Майк Резник
Гадателката (22)

21

Калиопа бе известна в Кинелус като планета на удоволствията и имаше повече публични домове, наркотични бърлоги и заведения за перверзни забавления, отколкото бе нужно. Но това бе само малка част от определението за удоволоствие, а Калиопа не беше просто един преситен град, а цяла планета.

В западното полукълбо имаше известен динозавърски парк, резерват на 57 000 квадратни километра, където живееха 80 000 грамадни топлокръвни влечуги от първобитната планета Куантос VIII. Вътрешен океан бе заселен с хищници и техните жертви, внесени от Пинайпс II. И всеки от стотиците хотели по брега даваше под наем не само риболовни лодки, а и малки удобни подводници на туристите, които искат само да наблюдават.

В просторни ферми те можеха да участват в истинско отглеждане на добитък, а на огромни арени матадорите се изправяха пред смелите бикове (и всяко друго смело, но обречено животно, което се пускаше на тези арени). Организираха се сафари — дръзки и атрактивни екскурзии. Имаше и хиляди площадки за голф.

Точно зад увеселителния парк на 19 000 хектара, близо до космодрума в източното полукълбо на специални писти се надбягваха на седемнадесетте вида животни от всички кислородни светове, за които бе разрешено да се правят съответните залагания. Имаше дори двойници на вече изчезналите коне от Земята — Менъуор, Ситейшън, Секритериът и Сиатъл Слю редовно се срещаха помежду си и с по-известните си конкуренти.

Една трета от Големия източен континент бе ловен резерват за ентусиастите за сафари, но най-вече бе известна сред aficionados^[1] на кръвожадните спортове, тъй като правителството се хвалеше не с трофеите, които туристите отнасяха със себе си, а с броя на ловците, убити от преследваните животни.

Планината Рамзи се гордееше с втория най-дълъг ски-склон в галактиката и се говореше, че търсачите на приключения могат да започнат спускането си по склона преди зазоряване и да го продължат и след залез слънце, без да спират.

Имаше всекидневни ралита по солените равнини, състезания с лодки по река Йордан всеки ден, ежедневни спортни мероприятия от най-различен тип на дузината огромни стадиони, издигнати по цялата планета. Градовете бяха девет, от които Ксанаду бе най-големият. Всеки бе неизчерпаем източник на удоволствия, ресторанти и магазини; два от деветте обслужваха почти единствено извънземни, докато един друг, наречен Нов Гомор, имаше седем многофункционални хотела с различна околна среда, както и самостоятелен увеселителен парк за дишащите хлор същества.

Въпреки че бе в рамките на звездния куп Кинелус, следователно официална част от Вътрешната граница, Калиопа всъщност се управляваше от няколко картела от Спираловидния ръкав и Галактическия пръстен. Тук идваха все повече почиващи и екскурзианти от самата Демокрация.

Групата на Главореза Янки, включваща освен него Мишката, Пенелопа Бейли и охрана от осемнадесет въоръжени мъже, се приземи на космодрума близо до Ксанаду и бързо се регистрира в частен хотел в покрайнините на града, не твърде далеч от един от по-малките увеселителни паркове. Мишката и Пенелопа споделяха луксозния апартамент на пирата, но вратите и прозорците бяха под непрекъснатото наблюдение на неговите хора, които работеха на смени по шестима. Храната, питиетата и дори новите дрехи на Мариан бяха донасяни в апартамента, но нито Пенелопа, нито Мишката можеха да го напускат. А когато Янки сметнеше за необходимо да излезе, един от хората му го заместваше и седеше с насочен към главата на Мишката пистолет, докато пиратът се върнеше.

Сутринта на втория им ден в хотела Главореза Янки — брадата му току-що подрязана, дрехите по-блестящи от всякога, влезе в салона на техния апартамент и се настани на големия кожен диван.

— Още ден или два и ти ще си на път, млада госпожице — каза той на Пенелопа.

— Кой наддава за нея? — попита Мишката.

Пиратът се изхили.

— По-добре попитай кой не наддава. Нашето момиче тук е доста популярно. Демокрацията я иска, Конфедерацията, два научни института, религиозна фондация и девет частни лица — той млъкна, запали една пура и я закрепи на края на изящен кристален пепелник. — Потьомкин ми каза, че всички ще пристигнат тук до утре вечер. Ще вечеряме, ще си разменим красиви фрази, ще сключим сделката и тогава, най-накрая, ще спра да се тревожа какво можеш да ми причиниш.

— Нищо не мога да ти направя — отговори Пенелопа, застанала до огромен прозорец, от който се виждаше центърът на града. — Аз съм твоя пленничка.

— И преди си била пленничка на други хора. Повечето от тях не са тук да кажат какво им се е случило, но се обзалагам, че не е било много приятно.

