Лорета Чейс
Скандал, облечен в сатен (14)

Тринадесета глава

Кралският театър

Сряда вечер

Целият Лондон знаеше, че херцогът на Кливдън се е запознал с мадам Ноаро по време на оперно представление в Париж. Тази вечер обаче за първи път се появяваше в лондонски театър, и появата й сред обществото не остави у никого никакво съмнение защо лорд Кливдън бе паднал в капана на невероятния й естествен чар.

Марселина за първи път се появяваше като дама във висшите благороднически кръгове и всички погледи бяха вперени в нея, още повече че лорд Кливдън придружи до ложата си не само нея, но и още една ослепителна светлокоса красавица.

В другия край на театъра лейди Уарфорд демонстративно бе забила поглед в празната сцена, отказвайки да признае съществуването на новата херцогиня. Дъщеря й обаче бе част от любопитното множество заедно с лорд Адерли, принуден да играе ролята на примерен годеник.

— Знаете ли коя е дамата с херцогинята на Кливдън? — полюбопитства Клара.

— Нима не знаеш? — учуди се Адерли, който бе проточил врат в тяхната посока като всички останали. — Мислех си, че е една от сестрите й. Не беше ли едната блондинка?

— Сестрите й са неомъжени, а тази дама е облечена като омъжена жена. Французойка, ако смея да допълня — отвърна тя.

— Знам единствено, че предизвика доста вълнение и извън сцената — обади се брат й. — Едва чувам актьорите, което невинаги е лошо, но този път постановката е добра. Явно на актьорите ще им се наложи да се забавляват, а в почивката ще отскоча до ложата на Кливдън и ще се опитам да разбуля мистерията.

Съзнавайки, че със сигурност няма да е единственият неканен гост в ложата на приятеля си, Лонгмор се запъти към нея малко преди антракта, като по този начин изпревари всяка конкуренция.

— Преди да са ни нападнали тълпите, ваше благородие — обърна се Хари към херцогинята, — ще благоволите ли да ме представите на своята гостенка?

— Мадам Вейриън, позволете ми да ви представя лорд Лонгмор, много близък приятел на съпруга ми — представи го херцогинята.

Приятелката й не реагира. Марселина повтори думите си на френски.

— О, да — заговори Мадам. — Приятели от много време. Приятно запознанство, лорд Лонгмор — кимна му тя.

Английският й беше забавно ужасен и Лонгмор предпочете да продължи диалога си с нея на френски. Това му даде малко предимство пред тълпата, която се събра буквално минути по-късно в ложата на Кливдън. Докато голяма част от тях говореха френски, акцентът им бе категорично британски, неговият обаче бе безупречен, тъй като един от малкото му истински таланти се оказаха езиците.

Лонгмор остави Мадам на тълпата й от обожатели малко преди края на антракта и се върна в семейната ложа.

Майка му изглеждаше като глътнала кошер с оси, а причината очевидно бе присъединилата се към тях лейди Бартхам.

— Французойка, както предположи — заразказва Лонгмор на сестра си, без да шепне. — Мадам Де Вейриън. Приятелка на херцогинята от Париж. Вдовица, доколкото разбрах. Възхищавам се на познанията на сестра ми за роклите, но и без нея дамата изглежда от най-висока класа, ако правилно съм забелязал бижутата й.

— Вдовица, така ли? — поинтересува се майка му след кратко колебание и се обърна към ложата им.

— При това доста млада, смея да кажа — потвърди Лонгмор. — Говори невъобразим английски.

— Това не би било проблем за теб — забеляза Клара.

— Наистина — потвърди и Адерли. — Езиците винаги са били твоето скрито оръжие. — Усмихна се замислено и потърка челюстта си. — Както и дясното ти кроше, впрочем. Имах честта да се убедя сам — допълни по-тихо.

Ако не бе такъв изпечен циник, Лонгмор сигурно би повярвал в искреността на думите му.

— Доста се забави — констатира Клара.

— Тя е красива и английският й може да бъде наистина очарователен — отговори Лонгмор, загледан в ложата им.

