Стефани Гарбър
Легендата (8)

6

И претърпелите корабокрушение лодки бяха по-грациозни от Тела. Излязла бе някак от стаята на Найджъл, но краката й отказваха да вървят в права линия. Постоянно се блъскаше в стените. Удряше главата си в лампите, окачени на тавана. Пътешествието до стаята й беше изпълнено с толкова опасности, че тя изгуби, за пореден път, пантофките си. Но вече беше близо.

Вратата се олюля пред очите й, едно последно препятствие, което да покори.

Тела съсредоточи цялата си сила да я отвори. И…

Или беше сбъркала стаята, или вече сънуваше.

Данте имаше криле. И, майчице свята, тези криле бяха красиви — бездушно черни с жилки в среднощно синьо, цвета на погубени желания и паднал звезден прах. Беше с гръб към нея, миеше си лицето над умивалника или пък целуваше отражението си в огледалото.

Не беше докрай сигурна какво прави нахалникът. Очите й се затваряха упорито. Е, видя, че е без сако и риза, а на широкия му гръб се мъдрят чифт индигови криле.

— С тия неща си като ангел на смъртта.

Данте погледна през рамо. Влажна коса с цвета на черна лисица лепнеше по челото му.

— Наричали са ме всякак, но не помня някой да ме е сравнявал с ангел.

— Значи са те сравнявали със смърт, така ли? — Краката й отказаха окончателно и Тела се срина на прага. Тупна на пода с грозен звук.

От другия край на стаята долетя смях, деликатен, лек и категорично женски.

— Май припадна, като те видя.

Сега пък щеше да повърне. В стаята имаше друго момиче. Тела зърна изумруденозелена рокля и лъскава кестенява коса, преди Данте да закрие полезрението й.

Той поклати бавно глава.

— Какво е…

После погледът му се спря на двете затворени очи, нарисувани върху китката й.

Издаде звук, който можеше да мине за смях. Но Тела не можа да прецени дали е смях. Слухът я подвеждаше също като главата й. А после очите й биха отбой и се затвориха.

— Изненадан съм, че се е добрал до теб. — Думите на Данте долетяха от много близо, много тихи.

— Доскуча ми ужасно — измърмори тя. — И реших да убия времето с нещо интересно.

— Трябвало е просто да дойдеш при мен. — Сега вече Данте определено се смееше.

 

 

Следващите няколко дни донесоха поредица от неприятни халюцинации. Найджъл й отне сънищата, но й остави кошмарите. Тормозеха я повтарящи се реалистични образи как баща й сваля лилавите си ръкавици, имаше и видения на тъмнини и сенки, каквито не съществуваха в света на простосмъртните. Студени и влажни ръце галеха косата й, други деряха сърцето й, а безкръвни устни изсмукваха мозъка от костите й.

Ако не беше изпитала какво е смъртта по време на Каравала, Тела би казала, че в тези кошмари е умирала отново и отново. Ала нищо не беше като смъртта, освен самата Смърт. Била е глупава да вярва, че Смъртта ще я остави на мира, след като й избяга. Та Тела беше изумителна — естествено, че Смъртта ще иска да я задържи.

Но макар да бе видяла насън ангелите на Смъртта, когато се събуди, я приветства богиня.

Скарлет стоеше до леглото й и държеше поднос със съкровища, натежал от сметанови бисквитки, пържени в масло яйца, крем карамел, дебели порязаници бекон с хрупкава коричка и кана течен шоколад с подправки.

Тела грабна най-голямата сметанова бисквитка. Чувстваше се уморена, макар да беше спала с дни, но храната помогна.

— Казвала ли съм ти колко те обичам?

— Реших, че ще си гладна след случилото се.

— Скар, съжалявам, аз…

— Няма за какво да се извиняваш. Знам колко е лесно да бъдеш измамен от актьорите на Легендата. А и всички на кораба смятат, че Найджъл е прекалил — успокои я Скарлет и я изгледа изпитателно, сякаш се надяваше сестра й да признае защо е отишла при гадателя.

Тела искаше да обясни действията си, но усещаше, че моментът не е подходящ да сподели за сделката, която е сключила с тайнствения „приятел“. Скарлет щеше да се ужаси, като разбере, че Тела си е писала с непознат, препоръчан й от съмнителен магазин със странното име „Най-издирваните от Елантин“.

