Катрин Купър
Гласруенската порта (8)

6. Гласруенската порта

— Добре, че успяхме да вземем плочите. Имаме много време до залез — каза Нора. — Ще имаме нужда от помощта и на двама ви.

Камелин се затътри с клюмнала глава към края на масата и обърна гръб на всички. Нора въздъхна и продължи да говори на Джак:

— Знам, че искам прекалено много, но не можем да отворим портата без теб, Джак. Трябва да ми остане достатъчно магия, с която да приготвя еликсира в Анун.

— Ще отвориш ли портата вместо нас? — попита Елан.

— Аз? Но как?

— Имаш силата, която ти е нужна, в пръчицата си. Тя е започнала живота си като жълъд от Дъба Майка в Анун. Порталът ще я разпознае и ще се отвори пред нея.

— Защо тогава не използвате вашите пръчици? Те също са от Анун, нали?

— Не, нашите са от Земята. Моята е от клон на леска, а тази на Елан — от бреза.

Камелин бавно се обърна.

— Искаш да кажеш, че моята пръчица е по-добра от вашите?

Нора се засмя.

— Да, Камелин, и твоята, и на Джак са подобри от нашите. А сега имаме много работа. Първо Джак трябва да отиде и да пита дядо си дали може да остане до по-късно у нас. Кажи му, че тъкмо сме се върнали от гостуването и ще си правим барбекю.

— Барбекю! Ама истинско барбекю ли? — развълнува се Камелин.

— Да, но не с гости. Ще празнуваме, както си му е редът, когато се върнем с жълъдите. Сега ела да ми помогнеш да нарежем малко ревен^[1]. Елан може да отиде с Джак.

— Чудесно! Обичам пай с ревен.

— Не е за нас. Тази вечер нямам време да правя пай. Ревенът е за Анун. Трябва да им занесем в дар нещо, което си нямат. Единственият начин за пренасяне на неща от този свят в другия е с котела. Там отдавна не са помирисвали ревен.

Джак не можа да сдържи усмивката си, като видя начумерената физиономия на Камелин. Нора и Камелин отидоха в градината, а Джак и Елан се упътиха към плета.

 

 

— Наистина ми е мъчно, че не можеш да дойдеш с нас — каза Елан, докато вървяха през тунела от тисове към къщата на Сам Бренин.

— Но ти ще се върнеш, нали?

— Да, само че имам да свърша някои работи в Анун. Може да се наложи да остана малко по-дълго и да не успея да се върна с Нора тази вечер. Зависи какво ще заварим там.

— Значи няма да мога да те видя такава, каквато си.

— Ще ме видиш на Сануин. След като отворим портала, ще мога свободно да преминавам между Земята и Анун. Двамата с Камелин ще дойдете там през октомври. Ще бъде чудесен подарък за рождения ти ден.

— Наистина ли е толкова прекрасно, колкото казва Камелин?

— Дори Камелин ще остане удивен, когато го види с очите си. Крепостта и Дворецът са издигнати в средата на езеро. Четирите им кули са от стъкло и от километри се вижда как блестят на слънцето.

— Вярно ли е, че има бели гарвани?

— Да. Живеят в градината на кралицата.

Джак въздъхна. До октомври оставаха цели четири месеца.

Когато стигнаха до градината, дядо му вдигна поглед от граха, който садеше.

— Рано се прибираш. Не те очаквах преди вечеря. О, и Елан е с теб.

— Здравейте, господин Бренин. Дойдох да попитам дали Джак може да остане у нас до късно тази вечер. Ще правим барбекю. Имате ли нещо против да се прибере към десет?

— Не, разбира се. Само се преоблечи, Джак. Не искаш униформата ти утре да мирише на пушек, нали?

Джак остави Елан в градината при дядо си и се качи в стаята да си смени дрехите. Но колкото и да се опитваше, не можеше да потисне разочарованието си.

 

 

Когато се върнаха през плета, Камелин ги чакаше до алпинеума.

— Доста се позабавихте — изграчи той.

— Има ли нещо за вършене?

— Не, всичко е свършено. Нора каза, че може да започваме с барбекюто, щом се върнете, така че хайде, размърдайте се!