Ексклузивно издание на „Сутрешен спектакъл“

Четвъртък, 11 юни 1835 г.

Коя е тя? Това е въпросът, който си задават всички от изминалата вечер насам, след като мистериозна непозната разбуни духовете с появата си в Кралския театър.

Нашата кореспондентка се сдоби с информацията, че мадам В. е потомка на френски граф, чието семейство отдавна се свързва с рода на Бурбоните.

Предвид настоящите размирици в Париж не можем да се учудваме, че злощастно лишена от закрилата на верния си съпруг дамата е решила да се установи със завидното си богатство тук (информацията е потвърдена от херцог К.) под вещото управление на Нейно величество.

В търсене на постоянно жилище, тя е отседнала инкогнито в известен лондонски хотел, чието име бяхме помолени да запазим в тайна.

Кратка бележка на същата страница отделяше внимание на поведението на неназован лорд от обществото, забелязан да посещава игрални клубове със съмнителен произход малко след обявяване на годежа си с красива лондонска наследница по-рано същия месец. Без да посочва имена, но с достатъчно детайли, за да остане самоличността на лорда без никакво съмнение за читателя, списанието елегантно намекваше за незавидното му финансово състояние и безразсъдно поведение в светлината на предстоящата му сватба.

 

 

Имението Уарфорд

Четвъртък следобед

Както повечето от благородниците лорд Адерли бе прочел „Спектакъл“ със сутрешното си кафе. Публикациите предизвикаха порой от ругатни и буреносно настроение, което изля върху слугите си, преди да се облече, да грабне броя и да отиде при годеницата си.

— Не знам как тези драскачи се разминават с въжето след подобни клевети — гневеше се той. — Някой трябва да им даде добър урок. Ако Фокс беше благородник, щях да го предизвикам на дуел, но сега смятам да заведа дело срещу изданието.

Лейди Клара си пое дълбоко въздух и издиша бавно.

— Хората са по природа груби. Могат да извъртят и най-обикновените обстоятелства в нещо срамно и злепоставящо. Но в списанието не споменават имена, нали? В такъв случай никой от читателите не би могъл да си помисли, че става дума за теб.

— Сигурна ли си? — Лорд Адерли се изненада от глупавата наивност на бъдещата си съпруга.

— Напълно! — потвърди тя. — Хари каза, че никой човек със здрав разум не би си помислил подобно нещо. Та онзи клуб е по-пропаднал и от моста Пътни.

— Лонгмор е идвал тук да говорите за това? — Лицето му почервеня като домат.

— А, той често носи „Спектакъл“, когато се прибира — обясни Клара. — Отби се преди малко на път за мадам Де Вейриън. Ще я покани на разходка с каретата си. Мислиш ли, че е порядъчна?

Не и ако ще се забърква с брат ти, помисли си Адерли, но прехапа език.

— Не съм чул нищо друго.

— Със сигурност е порядъчна. Кралят и кралицата тъкмо приеха херцогиня Кливдън, така че едва ли тя или херцога ще искат да застрашат благоволението, на което се радват в двора.

— Би било глупаво, наистина.

— Ако е порядъчна, мама ще бъде много доволна — продължи Клара. — Съпругът на Мадам й е завещал всичко. Майка няма да има нищо против, че е вдовица. И без това най-големият й страх винаги е бил, че Хари ще се обвърже с някоя балерина или сервитьорка.

Лицето на Адерли поаленя. Майка му попадаше в същата категория, макар да бе съвсем порядъчна дъщеря на гостилничар. За негово съжаление, моралът й бе силно разклатен след раждането му и произходът му, макар скромно провинциален — баща му бе дребен лорд от провинциите край Лондон, — стана не по-стойностен от този на конярите в обора му.

— Да се обвърже? — повтори той думите на Клара учуден. — Лонгмор? — Не можеше да си го представи. — Толкова далеч ли са стигнали нещата?

Клара сви рамене.

— Кой знае? Но той определено е много впечатлен от нея. А и ти познаваш Хари, винаги се хвърля през глава в… — Закашля се и опря чело на ръката си.