Тела не беше излъгала Джулиан, когато му каза, че й е неприятно да лъже сестра си. Уви, това невинаги я спираше. Пазеше тайни от Скарлет, за да й спести тревогите. Когато майка им изчезна, Скарлет преждевременно се прости с детството си и пое грижите за по-малката си сестра. Това не беше честно и Тела не искаше да я натоварва допълнително.

Но започваше да се пита дали сестра й вече не е разбрала за игричките й така или иначе.

Скарлет току приглаждаше диплите на полата си, която изглеждаше все по-измачкана с всяко докосване. По време на Каравала Легендата й беше подарил вълшебна рокля, която се променяше по своя воля, и сега дрехата изглеждаше разтревожена като Скарлет. Розовата дантела на ръкавите бавно посивяваше.

Тела отпи голяма глътка от шоколада и се надигна в леглото.

— Щом не си разстроена заради сделката ми с Найджъл, тогава какво те тревожи?

Скарлет стисна устни.

— Исках да говоря с теб за Данте.

По дяволите. Не това беше очаквала, но пак беше лошо. Съвсем беше забравила как се изложи в стаята на Данте. Беше припаднала на прага му и той явно я бе донесъл тук, а Скарлет го е видяла как я мъкне полугол в прегръдките си.

— Скар, не знам какво си мислиш, но ти се кълна, че между мен и Данте няма нищо. Знаеш мнението ми за момчетата, които са по-хубави от мен.

— Твърдиш, че нищо не се е случило помежду ви след края на Каравала? — Скарлет прекоси малката каюта и взе чифт сребърни пантофки, същите, които Тела беше затрила в гората. — Снощи Данте се отби да ги остави, заедно с интересна бележка.

Стомахът на Тела се сви. Тя посегна да вземе тънкото листче хартия, което се подаваше от едната пантофка.

Каня се да ти ги върна още от нощта, която прекарахме в гората.

Д.

Ужасен човек. Тела смачка листчето в юмрука си. Глупакът явно е искал да подразни Скарлет, защото го беше отблъснала по време на Каравала.

— Добре де — отстъпи тя. — Признавам, че с Данте се целувахме на празненството онази нощ. Но беше ужасно, най-гадните целувки на света и никога няма да повторя! И съжалявам, ако това те е наранило. Знам колко ужасно се държа той с теб по време на играта.

Скарлет сви устни.

Тела май бе попрекалила с лъжата. От пръв поглед си личеше, че Данте умее да се целува.

— Не ме интересува, че си го целунала — каза Скарлет. — Ако го бях срещнала, преди да срещна Джулиан, сигурно и аз бих се целувала с него.

В главата на Тела се пръкна образ, който я разтревожи дълбоко, и тя разбра какво измъчва сестра й. Самата мисъл, че Скарлет и Данте са заедно, изпълваше Тела с желание да го прогони далече от сестра си. Не че имаше вероятност Скарлет да се заплесне точно по него. Но щом само мисълта за това можеше да разтревожи Тела — точно нея, която винаги бе подтиквала сестра си да вкуси от радостите на живота, — какво ли причиняваха слуховете за нейните целувки с Данте на праволинейната Скарлет, която открай време бдеше като орлица над сестричката си?

— Не се опитвам да те контролирам — продължи Скарлет. — И двете знаем какво е някой да се бърка постоянно в живота ти. Просто не искам да страдаш. Каравалът започва в полунощ утре, но по време на последната игра научих, че Легендата планира всичко предварително, много преди началото на всяко представление. — Тя хвърли укоризнен поглед към пантофките, които Данте беше върнал.

— Няма за какво да се тревожиш, Скар — каза Тела и като никога беше напълно откровена. — Нямам никакво доверие на Данте, а знаеш, че не съм от доверчивите по принцип. Не съм толкова глупава, че Каравалът да ми вземе ума.

— Нали уж каза, че няма да участваш?

— Може да съм си променила мнението.

— Тела, не го прави, моля те. — Скарлет приглади отново полите си, вече посивели напълно, и дланите й оставиха потни следи по материята. — Историята с Найджъл ми напомни за собствените ми злополучни преживявания по време на последния Каравал. Не искам същото да се случи и с теб.

