Стефани Гарбър
Легендата (15)

13

— Това се казва изненада.

Искрено веселие подпали очи, сребристосини и ослепителни като морски прибой, засенчени от неукротена коса, толкова златна, че монети да изковеш от нея.

— Ти… — изграчи Тела и забрави да си поеме въздух. Момчето от небесната карета — същият нахален млад благородник, който беше заплашил да я изрита и беше пуснал нахапаната си ябълка върху пантофките й — я стрелна с пакостлива усмивка.

— Викай ми Джакс.

А после с жест несравнимо по-кавалерски от поведението му предната вечер той хвана свободната й ръка и докосна с устни кокалчетата й. Тънките му устни бяха меки и студени. Хладни тръпки полазиха по ръката на Тела чак до рамото, когато младият мъж прошепна, преди да е вдигнал глава:

— Не вярвах, че ще събереш смелост да облечеш роклята.

— Не е редно такава хубава рокля да виси на закачалката — отвърна уж лекомислено тя, за да скрие паниката си. Престолонаследникът я беше намерил прекалено бързо. Всъщност се бе надявала изобщо да не я намери. Наистина ли беше невъзпитаният младеж от каретата? Та той изобщо не отговаряше на представата й за наследника на Елантин.

Ако можеше да се вярва на слуховете, престолонаследникът би трябвало да е безмилостен и енергичен, а този младок с кръвясали очи и рошава коса беше просто нахален и мързелив. Белите му бричове бяха чисти, но кафявите кожени ботуши бяха по-подходящи за конюшня, отколкото за бал. Фрак не носеше, а бронзовото му шалче беше вързано накриво върху светла риза, която имаше спешна нужда от гладене.

Значи или слуховете лъжеха, или Джакс нарочно се правеше на безпардонен ленивец, когато му е изгодно. Златната коса падаше върху очите му, но това не му попречи да изгледа Тела отвисоко и със самочувствието на император.

— Ще танцуваме ли? — попита.

Данте се изкашля и дръпна Тела към себе си.

Джакс изкриви устни в подобие на усмивка, повече хищническа, отколкото дружелюбна.

— Нали не се опитваш да ми отнемеш годеницата на собствения ми бал?

Данте стисна по-силно ръката й.

— Всъщност…

— Не му обръщай внимание, той просто ревнува — намеси се Тела, преди Данте да е направил някоя глупост в пристъп на благородство, например да признае, че цялата тази неразбория е негово дело. Макар да не разбираше защо защитава човека, отговорен поне отчасти за неприятностите й. И имаше ли изобщо Данте нужда от нейната защита? Или пък просто искаше да докаже, че тя не се нуждае от неговата?

Така или иначе, Тела издърпа ръката си от хватката му.

Данте стисна челюсти толкова силно, че Тела чу как зъбите му изскърцаха. Но не го погледна повече. Щеше да се справи и сама.

Протегна ръка на Джакс.

Той прокара пръст по хищническата си усмивка и не посегна да поеме протегнатата й ръка.

Вместо това я прегърна през кръста. Дланта му, студена и силна, я придърпа скандално близо до него.

Джакс я поведе през потната навалица. Тела можеше да се закълне, че този път Данте изръмжа.

Беше привлякла известно внимание, когато се появи с Данте на върха на стълбището, но сега всичко живо гледаше към небрежно облечения престолонаследник, който я водеше с ръка около кръста й покрай фонтани с греховен алкохол и гости, които флиртуваха с изпълнители, маскирани като леопарди и лисици с пухкави опашки.

— Мислех, че ще се опиташ да избягаш — каза той.

— Защо да бягам?

— Защото — прошепна Джакс в косата й, всяка дума бе бавна и ленива като леките милувки на пръстите му по извивката на талията й — едва ли си останала с добро впечатление от първата ни среща, а вече несъмнено си чула слуховете, че съм бездушен психопат, готов на всичко, за да докопа короната.

