Лорета Чейс
Скандал, облечен в сатен (18)

Седемнадесета глава

Танцуваха.

Преживяването бе напълно неочаквано за Софи, която, погълната от плана си, напълно бе забравила, че не е актриса в спектакъл, а на първо място дама.

Оркестърът свиреше и Лонгмор я поведе към дансинга. В следващия момент лорд и лейди Бартхам откриха вечерта с различни партньори за танца и скоро помещението се изпълни с ритмично въртящи се двойки.

Явно доловил несигурността на Софи, Лонгмор се спря за момент, вдигна брадичката й, за да я погледне в очите и каза:

— Аз ще водя, ти само ми се довери.

Миг по-късно я завъртя в ритъма на валса и умът й като с магическа пръчка се освободи от всички мисли за работа, злодеи и хитроумни капани. В този момент за нея съществуваше само този мъж, чието силно мъжко тяло се притискаше към нейното и я движеше с елегантна увереност по дансинга.

Когато сетивата й свикнаха с новото чувствено докосване на телата им, очите й започнаха да попиват пиршеството на роклите — голяма част от тях дело на талантливата й по-голяма сестра, — бижутата и мъжките костюми, украсата в залата. Пирует след пирует тя се чувстваше все по-въвлечена в една истинска приказка за принцове и принцеси.

Отдавна не се бе забавлявала така, не можеше да си спомни кога за последно бе танцувала и със сигурност никога досега не бе танцувала в обятията на мъж, когото обича.

Вдигна поглед и срещна неговия, който я наблюдаваше със смесица от забавление и още нещо — горещо и опасно.

— Ти, непослушно момиче — заговори й тихо на френски. — Какво ти казах за реверанса? И защо ли изобщо си помислих, че може да ме послушаш поне за това?

— Имах причина — отвърна тя на същия език. Така бе много по-лесно да разговарят, без да губят връзка с образа на Мадам, но и без уморителното кълчене на английския.

— Ти винаги имаш.

— Най-напред, както при балерините, това е движение, което привлича погледа — обясни простичко. — Освен това представя роклята в най-добрата й светлина.

— Нима? — изненада се той. — Не е ли скроена да изглежда най-красива по време на танци?

— Бързо се учиш — похвали го.

— За самозащита, като Кливдън — пошегува се с нея.

Той погледна встрани и тя проследи погледа му. Марселина и съпругът й танцуваха в близост и нямаше как да не е очевидно за всички наблюдатели защо в техния случай класовите задължения по отношение на брака просто трябваше да бъдат пренебрегнати. И двамата бяха обвързали живота си с човек, когото обичаха, и това струеше от цялото им същество. Софи не можеше да бъде по-щастлива за тях.

Откъсна поглед от сестра си и изгледа замислено Лонгмор.

— Направих реверанса, за да впечатля майка ти, но не по начина, по който си мислиш — опита се да му обясни. — Трябваше да я накарам да види роклята в пълния й блясък и да осъзнае, че е много по-добра от нейната.

— Не разбирам какво общо имаше това с реверанса — призна Лонгмор.

— Явно не си обърнал внимание, че когато ме представяха на майка ти, около нея имаше само творения на сестра ми. Майка ти може и да не бе забелязвала досега разликата в тоалетите ни, а дори и сега вероятно ще й трябва още време, но поне посяхме семената на съмнението.

— Значи реверансът е бил просто работа? — изненада се от новата гледна точка.

— Реклама.

— Карате главата ми да се върти, Мадам.

Завъртя я на своя ред в пирует, който я остави замаяна. Всички мисли излетяха от главата й, когато я притисна плътно към себе си и намести коляно между бедрата й, за да я поведе. Как изобщо някога си бе мислила, че това е просто танц? Да валсува с него бе като да се любят, но без наистина да се докосват.

Близостта и топлината на тялото му караха кръвта й да кипи. Връзката им бе толкова чувствено интимна, че не можеше да си представи някога да принадлежи на друг. Не можеше да си представи как някоя жена може да бъде толкова прекрасно интимна с мъж, когото не обича.

Как да се спра? Как да се върна към нормалния си живот без него?

Двамата играеха игра, която от любовна идилия можеше да се превърна в трагедия само с няколко неуместни въпроса.

Нямаше време за такива въпроси.

Имаше да върши работа и да се погрижи животът на едно младо момиче да не бъде съсипан завинаги, а заедно с него и дългогодишните усилия, труд и мечти на три силни жени.

Беше й ужасно трудно да бъде сериозна и целенасочена, докато танцуваше с него.

