Катрин Купър
Гласруенската порта (11)

9. Разпитът

— Какво е това? — Тимъри подскочи от необичайния звук.

— Камелин — обясни Джак.

Тимъри го погледна учудено.

— Прощавайте, ама този въглен доста разстрои стомаха ми.

— Но няма нищо общо с бонбоните и седемте наденички, нали? — закачи го прилепчето.

— Откъде знаеш, че са били седем?

— Джак ми каза.

— Много благодаря, Джак.

Замълчаха. Известно време не се чуваше нищо, освен къркоренето от корема на Камелин. Сепна ги подрънкване на ключове.

— Ставайте сега мирно и кротко. Не искаме проблеми — каза пазачът, отключвайки вратата.

Зад гърба му стояха Джед и Тег.

— Готов ли си с мрежата, Тег?

— Готов съм.

Тег скочи в килията с нещо, напомнящо на голяма рибарска мрежа. Докато той затискаше Джак с нея, Джед се насочи към Камелин.

— Ръцете напред, момче!

Камелин се подчини. Около китките му щракнаха студени железни белезници. Джед го повлече към вратата.

— Негова светлост иска да ви разпита.

— И птицата ли? — попита пазачът.

— И птицата. Каза да му заведем затворниците и ние изпълняваме.

Тег грабна един от чувалите и напъха Джак в него. После бързо го върза и преметна чувала през рамо.

 

 

С клюна си Джак успя да направи дупка в чувала, та да вижда. Хрумна му да се опита да избяга, докато се качваха по каменното стълбище, но не можеше да остави Камелин сам. Знаеше, че е престъпил закона на Анун и трябва да си понесе последствията. Щеше му се да бе разпитал по-подробно Книгата на сенките за закона, но пък не беше подозирал, че някой ден ще го наруши.

Докато стигнат до Стъкления дворец, му прилоша от люлеенето. Подмятанията нагоре-надолу най-после спряха, при това доста рязко, когато Тег застана пред две златни врати. Появи се страж, облечен в жълто-червена униформа.

— Водя затворници при крал Велиндур — съобщи Тег.

Големите врати се отвориха и пред очите на Джак се разкри великолепна зала. Овалните й стени бяха от стъкло. Явно бяха в една от кулите. На трона в дъното седеше строг на вид мъж с тъмна коса до раменете и с гъсти сключени вежди. Не изглеждаше нито стар, нито млад. На Джак му се стори, че не се радва безкрайно да види Джед и Тег.

— Влезте! — заповяда той. — Вкарайте затворниците в клетката и напуснете.

Тег и Джед се поклониха ниско, после бързо се отправиха към сребърната клетка в другия край на стаята. Клетката беше достатъчно голяма, за да може възрастен човек да стои изправен вътре. Когато отвориха вратата й, Джед блъсна Камелин вътре, а Тег хвърли чувала след него. Джак се приземи с глух удар на каменния под. Камелин се наведе и бързо развърза чувала.

— Сега вървете! — заповяда мъжът на стражите.

Джак за пръв път виждаше Камелин на светло. Странно беше да вижда в различно тяло някого, когото познава. Камелин щеше да стърчи с цяла глава над Джак, ако и двамата бяха момчета. Косата му беше тъмна и гъста. Приличаше повече на гамен, отколкото на друидски аколит. Дългите му ръце и крака бяха мръсни, а чувалът му беше доста широк.

Мъжът стана от трона и се приближи до клетката. Дали той е крал Велиндур, или е някой от Свещения съвет? Думите му веднага изясниха това.

— Очаквам поданиците ми да се покланят на краля си!

Нито един от двамата не отговори. Камелин стоеше със зяпнала уста.

— Все едно. В Анун няма място за шпиони и крадци. И двамата ще бъдете съдени от Свещения съвет. Той ще реши съдбата ви. Междувременно обаче искам да ми отговорите на някои въпроси.

Велиндур вдигна ръка и започна да отброява въпросите един по един.

— Кои сте вие? Как отворихте Западния портал? Кой ви изпраща? Защо сте в Анун? Сега те оставям да си помислиш, а когато се върна, искам да чуя отговорите ти. Разбрано?

Камелин кимна. Крал Велиндур се обърна и излезе през една малка врата. Щом се скри от погледа им, Джак чу пърхането на крила над клетката. И не само един чифт.

— Не поглеждай нагоре и не казвай нищо, в случай че някой ни наблюдава! — каза Тимъри. — Чаркъл има новини.