— Казваш, че слуховете лъжат?

— Ако не лъжеха, вече щеше да си мъртва. — Устните му все така бяха притиснати в косата й. Погледнат отстрани, Джакс сигурно приличаше на страстен ухажор, който се движи по самата граница на приличието и съзнателно се опитва да породи нови слухове. Тела не се беше замисляла сериозно какво ще стане, ако наследникът на Елантин я открие, но определено не беше очаквала това. — Ако бях убиец, дали щях да те пощадя, след като си се представила за моя годеница, за да се вмъкнеш в двореца?

— Ако се опитваш да ми кажеш, че няма да ми отмъстиш за малката измама, значи по-добре е всеки да си върви по пътя. Истината е, че имам среща с друг.

Усети как устните му се извиват надолу в гримаса.

— Разочарован съм, Донатела. Мислех, че съм твой приятел. А ти не само че закъсня, а сега се опитваш и да избягаш. — Думите прозвучаха остро в контраст с ленивия му тон допреди миг, и стомахът й се сви на топка. — Дали защото не ми носиш уговореното? — погледна я от горе надолу с усмивка, която можеше да разплаче и ангел.

„Триста дяволи“ — изруга наум тя.

Всичките й планове и надежди отиваха на вятъра. Тела се опита да запази самообладание или поне да диша.

Не беше възможно Джакс да е нейният „приятел“. Не беше възможно вече повече от година да си е писала с престолонаследника на Меридианната империя.

Спъна се, но той я прихвана по-здраво през кръста и я притегли още по-плътно към себе си. Трябваше да е някаква грешка. Кореспондентът й би трябвало да е долен престъпник, който търгува с тайни, а не непредсказуем и кръвожаден претендент за трона, който, ако можеше да се съди по тона му, не изглеждаше склонен да й прости за провала.

Тела понечи да го отблъсне.

Напразно. Джакс я държеше здраво, явно бе по-силен, отколкото изглеждаше.

— Защо продължаваш да ме разочароваш? — Притискаше я към себе си, сякаш наистина бяха сгодени, и я водеше право към гигантската клетка в средата на залата. Иронията не й убягна. Беше се свързала с него с надеждата да се измъкне от затвора на бащиния си остров, а сега Джакс я водеше към нови решетки.

Изплашени сини листенца се отрониха от полите й. Сърцето й се блъскаше в гърдите и крещеше, че трябва да избяга при първия удобен случай. Но избягаше ли от Джакс, кой щеше да й помогне да открие майка си и да я спаси? Започваше да се отчайва. Сърцето й гърмеше в ушите и заглушаваше танцовата музика.

Но още имаше надежда.

Да, Джакс щеше да наследи трона, а заедно с него богатство и власт, каквито Тела не можеше да си представи. Но при всичките привилегии и влияние, които вървяха в комплект с престола на Меридианната империя, явно имаше неща — като истинското име на Легендата, — които оставаха непостижими за него, иначе изобщо не би се съгласил да й помогне. Просто трябваше да го убеди, че още може да му бъде полезна.

Тела издиша дълбоко и го хвана решително за ръката. Използва изненадата му да го дръпне зад триетажен фонтан, от който се изливаше алена течност с аромат на вино. Отдалече сигурно приличаха на двама влюбени, които нямат търпение да се прегърнат, ала Тела се чувстваше като човек, който върви по тънко въже над пропаст.

— Съжалявам — каза тя веднага щом останаха сами. Не смееше да го погледне в очите. Повтаряше си, че просто играе роля, но истината беше друга. Този беше от редките моменти на непресторен страх в живота й. — Не предполагах, че ти си приятелят ми, и затова се паникьосах. Благодарна съм ти за всичко. Не исках да те разочаровам.

Преглътна и вдигна към него очи, големи и умоляващи. Дори Джакс да беше способен на съчувствие, не пролича по нищо. И снежните бури бяха по-топли от погледа му.