Когато музиката спря, Софи искаше да се хвърли на врата му и да го целува дълго и ненаситно, защото…

Защото за един кратък миг бе разбрала какво означава да живееш живота си пълноценно. Беше разбрала какво е да бъдеш желана и ценена, да бъдеш специална за някого.

А тя с цялото си сърце чувстваше, че е специална за него.

Но знаеше, че това трябва да приключи. Беше време да сложи край на тази тяхна история.

 

 

Малко по-късно

Лонгмор наблюдаваше как Мадам продължаваше да очарова мъжете. В момента стоеше с майка си, която също следеше действията на дамата.

В другия край на залата лорд Адерли правеше същото.

— Смяташ да оставиш другите джентълмени да се забавляват с наградата ти? — попита го майка му неочаквано. — Не бих й се доверявала толкова, ако бях на твое място. Може първи да си заявил претенциите си, но това не означава, че други не могат да бъдат по-убедителни или настоятелни.

Макар че около тях нямаше никой, който да може да ги подслуша, Лонгмор бе изненадан и изгледа майка си изпитателно.

— Не ме гледай така — сопна му се. — Това само показва колко си твърдоглав.

— Не мога да те разбера — призна той. — Дамата не отговаря на твоите критерии за снаха, а в същото време ти ме тласкаш към олтара.

— Няма нищо общо с избора, който бих направила за теб — съгласи се майка му. — Но въпреки това…

Повдигна вежди.

— Английският й е просто ужасен — възмути се гласно графинята. — Можеше да мине по-добро обучение.

— Някои хора просто нямат ухо за езиците.

— Независимо от това не съм сигурна дали не е пълна глупачка, а е и много красива…

— С привлекателно наследство…

— Не ставай вулгарен.

— Ако нямаше пари, щеше ли така ентусиазирано да ме насърчаваш да я преследвам? А и не разбирам защо е цялото това бързане.

Погледна към дансинга, по чиято периферия лорд Адерли се прокрадваше към Мадам.

— Не виждаш ли как всички точат лиги по нея? Учудва ме хладнокръвието, с което го приемаш.

— Вярвам, че това е нещо, с което човекът до нея ще трябва да свикне. Тя определено умее да привлича внимание, където и да отиде.

Майка му отново се загледа в красавицата.

— Знаеш ли, Хари, напомня ми на някого.

Танцът беше към края си и Лонгмор видя как Адерли се приближава до Мадам.

— О не, добри ми господине — промърмори той. — Забавлявай се колкото искаш, но не и с моята дама за тази вечер.

— А защо не? — полюбопитства майка му. — Тя не е твоя. Не полагаш ни най-малко усилие да задържиш вниманието й.

— Той не може да полага усилие, докато е сгоден за сестра ми, а и мадам обеща този танц на мен.

— Не прави сцена, Хари. Не и тук.

— Майко, не ме подценявай. Аз никога не правя сцени.

Без да бърза, лорд Лонгмор се насочи към дансинга. Изражението на лицето му бе достатъчен сигнал за хората да се отдръпнат от пътя му и да не го заговарят.

Когато стигна до тях, Адерли се бе навел твърде близко до мадам, за да й каже нещо.

— Съжалявам, че прекъсвам срещата ви — заговори графът, — но този танц е мой.

— Мисля, че грешите — понечи да спори Адерли. — Мадам обеща този танц на мен.

Жената помежду им ги разгледа с интерес и почуда. И с леко огорчение.

— Много неудобно — каза. — Трябва да ме извините, лорд Адерли, но лорд Лонгмор е прав. Този танц обещах на него. Паметта ми моли да й простите. Следващият танц е ваш.

— Следва вечерята — забеляза Лонгмор. — И тъй като това е последният танц преди нея, ще имам удоволствието да ви отведа до масата и да вечеряме заедно.

— Забравих! — ахна тя.

— Колко неуслужлива е паметта ви — пошегува се Лонгмор.

Изгледа го сърдито и се обърна с усмивка към лорд Адерли.

— Ще се видим след вечеря, милорд. Ако не съм прекалено отегчена.

Адерли се поклони и се отдалечи със самодоволна усмивка.

Лонгмор го измери с поглед, преди да се обърне към Мадам.

— Очаквате компанията ми да е отегчителна?

— Не това казах — възрази тя. — Тълкувате думите ми неправилно.

— Както и погледа ви? — продължи той да я предизвиква.

— Не мога да ви разбера.

— Забелязах как го гледахте. Не съм гений, но мога да разпозная флирта, когато го видя.

