Катрин Купър
Гласруенската порта (12)

10. Под домашен арест

Вървяха мълчаливо чак докато стигнаха до брега на езерото.

— Наистина много съжалявам! Но ти ми каза, че когато дойда в Анун, ще мога да ям колкото си поискам.

Гуилам се разсмя.

— Не се притеснявай! Бързо ще оправим тази работа, ще видиш.

Джак скочи на рамото на Гуилам и прошепна в ухото му.

— Не е безопасно да говорим, наблюдават ни.

Без да се притесни, Гуилам извика на единствения лодкар наблизо:

— Трябва да преминем!

Лодкарят протегна ръка и друидът му подаде голяма монета.

След като се настаниха в лодката, Джак скочи на носа. Забеляза Джед и Тег, които гребяха с всички сили откъм тъмницата. Не беше сигурен дали Камелин ги е видял, но не искаше да говори пред лодкаря.

Гуилам му смигна, после се обърна към Камелин.

— Ти наистина ли изяде седем наденички?

Камелин увеси глава.

— Също и няколко бонбона и един въглен.

— Въглен ли! Защо пък въглен?

— Не беше нарочно, нещастен случай.

— Това е много важно. Ти открадна ли нещо, Джак?

Джак се изкашля и посочи с клюн лодкаря. Вече беше предупредил Гуилам за опасността. Непознатият обаче се усмихна и се представи:

— Гавин, на вашите услуги.

Джак обаче продължи да мълчи. Нора беше казала да не говори. По-безопасно бе да си мислят, че е обикновен гарван.

— Гавин? Наистина ли си ти?

— Не мислех, че ме помниш. Беше толкова отдавна.

— Ти беше аколит на Гуилам преди мен. Не замина ли за една от горите близо до Граничните земи?

Гавин кимна.

— Каква памет! — възкликна Гуилам и потупа Камелин по гърба. После се обърна към Джак. — Можеш спокойно да говориш. Гавин е един от нас. Не е шпионин и няма никаква връзка с Велиндур.

Джак въздъхна дълбоко. Не му беше лесно да мълчи, особено в залата на Съвета.

— Ами Джед и Тег? — прошепна той.

— Не че се оправдавам, но понякога малко магия не е излишна. Не искаме да ни настигнат, нали?

Гуилам насочи дългия си жезъл към лодката, която ги следваше. Джак не видя искри, но усети как въздухът потрепери. Гуилам се усмихна.

— Това би трябвало да ни даде известна преднина. Дано могат да плуват!

Малката лодка започна да потъва бързо, докато накрая стражите се озоваха във водата. Те махаха бясно с ръце и крещяха за помощ. Гуилам вдигна отново жезъла си и от водата изплуваха двете гребла. Мъжете се вкопчиха в едното и се опитаха да привлекат вниманието, размахвайки другото. Джак се съмняваше, че някой ще ги чуе, преди да утихне шумът от панаира. Можеше доста да постоят във водата, ако не успеят сами да стигнат до плитчините.

— Докъде бяхме стигнали? А, да. Ти ял ли си от откраднатата храна, Джак?

— Не съм сложил и залък в уста, откак сме в Анун.

— Чудесно, просто чудесно!

Джак не разбираше защо това, че толкова време не е хапвал нищичко, е чудесно. Коремът му къркореше. Единственото, за което можеше да мисли, бе за храна. Коремът на Камелин също изкъркори.

— Ако аз съм гладен, Джак сигурно умира. Гладна работа е да си гарван, ама никой не ме слуша!

— Прав си! — потвърди Джак.

— Веднага щом се върнем, ще ви сложа да ядете. Но се намирате под домашен арест, така че няма да можете да ходите никъде, освен в моята градина. Отговарям за вас и се надявам, че няма да ме подведете.

— Няма! — обеща Джак.

— Значи ще ни върнеш обратно? Мислех, че си ни спасил, за да можем да се измъкнем през Гласруенската порта. Не вярвах наистина да ни дадеш на съда. Не можеш ли да кажеш, че сме избягали?

— Не, Камелин, не мога. И двамата сте нарушили закона, така че процес трябва да има. Но откак се появи Чаркъл, се опитваме да измислим начин да ви спасим.

— А какво ще стане, ако не успеете? — прошепна Камелин.

— Ще го мислим, когато му дойде времето.

— Нора много ли ми се сърди?

— Доста е ядосана, дори ти е определила наказание.

Камелин изохка. Джак запристъпва неспокойно от крак на крак. Не искаше Камелин да понесе цялата вина.

