Стефани Гарбър
Легендата (29)

27

Тела дойде в съзнание отново. Би трябвало да се чувства на крачка от смъртта. Би трябвало да изпитва непоносима болка по цялото тяло. Би трябвало да се събуди в агония заради натрошената китка, отеклото лице и издраните стъпала. Вместо това се чувстваше цяла и отпочинала, а сърцето й биеше по-силно от предната нощ. Нямаше представа къде е попаднала, но тази нова вселена беше приятна и уютна, сякаш някой я е положил на меко легло посред ваканция.

Нещо припукваше… огън със слаб аромат на канела и карамфил. Чуваше се игрив смях, някак пресекващ и задъхан. Така се смееше сестра й, когато бе в приятна компания.

Щом Скарлет се смееше, значи положението не беше трагично.

Тела отвори предпазливо очи.

И ги стисна моментално. Е, опита се, но те отказаха да се затворят, хипнотизирани от гледката — Скарлет, облечена в съблазнителни оттенъци на червеното, и Джакс, обвит от меко сияние и излегнат лениво на едно от меките канапета в дневната. Двамата, сестра й и годеникът й, се смееха, приказваха си и се гледаха ненаситно в очите.

Тела седна в леглото. Не беше завита. Предпочиташе да не знае нито как, нито кой е съблякъл съсипаната й рокля. Така или иначе, сега беше с друга, чисто нова, в същото сребристосиньо като очите на Джакс, с голи рамене, богати поли и корсаж, стегнат с тъмносини панделки. Приличаше на наполовина разопакован подарък.

Данте не се виждаше никъде, Джулиан също го нямаше. Тела обходи с поглед стаята. Мътната прасковена светлина, която влизаше през прозореца, оставяше впечатлението за мързеливо утро, но по нищо не личеше Данте или Джулиан да са били тук. При мисълта за Данте главата й се замая отново и тя затвори неволно очи. Кожата й се затопли при спомена за крепката му прегръдка от предната нощ. Ала миг по-късно пламна заради последните думи, които Данте бе казал на Джулиан. Ако само можеше да повярва, че всичко чуто е било само сън. Но кой я беше изцелил тогава? И как се беше озовала тук?

Джакс и Скарлет още си говореха пред загасващия огън и явно не бяха забелязали, че Тела се е събудила. Джакс подхвърляше една бледосиня ябълка, после каза нещо, но толкова тихо, че Тела не го чу, затова пък Скарлет се изчерви до ушите.

Тела се изкашля силно.

— О, сестричке! — Скарлет скочи от канапето. Тела можеше да се закълне, че страните й станаха още почервени. — Толкова се радвам, че вече си будна. С Джакс толкова се притеснихме за теб.

Тела завъртя глава към гореспоменатия злодей.

— Нали уж нямаше право да влизаш в покоите ми?

— Харесва ми как все забравяш, че съм наследникът на трона — меко рече Джакс. — Този палат на практика е мой. Но дори да не беше, никой не би ми попречил да те навестя, макар след такава незначителна злополука.

Той се приближи до леглото и впи в нея сребристите си очи, сякаш мълчаливо й нареждаше да се включи в играта му.

— Знам, че просто понечи да слезеш твърде рано от каретата, падна от няколко стъпки височина и си удари главата. За щастие, аз бях там да те хвана и да те донеса тук, любов моя. — Изрече го с нескрита обич, сякаш Тела бе първа радост за очите му.

Дълбоко умиление изпълни погледа на Скарлет.

Тела започваше да се чуди дали не сънува, макар случващото се да приличаше повече на кошмар. Сестра й изглеждаше прекалено омаяна от Джакс, а той изобщо не би трябвало да е тук. Данте и Джулиан я бяха спасили… ала къде бяха те?

Джакс взе ръката на Тела и стисна лекичко китката й. Изглеждаше искрено загрижен. Не че тя му вярваше.

— Пулсът ти е силен. Но сигурно си гладна — каза той и се обърна към Скарлет. — Би ли била така добра да донесеш на сестра си нов поднос с плодове, чай и бисквити? Ще отнеме повече време, ако позвъним на прислугата, а не ми се ще да припадне отново от глад.

— Разбира се — съгласи се Скарлет и излезе с бърза стъпка. Тела и Джакс останаха сами.

Огънят припукваше, а Джакс я гледаше с тревога в сребърните си очи. Имитирането на чувства му се удаваше по-добре сега, отколкото при първата им среща.

— Какво правиш тук? — попита Тела.