— И защо да не флиртувам? Защо отново и отново имаме това несъгласие? С каишка ли съм завързана, като куче? Не съм вашето куче, лорд Лонгмор. Не ви принадлежа.

Мечтай си, отговори й той наум.

— Може би не — опита да допусне, — но джентълменът принадлежи на сестра ми, както неведнъж ви напомних. Отново и отново.

— Това е чудовищно. В какво ме обвинявате? Че искам да открадна мъжа от сестра ви?

— Преди няколко дни смятахте, че има нужда да бъде откраднат.

— Бях ядосана и не говорех смислено. — Тя махна пренебрежително с ръка. — Сестра ви прости малката ми грешка. Запознах се и с майка ви, която беше толкова мила с мен. Защо ще искам да ги огорчавам? Сама съм тук. Нямам защита. Само приятели. Обичам да правя приятелства. — Направи тъжна физиономия.

— Радвам се, че се сприятелявате — подкрепи я той. — Просто понякога сте прекалено дружелюбна…

— Не! Аз бях просто любезна. — Сините й очи проблеснаха опасно. — Флиртувам малко, както всички жени правят. Не знам защо трябва да ми казвате, че не бива да го правя. Вие не сте проявили никакво по-специално отношение към мен.

— Признах ви чувствата си, доколкото си спомням — отвърна й тихо. — Какво още ще изискате, мадам?

Червенина изби по страните и шията й, чак до обсипаните с диаманти гърди.

— Мисля, че си играете с мен.

— Така ли мислите? Че си играя с чувствата ви?

— Изглежда мислите, че всичко това е една голяма шега.

— А не е ли?

Очите й се напълниха със сълзи и в този момент той разбра, че вече не играеха — или, ако все още бяха в роля, танцуваха на ръба на истината.

— Да — съгласи се. — Така е. Страшно забавно! Ха-ха-ха!

Обърна му гръб и изчезна сред гневното шумолене на коприна, с вирната брадичка и полюшващи се бедра.

Софи тъкмо обърна гръб на Лонгмор и лорд Адерли се изпречи на пътя й.

— Мислех, че сте обещали този танц на лорд Лонгмор.

— Вече се отегчих. — Тя се насили да се усмихне и отвори ветрилото си. — И ми стана топло. Изгубих настроение за танци. Не ми се стои повече на този бал.

— Нито на мен — отвърна той на френски с груб английски акцент. — И вие знаете причината.

Тя го изгледа неразбиращо иззад ръба на ветрилото си.

— Така ли?

— Нима не съм ви казал? — Гласът му стана нисък и гърлен. — Нима не съм ви разкрил сърцето си? Всяка дума, която съм ви написал, е изтръгната от сърцето ми. Знаете, че агонизирам. Защо ме измъчвате?

— Не можем да говорим тук — прекъсна го. — Твърде много хора. Ще се срещнем пак.

— Всички отиват да вечерят — обясни той. — Няма по-добър момент. И няма да се срещнем пак. Трябва да знам тази вечер. Обещахте да ми отговорите тази вечер.

— Твърде сте нетърпелив.

Тя доста се постара, за да го докара до това състояние.

— Мадам, времето ми изтича.

— Ах, да, вие ще се жените.

— Това зависи от вас.

— Не мога да се примиря с мисълта да ви взема от това хубаво момиче — опита се да го провокира тя. — Да й разбия сърцето? Не съм такава жена.

— Няма как да разбиете сърцето й. Знаете, че едва ме понася. Сама видяхте как се отнася с мен. Ако не бе онзи глупав момент на слабост, сега щях да съм свободен. И щях да мога да ви чакам до края на живота си, ако се наложи.

— Ами ако и аз съм за вас глупав момент? Как да знам?

— Какво доказателство искате?

Стигнаха до френските прозорци, които бяха изцяло отворени, за да се охлажда балната зала в топлата лятна вечер. Отвъд тях се простираше малка тераса, оградена от каменен парапет. Залата и терасата бяха осветени от пищни полилеи и от красиви старинни лампи, разпръснати из градината, но имаше един ъгъл, докъдето светлината не стигаше. Софи се насочи натам.

— Какво доказателство искате? — попита Адерли отново.

— Не искам само афера — заяви Софи с нисък и съблазнителен глас. — Бях напълно вярна на съпруга си. Не съм прелюбодейка. Няма да бъда и ваша любовница. Не искам да съм държанка.

— Не искам любовница — заяви той пламенно.

Разбира се, че не. Любовниците бяха скъпо удоволствие — помисли си тя, но не каза нищо.

— Намеренията ми са почтени — заговори лорд Адерли. — И мога да го докажа.

Тя вдигна поглед към него.