— Чаках до вратата на тъмницата, за да вляза и да ви кажа добрите вести. Но когато тя се отвори, вас ви изведоха, затова ви проследих дотук.

Джак видя как Камелин се намръщва. И на него му се искаше Чаркъл по-бързо да премине към съществената част.

— Открих Нора в дома на Гуилам. Разказах й всичко и тя каза да не се притеснявате. Но Камелин трябва да отговори искрено на всички въпроси, а Джак, ако може, да не казва нищо. Колкото по-дълго Велиндур си мисли, че е гарван, толкова по-добре. Камелин, ти трябва да кажеш, че си аколит на Гуилам, така ще имат по-добра възможност да ви измъкнат. Сега ще заведа Тимъри при Гуилам, Нора има план за нас. Не се притеснявайте. Само кажете истината!

Камелин въздъхна дълбоко. Двете прилепчета литнаха и се захванаха на една от колоните до златните врати. Не се наложи да чакат дълго. Чу се силно тропане и Велиндур се върна на трона. Щом седна, разпореди вратите да се отворят. Влезе един слуга, който носеше нещо на сребърен поднос, и втори, който носеше малка масичка. Последният постави масичката пред трона, а първият поднесе на краля уханен ябълков пай. Джак гледаше слугите, така че не забеляза кога се излетели Чаркъл и Тимъри. Надяваше се и никой друг да не ги е видял.

 

 

Велиндур изяде пая. Джак и Камелин гледаха как поглъща залък след залък. Стомахът на Джак изкъркори. Не беше хапвал нищо, откак минаха през портата.

Когато свърши, Велиндур стана и закрачи нагоре-надолу.

— Сега да чуя отговорите ти! Кой си ти?

Камелин преглътна и се опита да каже нещо. Гърлото му беше пресъхнало и от него се откъсна само дрезгав шепот:

— Аз съм Камелин, аколит на Гуилам, висш друид и пазител на светилището в Свещената гора край Кладенеца на Свещения дъб.

— Лъжеш. Гуилам няма аколит, нито пък е пазител на някакво светилище или кладенец.

— Аз съм аколит на Гуилам! — повтори Камелин по-силно и натъртено.

— Как отвори Западния портал?

— Не съм го отварял.

— Пак лъжеш. Как иначе би могъл да преминеш в Анун?

Джак виждаше, че Велиндур се ядосва.

— Кой те изпраща? — изкрещя той и удари с юмрук по решетката.

— Никой не ме изпраща. Дойдох, понеже исках…

— Защо?

— За да видя панаира.

— Това са най-нескопосаните лъжи, които някога съм чувал! Аз пък казвам, че си шпионин формоизменител. Можеш ли да отречеш?

— Не мога да променям формата си по своя воля и не съм шпионин.

Лицето на Велиндур почервеня и той впери гневните си очи в Камелин. Джак се опитваше да не обръща внимание, но когато кралят удари с юмрук по клетката, подскочи.

— СТРАЖА!

Златните врати се отвориха. В залата влезе един страж и се поклони.

— Доведи Тегфрин и Джедуин. ВЕДНАГА!

Стражът бързо изчезна и след малко се върна с Джед и Тег.

— Отведете затворника обратно в тъмницата. Без храна и вода. Свещеният съвет вече е уведомен. Той ще се изправи пред тях, когато се съберат. Не ме интересува, ако ще да изгние в килията. Ясно? После се върнете, имам работа за вас.

Джед и Тег се помъчиха с ключа, докато отворят клетката и извадят Камелин от нея. Изведоха го заднешком, като не спираха да се кланят. Тег натисна главата на Камелин и го накара също да се поклони.

След като излязоха, Велиндур продължи да крачи гневно напред-назад, мърморейки си нещо под носа. Джак се чудеше дали двамата стражи ще дойдат и за него. А ако няма да го връщат в тъмницата, какво ще правят с него? Дали в Анун ядат гарвани?

Велиндур изглеждаше потънал в мисли. Джак се надяваше просто да е забравил за него.

 

 

Когато се върнаха, Джед и Тег застанаха неспокойно пред Велиндур. Виждаше се, че кралят е недоволен.

— Кой е влязъл през Западния портал?

Джед и Тег се спогледаха.

— Задавам ви елементарен въпрос! Кой е влязъл в Анун?

— Затворниците, сир — смотолеви Тег.

— Някой друг?

— Никой, сир.

— Кой е отворил портата?

— Сама се е отворила, сир — обади се Джед.

