Катрин Купър
Гласруенската порта (15)

13. Делото

В Залата на съвета бе тихо. Чуваха се само стъпките, които отекваха в празната стая. От другата страна на стъклените стени се бяха събрали множество хора и Джак се чувстваше като в аквариум. Двамата с Камелин бяха вкарани в сребърната клетка до подиума, на който стоеше тронът на Велиндур. Приглушените гласове отвън станаха по-силни и на Джак му се стори, че чува някой да крещи „крадец“. Двамата приятели не смееха да мръднат, обърнаха се само когато Велиндур влезе в залата. Токовете му тракаха, докато се приближаваше към клетката.

— Ето че пак се срещаме. Надявам се този, който ще ви представлява, да съзнава, че каузата му е загубена.

Джак видя как Камелин преглътна. И двамата напълно бяха забравили, че някой трябва да ги защитава на процеса. Никой не бе дошъл да се види или да говори с тях. Дори не знаеха какво ги очаква. Велиндур явно видя отчаянието в очите на Камелин и гръмко се разсмя.

— Нямате си никого, а? Та кой би се изложил да защитава двама виновни нарушители! О, очертава се прекрасен ден! И понеже няма как да изгубя, лично ще бъда обвинител.

Джак и Камелин се спогледаха. Велиндур се приближи до тълпата и вдигна ръка за поздрав. Виковете се усилиха. Кралят се отправи обратно към трона и двамата приятели го чуха да си мърмори под носа: „Въпрос на време е да се отърва завинаги от досадните друиди. Никога не съм и подозирал, че отварянето на Гласруенската порта може да ми донесе такъв късмет.“

Вратата се затръшна и шумът отвън стана още по-силен.

— Какво ще правим? — прошепна Джак.

— Обречени сме! Толкова съжалявам, че те забърках във всичко това. Не мисля, че е по силите на Гуилам да ни спаси.

— Ами Нора? Не може ли тя да ни представлява?

— Стражите още я издирват, тя трябва да се крие. Ако се появи тук, най-вероятно ще арестуват и нея.

Камелин се свлече на пода и се облегна на решетката. Джак се приближи до него и сложи глава на коляното му. Камелин го погали по перушината.

— Съжалявам!

— Знам.

Оставаше им само да чакат.

 

 

Силно тропане по вратата оповести пристигането на тринадесетимата членове на Свещения съвет. Облечени с пелерини и качулки, друидите влязоха и се отправиха към високите столове, наредени край масата с форма на полумесец. Щом заеха местата си, стражите затвориха вратата и застанаха в другия край на залата.

— Кралят! — съобщи един от тях, а друг отвори малката врата.

Велиндур прекоси бавно залата. Алената му мантия се влачеше по пода, а изумрудите и рубините на короната му проблясваха всеки път, щом завъртеше глава. Увери се, че всички гледат към него, и се качи на подиума.

— Седнете — каза той на друидите и се обърна към Джак и Камелин. — Затворниците да се изправят пред съда!

Издърпаха Камелин от клетката и го изправиха пред дървения парапет с лице към Свещения съвет. След това извадиха Джак и му позволиха да кацне на рамото на приятеля си.

— Делото може да започне! — обяви Велиндур.

Съветникът в края на масата стана и се обърна към другите. Джак разпозна гласа на Гуилам.

— Тъй като народът е част от този процес, бихме желали Залата да бъде отворена.

Джак видя, че идеята много допада на Велиндур. Той се усмихна и одобри:

— Направете го!

Гуилам насочи жезъла си към стените. Ярка светлина озари стъклата и те изчезнаха сред смаяните възгласи на хората. Шумът бе оглушителен, всички заговориха в един глас. Велиндур вдигна ръка и се възцари тишина.

— Тишина! Кой представлява обвиняемите?

Никой не се обади. Велиндур слезе от подиума и повтори:

— Питам, кой ще представлява обвиняемите?

На Джак му се плачеше. Видя как очите на Камелин също се пълнят със сълзи. Гуилам направи крачка напред, но Велиндур го изпревари:

— Забранено е член на Свещения съвет да говори от името на затворник.

— Нямам и такова намерение. Видно е, че никой не изявява желание и затова бих искал да се обърна към хората.

Велиндур кимна. Гуилам заговори към множеството:

— Някой готов ли е да говори от името на обвиняемите?

— Аз — обади се отзад висока фигура с качулка.

Всички ахнаха. Тълпата се раздели да направи път. Джак не можеше да види кой се крие под качулката.

— Името ви? — попита Гуилам.

— Хинада.