— Бяха лоши хора — вдигна рамене Пенелопа.

— Надявам се, че ще запомниш колко добре се отнасях аз с тебе.

— Ти си по-лош от всички.

— Глупости, нали те спасих от Краля на залаганията?

— Това не те прави добър човек — отвърна детето, — а само по-алчен.

— Но аз съм и недоверчив — изстреля в отговор Янки, взе пурата и смукна дълбоко. — Ако нещо ми се случи, докато съм на планетата, моите хора имат заповед да убият приятелката ти.

— Ако нещо ти се случи, Мишката няма да е виновна — Пенелопа не успя да скрие загрижеността си.

— О, те ще се опитат да убият и теб, но не знам дали е възможно. От друга страна, сигурен съм, че могат да убият Мишката, и затова ще я застрелят първа. — Той й се усмихна. — Надявам се да го запомниш.

— Ти си лош човек — повтори Пенелопа — и страшно ще съжаляваш, че се отнесе така с нас.

— Глупости — присмя се Главореза. — Отнасях се с вас като с кралски височества. — Той махна с ръка наоколо. — Погледни този салон. Елегантни мебели, красиви гледки, оригинални картини с маслени бои по стените, обслужване по стаите за всеки ваш каприз. Дори заредих бара с плодови сокове и безалкохолни напитки само заради теб.

— Знаеш за какво говоря — рече сериозно Пенелопа. — Може да съм малко момиче, но имам добра памет. Някой ден ще съжаляваш.

— Някой ден ще умра от старост — вдигна рамене пиратът. — Междувременно ти предлагам да помислиш какво ще стане с приятелката ти, ако нещо се случи с мен.

Той напусна салона и вратата се затвори след него.

— Имаш един стандартен ден да намериш непознатия си приятел — отбеляза Мишката. — Или да го кажа по-правилно, той има един стандартен ден да намери нас, тъй като нямаме голям шанс да напуснем този апартамент, освен ако някой не убие хората на Янки.

— Ще излезем оттук — каза убедено Пенелопа.

— Как?

Малкото момиче вдигна рамене.

— Все още не съм сигурна. Има толкова много варианти на бъдещето.

— Винаги има. Въпросът е можеш ли да повлияеш на някой от тях, за да излезем оттук?

Пенелопа не отговори, съсредоточена в нещо, което само тя можеше да види, затова Мишката сложи една дискета в холовидеото и изгледа няколко триизмерни реклами на местните забавления. Научи, че е изпуснала грандиозно шествие а ла Дивия запад, пресъздадено според обичая от древното минало на Земята, както и доста рекламирания мач за купата на първенството по бокс средна категория на Вътрешната граница. Бъдещите атракции включваха посещение на най-известния цирк на съзвездието, финала на щафетата около екватора на Калиопа, започнала преди осемдесет и два дни, и пресъздаване на решителната битка във войната на сетите в саваната на двайсетина километра западно от Ксанаду.

— По дяволите! — измърмори Мишката. — Не е честно.

— Кое не е честно? — попита Пенелопа.

— През целия си живот съм мечтала за свят като този, гъмжащ от дебели мъже с дебели портфейли. И ето ме тук — заключена в хотел, толкова близо до всичките тези пари, че ги усещам физически — гласът й се изпълни с копнеж. — Знаеш ли какво можехме да направим с Мерлин тук? Колко пари можехме да спечелим!

— Мислех, че аз съм ти партньор — обади се обидено Пенелопа.

— Така е — увери я Мишката.

— Тогава защо продължаваш да говориш за Мерлин?

— Защото Мерлин също ми е партньор и има най-сръчните пръсти, които някога съм виждала. Ти и аз сме добри в други неща, но Мерлин можеше да започне от едната страна на хотела и докато стигне до другата, щеше да е прибрал двайсет портфейла. — Тя се усмихна. — Само като си помисля какво можехме да направим, докато обикаляме в тълпата край състезателните писти!

— Мога да изкарам повече пари от него.

— Не се и съмнявам.

— Нямаме нужда от него.

— Имаме нужда от всекиго, който иска да ни помогне — възрази Мишката.

— Не и от Мерлин.

— Защо така внезапно се загрижи за Мерлин? Не си го споменавала от седмици.

— Добре сме си и без него.

Мишката въздъхна.

— Трябва да разбереш, че не преставаш да харесваш един приятел и да си лоялна към него само защото си срещнала друг, когото харесваш повече.

Пенелопа я изгледа внимателно.

— Наистина ли ме харесваш повече от него?

— Да. Но не забравяй, че Мерлин води Оли Трите юмрука и Гробаря Смит, и някои други ловци на глави далеч от нас вече няколко седмици… Какви приятели ще бъдем, ако не го искаме обратно, след като е рискувал живота си за нас?

