната граница и в същото време се смее. Не съм го чувала да се смее, откакто го срещнах.

Тя пак стана и започна да кръстосва стаята, после се настани неспокойно на един дървен стол, опита се да седи неподвижно, но скоро започна да се върти и да преплита пръсти.

Внезапно Пенелопа вдигна очи от куклата.

— Те са тук — съобщи тя.

— Къде? — попита Мишката.

— На Убийствен рай. Два кораба, а скоро ще кацне и трети.

— Знам — обади се и Вечното хлапе от вратата. — Видях ги да кацат. На около пет километра са, а може би и на седем-осем… Ето, приземи се и още един.

— Добре, вероятно имаме още около половин час, преди да дойдат тук — обобщи Ледения, оставайки седнал върху масата. — Ако въобще стигнат дотук.

— Какво имаш предвид? — попита Лъжекостенурката.

— За момичето има огромна награда, а тези типове може и да не искат да я делят на десет или дванайсет. Може и да се избият помежду си, преди да стигнат в града.

— Надявам се да грешиш — искрено каза Вечното хлапе.

— Колко кораба ще пристигнат? — попита Мишката.

— Аз знам за още два — отвърна Ледения. — Общо пет ни следваха.

— Още три — поправи го Пенелопа.

Ледения вдигна рамене.

— Трябва да сме пропуснали някой или пък някой е извикал подкрепление.

— По-добре да идват по-бързо — отбеляза Вечното хлапе. — След по-малко от час съвсем ще се стъмни.

— А може би ще изчакат до сутринта — предположи с надежда Мишката.

— Едва ли — отговори Ледения. — До сутринта ще дойдат и другите три кораба. Ще искат да вземат момичето и да изчезнат колкото се може по-бързо.

— Ами тогава да не им улесняваме живота — Мишката се обърна към Пенелопа. — Отиди горе и не се показвай.

— Искам да остана с теб, Мишке — възрази детето.

Жената се обърна към Лъжекостенурката.

— Отиди с нея и пази вратата, ако успеят да се доберат толкова далеч.

Извънземният я погледна учтиво, но нито й отговори, нито се помръдна.

— Не ме ли чу? — повиши тон Мишката. — Заведи я горе.

— Подчинявам се само на Гадателката — отвърна Лъжекостенурката. — Когато тя ми каже да отида горе, тогава ще го направя.

— Я слушай — започна Мишката, — когато ти казвам…

— Недейте! — изкрещя Пенелопа и внезапно всички обърнаха поглед към нея. — Вие сте ми приятели, не искам да се карате.

— Ти си тази, за която са дошли — рече Мишката. — Трябва да ни позволиш да те защитим.

Извънземният вдигна ръка да въдвори тишина и погледна напрегнато Пенелопа.

— Какво виждаш, Гадателко? Кой ще живее и кой ще умре?

— Не мога да кажа — отговори момичето. — Все още има прекалено много варианти на бъдещето.

— А аз залагам цял замък срещу един кредит, че оживяваш във всичките от тях, нали? — обади се Ледения.

— Не.

— Ако оживяваш дори само в един, е достатъчно — намеси се Мишката. — Просто ни кажи как да накараме това бъдеще да се случи.

— Все още не знам — отвърна развълнувано Пенелопа. — Но знам, че искам да бъда с тебе, Мишке. Моля те, не ме карай да се качвам горе.

Жената я изгледа продължително, после вдигна рамене и въздъхна.

— Как мога да давам заповеди на една гадателка? — усмихна се тя накриво.

Пенелопа се втурна към нея и силно я прегърна.

— Благодаря ти, Мишке. Обичам те.

— Знам — прегърна я и Мишката. — И аз те обичам. Именно затова се притеснявам толкова за тебе.

— Май виждам още един — обади се Вечното хлапе, като излезе навън. — Може и да е птица, обаче… Не, кораб е. — Отново замълча, но този път за по-дълго. — Изглежда, че ще кацне на север. Което означава, че ще ни приближат от двата края на града.

— Може би просто трябва да заключим вратите и да ги оставим да се състезават за привилегията да се изправят срещу теб — предложи Ледения. После стана, отиде до вратата и заслони очи с ръка, за да огледа небето.

— Значи ще се изправя срещу Джими Острието — размисли върху предложението Вечното хлапе и се изплю в прахта. — По дяволите, искам да са повече от един… Може би ще ни атакуват по групи.

— Ако знаех, че е толкова важно за теб, щях да съобщя координатите ни на военните крайцери на Демокрацията — каза иронично Ледения.