— Търся те още откакто пристигнах — продължи бързо Тела. — Още не разполагам с името на Легендата, но до края на седмицата би трябвало да…

Прекъсна я нечий завален говор. Друга двойка изникна със залитане край фонтана, до който стояха.

След няма и миг Тела се озова с опрян в една релефна колона гръб, а Джакс се притисна в нея — представление за неканената компания.

Тя затвори очи.

Устата му се плъзна към шията й, хладните му устни я отблъснаха с тих шепот:

— И преди съм чувал обещания като твоето, и те до едно бяха лъжа.

— Кълна се, че ти казвам истината — увери го тя.

— Не знам дали мога да ти вярвам, а и името на Легендата вече няма да е достатъчно.

Усещаше осезаемо дъха му по кожата си, все по-високо, към линията на челюстта.

Тела отвори очи и вдиша рязко.

Погледът му я изпиваше жадно. Тя знаеше, че просто играят роля заради неканената публика в лицето на пияната двойка, но внезапно си представи как устата на Джакс се разтваря широко да я ухапе, да впие зъби в нея както в бялата ябълка от предната вечер.

И тогава, почти толкова бързо, колкото я бе притиснал в колоната, той се отдръпна. Пияната двойка се беше омела нанякъде.

Джакс все така не отделяше поглед от лицето й, наблюдаваше с присвити очи растящото й неудобство, било защото го намираше за забавно, било с неодобрение.

— Харесваш ми, Донатела, затова ще ти дам още един шанс. Но понеже не ми осигури необходимата информация, ще променя условията на споразумението ни. Ако изпълниш и двете си задачи, тогава и само тогава ще си помисля дали да те събера с майка ти.

— Значи знаеш къде е тя?

Ноздрите му се разшириха.

— Смееш да се съмняваш в мен, при положение че ти не спази даденото обещание? Ако ми беше осигурила името на Легендата, вече щяхте да сте заедно. Имаш време до края на тази песен да решиш.

Песента почти беше свършила. Инструментите бяха замлъкнали, с изключение на виолончелото, което изпълняваше финалния акорд.

— Кажи ми какво искаш — каза Тела.

Устните му потрепнаха едва доловимо.

— Две неща. Положих много усилия да стигна дотук, но слухът, че съм сгоден за теб, създава проблем. Разпространява се бързо. Ако се разбере, че е лъжа, хората, предвид репутацията ми, ще очакват от мен да те убия. Ако не го направя, ще изглеждам слаб и тогава мен ще убият.

— И какво предлагаш?

— Според мълвата въпросното предложение вече е направено.

— Предлагаш ми да се омъжа за теб?

Той се засмя.

— Не. — Но за миг кривна глава, сякаш обмисляше идеята. — Нямам желание да се женя за теб. Но искам да се преструваш на моя годеница до края на Каравала. След това ще кажем, че годежът ни е бил част от играта, и всеки ще си продължи по своя път.

Нямаше причина да не се съгласи. Тела и преди се беше преструвала на сгодена. Ала нещо в тази сделка я тревожеше. Все едно да сключиш сделка с някого от изпълнителите на Легендата. Със сигурност нямаше да е толкова просто, колкото го описваше Джакс. Като че премълчаваше нещо.

— Искаш още нещо от мен, нали? — попита тя.

— Първо трябва да проверя дали тази задача ти е по силите. Ако успееш да убедиш всички на този бал, че с теб сме влюбени до ушите, ще ти кажа и второто нещо, което искам. — Хвана я за ръцете и меките му кожени ръкавици обгърнаха решително голите й пръсти. — Да видим дали ставаш за актриса. — Усмихна се и трапчинките му й намигнаха весело, по момчешки. Но Тела вече бе установила колко бързо и лесно Джакс сменя настроенията си, и продължи да мисли за това, докато той я водеше към клетката с танцуващите.