— Нора! — прошепна Камелин.

Джак поклати глава. Не беше сигурен, че е Нора. Но кой друг можеше да е?

Велиндур се приближи. Изгледа с изпепеляващ поглед Хинада, после се обърна към Съвета.

— Обвинявам момчето, че е шпионин формоизменител, а гарвана — в кражба. И двамата са проникнали в Анун без покана и разрешение. Против закона е смъртни да влизат в Анун. Настоявам за наказание за незаконното им влизане и за другите престъпления, извършени от тях.

Високата жена се приближи до масата и застана до Велиндур. Тя също се обърна към Свещения съвет.

— Момчето не е нито формоизменител, нито шпионин. Гарванът не е крадец.

Велиндур се засмя.

— Това ли е всичко?

— Това е истината.

— Първо да решим за момчето, после за гарвана. Съгласни ли сте?

Откъм Съвета се чу лек шепот. Всички кимнаха утвърдително.

— Призовавам първия свидетел на престъпленията на момчето — каза Велиндур.

Избутаха към масата един мъж. Джак позна стража от тъмницата.

— Кажи на Свещения съвет какво стана! — заповяда Велиндур.

— Поех двата гарвана и ги затворих в една от килиите. Никой не е влизал или излизал. Когато се върнах да им направя забележка за шума, който вдигаха, единият гарван беше изчезнал, а на негово място намерих ето това момче.

Сред тълпата се надигна ропот. Джак долови думата „формоизменител“. Велиндур се усмихна и посочи Камелин.

— Ти формоизмени ли се от гарван в момче?

— Аз не съм формоизменител — отговори Камелин колкото може по-силно, така че да го чуе тълпата.

Тълпата пак замърмори, Джак се надяваше Велиндур да не го попита дали може да се преобразява.

— Лъжец! — кресна Велиндур. — Аз твърдя, че си се формоизменил!

Гуилам даде знак на Хинада. Тя застана пред Камелин, после се обърна към Свещения съвет и множеството отзад.

— Ако момчето може да се формоизменя по своя воля, защо не се е превърнало отново в гарван? Защо е останало момче? Защо би се издало така?

Камелин погледна обнадеждено към Джак.

— Кой си ти? — попита го Хинада.

— Аз съм Камелин, аколит на Гуилам, Висшия друид и Пазителел на светилището в Свещената гора край Кладенеца на Свещения дъб.

Велиндур вдигна пръст към Камелин.

— Отново казвам, че лъжеш. Всички познаваме Гуилам и знаем, че той няма аколит. И в Анун няма Кладенец на Свещения дъб.

Тълпата се съгласи. Хинада изчака шумът да утихне.

— Призовавам първия си свидетел.

Велиндур беше поразен. Джак се зачуди кой ще дръзне да защити Камелин. Тълпата се раздели да направи път. До масата се приближи Гавин.

— Име? — попита го Хинада.

— Аз съм Гавин, бивш аколит на Гуилам.

— Гавин, ти познаваш ли това момче?

— Да, името му е Камелин. Той стана аколит на Гуилам след мен.

— Лъже! — извика Велиндур. — Измисля си!

Гавин отстъпи встрани. Велиндур се обърна вбесено към Камелин.

— Как влезе в Анун?

— Минах през Гласруенската порта.

— Казах ви, че е шпионин! Разбил си Западния портал.

— Не съм го разбивал, портата беше отворена. И когато се отдалечихме, продължаваше да бъде отворена.

Тълпата ахна от изненада.

Хинада се обърна с твърд глас към Съвета.

— Ако това момче е шпионин, защо ще привлича вниманието към себе си, оставяйки портата отворена? Не смятате ли, че един шпионин би се промъкнал тихо и би затворил портата след себе си?

Велиндур закрачи напред-назад.

— Искам да знам кой те изпраща. Защо си дошъл в Анун?

— Никой не ме изпраща. Дойдох, защото Гласруенската порта беше отворена и исках да видя панаира.

Част от хората в тълпата се разсмяха.

— Дошъл си като гарван и си довел гарван със себе си. Гарваните са забранени в Анун. Нарушил си закона! — изкрещя Велиндур.

— Така е — съгласи се Камелин.

Настъпи тишина.

— Най-после се призна за виновен! Време е за присъдата.

Хинада застана пред масата.

— Моля, момчето да бъде помилвано. Той не е знаел, че извършва престъпление. Искал е само да види Анун и да се позабавлява на панаира.

Всички замълчаха, докато членовете на Съвета пишеха присъдите на дъсчиците си и ги подаваха на Гуилам. Когато и тринайсетте дъсчици се събраха пред него, той се изправи и удари с жезъла си.