— Портите не се отварят от само себе си! Видяхте ли момчето да отваря вратата?

Стражите поклатиха глави.

— Когато стигнахме, си беше отворена, сир, затова опънахме мрежата — обясни Тег.

— Мисля да ви хвърля и вас двамата в тъмницата при шпионина! Обграден съм от идиоти!

Джед и Тег забодоха поглед в краката си. Джак не разбираше как така не са видели Нора и Елан, но от друга страна, и тях не бяха забелязали на влизане. Може би бяха подремвали някъде.

— Имаме проблем — каза Велиндур, крачейки напред-назад. — Възможно е да има и други натрапници в Анун. Изпратих стража на портите. Не казвайте на никого, че Западният портал е отворен. Искам да претърсите за други пришълци. Разберете дали някой не е видял нещо необичайно или подозрително. Не арестувайте никого, но задължително ми докладвайте преди залез-слънце. Разбрано?

Джед и Тег заотстъпваха назад, кланяйки се. Джак въздъхна с облекчение. Велиндур явно не знаеше за Нора и Елан. Надяваше се Нора скоро да дойде да ги освободи. Потрепери при мисълта за Камелин, който беше сам в тъмницата. Надяваше се, че е добре. Не смееше да помръдне, за да не привлече вниманието на краля. Велиндур застана пред едно голямо огледало и докато оправяше одеждите си, заговори сам на себе си:

— Явно Котелът е бил възстановен. Няма друго обяснение. Аколитът го е използвал, за да отвори портала и да дойде при Гуилам. Това е заговор. Той има нещо, което Гуилам може да използва, за да ме изгони от трона. Е, няма да стане! Трябва да се отърва от Гуилам. Да, това е. Свещеният съвет слуша него. Ако се разкара, ще започнат да слушат мен. Трябва да докажа, че аколитът на Гуилам е шпионин и че двамата въртят заговор, така че да мога да се отърва от двамата едновременно. Момчето явно лъже. И защо е решило да се престори на гарван? Не знае ли, че гарваните са прогонени от Анун? — Велиндур се изкиска, после продължи да мисли на глас. — Гарвана лесно ще го осъдим. Той е нарушил няколко закона.

Джак преглътна. Кралят не беше забравил за него. Нещата, които чу, не бяха никак хубави. Май трябва да намери начин да избяга или поне да предупреди Нора и Гуилам. Огледа залата, но напразно. Тимъри и Чаркъл не бяха там.

Велиндур се върна на трона и потъна в мисли. Стресна го леко потропване по вратата.

— Влез!

В залата влезе старец с бяла коса и добродушно лице. В ръката си държеше дълъг жезъл, направен от клон, с различни украшения по него. От върха висяха листа, а от един израстък в средата се полюшваше малка кесийка. Напомняше на Джак на някого, но не можеше да се сети на кого. Велиндур не се зарадва на посетителя, който нито се поклони, нито го нарече „сир“.

— Получих призовка за среща на Свещения съвет. Проблем ли има?

— Да. Стражите ми са заловили двама натрапници. Единият твърди, че е твой аколит.

— Това трябва да е Камелин — засмя се старецът. — Какво е сторил?

Джак се сети защо старецът му се струва познат. Това явно беше Гуилам. Имаше същата усмивка като Нора.

Велиндур замълча за момент.

— Твоят аколит е арестуван за незаконно преминаване, шпиониране, формоизменяне, нелегално влизане в Анун и внасяне на незаконна птица.

Гуилам се огледа.

— Сигурен съм, че е станала грешка. Може ли да го видя?

— Не, не може! Когато се събере Свещеният съвет, той ще се изправи пред него заедно с гарвана, който пък е обвинен в кражба и незаконно преминаване.

— Моят аколит е просто едно момче.

— Нарушил е закона.

— Така да бъде. Ще се видим, когато се събере Свещеният съвет.

Гуилам обърна гръб на Велиндур и излезе през златните врати, без да поглежда назад и да се кланя. Когато старецът си отиде, Велиндур стана, излезе от залата и тръшна вратата зад гърба си.

 

 

Джак нямаше представа колко време е стоял сам. В Анун, изглежда, нямаше часовници. През стъклените стени нахлуваше слънчева светлина. Тъкмо беше задрямал, когато го разбуди отварянето на врата. Влезе Велиндур, облечен в широка червена роба. Панталоните му изглеждаха изтъкани от чисто злато. На краката носеше обувки с високи токове, а на главата си носеше златна корона с изумруди и рубини. Той се възхити на собствения си образ в огледалото, после взе златния жезъл. Седна на трона и грижливо оправи мантията си, преди да разреши да влезе онзи, който през това време потропа на вратата.