Безразличието се върна в очите му.

— Имам шпиони из целия дворец — отвърна той. Прозвуча отегчено, сякаш е останал разочарован, че не му е задала по-оригинален въпрос. — Нищо не убягва от погледа ми. Предупредиха ме още щом онзи актьор те е внесъл в тунелите, и толкова по-добре. Сестра ти се появи броени минути след мен и се наложи да измисля онова за каретата, защото тя беше останала с впечатлението, че едва не си загинала.

— Наистина едва не загинах! Защо не ми каза, че и други орисии са на свобода?

— Кого си видяла? — попита хладно той.

— Немъртвата кралица и нейните Придворни дами.

Джакс отхапа небрежно от синята си ябълка, но чертите му се изостриха едва доловимо, докато дъвчеше, сякаш демонстративното му безразличие беше само маска.

— Извадила си късмет, че са слаби.

— Хич не ми се сториха слаби. Придворните дами едва не ме убиха. Още колко орисии са на свобода?

Джакс се изсмя горчиво.

— Само защото няколко от нас са излезли от картите, не значи, че сме свободни. Когато ни прокълна, вещицата отне половината ни сила. Самият аз съм бледа сянка на прежното си величие. Сериозно ли мислиш, че смъртоносната целувка е единствената ми сила? Не ме наричаха Принца на сърцата само защото мога да контролирам нечий пулс. С едно докосване можех да вдъхвам или отнемам чувства, емоции. Ако бях във форма, изобщо нямаше да водим този разговор. Щеше да си толкова влюбена в мен, че да правиш всичко, което ти кажа, без да задаваш въпроси.

Тела дори не си направи труда да сдържи смеха си.

— Никаква сила не може да ме накара да се влюбя в теб.

— Ще видим. Освен ако не се споминеш преди края на тази седмица. — Джакс метна ябълката в огъня. Лумнаха искри в небесносиньо и обляха за миг стаята в нежен блясък, които никак не се връзваше с неприятния им разговор. Искрите напомниха на Тела за звездите на Легендата от предната нощ.

Или бяха звездите на Данте?

Крайно време беше да си отвори очите за дочутия разговор между Данте и Джулиан. Бяха я изцелили с кръв, а после Данте беше нарекъл Джулиан свой брат.

Ако Джулиан не е излъгал Скарлет, че Легендата му е брат, значи Данте беше Легендата. Но ако Данте беше Легендата, защо беше донесъл Тела за изцеление при Джулиан? Може би Джулиан беше Легендата.

Ако само си беше отворила очите тогава и беше видяла чия кръв са й дали да пие. Не беше изключено кръвта да не е била на нито един от двамата, а Джулиан просто да е имал подръка запаси от магическа кръв. Звучеше крайно невероятно обаче. Ала също толкова невероятно изглеждаше един от братята да е Легендата и да й е дал от кръвта си, за да я опази жива.

Така или иначе, мисълта да предаде Легендата на Джакс в края на играта вече я караше да се чувства различно. Съвсем различно.

И въпреки това едно силно гласче й нашепваше, че би било добре Данте да е Легендата. След като го беше чула да казва на Джулиан, че държи на Тела само защото може да му намери картите, тя би трябвало с радост да го предаде на Джакс… макар дълбоко в себе си да разбираше, че това би било ужасно.

Тела погледна отново към Джакс, усетила, че е заплел пръст в една от къдриците й. Жестът я вледени, почувства се потрошена и насинена отново. Опита се да прогони усещането. Вместо това неволно се замисли какъв би бил Джакс в пълната си сила. Говореше се, че когато владеели света, орисиите били повече богове, отколкото хора. Тела си представи устните му вовеки изцапани с кръв, а в краката му купчина мъртви девойки.

— Затова ли искаш Легендата? — попита го тя. — За да си върнеш остатъка от силите?

— Мисля, че вече знаеш отговора на този въпрос — проточи той.

— Какво ще стане с Легендата, след като ти го предам?

Раздразнение блесна в очите на Джакс.

— Ти да не би да се тревожиш за безсмъртния господар на Каравала?

— Не, но се тревожа какво ще стане, ако чудовища като теб и Немъртвата кралица си върнат силите докрай.

— Чудовища ще се сдобият с още сила, без значение как свърши тази история — каза с приятна усмивка Джакс. — Какво си мислиш, че ще стане, ако Легендата ни унищожи и се сдобие с цялата ни магия? Аз обичам силата, но никой не би трябвало да разполага с толкова много от нея, било то обикновен човек или безсмъртен. Ако Легендата постигне своето, ще се превърне в злодей, какъвто този свят не познава.