Камелин литна към къщата. На минаване покрай хербориума Джак забеляза огромна връзка ревен, която се подаваше от котела. Когато стигнаха до вътрешния двор, откриха Камелин да спори с Нора.

— Ама аз искам!

— Прекалено опасно е. Нямаш никаква практика. Джак ще го направи.

Камелин се обърна към Джак.

— Не ми дава да запаля барбекюто! А аз мога, знам как! Гледал съм те как правиш искри, дори аз съм правил такива! Моля те, Джак, нека опитам!

Нора поклати глава и погледна към Джак. Той вдигна ръка към малкото обгорено петно сред косата си.

— Аз нямам нищо против Камелин да го направи, щом иска, стига да внимава пръчицата да сочи само към барбекюто.

— О, Джак, ти си истински приятел! — каза Камелин и подскочи няколко пъти около краката му. После се втурна към кухнята и излезе оттам с пръчицата в клюна си.

— Стойте далеч! — предупреди Нора.

Камелин кацна на масата за пикник и зае позиция. Джак се усмихна, когато чу как гарванът сам се изкомандва:

— Огън!

Нора ахна, когато видя пръчицата да бълва огромен пламък.

— Смали го!

— Защо? Нали искаше да запаля барбекюто?

— Да, но не така! Мисля, че ще трябва да ти взема пръчицата, докато ни няма. За всеки случай.

Камелин понечи пак да се нацупи, но видя тавичката в ръката на Елан.

— Наденички! Любимото ми!

— Какво представлява празникът на лятото в Анун? — поинтересува се Джак.

— Като всеки друг празник — отвърна Елан. — Има голям панаир с много сергии, павилиони и забавления. Събират се най-добрите разказвачи на приказки и се опитват да се надприказват един друг. Помня, че последния път имаше жонгльори на кокили и какво ли още не.

— Нали ти казах! Ами храната? — Камелин кацна възбудено на рамото на Джак.

Нора се засмя.

— Ти само за това мислиш! Хайде, вечерята е готова. Благодарение на твоя огън надениците станаха за нула време.

 

 

Малко преди слънцето да започне да залязва, Нора провери за последно дали са приготвили всичко необходимо.

— Време е — обяви тя. — Да вървим.

Тръгнаха към Гласруенската гора. Джак и Елан носеха котела. Двете пръчици — неговата и на Камелин — бяха прибрани вътре при ревена. На минаване през плета Нора взе голям сноп клони.

— Дъб, бук, върба, бреза и бор, за ритуала — обясни тя.

— Къде точно се намира Гласруенската порта? — попита Джак.

— Не знам — отвърна Нора.

— Как ще я намерим тогава?

— Книгата на сенките ще ни заведе. Трябва да е някъде в Гласруенската гора. Преди не се местеше, но когато започнаха нещастията, Свещеният съвет реши, че е по-безопасно портите да не стоят на едно място. Само Бдящите дъбове знаят местоположението на порталите.

— Бдящите дъбове?

— Да, те пазят четирите портала на Анун, по един от всяка страна. Техните клони образуват свод, под който трябва да минем.

Джак не разбираше съвсем за какво говори Нора, но нищо не каза.

Излязоха от тунела на тисовете, приближиха гората и Нора спря.

— Време е да се сменим — каза тя. — Ти вземи моята Книга на сенките, а аз ще нося котела заедно с Елан.

Джак взе книгата и пръчицата. Двете дървета на корицата заблестяха. Изглеждаха живи, по-живи от дърветата в гората.

— Използвай я като компас — посъветва го Нора. — Ще почувстваш притегляне като от магнит. Следвай го.

Книгата натежа в ръцете му като жива. Джак започна да я следва. Навлизаха все по-навътре в гората. Усещаше многобройни погледи върху себе си. От време на време зърваше някоя дриада, но нито една не застана на пътя им и не ги заговори.

В един момент книгата спря да го тегли и Джак вдигна очи. Намираше се пред два стари дъба. Клоните им се докосваха, като образуваха красив свод.

— Мисля, че е тук.

— Браво, Джак! Знаех си, че ще успееш. Сега да започваме. Скоро ще се мръкне.