— Имаме присъда. Намираме затворника за невинен по обвинението във формоизменяне и шпионство.

Тълпата ревна гневно. Велиндур също не беше доволен. Камелин си отдъхна. Гуилам удари още веднъж с жезъла за тишина.

— По обвинението за незаконно влизане в Анун намираме затворника за виновен.

— Не! — извика Камелин и се свлече на колене, като едва сдържаше сълзите си.

Велиндур се обърна към него, но преди да каже нещо, Хинада го докосна по ръката.

— Моля ви, бъдете честен и справедлив в решението си! Не го наказвайте твърде сурово!

Велиндур се дръпна и се приближи до Джак. Посочи го с пръст и след като настъпи тишина, каза възможно най-силно:

— Гарванът е крадец! Призовавам първия си свидетел.

Към масата се приближи жената от сергията със сладкиши.

— Огледай добре обвиняемия, преди да кажеш нещо — предупреди я Гуилам.

Жената се втренчи в Джак.

— Той е! Това е грабливият гарван, който ми открадна бонбоните!

— И ние го видяхме! — обадиха се няколко гласа от тълпата.

— Това е всичко — каза Велиндур. — Призовавам втория свидетел.

Мъжът от барбекюто също огледа внимателно Джак.

— Той е! Открадна ми цял синджир от най-хубавите наденици, седем на брой.

Хинада се приближи до двамата свидетели.

— Откъде сте сигурни, че това е същият гарван?

— Той е, няма съмнение!

— Достатъчно! — викна Велиндур. — Гарванът е крадец и престъпник. Не само е откраднал, но е ял от храната на Анун без покана, което също е против закона. Нека Свещеният съвет издаде присъда.

Хинада бързо се обърна към съветниците, преди да започнат да пишат по дъсчиците.

— Гарванът не е имал възможност да отговори на обвиненията, повдигнати срещу него.

Велиндур се разсмя.

— Как е възможно една глупава птица дори да разбере какво й говориш?

Гуилам кимна утвърдително на Хинада. Тя се приближи до Джак.

— Крал ли си храна, откак си в Анун?

— Не! — изграчи Джак, колкото може по-силно.

Всички погледи се обърнаха към него. Краката му се разтрепериха. Велиндур зяпна от изненада.

— Не съм ял нищо, което не ми е било предложено.

— Лъжеш. И той е шпионин формоизменител!

— Шпионин ли си? — попита Хинада. — Можеш ли да се формоизменяш по своя воля?

— Не съм шпионин и не мога да се формоизменям. Дойдох в Анун с приятеля си Камелин. Искахме да видим панаира.

— Какво си тогава, ако не формоизменител? Кой си? — намеси се Велиндур.

— Казвам се Джак Бренин и съм гарван момче.

Тълпата и дори част от съветниците бяха смаяни. Велиндур подръпваше мантията си и крачеше напред-назад в залата.

— Невъзможно! Настоявам за незабавна присъда! Чухте всички доказателства.

Последва продължителна, приглушена дискусия между членовете на Съвета. Накрая всички дъсчици стигнаха до Гуилам. Той се изправи и всички замълчаха в очакване.

— Намираме затворника за виновен.

Тълпата изрева.

Сърцето на Джак се сви. Главата му клюмна.

Хинада пристъпи напред.

— Умолявам ви за снизхождение!

Без да й обръща внимание, Велиндур се приближи до масата.

— Прочетете правата на затворниците!

Гуилам стана и разви един пергамент.

— И двамата пледирахте невинни. По Закона на Анун, ако настоявате, че сте невинни и обвинителите ви грешат, можете или да приемете наказанието, определено от краля, или да се изправите пред Копието на справедливостта. Изберете ли второто, ако казвате истината, няма да пострадате. Ако лъжете, ви очаква смърт.

В залата се възцари тишина. Велиндур се качи бавно на подиума и седна на трона си.

— Законът е пределно ясен. Наказанието е смърт.

— Не! — изплака Камелин.

Джак замръзна. Не можеше да помръдне, не можеше да говори. Той погледна Хинада, която клатеше глава.

— Моля ви за последно да преразгледате наказанието. Обвиняемите са влезли в Анун, убедени, че ще бъдат добре дошли, а не арестувани.

Велиндур вдигна ръка да въдвори ред сред тълпата.

— Вече реших! Думата ми е окончателна!

По лицето на Камелин се стичаха сълзи.

Джак знаеше, че трябва да бъде смел. Трябва да каже истината, точно това бе и сторил.