В залата пристъпиха Джед и Тег и ниско се поклониха.

— Какво ще докладваше?

— Нищо, сир, никой не е видял или чул каквото и да е — отговори Тег.

— Единствените натрапници, които някой е забелязал, са двете птици — допълни Джед.

— Продължавайте да търсите и наблюдавайте Гуилам. Сигурен съм, че той крие нещо. Гледайте къде ходи и с кого разговаря. Трябва да разберете какво става. Ясно?

Джед и Тег кимнаха.

В този момент се появи един страж, който носеше сребърен поднос с голям ключ върху него. Велиндур го взе.

— Свещеният съвет се е събрал?

— Да, сир. Чакат ви в Залата на Съвета.

Велиндур мина покрай Джед и Тег.

— Доведете затворниците в Залата на Съвета — заповяда той на излизане.

— Аз ще взема птицата, ти се погрижи за момчето — рече Джед. — И не се бави, знаеш, че Негова Светлост не обича да чака.

 

 

Джак отново се озова в чувала. Пренесоха го покрай множество хора с пелерини и качулки, които се бяха събрали на малки групички и разговаряха тихичко. Опита се да чуе какво казват, но Джед вървеше прекалено бързо.

— Сторете път! Сторете път! Водя затворник! Сторете път!

Някъде отзад Тег също викаше на хората да му направят път. Джак се тревожеше дали Камелин е добре, но не можеше да го види.

Тълпата замълча. Джак чу потропване на токове и звук от превъртане на ключ.

Когато го извадиха от чувала, Джак видя събрани около полукръгла маса мъже с качулки, застанали зад столове с високи облегалки. Пред масата имаше парапет, зад който се намираше издигнат подиум. Велиндур се качи по стъпалата и седна на украсения трон. Набутаха Джак и Камелин в клетката на пода до подиума.

Пръв заговори най-високият сред присъстващите. Джак разпозна гласа на Гуилам.

— Свещеният съвет е пред вас. Защо ни призовахте?

Велиндур се изправи и посочи Джак и Камелин.

— Това са натрапници, неканени гости, нарушители на закона. Момчето е шпионин формоизменител, а гарванът — крадец. Те са престъпили закона на Анун и трябва да бъдат наказани.

Членовете на Свещения съвет седнаха по местата си. Всеки от тях написа нещо на малката дъсчица пред себе си и я подаде на Гуилам. Той ги прочете и стана.

— Всички сме съгласни. Затворниците трябва да бъдат съдени.

Велиндур се усмихна, но Гуилам продължи нататък:

— Процесът ще се състои утре по залез-слънце.

— Процесът трябва да се състои веднага.

— На затворниците им е нужно време да си намерят представител. Такъв е законът.

Велиндур го погледна вбесено.

— Настоявам да бъдат съдени веднага!

— Законът ясно казва, че им се дава един ден да намерят кой да ги представлява. Делото ще се гледа утре.

Сред членовете на Свещения съвет се разнесе шепот на одобрение. Велиндур седна и удари три пъти със златния си жезъл по подиума. Щом се възцари тишина, той отново се обърна към Гуилам.

— Така да бъде тогава! Стража, отведете затворниците в тъмницата!

Сърцето на Джак се сви. Беше се надявал, че Свещеният съвет ще им прости и ще ги освободи. Искаше му се да им каже, че много съжалява, че не е искал да навреди на никого. Тялото му започна да трепери. Ужасяваше го мисълта за тъмницата.

Джед и Тег вече отваряха клетката, когато Гуилам ги спря:

— Почакайте! Момчето е мой аколит. Поемам отговорността за него, както и за гарвана. Позволете да ги отведа в дома си. Имате думата ми, че утре ще ги върна за процеса.

Членовете на Свещения съвет мълчаливо кимнаха в знак на съгласие. Джак очакваше Велиндур да се ядоса и да се развика, но вместо това той като че ли се усмихна и също се съгласи. Стражите свалиха белезниците от ръцете на Камелин и вратата на клетката се отвори широко. Камелин изтича при Гуилам, обви ръце около кръста му и зарида. Джак изскочи от клетката. Гуилам протегна ръка и той кацна на нея.

— Хайде — подкани ги друидът, — да вървим у дома!