Още крехки венчелистчета се отрониха от роклята й.

Тя вдиша дълбоко и на пресекулки. Нямаше представа какво ще прави, ако Джакс сметне, че не се е справила със задачата си, нито как да убеди цяла зала с хора, че двамата са влюбени.

Дебелите решетки миришеха на метал и кралска амбиция. Въздухът беше толкова гъст, че почти не ставаше за дишане, наситен с телесна топлина, парфюми и прошепнати съблазни. Джакс я стисна още по-силно, докато влизаха вътре. Може би самият той обичаше клетки или просто искаше да е сигурен, че Тела няма да побегне.

В клетката имаше страшно много хора. Непоканени дами и по някоя двойка седяха на обсипани със сатенени възглавнички пейки по краищата, а на дансинга от зелен мрамор се въртяха рокли и фракове като цветя, разпилени от вятъра.

Тела зърна няколко познати лица.

Каспар, който се бе превъплътил в Легендата при последната игра, както и в ролята на нейния годеник. Облечен в кафеникав костюм с червеникавите оттенъци на лисича козина, той шепнеше нещо на ухото на млад красавец, който най-вероятно нямаше представа, че Каспар е актьор. Току зад него, облегнат на дебела възглавница, Найджъл вземаше страха на благородниците с татуировките по тялото си.

Армандо също беше тук. На ръката му висеше захласната девойка в алена рокля и с лакирани в червено нокти. Ала вместо да се радва на вниманието й, Армандо не отделяше изумрудения си поглед от Тела. При това не я гледаше с познатото пренебрежение, а сякаш появата й е първото наистина интересно нещо тази нощ.

И не само той зяпаше.

Джакс вече не беше единственият център на внимание. Тела можеше да се закълне, че всички са приковали гримираните си очи в нея. Тя обичаше да събира погледите, но толкова много внимание май й идваше в повече. Претъпканата клетка сякаш изведнъж се смали. Светлината, допреди миг с празничния цвят на уиски, внезапно потъмня до неприятни сливови оттенъци. Най-осезаеми бяха погледите на жените, които се задържаха върху разбърканите й къдрици и голия гръб на роклята й. Шепнеха си с вдигнати вежди и Тела се досещаше какво говорят, нищо че не чуваше думите им. Малко неща са по-жестоки от коментарите на критично настроени дами.

Три момичета на нейната възраст дотолкова се поддадоха на завистта си, че понечиха да я спънат, когато мина край тях.

— Успокой се — прошепна й Джакс. — Никого няма да убедим, че сме сгодени, ако постоянно се оглеждаш, все едно нямаш търпение да се махнеш оттук.

— В клетка сме. — Тела вдигна глава към гъстите решетки отгоре и железните полилеи, украсени с гирлянди в синьо и бяло, които се люшкаха, сякаш и те искаха да избягат.

— Не гледай към решетките. Искам хубавите ти очи да гледат мен. — Джакс я хвана за брадичката. Пръстите му бяха студени дори през ръкавиците. Прошепнатите думи и знойните разговори наоколо им се смесваха с по-меките звуци на леещ се алкохол, приглушен смях и животинско ръмжене. Ала когато Джакс заговори отново, Тела чу само мелодичния звук на шепнещия му глас: — Знам, че не само клетката те плаши, скъпа.

— Ти май не страдаш от ниско самочувствие.

— Така ли? — Ръката му се плъзна от брадичката към шията й, меката обработена кожа се спря върху пулсиращата артерия. Погали я съвсем леко, но достатъчно, за да препусне страхливото й сърце. — Успокой се — повтори той. — Не мисли за нищо друго, освен че си най-облазяваната жена в тази зала. Всички тук си мечтаят да са на твое място.

— О, да, определено нямаш проблеми със самочувствието.

Смехът му се оказа неочаквано обезоръжаващ.