— Мога — повтори той. — Елате с мен, сега, тази вечер. За по-малко от два часа ще бъдем в Шотландия и можем да се венчаем веднага, щом стигнем там.

— Да избягаме и да се венчаем? — повтори тя. — Бихте ли го направили?

— Защо не? — зачуди се той. — Шеридън го направи неотдавна и за разлика от него, нас едва ли ще ни преследват.

Тя постави ръка на сърцето си и се отдръпна от него.

— Мадам?

— Не, не ме доближавайте. Трябва да помисля. Не е каквото очаквах. Не съм готова. — Докато говореше, направи няколко фини корекции на роклята си. — Никога не бих се осмелила да мечтая, че бихте стигнали толкова далеч. Да избягате с мен — това ще ядоса приятелите ви. Би ви опозорило пред тях.

— Не ме интересува — заяви той безразсъдно. — Ако ви имам, нищо няма значение. Мадам, моля ви. — Хвана я за раменете и я обърна към себе си. Тя не се възпротиви. Притегли я в прегръдка. — Избягайте с мен.

— Не! — извика тя. — Не! Спрете! Помощ! — Докато крещеше на френски и английски, тя го избута от себе си. От движението горната част на роклята й се смъкна надолу, точно както бе проектирана, разкривайки част от скъпата дантела на бельото й.

В същия момент, точно като по команда, малка група се появи на терасата, водена от лейди Клара.

Адерли се дръпна рязко от Софи.

— Какво, по дяволите? — попита неразбиращо. — Какво става?

— Доста е очевидно, не мислите ли — заговори лейди Клара, след което пристъпи към него и го зашлеви. — Животно! Долно, мерзко животно такова!

— Засрамете се! — извика някой от тълпата.

— Отвращавате ме — заяви лейди Клара. — Няма да се омъжа за вас. Нека светът си мисли каквото иска за мен, но не бих се омъжила за вас, дори да бяхте последния мъж на света.

— Но аз не… — заекна Адерли.

— Засрамете се!

— Нечестивец!

Дочуха се и други, още по-злъчни коментари.

Марселина си проправи път през зяпачите и се приближи до Софи.

— Милата ми тя! — изгледа кръвнишки Адерли. — Вие сте чудовище.

— Но аз не… — опита се да възрази повторно Адерли.

— Звяр! — извика някой.

— Чудовище!

— Какво, по дяволите, става тук? — Лонгмор излезе на терасата и се провря през тълпата. Погледна към Софи. Погледна Адерли и се насочи към него.

Кливдън го дръпна назад.

— Недей! — спря го. — Не си цапай ръцете.

— Не си струва усилието — присъедини се и друг глас.

— Остави го да се вмирише — предложи друг.

— Не на терасата ми — появи се и лейди Бартхам. Застанала в рамката на френските прозорци заедно с майка му — двете изглеждаха като истински ангели на отмъщението.

— Лорд Адерли, трябва да ви помоля да напуснете — каза лейди Бартхам. — И повече не сте добре дошъл тук по никакъв повод.

Лонгмор знаеше какво се очаква да направи.

— Не го удряй при никакви обстоятелства — посъветва го Кливдън и сестрите Ноаро напълно се съгласиха с него.

Това беше моментът на Клара, обясниха му. Трябваше да я остави да го направи сама, така че всички, които преди я бяха осъдили, да видят всичко.

И така Лонгмор остави Клара да шамароса Адерли.

Но псето понечи да се измъкне и пред очите на графа затанцуваха пламъчета.

Последва го. Не бе направил повече от три крачки, когато чу гласа на Мадам, разтреперан и почти разплакан.

— Лорд Лонгмор.

Той се обърна. Тя стоеше, притиснала ръце към гърдите си, свита като птиче в прегръдката на сестра си, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Моля ви, приберете ме в хотела ми.

Видът на роклята й го разгневи до безумие и единствената му мисъл бе да намери и убие Адерли. Едва се сдържа да не й каже, че Кливдън ще я отведе в хотела, но сините й очи го хипнотизираха.

Пое си дълбоко въздух и бавно го издиша.

— Разбира се, мадам — отговори кратко.

Вдигна я на ръце и я понесе през балната зала, надолу по стълбите и през вратата, сподирян от подсвирквания и остроумни коментари от гостите.

Притискаше я към себе си с лице, сгушено в рамото му, докато припряно даваше инструкции на кочияша си къде да ги заведе.

След минута пристигна и каретата им и той побърза да качи Софи в нея.

Когато двамата завиха зад първия ъгъл и изгубиха имението от поглед, той най-сетне си позволи да се поотпусне.