Жестът бе несъзнателен и недраматичен, но напомни на Адерли за скорошната й болест — достатъчно сериозна да затворят къщата за три дни и да не пускат никого. Стана и коленичи до стола й притеснен.

— Скъпа, добре ли си?

Тя отпусна ръка.

— Не, нещо… о, няма нищо. Явно твърде дълго не съм излизала и имам нужда от свеж въздух. Мисля, че ще помоля да ми приготвят кабриолета и ще се разходя из парка.

— Глупости — възрази той и се изправи. — Ако искаш да се разходиш, с радост ще те придружа навън. Само помоли да ти донесат шапка и шал.

 

 

Лонгмор влезе с каретата си в Хайд Парк доста преди общоприетия за разходка час. Заслушан в разбъркания и нестроен английски на светлокосата си спътница, той отпусна юздите с усмивка, макар да нямаше особен повод за радост.

— Прекалено си замислен — забеляза Мадам. — Само част от теб е с мен тук. Другата част е някъде другаде. Предизвикана съм да те изискам само за себе си, ако е прилично?

— Колкото и да е странно, започва да ми се иска да беше малко по-обикновена — призна й Лонгмор. — Вълнението и разнообразието започват да ми идват малко в повече. Снощи например… — Въздъхна и поклати глава.

— Изглеждаше толкова спокоен! Нищо не издаваше напрежението ти.

— Заблуди обществото с удивителна лекота — обърна се към нея. — Жени, които със сигурност са ползвали услугите ти, и мъже, които точеха лиги по теб онзи ден, когато дойде до Уайт, се държаха с теб, сякаш идваш от друга галактика.

— Хората виждат само онова, което очакват да видят — отвърна скромно тя, но лицето й грееше от получения комплимент. — Никой не очаква от обслужващия персонал да бъде нещо повече.

Как изобщо можеше да се смята за обслужващ персонал?! Та тя бе успешна бизнес дама, изумителна артистка и изящен, макар и малко ексцентричен творец. В допълнение с красотата и природния си интелект, тя буквално слагаше в малкия си джоб всички дами от висшето общество, взети заедно. Как изобщо някой успяваше да не я забележи? Как самата тя смяташе, че е незабележима?

Запознат с качествата й и с нездравословната наблюдателност на домашните помощници, графът настоя Софи да отседне в хотел с добре подбрана група специално наети за целта камериерки-французойки, вместо да „гостува“ на сестра си и херцога.

През седмицата „Спектакъл“ щеше да публикува детайли около причината за бягството й от Франция, за да подсили ефекта от и без друго зашеметяващата й особа.

— И все пак ми е трудно да приема, че същите мъже, които те зяпаха безцеремонно през прозорците, вчера се потяха като ученици на изпит, опитвайки се да те впечатлят с френския си.

— Това изискваше от тях сценката, а и двамата с Клара влязохте съвършено в ролите си. За момент дори се притесних, че ще ме засенчиш с френския си и с изисканите си маниери.

Нищо не можеше да се сравни с лекотата, с която Софи одухотвори своя образ, превръщайки се в коренно различен човек. А може би естествената й природа бе именно в това — да се превъплъщава? Не знаеше, но помнеше топлото чувство на възхита и благоговение, с което го изпълни вчерашното й представяне.

Намръщи се.

— Успя да впечатлиш дори Адерли, а той е известен с капризите си.

— В момента не може да си позволи да бъде придирчив. Затънал е до шия.

Именно това притесняваше Лонгмор най-много.

— Освен това е безскрупулен и няма да се спре пред нищо. Моля те, не забравяй това. Може би не е лоша идея да помислиш за бодигард.

Софи застина.

— Не мога да повярвам, че ми даваш подобен съвет. Нима забрави приключението ни при Дауди?

— Не. Но това е различно. Цялата идея е много рискована и леко налудничава.

— Нима си забравил как се съгласи, че това е идеалният план за справяне с проблема?

— Напротив. Помня също, че беше изумително гола, когато ми го разказа, а това би направило всеки план съвършен в този момент. Освен това тогава още не знаех колко точно е затънал Адерли.