— Аз ще се изправя срещу Копието на справедливостта! — изграчи той, но гласът му бе толкова пресипнал, че само няколко души го чуха.

— Не — изплака Камелин отново, — аз съм виновен за всичко!

— Какво? — бързо се намеси Велиндур.

Джак събра цялата си сила и изправи глава.

— Ще се изправя срещу Копието на справедливостта! Казах истината!

— Донесете Копието! — нареди Велиндур на стражите.

Джак усети как очите му се пълнят със сълзи. Едва успя да погледне Гуилам, който бавно се отдалечи и застана точно срещу Джак. Залата притихна. Никой не помръдна, докато вратата към покоите на Велиндур отново не се отвори. Влезе стражът и тълпата започна да скандира:

— Копието! Копието!

Хората вдигаха такава врява, че дори не чуха призива на Гуилам за тишина. Наложи му се няколко пъти да удари с Копието по пода, за да въдвори ред. След това го вдигна високо във въздуха, така че всички да го видят. Сред тълпата се разнесе шепот, после отново утихна. На Джак му се искаше да затвори очи, но не желаеше другите да разберат колко е уплашен, затова преглътна и застана твърдо на място.

Гуилам хвана Копието с двете си ръце и наведе глава. Изчака няколко секунди, които за Джак бяха като часове. Когато вдигна поглед, върхът на Копието светеше. Гуилам отново го вдигна високо и го показа на тълпата, след което обяви със силен глас:

— Нека Светлината на истината от Копието на справедливостта реши съдбата на затворника!

— Не! — извика Камелин. — Аз съм виновен! Джак не е ял от наденичките! Аз ги изядох.

Никой не му обърна внимание. Всички погледи бяха вперени в Гуилам, който бавно насочи копието към сърцето на Джак. Щом Копието зае хоризонтална позиция, от върха му изскочи мълния, но преди да достигне до Джак, Камелин скочи пред него.

— Не! — извика Джак. — Не!

Той се спусна напред. Камелин лежеше безжизнено на пода. Джак не можеше да преглътне сълзите си.

Всички притихнаха. Една жена от тълпата дотича с вик, падна на колене до Камелин и вдигна главата му в скута си. Въпреки сълзите Джак видя, че това е Нора. Тя нежно го прегърна с другата си ръка.

— Арестувайте я! — изкрещя Велиндур.

Двама стражи направиха крачка напред.

— Достатъчно! — извика Хинада. — Не мога да позволя всичко това да продължава! Затворниците казаха истината. Очаквали са топъл прием, а ги посрещна тъмница. Мислели са, че ще се забавляват на празника и ще похапнат с наслада, както правехме в едни по-щастливи времена. Вярно е, че Западният портал е отворен и Котелът е възстановен. За това можем да благодарим на гарвана момче, на Джак Бренин!

Джак чу името си, но какво от това. Хинада вече нищо не можеше да направи. Тя продължи да говори. Тълпата я гледаше с разширени от изумление очи. Никой не се опита да я спре.

— Кралицата е жива и здрава!

— Поредната лъжа! Анун вече няма кралица. Аз съм вашият владетел!

Хинада свали качулката си. Сребърната й корона заблестя на слънцето. Тълпата притихна. Тя се обърна с лице към Велиндур.

— Повтарям — кралицата е добре.

— Корагуенелан! — ахна той.

— Кралицата! — закрещя тълпата.

Нора прошепна нещо на Джак, но беше толкова шумно, че той не я чу. Кралицата извиси глас, за да могат всички да я чуят.

— Умолявах те за снизхождение, за честност и справедливост. Ти отправи несправедливи обвинения. Освен това кроиш заговор срещу Свещения съвет. Трябва да отговаряш за престъплението си.

— Обвиненията ми не бяха несправедливи: момчето е мъртво. И ти нямаш никакво доказателство за клеветата си.

Джак съзнаваше, че е време да говори. Той кацна на парапета, отметна глава назад и нададе гарвановото бухане. Множеството замълча.

— Аз чух как Велиндур замисля да се отърве от Гуилам. Каза, че ако той се махне от пътя му, Свещеният съвет ще прави каквото му каже.

— Гарванът има право да поиска да се изправиш срещу Копието на справедливостта заради неправдата, която му стори. Какво избираш, Велиндур? Светлината на истината или завинаги да бъдеш прокуден от Анун? — попита кралицата.

Велиндур се спусна срещу нея, но Гуилам го изпревари и препречи пътя му с жезъла си.

— Какво избираш, Велиндур?