— Значи вярваш, че играта е истинска?

— Може би не за всички участници, но е истинска за теб, мен и Легендата. Това променя ли нещата за теб, малката? Защото, ако си се разколебала, позволи ми да ти напомня две неща. Ако не изпълниш своята част от договорката ни, в края на тази седмица ще си мъртва, ти, както и майка ти. Има само два начина да освободиш някого от карта. Или простосмъртен трябва доброволно да заеме мястото му, или безсмъртен с голяма мощ трябва да развали заклинанието и да освободи всички, които са заключени в хартиения затвор. Легендата никога не би освободил орисиите. Ако се добере до картите, ще ги унищожи и майка ти ще умре. — Наведе се към нея, докато хладните му устни не докоснаха ухото й. Приглади назад непокорната къдрица и прошепна: — Картата, в която е затворена майка ти, е свързана с тестето, което държи всички орисии. Освен ако не искаш смъртта й, веднага щом спечелиш играта, трябва да се свържеш с мен чрез злополучната монета и да ми предадеш Легендата, както обеща.

— Мразя те — изръмжа Тела.

Джакс се изхили на сантиметри от ухото й, сякаш намираше казаното за вълнуващо.

— Прекъсвам ли нещо? — пропя Скарлет откъм прага.

Тела погледна натам и видя сестра си с тежък поднос, отрупан с храна, и твърде широка усмивка на лицето.

— Просто си вземах довиждане. — Джакс приглади отново косата й назад, смръщил вежди сякаш му е крайно неприятно да си тръгне.

Скарлет само дето не припадна от умиление. И сигурно наистина изглеждаха достойни за умиление, помисли си Тела, тя — полегнала бледа сред възглавничките, той — целият усмивки, светлина и злато с русата си коса и прибулените очи.

— Ще ми се да можех да остана още, любов моя — каза той. — Но не се тревожи, ще дойда да те взема по-късно за вечерята ни с императрицата.

Скарлет ахна и побърза да остави подноса до леглото.

— Ще вечеряте с императрицата?

— О, да — потвърди Джакс, преди Тела да е реагирала на тази нова информация. — Нейно величество няма търпение да се запознае с девойката, откраднала сърцето ми. Последната ми годеница не й допадна особено, но знам, че ще обикне Донатела не по-малко от мен.

Каза го с тон сладък като мед, било за да заблуди Скарлет, било за да притесни още повече Тела. Ако императрицата я обикнеше колкото него, значи изобщо нямаше да я хареса.

Вечерята не предвещаваше нищо добро.

В известен смисъл за Тела императрицата беше митологично създание, също като орисиите. Могъща владетелка, за която Тела беше чувала, но никога не беше виждала. И макар да бе любопитна, изобщо не държеше да се запознава с Нейно величество. Нещо повече, една вечер с нея означаваше една вечер по-малко в търсене на майчиното й тесте, което, извън всяко съмнение, беше ключът към спечелването на играта.

— Не мога да вечерям с теб — каза тя. — Остават само три нощи до края на Каравала.

— Все забравяш, че съм важна персона — поклати глава Джакс. — А това означава, че ти също си важна. Казах на императрицата колко много харесваш играта и тя отмени всичко, планирано за довечера, така че да не изостанеш от другите участници.

— Но…

— Вече е сторено — измърка Джакс и стрелна с поглед сестра й. В тона му имаше твърда нотка, която явно трябваше да напомни на Тела какво ще изгуби, ако истината за измисления им годеж излезе наяве.

Искаше й се да го попита защо това е толкова важно за него. При първата им среща беше казал, че ако лъжата се разкрие, това ще съсипе репутацията му и ще изложи живота му на опасност. После, когато разбра, че престолонаследникът всъщност е орисия, Тела реши, че я е излъгал, ала сега започваше да си мисли, че наистина е уязвим, докато не си върне цялата мощ.

— Е — каза той с по-силен глас, — вече наистина трябва да тръгвам.

Сбогува се набързо със сестра й. За щастие, не понечи да й целуне ръка или да допре устни до бузата й. Макар че, предвид как Скарлет запърха с ресници след него, сигурно не би имала нищо против да го направи.

— Скар, трябва да внимаваш с него.

— Виж ти. — Скарлет обърна рязко глава към Тела. — Канех се да ти кажа същото.