— Тогава играй с мен. — Изрече го импулсивно, но идеята си беше гениална, откъдето и да я погледнеш. Тела бе наблюдавала Каравала иззад кулисите, но сестра й беше участвала пълноправно в играта и я беше спечелила. Ако играеха заедно, като екип, нямаше кой да ги победи. — Ако сме заедно, ще можеш да ме спреш, преди да съм паднала в поредния капан на Найджъл или на друг от актьорите. А аз ще гледам да се забавляваш максимално. Ще се грижим една за друга.

Роклята на Скарлет се оживи моментално, сякаш гласуваше с две ръце за идеята. Сивата дантела се оцвети в малиновочервено, от ръкавите към корсажа, като красива броня. Уви, Скарлет не изглеждаше убедена. Вместо да приглади отново полите си, тя посегна към посребрения си кичур и взе да го навива на пръста си — кичурът й беше спомен от Каравала, от сделка, която й бе струвала един ден от живота.

Тела се чудеше дали да сподели каква е истинската причина да промени решението си, защо се налага да участва в играта и да я спечели, но се отказа. Не би било разумно да споменава за майка им. Скарлет не говореше за нея. Никога. Опиташе ли се Тела да повдигне въпроса, сестра й или млъкваше като риба, или заговаряше за друго. Доскоро Тела смяташе, че темата е твърде болезнена за Скарлет, ала сега започваше да си мисли, че болката на сестра й се е превърнала в омраза към майката, напуснала ги внезапно и без обяснение.

Тела можеше да я разбере — самата тя мразеше да говори за баща си, избягваше да мисли за него дори.

Но майка им не беше чудовище като баща им.

— Карлита… — Някой потропа на вратата на каютата. — Вътре ли си?

Изражението на Скарлет се промени моментално; гласът на Джулиан прогони тревогата и извика усмивка.

— Вече сме във Валенда — съобщи Джулиан. — Дойдох да изнеса багажа ви на палубата.

— Щом иска да ми мъкне сандъците, пусни го — каза Тела.

Скарлет нямаше нужда от подкана.

Отвори вратата и Джулиан грейна ухилен като пират, току-що е открил своето съкровище. Очите му буквално пламнаха, щом се спряха на Скарлет.

Тя засия на свой ред. Същото направи и коприната на роклята й, потъмня до огнен оттенък на червеното, а широките допреди миг поли се прилепиха по тялото й.

Тела сръбна шумно от шоколада, преди жадните погледи на двамата влюбени да са преминали в сластни целувки.

— Джулиан, съдействай ми, ако обичаш — обади се тя. — Опитвам се да убедя Скарлет да участваме заедно в Каравала, като екип.

Джулиан моментално изтрезня. Насочи остър поглед към Тела. Стрелна я само за миг, но посланието беше съвсем ясно. Не желаеше Скарлет да участва в играта. И Тела отлично знаеше защо. И сама би трябвало да се сети.

Ако участваше, Скарлет щеше да научи истината за Армандо, че е изиграл годеника й в предишната игра, а лъжите на Тела и Джулиан щяха да лъснат. Джулиан щеше да плати по-скъпо от Тела, но най-болезнено щеше да е за Скарлет.

— Всъщност — каза с усмивка Тела в опит да поправи грешката си, — май ще е по-добре да играя сама. Ти само ще ме забавиш.

— Жалко, че мислиш така. Защото реших, че искам да участвам. — Скарлет вдигна очи към Джулиан, пълни с блясък, какъвто никога не ги спохождаше, докато още бяха на Трисда. — Току-що си спомних колко е забавна играта.

Тела се усмихна уж в съгласие, но усмивката й беше толкова принудена, че не се задържа дълго.

Найджъл й беше казал, че победата в играта ще й струва цена, за която по-късно ще съжалява. Скарлет също се бе опитала да я предупреди за играта. Ала Тела чак сега усещаше пълната тежест на тези предупреждения. Едно е да ти кажат за рисковете, които крие Каравалът, а съвсем друго е да ги изпиташ на гърба си. Последната игра беше свършила, ала сестра й така и не беше избягала напълно от последствията.

Тела не желаеше същото да се случи и с нея, нито пък искаше да въвлече сестра си в игра, която да я нарани допълнително. Ако не спечелеше играта обаче, едва ли щеше пак да види някога майка си.