— Аз съм кралят! Ти не можеш просто така да завземаш властта. Ако не бях аз, с Анун щеше да е свършено. Аз затворих порталите и спасих земята ни от унищожение. Трябва да ми се кланяш, а не да ме заплашваш с наказание!

— Нека народът реши. Аз ви предлагам мир и благоденствие. Сега, когато си възвърнах силата, можем отново да отворим порталите и да станем онзи щастлив и добруващ свят, който някога бяхме. Земята се промени, вече не ни грозят заплахи. Човечеството вече не се интересува от нас.

— Земята не се е променила. Хората са егоисти. Още не се е родил човек, който да извърши поне едно безкористно дело.

— Аз ще оспоря това — обади се Нора.

— Нима можеш да посочиш едно безкористно човешко същество?

— Да, и той стои пред нас.

Всички се огледаха да видят кого има предвид тя.

— Джак Бренин получи силата на Анун от самата Арана.

Тълпата ахна изумена.

— Тя му даде право на едно желание заради неговия кураж и себеотрицание при помощта му да възстановим Котела на живота.

Велиндур се засмя.

— Помогнал ви е, за да може да дойде и да ограби Анун, когато Гласруенската порта бъде отворена. Каквото и да е било желанието му, то не може да се нарече безкористно.

— Той поиска лата за Камелин.

Тълпата се разшумя, но веднага замълча, за да може Нора да продължи.

— Едно напълно безкористно действие.

— Защо не е поискал лата за себе си?

— Не беше необходимо. Арана вече му беше дала.

— Нямаш доказателства!

— Напротив!

Нора извади пръчицата на Джак. Вдигна я високо във въздуха, за да могат всички да я видят, после я постави в клюна му. Пръчицата веднага се изглади.

Кралицата се обърна към насъбралото се множество.

— Вие решаваше. Крал или кралица?

— Кралица! Кралица! Кралица! — заскандираха всички до един.

Корагуенелан се поклони, после се обърна към Велиндур.

— Копието на справедливостта или прокуждане?

— Няма да се отървеш толкова лесно от мен! Ще съжаляваш за това! Един ден ще си отмъстя!

— Значи избираш да бъдеш прокуден?

— Няма да се изправя пред Копието!

Корагуенелан вдигна пръчицата си, а Гуилам извади малко бурканче от джоба си.

— Веспула! — извика кралицата и насочи пръчицата си към Велиндур.

Велиндур започна да се олюлява и да се смалява. Гуилам махна капачката на бурканчето. Когато трансформацията завърши, от червената мантия, паднала на пода, изпълзя малка оса. Гуилам хвана озлобеното същество с бурканчето, затвори капачето и го подаде на един от членовете на Свещения съвет.

— Ще се занимаем с него по-късно. Сега имаме по-важна работа — рече той и приближи до Камелин.

— Всичко ще бъде наред — каза Нора на Джак.

Джак не виждаше как ще стане това след саможертвата на Камелин. Беше изгубил най-добрия си приятел. Чувстваше се смазан. Скочи долу на пода.

— Какво стана? — простена тихо Камелин.

— Ти си жив! — извика Джак. — Жив си!

Камелин бавно се надигна и отърси глава.

Попипа гърдите си, после ръцете и краката.

— Вие ми се свят.

— Ще се оправиш — успокои го Нора. — Получи сътресение, но след няколко часа ще бъдеш като нов.

Джак беше толкова щастлив, че Камелин е добре, че не можеше и дума да каже. Нора се изправи и се обърна към гарвана.

— Съжалявам, Джак! Опитах се да ти прошепна, че е само замаян, но ти не ме чу. После всичко стана много бързо. Камелин каза истината. Дори си призна, че той е изял наденичките. Копието на справедливостта не можеше да го нарани.

— И аз казах истината. И мен нямаше да нарани, нали?

— Не можех да ти позволя да рискуваш — каза Камелин. — Аз съм виновен, че се забъркахме във всичко това.

— Ще поговорим за това по-късно — рече Нора. — Сега мисля, че е време да се върнем в къщата на Гуилам и да си починем преди празненствата довечера. Денят беше наистина тежък.

— Празненства ли? — зарадва се Камелин. — И ще можем да обикаляме из панаира и да се забавляваме?

— След като се уверя, че и двамата сте добре.

— Аз вече съм добре!

— И аз! — присъедини се Джак.

— Бих желала първо да дойдете в градината ми — намеси се Корагуенелан. — Искам да ви покажа нещо специално. Тимъри, Чаркъл и Елан също ще са там.

— Към градината тогава! — каза Гуилам.

Всички последваха кралицата.