— Но в книгата се казваше, че трябва да видим висока светеща порта. А тук няма нищо такова.

— Това са Бдящите дъбове — каза Елан, като сложи ръка върху ствола на по-близкото дърво. — Едно време биха ни поздравили, но отдавна са заспали. Трудно ще ни бъде да ги събудим.

— Това значи ли, че не можем да изпълним ритуала?

— Не, не се безпокой, Джак! С помощта на твоята магия ще отворим портала. След ритуала всичко ще се оправи.

Лесно й беше на Нора да каже „не се безпокой“. Тя беше изпълнявала много ритуали. А за Джак този щеше да е първият. Боеше се да не обърка нещо.

Елан сложи ръка на рамото му.

— Ако не се получи от първия път, ще опитаме отново — успокои го тя, сякаш прочела мислите му. — Това не е като прозореца на времето. След като знаем мястото на портата, можем да опитваме много пъти, докато успеем да я отворим.

— Джак, помоли Книгата на сенките за указания!

Джак вече боравеше спокойно с пръчицата. Той я насочи към книгата на Нора и нареди:

— Покажи ми указанията за отваряне на Гласруенската порта!

Страниците се прелистиха и Джак зачете:

Указания за отваряне на Портал към Анун

За да се отвори Портата сама

към Анун — вълшебната страна,

свещеното съкровище намери

и пред пазачите го представи.

Пет вейки в редица постави

и думите вълшебни изречи.

Съкровището в длани протегни,

додето жълъдът започне

като слънце да блести.

Джак се притесни.

— Но аз не знам думите…

— Аз ги знам — успокои го Нора. — Ти само повели портата да се появи, аз ще кажа, каквото трябва. Съсредоточи се и насочи пръчицата си към свода. Само светлина, без искри!

Джак въздъхна.

— Ще се постарая.

— Елан, ти вземи петте клонки и ги нареди, като започнеш от другата страна на Бдящите дъбове: дъб, бук, върба, бреза и накрая бор.

Елан изпълни указанието и застла голата горска земя със зелен килим. Нора й подаде жълъда и тя го постави в центъра на отворената си длан.

— Готово — каза Нора, — да започваме!

Джак насочи пръчицата си и с цялата си воля поиска да се появи портата. Нора зашепна думи, които той не разбираше. От ръката на Елан засия мека златна светлина. Колкото повече се концентрираше Джак, толкова по-ярко грееше жълъдът. Момчето се стараеше да държи стабилен лъча светлина от пръчицата си, но ръката му трепереше. Изведнъж светлината избухна ослепително и го принуди да затвори очи. Когато ги отвори, пред него се издигаха две високи зелени врати, гравирани със златни рисунки, които светеха ярко като жълъда.

— Успя! — извика Камелин. — Успя!

— Прекрасна е! Бях започнала да се тревожа, че вече никога няма да видим Гласруенската порта — каза Нора.

— Най-после! — въздъхна Елан. — Браво, Джак! Сега наистина има надежда за всички ни.

Джак не можеше да откъсне поглед от вратите между двата дъба. Никога не бе виждал нещо подобно.

— А сега какво? — попита той.

— Аз и Нора ще преминем в Анун — отвърна Елан.

— Няма да се бавим. Ще се върнем след миг, така че можете да ни изчакате тук. После ще те изпратим до вас, Джак. Ще вземем пръчиците ви, за всеки случай. Не бива да ги използвате без наблюдение — засуети се Нора.

Елан и Нора взеха котела, в който Джак и Камелин пуснаха пръчиците си и Книгата на сенките.

— Бъдете добри! — заръчаха двете, като стъпиха върху първото клонче.

В гората се разнесе тих тътен. Вратите се разтвориха и от процепа засия зелена светлина. Когато стъпиха върху второто клонче, вратите се отвориха по-широко, после силно изскърцаха и се отвориха докрай. Нора и Елан прекрачиха върху клон от бук и изчезнаха.

— Къде се дянаха? — смая се Камелин.

— Просто изчезнаха.

Камелин подскочи на първото клонче и надникна към зелената светлина. Джак още трепереше и не можеше да помръдне.

— Какво виждаш?