— Права си — съгласи се Пенелопа, след като помисли малко. — Съжалявам.

— Няма нищо — успокои я Мишката. — Не е нужно да се извиняваш.

— Просто се притеснявам, че пак ще остана сама.

— А аз се притеснявам как ще излезем оттук — отвърна Мишката. Заразхожда се отново из салона — четиринадесетата й обиколка, откакто бяха дошли, и да опитва сигурността на стените, прозорците, пода и вентилационната система, без да открие нищо.

— Има много начини — обади се Пенелопа, докато Мишката продължаваше да търси слаби места. — Само че все още не зная кой от тях мога да предизвикам.

— Свързани ли са с новия ти приятел?

Пенелопа поклати глава.

— Той дори не знае кои сме ние.

— Тогава как ще ти бъде приятел?

Малкото момиче вдигна безпомощно рамене.

— Не знам.

— Сигурна ли си, че си права?

— Така мисля. Избирането на правилно бъдеще не е толкова лесно, както беше преди. Сега виждам повече неща, а някои от тях не мога да разбера.

— Какви неща? — попита Мишката, като завърши поредната си проверка и се обърна към детето.

— Не знам. Просто неща.

— Картини? Образи? Цели сцени?

— Не мога да ти обясня — отговори момичето. — Много по-сложно е от преди. — Тя замълча и се намръщи. — А би трябвало да става по-лесно сега, след като пораствам.

— Може би ставаш по-могъща — предположи Мишката. — Може би виждаш повече неща и можеш да влияеш на повече неща.

— Наистина ли мислиш така?

— Възможно е.

— Тогава защо не винаги разбирам какво виждам?

— Защото си още малко момиче и нямаш достатъчно опит, за да разбереш какво виждаш, а и всички промени, които един избор би причинил.

— Не ми е ясно какво искаш да кажеш.

Мишката се усмихна.

— Когато разбереш, ще узнаеш и какво виждаш.

— Надявам се — отговори сериозно Пенелопа. — Много е объркващо. А преди всичко беше толкова ясно. Сега има неща, които не виждам, но някак си ги знам, и неща, които виждам, без да разбирам.

— Сигурна съм, че един ден всичко ще ти се изясни.

— Радвам се, че не можеш да видиш това, което виждам аз, Мишке. Понякога е доста объркващо и… страшничко.

— Страшничко?

Пенелопа кимна.

— Виждам как Ледения и Вечното хлапе ни намират и как Главореза Янки те убива, когато узнава.

— Тъй ли? — възкликна неспокойно Мишката.

— Няма да позволя да се случи. Има толкова други възможности…

— Надявам се, че има.

— Но не разбирам всички тези варианти на бъдещето.

— Избери някой, в който не ме убиват и аз ще съм доволна.

— Няма да те убият — увери я Пенелопа.

— А Карлос и Вечното хлапе пристигнаха ли вече на Калиопа?

— Не знам. Но знам, че ще намерят тази стая до довечера, така че ако не са тук, поне са съвсем наблизо.

Внезапно момичето се напрегна.

— Какво има?

— В някои от вариантите на бъдещето двамата умират, в други не.

— Нека се надяваме на бъдеще, в което остават живи — каза Мишката.

— Такова виждам в момента.

— Тогава защо си толкова разстроена?

— Защото ако и двамата влязат в тази стая, ще се опитат да се убият взаимно.

— Защо? — озадачи се Мишката.

— Заради мен.

— Абсолютно сигурна ли си?

Пенелопа се намръщи.

— Не. Ледения още не е решил как да действа.

— Как да действа за кое?

— Дали да ме убие или не.

— Ако се опита, Вечното хлапе ще го спре.

Пенелопа затвори очи и се съсредоточи. Накрая ги отвори, видимо разтърсена.

— Не знам. Не мога да видя кой ще победи.

— Карлос е мъж на средна възраст, който с години не е използвал оръжие. А Вечното хлапе е професионален убиец. Виждала съм го как действа. Няма начин Карлос да го победи.

— Все още не мога да видя изхода — повтори Пенелоп. Изведнъж се разтрепера. — Трябва да се махаме оттук, Мишке.

— Отдавна го повтарям.

— Не разбираш — каза развълнувано момичето. — Не искам да съм тук, когато Ледения влезе тук. Ако смята да ме убие и може да справи с Вечното хлапе, още не съм достатъчно силна да го спра.

— Още? — повтори Мишката.

— Някой ден може би ще мога, но не сега. — Лицето на Пенелопа внезапно изгуби цвета си. — Мишке, не му позволявай да ме убие!

— Няма — увери я Мишката и здраво прегърна уплашеното малко момиче, като се чудеше колко силна смята да стане Пенелопа, ако живее достатъчно дълго.