— Това определено мина добре.

Тя спря да трепери и седна в скута му, а след това извади най-миниатюрната носна кърпичка на света и чевръсто избърса сълзите си.

— Почти идеално — констатира.

— Почти?

— Не трябваше да тръгваш след Адерли с намерението да го убиеш — укори го тя. — Изобщо не трябваше да тръгваш след него. Обяснихме ти, че това само би намалило ефекта. Забрави ли какво говорихме? Той обича твоята както-и-да-я-наричаш.

— Леля ми — вметна той хитроумно и се загледа разсеяно през прозореца.

— Ако го беше ударил, конфликтът приключваше и проблемът се разрешаваше. Не искахме да се разреши по този начин. Искахме да бъде посрамен по същия начин, по който посрами сестра ти.

Облегна се назад и затвори очи.

— Знам.

— Но забрави — констатира мило тя. — Не можеш да забравяш подобно нещо. За малко всичко да отиде по дяволите.

— Той те докосна — заяви Лонгмор нацупено.

— За три секунди.

— Видя долната ти риза.

— Само сантиметър от нея.

— И корсета ти.

— Втори сантиметър. Всички видяха бельото ми. Нали това беше смисълът?

— Знам — съгласи се. — Но аз съм влюбен мъж, а влюбените мъже не мислят рационално.

В каретата се възцари тишина.

Чаткането на подкови и тракането на колелетата отвън станаха оглушителни. В далечината прогърмя камбана.

— Някой трябва да се заеме с теб — констатира Лонгмор.

— Ти вече се зае — напомни му. — При това на няколко пъти, на различни места и по различен начин. Ние се любим.

— Мисля, че трябва да се оженя за теб — избълва той.

Софи почувства как в гърдите й се надига болезнен хлип. Потисна го с мъка.

— Две предложения за една нощ — констатира тя. — Блясъкът на диамантите явно кара мъжете да оглупяват.

— Ето това обичам в теб — толкова си романтична.

Обърна се изцяло с лице към него.

— Това е шега, нали? За нас. И ако не се пошегувам на свой ред, ще заплача. Тази вечер плаках достатъчно.

— Това беше пожелание.

— Не съм сигурна, че те разбирам.

— А това, колкото и да е странно, е другото нещо, което харесвам в теб. По една или друга причина, независимо дали те харесва, майка ми иска да се оженя за теб.

— Тя иска да се ожениш за Мадам.

— Намира те за повече от достатъчно привлекателна, но не много интелигентна. А за нея това е напълно достатъчна предпоставка за съвместимостта ни, понеже и аз не съм гений.

— Не можеш да се ожениш за Мадам — възрази Софи. — А не можеш да се ожениш и за мен.

— Тогава какво предлагаш да направим?

— Не знам — призна му натъжена.

— Ами помисли — помоли я. — Ти извади сестра ми от ситуация, за която всички мислеха, че е напълно безнадеждна. Със сигурност можеш да измислиш план и за нас. Трябва да измислиш. Нямаш ли блестяща идея как да накараш майка ми да те заобича?

— С времето може и да я примамя в ателието ни. Мога да я убедя да ме приеме за своя шивачка. Но не е по силите ми да я накарам да ме заобича. Само си представи как ли ще се чувства.

— Чувства — повтори той.

— Тя е жена — отбеляза Софи. — Освен това е майка. Опитай се да се поставиш на нейно място: Кливдън се ожени за сестра ми, вместо за дъщеря й, а сега ти решаваш да се ожениш за мен — сестрата на жената, съсипала отличните й планове за дъщеря й и отговорна, поне индиректно, за затрудненията на дъщеря й.

— Толкова ли е важно майка ми да те обича?

Не разбираш, искаше й се да извика. Семейството ми не е правило друго, освен да разбива семейства. От поколения насам. Аз не съм добър човек. Не съм достойна. Но не искам да бъда такава.

— Родителите ти ще те обезнаследят — предупреди го тя. — Това е най-силното оръжие, което имат, а вероятно и единственото, с което разполагат.

— Признавам, че тогава сигурно ще трябва да работя на смени в магазина и да се примиря, бе съпругата ми ще ме издържа.

— Хари… — понечи да го прекъсне.

Той срещна погледа й.

— Знаеш, че това е абсурдно. Ти ще намразиш подобен живот. Аз и Марселина не се оправяме с парите. Или по-точно — оправяме се само с харченето им.

Загледа я за момент, след което въздъхна.

— Прокълнати сме — констатира. — В такъв случай… — Пресегна се и я притегли съм себе си.