— Нищо. Ела да погледнеш и ти. Набързо само, нищо лошо няма да правим.

Джак не беше сигурен.

— Не бива да ходим там, нали обещахме!

— Всъщност грешиш, нищо не сме обещавали.

— Ти никога ли не слушаш? В книгата се казва, че можем да отидем там само на Сануин. Иначе ще загазим.

— Аз слушах много внимателно, но не чух нищо за гарвани.

Джак поклати глава и се опита да възрази, но Камелин продължи:

— И няма да ходим по клоните, а ще летим. Какво ще кажеш?

— Нора ей сега ще се върне. По-добре да изчакаме тук, както ни помоли. Какво ще стане, ако се върне и види, че ни няма?

— Искам да отида на панаира!

— Аз също! — изписука познато гласче.

— И аз! — присъедини се Чаркъл.

— Пак сте ни проследили! — скара им се Камелин.

— Никой не е ни е забранил. Трябваше да дойдете да ни кажете, когато се отправяте на ново приключение — оправда се Тимъри. — Не забравяйте, сега си имаме тайни.

Камелин се намръщи.

— Може и моето семейство да е отишло в Анун — през някой от другите портали, преди да бъдат затворени. Искам да огледам и там.

— Хайде, Джак! Ще кажем, че помагаме на Чаркъл! Нали му обеща, че когато поправим котела, ще му помогнем.

— Да, но…

— Без „но“. Да се преобразим. Ще оставиш дрехите си тук, никой няма да ги намери. Затворете очи!

 

 

Джак отърси перата си. Все още мислеше, че не е добра идея да минават през Гласруенската порта, дори като птици, но зеленото сияние наистина изкушаваше. И той искаше да види панаира.

— Обещай, че няма да се бавим! Само набързо поглеждаме.

— Ще се върнем за нула време.

— В Анун няма ли да е тъмно? — попита Тимъри. — Слънцето вече залезе.

— Ти погледни и виж какво е положението. Ако Нора още е от другата страна, ще ни види веднага, но теб няма да забележи.

— Еха, приключението започва! Обичам приключенията!

— Надали ще се забавим толкова, че да може да се нарече приключение, Тимъри — каза Джак, но малкото прилепче вече пърхаше към зеленото сияние.

— Бърз си — похвали го Камелин, когато Тимъри се върна. — Как е? Видя ли Нора? Някой забеляза ли те?

— Нищо не видях, от другата страна е много светло.

— Аз ще ида — обади се Чаркъл, — аз виждам и на дневна светлина.

— Ама съвсем нищичко ли не видя? — попита Камелин, след като Чаркъл тръгна.

Докато Тимъри отговори, Чаркъл вече се беше върнал.

— Безопасно е. Никого не видях. Изглежда съвсем пусто.

— Пусто ли? — изграчи Камелин. — Какво искаш да кажеш? Ами панаирът?

— Няма панаир, няма хора! Само хълмове и поля!

— Хайде, Джак, да идем да видим с очите си! Трябва да има панаир!

Джак се поколеба.

— Вие сте си добре, но аз съм смъртен. Ако ме хванат, ще стане голям проблем.

— Първо обаче трябва да ни хванат — засмя се Камелин. — Ние можем да летим по-бързо, отколкото някой може да бяга. Идваш ли?

— Ами… май да.

Тимъри пърхаше около свода.

— А аз какво ще правя? Нищо не виждам на светло.

— Тогава остани тук, Чаркъл ще ти прави компания. Като се върнем, ще ви разкажем — отговори Камелин.

— А може и да се качиш на гърба ми, но трябва здраво да се държиш — предложи Джак.

— О, така ще направя, Джак Бренин! Благодаря ти, благодаря ти!

— Готови ли сте? — попита Камелин, след като Тимъри се настани на гърба на Джак.

— Готови сме! — отвърнаха те.

— А как ще разберем кога е време да се връщаме? — попита Джак.

— Когато не можем да ядем повече, значи е време — изкиска се Камелин. — Хайде, да намерим панаира!

Джак видя как двамата изчезват в зеленото сияние. Поколеба се за миг, после литна и ги последва през Гласруенската порта.