— Тогава си повтаряй, че всички искат да са на мое място и да танцуват с теб.

После, с широка усмивка, която сигурно бе откраднал от дявола, Джакс я прихвана през кръста и я завъртя на дансинга.

За човек, който уж толкова държи на репутацията си, Джакс демонстрираше изненадващо безразличие към чувствата на околните — танцът вече бе започнал и гостите танцуваха по двойки, но той се вряза между тях безогледно. Ала бе най-умелият танцьор, когото Тела познаваше.

Всяко негово движение беше грациозно, без да е заучено, и в такт с думите, които той шепнеше в ухото й.

— Има само един начин да изиграеш успешно заблуда като тази. Трябва да забравиш, че е преструвка. Заиграваш се с лъжата, докато тя ти стане толкова близка, че да я почувстваш като истина. Не си повтаряй, че се преструваме на сгодени, повтаряй си, че те обичам. Че те искам повече от всичко. — Притегли я още по-близо, плъзна ръка към врата й и се заигра с панделката около шията й. — Ако убедиш себе си, че е вярно, ще ти повярват и другите.

Завъртя я отново по дансинга, а от тавана на клетката се спуснаха дебели червени панделки, последвани от облечени в пернати костюми акробати, които хвърляха шепи лунен прах и брокат. Целият свят се превърна в магия, а Тела и Джакс се въртяха ли, въртяха сред спирали от златен прах и омара, венчелистчета и галещи пръсти в косата. И за миг Тела позволи на въображението си да се гмурне в опасната фантазия, която Джакс току-що й беше нарисувал.

Спомни си първата им среща. Решила бе, че е нахален и ужасен, но и шеметно красив. Ако не се беше държал толкова отвратително, сигурно би се зачудила дали устните му имат вкуса на бялата ябълка, или на нещо малко по-опасно. А после, заради общата им измама, Тела си представи, че и той е почувствал същото привличане, и че още от пръв поглед, там, в небесната карета, е разбрал, че я желае повече от всяка друга жена на света.

И че целта на този танц не е да спечели трона, като поддържа репутацията си на безмилостен убиец, а да спечели нея.

Точно затова й бе подарил великолепната рокля.

Затова танцуваше с нея сега.

Тела си представи, че любовта е място, което би искала да посети, и изпробва закачлив поглед.

Джакс я заслепи с широка крива усмивка.

— Сигурен бях, че ще се справиш. — Опря устни в ухото й и го целуна нежно по връхчето, леко като шепот. Сетне устните му се смъкнаха надолу и нещо изпърха в стомаха на Тела. Втората целувка беше по-осезаема и се задържа малко по-дълго, на нежното място под ухото й. Тела заби нокти в гърба му.

 

 

Музиката стана сякаш по-силна, цигулки танцуваха с арфи и виолончела в ритъма на покварена рапсодия, ритъм, способен да отнесе Тела към друго място и време.

Всички в клетката продължаваха да ги зяпат с нескрит интерес. Очи ги следяха жадно и устни се кривяха презрително, а устните на Джакс все така танцуваха смело по кожата на Тела в ритъма на валса.

— Дали да не им дадем нещо, което наистина си струва клюките… — Бръсна с кокалчета гърлото й и тя вдигна поглед към него. — Освен ако все още не се боиш от мен.

Тела го удостои с дива усмивка, макар сърцето й да препускаше в гърдите.

— Никога не съм се бояла от теб.

— Смееш ли да го докажеш? — Светлите му очи се смъкнаха към устните й.

Дали смее?

Кръвта във вените й се сгорещи.