— Чудя се с колко мога да се справя, преди да ме убият? — продължаваше да мисли на глас Вечното хлапе.

— Не с достатъчно — отвърна Ледения.

Внезапно Лъжекостенурката мина през фоайето и застана до Вечното хлапе на вратата.

— Какво правиш тук? — попита убиецът.

— При липса на инструкции от страна на Гадателката — отговори извънземният и извади странното си безшумно оръжие — избрах да заема позиция тук, до тебе.

— Не знам, смятах да се изправя сам пред всеки, който се появи.

— А Ледения?

Вечното хлапе изсумтя презрително.

— Той не обича да си цапа ръцете. Вероятно ще изгледа битката отвътре, а после ще обере славата за всички онези, които аз убия.

— Звучи ми много добре — рече сухо Ледения.

— Освен това — продължи Вечното хлапе — ти трябва да стоиш при малкото момиче, в случай че някой мине през мен.

— Тя ще ме извика, ако има нужда от мен — отвърна извънземният.

— А ако не те извика?

— Тогава никога не е имала нужда от мен.

— Радвам се, че още един освен мен разбира с какво си имаме работа тук — намеси се Ледения.

— Винаги съм знаел с какво си имаме работа — каза тържествено Лъжекостенурката. — Именно затова съм тук.

— Тогава ти си най-големият глупак от всички.

— Защо мислиш така? — попита любопитно съществото.

— Мишката не разбира какво е тя, а на Вечното хлапе не му пука. Но ти — ти знаеш и въпреки това се опитваш да й помогнеш.

— А ти защо си тук?

Ледения вдигна рамене.

— Иска ми се да зная.

— Тогава кой е по-големият глупак? — продължи Лъжекостенурката. — Аз, който разбирам мотивите си, или ти, който дори не си започнал да осъзнаваш своите?

Ледения се замисли върху тези думи.

— Може би си прав — призна кисело той.

Вечното хлапе излезе по средата на улицата.

— Вие двамата решихте ли си спора кой е по-големият глупак?

— Да — отвърна Ледения. — Мисля, че сме квит.

— Добре, тогава се прибирайте вътре.

— Не — отказа спокойно извънземният.

Вечното хлапе се обърна към него.

— Работя за Мишката и ми се плаща да защитавам малкото момиче. И тъй като днес те виждам за пръв път, мисля, че нищо не ти дължа. Отдавна чакам този момент и ако се наложи да те убия, за да имам своята възможност срещу тях, няма да се поколебая да го направя.

Мишката се изправи на входа.

— Остави го на мира. Аз ще ти кажа кого да убиеш.

— Точно така — съгласи се убиецът. — Но никой не ми казва кого да не убивам. Дори и ти.

— Е, тогава може би трябва да ти се припомни кои са лошите — тя посочи към полето зад сградите. — Врагът е ей там.

— Точно сега враг ми е всеки, който се опитва да ме спре да направя това, което искам — отвърна той.

На вратата се появи и Пенелопа, все още с Мариан в ръцете.

— Влез вътре, Костенурко. Ако не го направиш, той ще те убие.

— Щом такова е твоето желание, Гадателко — извънземният се обърна веднага и влезе в пансиона.

— Имал съм любими животни преди — отбеляза Ледения, — но никое от тях не бе толкова добре обучено.

— Стига толкова жлъч, Карлос — рече Мишката. — Ще си уредим споровете по-късно. Ще ти повторя това, което казах на Вечното хлапе: врагът е ей там.

— Вече не е — прекъсна я Вечното хлапе, когато шестима души се зададоха по прашния път на около осемстотин метра. — Ледени, махай се от улицата ми.

— Желанието ти е заповед за мен — каза иронично Ледения и прекрачи прага, като хвърли кратък поглед на север. — Между другото, не искам да нарушавам идилията ти, но изглежда още двама твои приятели се приближават от другия край на града.

Пръстите на убиеца хванаха дръжките на пистолетите.

— Колкото са повече, толкова по-весело ще е.

Изведнъж Ледения забеляза, че Мишката все още стои до него.

— По-добре влез вътре — каза й той. — Ти дори не носиш оръжие.

— Наистина ли ще го оставиш да се изправи сам срещу всичките осем?

— Казах ти и преди, че ще го направя. Освен това такова е и неговото желание.

Той проследи приближаващите хора.

— Ще са тук след около две минути — извика той на Вечното хлапе. — Надявам се, че си готов.

— Готов съм от двеста години — отговори Вечното хлапе, а хубавото му младо лице се озари от усмивка на надежда.