 

 

Кливдън не бе стоял със скръстени ръце, докато те търсеха Клара, и по молба на съпругата си бе направил малко разследване. Оказваше, че, че дълговете на лорд Адерли са значително по-големи, отколкото допускаха и поради тази причина някои от кредиторите му следяха буквално всяка негова стъпка, дебнейки го като жива мишена.

— Подочух, че се е забъркал с неблагонадеждни лихвари. Запозната съм с маниерите им.

— А аз стигам до извода, че изобщо не те познавам — призна замислено Лонгмор.

… само че познаваше тялото й. Съвършените й, налети гърди, идеално заобленото й дупе и искреното наслаждение, с което се отдаваше на любовните им игри.

Трябваше да помисли по-сериозно как да я вкара отново в леглото си.

— Ще оставим миналото ми за друг ден. Ето ги! — Тя посочи каретата на Клара в далечината и като с магическа пръчка отново се превърна в Мадам де Вейриън.

Стойката, погледът, линията на челюстта й, дори самото й лице сякаш се промениха и вече показваха съвсем друга жена — опитна, зряла и самоуверена. Скъпите й дрехи само засилваха впечатлението за власт и богатство.

Сякаш самото й същество налагаше на света да приеме новата й самоличност. Беше едновременно вдъхновяващо, хипнотизиращо и малко плашещо за гледане.

Следвайки плана им, Лонгмор влезе в парка през северната порта, за да засече „уж случайно“ другата двойка на път за дома.

Когато се изравниха, двете карети спряха и Лонгмор ги представи един на друг.

Клара прояви подходящата доза женско любопитство към Мадам, докато Адерли се надуваше като младо петле в стремежа си да я впечатли. Лонгмор не пропусна да забележи колко дълго мръсникът опипваше с очи заоблената й фигура, без да се набива на очи.

Горкичкият, приличаше на току-що уловена риба, която продължава да плува безгрижно, без да усеща събиращите се около нея мрежи.

Предишната вечер графът с интерес наблюдава как тя пленява приятелите му, а сега с любопитство проследи как елегантно и умело заложи стръвта: многозначителен преценяващ поглед, кокетно кимване с глава, няколко случайни докосвания и многозначителни усмивки. Омая го за по-малко от десет минути. Лонгмор разпозна недвусмисления интерес на Адерли и почувства как започва да го боли глава само от усилието да не забелязва мазната му самодоволна усмивка и хищническия блясък в очите му.

През цялото време Мадам говореше предимно с Клара, оставяйки у повърхностния наблюдател впечатлението, че се опитва да й се хареса. Сестра му, от своя страна, понасяше с явна лекота разваления английски на французойката и мълчаливия й флирт с годеника й.

— Аз съм твърде… О, коя дума ми трябваше? — Мадам се смръщи кокетно. — Вървя прекалено напред. А, да — напредничава. Твърде напредничава съм. Смела.

— Напротив — възрази галантно Адерли.

— Но лейди Клара — продължи Мадам, сякаш не бе забелязала нищо, — това искам да разбера — кой знае какво ще дойде? Днес сме доволни, толкова щастливи. След това — Пуф! и няма следа от любовта ни. Това преживявам. Един ден всичко е спокойно, а на следващия — успех. По-следващия — няма го! А и Париж се побърка. Кой ще ми каже, че това ще мине?

— Няма да съм аз, със сигурност — включи се Лонгмор.

— Времето, което избягва от нас, не можем да му се изплъзнем — въздъхна и затвори очи. — Думата не е правилна.

— Мисля, че думата, която търсите, е „чака“, Мадам — намеси се галантно графа. — Вероятно искахте да кажете, че не можем да чакаме времето, защото то не чака нас.

— Толкова сте прав! Милейди Клара, хайде пак да се намерим? — погледна за миг Адерли. — Утре е добре, да? Ще бъдем на изложба на картини в… къде беше?

— Британския музей — напомни услужливо графа.

— Точно така — засия Мадам. — Убедих лорд Лонгмор да ме придружи.