Тела не се замисляше особено, преди да целуне някое момче. Целувките просто се случваха, момчешките устни се озоваваха върху нейните или нейните върху момчешките, после се включваха езиците, а момчето шареше с ръце по тялото й. Но някак не й се вярваше, че да целуне Джакс ще е същото. Имаше чувството, че опитните му ръце ще знаят съвсем точно какво да правят, къде да я докоснат и колко да натиснат. А устните му… Просто не знаеше какво да очаква. Досега я бяха докосвали закачливо, като на шега, но дали истинската целувка щеше да е нежна, или агресивна… Беше без значение всъщност, защото и двата варианта караха сърцето й да препуска.

Джакс я погали по бузата и я завъртя в още един кръг.

— Помогни ми да ги убедим — прошепна той.

Тела не разбираше защо се колебае.

„Та това е само една целувка“ — каза си.

А и любопитството й бе станало непоносимо. Един ден този мъж щеше да стане император, а днес искаше да я целуне пред очите на най-важните персони в империята.

Тела плъзна ръка към врата му. Кожата му беше по-студена от нейната, ала тръпнеше под пръстите й. Явно демонстративното му хладнокръвие беше поне отчасти преструвка.

— Май сега ти си нервният — подкачи го Тела.

— Просто се чудех дали мнението ти за мен ще се промени след това. — И устата му превзе нейната. Имаше вкус на изящни кошмари и откраднати мечти, криле на паднали ангели и бутилирана лунна светлина. Тела с мъка сподави стона си, когато езикът му се вмъкна между зъбите й.

Джакс се притисна към нея с всеки свой твърд сантиметър. Пръстите му се заровиха до болка в косата й. Нейните ръце си намериха път под ризата му и откриха твърдите мускули на кръста му. Беше от онези целувки, които хората си разменят зад заключени врати и в тъмни улички, а не на ярко осветен дансинг под погледа на имперския елит. Ала Джакс май не даваше и пет пари.

Пръстите му се мушнаха под панделката около врата й и притеглиха още по-близо главата й към неговата. И устните й, които той вкусваше и изпиваше, сякаш току-що е намерил нещо, което е смятал за изгубено. Сетне Джакс плъзна ръце под тънките презрамки, обшити със скъпоценни камъчета, които се кръстосваха на голия й гръб. Явно бе свалил междувременно ръкавиците си, защото ръцете му се усещаха ледени върху сгорещената й кожа. Галеха, мачкаха и искаха своето по начин, който не се връзваше с представата на Тела за актьорска игра.

Тя изскимтя.

Той простена.

Беше целувка, в която да живееш. Целувка, за която си струва да умреш…

Триста дяволи.

Целувка, за която си струва да умреш. Само един мъж в историята на империята се целуваше по този…

Джакс я ухапа, острите му зъби потънаха в устната й до кръв.

Тела се дръпна рязко, избута го с ръка на гърдите му. Не усети биене на сърце.

По дяволите. Какво беше направила?

Джакс сякаш грееше целият. Кожата му беше светла, да, но сега излъчваше неестествена светлина.

Панделката от шията й висеше от пръстите му като някаква награда, а кръвта от ухапаната й устна се беше стекла в ъгълчето на тясната му уста.

Тела всеки миг щеше да повърне.

— Какво ми направи? — прошепна тя.

Джакс дишаше тежко, също като нея. Треска палеше очите му, но в гласа му прозвуча познатата леност, граничеща с безразличие.

— Недей да правиш сцена точно сега, любов моя.

— Май е твърде късно за сцени. — Искаше й се да го нарече с истинското му име, Принца на сърцата, но още не беше готова да го изрече на глас.

Трапчинките се появиха отново, някак многозначителни този път, сякаш той знаеше точно за какво си мисли тя.

Тела зачака.

Чакаше Джакс да й каже, че греши. Да я успокои, че целувката му няма да я убие. Да й каже, че не бива да вярва на небивалици. Че само глупаво момиче би го взело за отдавна изгубена орисия, възкресена за живот. Чакаше го да отрече, че е Принцът на сърцата.

Но вместо това той облиза кръвта от ъгълчето на устата си.

— Трябваше да ми донесеш името на Легендата.