Робърт Дохърти
Началото (35)

34.

Рапа Нуи (Великденски остров)

 

Гулик седеше в задната част на просторния флотски хеликоптер, приземил се в единия край на пистата, и слушаше на командната честота как върви подготовката за нападението. Разполагаха с достатъчен бомбен товар, за да превърнат вулкана в безформена купчина от камъни. След това — Гулик разтърси глава, напоследък му се струваше, че все по-трудно владее мислите си… след това ще се върне и ще се заеме с изравянето на кораба-майка. А после… после…

— Сър, да не ви е лошо? — попита разтревожено флотският лейтенант. Не знаеше какво става, но в едно бе сигурен — че всички здравата са се забъркали в голяма каша.

— Нищо ми няма — сопна се Гулик.

— Сър, „фантоми“! — обяви операторът от радарния монитор. — Излизат от гърлото на вулкана.

 

 

Командирът на ескадрилата пръв забеляза „изтребителите фу“, които се вдигаха, за да пресрещнат самолетите му. Вече имаше представа от инцидента в океана какво ще последва и побърза да включи връзката:

— Говори „Орел шест“. Говори „Орел шест“. Отбой! Отбой!

Самолетите послушно направиха остър завой с допълнителна тяга, за да напуснат мястото на полесражението. „Фу“-тата се хвърлиха да ги преследват.

 

 

В подземната кухина всички въздъхнаха с облекчение, когато забелязаха, че самолетите се връщат обратно, преследвани от „фу“-тата.

— Виждам, че стражът все още може да се грижи за себе си — промърмори Търкот.

— Има ли някакъв начин да се свържем с Вашингтон? — попита Дънкан. — Ще настоявам да отстранят Гулик от длъжност.

— Защо не поискаш от стража да ни пусне до радиопредавателя на скакалеца? — обърна се Търкот към Нейбингър.

— Ще опитам — обеща Нейбингър.

 

 

Гулик все още имаше една последна карта, скрита в ръкава. Той знаеше, че във флотилията на „Ейбрахъм Линкълн“ е включен и един ракетен крайцер. Сграбчи микрофона и нареди да го свържат с адмирала.

 

 

Обемното изображение над пирамидата внезапно промени гледната точка и показа четири огнени дири, изригващи от един от корабите.

— Какви, по дяволите, са тези? — попита Кели и задърпа Търкот да погледне.

— Ракети „Томахоук“ — произнесе сподавено Търкот.

— С ядрени глави? — попита уплашено Дънкан.

— Едва ли, но са достатъчни, за да ни сринат в океана.

— Мислиш ли, че „изтребителите фу“ могат да ги спрат?

— Няма да имат време. Още преследват самолетите.

Не им оставаше друго, освен да наблюдават безпомощно, докато ракетите достигнаха свръхзвукова скорост и малко след това пресякоха брега на Великденския остров, само на няколко километра от тях.

— Остават ни няколко секунди… — каза Търкот.

Изображението премигна, след това отново показа острова — напълно невредим.

— Какво стана? — попита Кели.

 

 

На борда на „Линкълн“, адмиралът задаваше същия въпрос на своите командни оператори. Стараеше се да не обръща внимание на разярените крясъци на Гулик, отекващи от говорителите.

— Сър, доколкото мога да определя, около вулкана съществува някакъв вид силово поле. Нашите ракети са се саморазрушили при сблъсъка с него.

Адмиралът се почеса замислено по темето. Нямаше никакво обяснение за това, което ставаше на острова. На всичко отгоре вече беше изгубил шест невъобразимо скъпи самолети Ф-16 и четири ракети „Томахоук“.

— Веднага изстреляйте втори залп! — крещеше от говорителите Гулик.

— Сър, получих съобщение от някой, който твърди, че е вътре във вулкана — надигна се радистът.

— Свържете ме с него — нареди адмиралът, без да обръща внимание на Гулик. Той взе микрофона. — Говори адмирал Спрингфилд.

— Господин адмирал, тук е Лиза Дънкан, научен съветник на президента. Сега — слушайте ме внимателно. Кой ви разреши да атакувате това място?

— Генерал Гулик, госпожо.

— Генерал Гулик не е с всичкия си.

— Но у него са кодовете за извън…

— Адмирале, осигурете ми незабавно пряка връзка с Вашингтон. Ще получите моите кодове, за да ви свържат с когото трябва. Ясно ли е?

— Съвършено ясно, госпожо — отвърна с облекчена въздишка адмиралът.

 

 

Златистият псевдопод се отдели от челото на Нейбингър и отново се върна в сферата. Огненото кълбо започна да пулсира и се увеличи бавно.

— Какво става? — попита Кели.

— Не зная — вдигна рамене Нейбингър. — Последния път само си разменяхме информация.

 

 

На острова Гулик продължаваше да крещи в микрофона, когато флотският лейтенант застана до него, смъкна слушалките от главата му и произнесе с равен глас:

— Сър, току-що ми наредиха да ви арестувам.

— Какво! — ревна разярено генералът. — Ти за кой се мислиш?

— Получих заповед да ви арестувам — повтори лейтенантът. Той сложи ръка върху рамото на Гулик и генералът се отдръпна.

— Да не си посмял! Повече от тридесет години служа на моята страна! Никой не може да постъпва така с мен. Ние ще успеем. Ще вдигнем проклетия кораб.

Лейтенантът, който едва не бе изгубил неколцина близки приятели при злополучните полети на свалените Ф-16, разкопча кобура и извади пистолета си.

— Сър, можем да го направим по лесния начин или по трудния.

Гулик го отблъсна и на свой ред извади пистолет. Лейтенантът го гледаше с невярващи очи.

 

 

Въздушното пространство над Дълси, Ню Мексико

 

„Изтребителят фу“ се появи от север, носейки се със скорост от десет хиляди километра в час. Той застина ненадейно във въздуха, на около шест километра над планината, в която се криеше тайната лаборатория край Дълси. Плътен лъч златиста светлина бликна от основата му и прониза склона на планината, сякаш материята не съществуваше.

Лъчът достигна най-долното ниво на лабораториите, докосна върха на пирамидата и в същия миг тя избухна. От сътресението горните етажи взеха да се рушат и само след няколко секунди цялото подземно съоръжение бе разрушено.

 

 

Рапа Нуи (Великденски остров)

 

Гулик погледна на север и ченето му увисна. От гърлото му излетя тънък, пронизителен писък. После той се строполи на пода на хеликоптера, изпусна пистолета и опря здраво стиснати юмруци в пулсиращите си слепоочия. От носа и ушите му рукна тъмна кръв.

Лейтенантът отскочи уплашено назад. Гулик неочаквано протегна сгърчената си ръка към него, сякаш молеше за прошка. След това се сви на кълбо и застина.

Лейтенантът се наведе над него и го обърна по гръб. Безжизнените очи на генерала се изцъклиха към изгряващото слънце.