— Но разбира се — въодушеви се на свой ред Клара. — Много бих искала, ще ми се отрази добре — съгласи се тя, без да избухне в неистов смях и да разкаже как брат й би предпочел да му извадят очите с нажежени шишове, отколкото да разглежда картини и да прави превзети коментари за съдържанието им. Вместо това се обърна мило към Адерли: — Но вероятно за вас ще бъде отегчително, лорд Адерли? Ако е така, няма нужда да се измъчвате, нито да се притеснявате за мен. Брат ми може да придружи и двете ни.

— Милорд не се радва да гледа картини? — изненада се искрено Мадам и обърна поглед към Адерли с устни, оформени в съвършено малко „о“.

— В компанията на две толкова очарователни дами не бих имал нищо против да наблюдавам дори камъни — беше многозначителният му коментар.

Ексклузивно за списание „Сутрешен спектакъл“

Петък, 12 юни

Любопитно съвпадение или нещо повече? Наскоро научихме, че дни преди последния бал при кралицата на 28 май няколко институции и търговци са отказали напълно кредит на един определен джентълмен, печално известен с хазартните си навици. Можем само да предполагаме каква е причината зад тези драконовски мерки от иначе свикналите с просрочени благороднически кредити търговци. Очевидно дори предстоящият прибързан брак между въпросния господин и злощастно съблазнената от него млада дама не е достатъчна гаранция за неговата потенциална платежоспособност. Само за сведение, въпросната дама ще встъпи в брака си със зестра от сто хиляди британски паунда.

 

 

Същият следобед

Британският музей посрещаше гости на ежегодната си лятна изложба на класици и произведения от частните колекции на видни обществени личности, включително на самата кралица.

Въпреки органичната си непоносимост към претенциозни събирания на празноглави умници по какъвто и да било повод, лорд Лонгмор успя да се заинтригува от няколко произведения с бойни сцени.

Настроението му бе буреносно. Скоро след пристигането си Мадам и Адерли изостанаха леко след графа и сестра му, а сега се бяха отдалечили достатъчно, че да не могат да чуят диалога им, но все още да ги виждат. Адерли стоеше прекалено близо до Мадам за вкуса на графа.

— Предполагам, че си видял „Спектакъл“ — откъсна го от мислите му Клара.

— Както и всички, вероятно — потвърди той.

— Адерли беше побеснял — съобщи жизнерадостно сестра му. — Отново се скарахме, когато дойде да ме вземе. Заплашваше, че ще уреди ареста на Фокси. Аз се престорих, че му симпатизирам, но изразих загриженост за репутацията му, ако се забърка в съдебен скандал дни преди сватбата. Освен това цитирах татко, според когото няма как да обвинят Фокси, щом не назовава имена. А и щом последният ни крал не успя да осъди никой от таблоидите, които пишеха против него, то обикновен човек като Адерли няма никакъв шанс.

— Обикновен човек като Адерли — повтори развеселен Лонгмор. — Нима си му го казала в лицето?

— Аз просто цитирах татко — обясни тя с невинно светнали очи.

— Колко нетактично от твоя страна.

— Виновна съм. И в момента той вероятно се оплаква от съдбата си на Мадам. — Клара погледна към Софи и Адерли. — Изглежда наистина загрижена, не смяташ ли?

Мадам имаше очи само за Адерли, слушаше го напрегнато, а дясната й ръка бе притисната към гърдите.

— Пропуснала е призванието си — забеляза графът. — Трябвало е да стане актриса.

— Не знам за нея, но съм изумена, че ти успяваш да наблюдаваш всичко това, без да реагираш. Не изглеждаш особено доволен.

— Не се и очаква да бъда — възрази меко. — Приятелчето там се опитва да ми отмъкне дамата. По сценарий трябва да им хвърлям подозрителни погледи. — Това се бе оказало много лесно. — А после, когато търпението ми се изчерпа, ще вдигна невероятен скандал на Мадам.

— Идеално — одобри сестра му. — Тя ще изтича в обятията му за утеха.

Това трябваше да бъде забавно, но не беше.

— Да, това е планът.

Хвърли един свиреп поглед в тяхната посока.