— И аз съм виновен. Трябваше да откажа и да не тръгна.

— Когато стигнем, ще разкажете всичко на Нора. Последният и най-важен въпрос е, отговорихте ли честно на всички въпроси на Велиндур?

— Да — потвърди Камелин.

— А ти, Джак?

— Мен не ме е питал нищо. Изобщо не е говорил с мен. Сигурен съм, че ме мисли за обикновен гарван. Чух го да си говори сам. Иска да се разправи и с теб. Затова нареди на Джед и Тег да ни следят.

— Да, той ще бъде много щастлив, ако мен ме няма. Неведнъж се е опитвал да убеди мен и останалите членове на Свещения съвет да се оттеглим в Пещерите на вечния покой. Знам, че ако аз отида и другите ще ме последват. А той няма право да се нарича крал. В Анун винаги сме имали само кралица.

— Какво е станало с нея? — попита Джак.

— Никой не знае. Някои казват, че е заключена в стая в крепостта, други — че е угаснала в безкрайното нищо. Искахме да дойде при нас в селото, но тя настоя да остане на острова. Не съм я виждал много, много отдавна. Велиндур не й позволява да се среща с никого, това е сигурно.

— А как така той е станал крал?

— Помниш ли онези ужасни времена, когато започнаха всичките ни неприятности?

— Да — отвърна Камелин, като докосна главата си.

Джак виждаше ясно белега му. Нямаше начин приятелят му да е забравил римлянина, който го е ударил по главата с намерение да го убие. Гуилам се натъжи и потъна в мислите си за кратко, после продължи.

— Велиндур направи много за Анун. Той поведе съпротивата срещу нашествениците, които грабеха земята ни в миналото. Когато римляните започнаха да преследват друидите, четирите съкровища трябваше да бъдат върнати. Налагаше се порталите да се запечатат, докато не стане безопасно да ги отворим отново. Най-напред беше върнат Великият меч, най-ценното от съкровищата. Тогава бе запечатан Южният портал. Когато се върнаха Копието на справедливостта и Камъкът на съдбата, бяха затворени Северният и Източният портал. За Котела знаете.

— Но това не обяснява как той е станал крал.

— Ще стигнем и дотам. Когато друидите избягаха в Анун, те бяха покрусени и съсипани. Повечето предпочетоха да се оттеглят в Пещерите и да прекарат останалата част от вечността в покой. Не можем да ги виним след всичко, което бяха преживели. Велиндур съзря своя шанс, когато остана само Свещеният съвет. Това бяха Законодателите, последните тринайсет друиди в Анун, които работеха рамо до рамо с кралицата. За разлика от Велиндур, членовете на Съвета не са силни и амбициозни. Котелът на живота не се връщаше и кралицата отслабваше с всяка изминала година. Рядко я виждахме, докато накрая съвсем изчезна.

— И тогава Велиндур превзе властта?

— Да. Един ден имахме кралица, на следващия — крал. Никой не му се противопостави, защото той винаги бе защитавал Анун. Отначало говореше от името на кралицата, после започна да говори от свое име. Свещеният съвет продължава да изготвя законите, но ако се отърве от нас, цялата власт ще остане в неговите ръце.

— А защо гарваните са били прогонени от Анун?

— Прогонени ли? — възкликна Камелин, който не знаеше за това.

Гуилам въздъхна.

— Едно време гарван предаде народа на Анун и поведе вражеската армия към крепостта. Враговете ни откраднаха Котела на живота. Някои казват, че гарванът е бил формоизменител, приел образа на гарван. Според други е бил гарван от градината на кралицата, което със сигурност не е вярно. Но така или иначе, от този ден насетне гарваните бяха прокудени от Анун.

— Стигнахме — обяви Гавин и насочи лодката към плитчините.

— Благодаря ти — каза Гуилам. — Оттук имаме съвсем малко път пеша и после сме в безопасност. По-добре да не говорим, докато стигнем до селото.

 

 

Крепостта и Стъкленият дворец скоро останаха зад гърба им. Пред тях се пресичаха шест пътя, единият от които бе този, от който идваха. Гуилам посочи наляво.

— Първият път отива в селото, където са фермите и градините на Анун. Вторият ще ви отведе право до Северния портал. Средният път води към Дъба Майка, а следващият се изкачва към планините. Този е за моето село, в което живеят друидите, включително всички членове на Свещения съвет. Хайде, почти стигнахме.

Джак не изгаряше от желание да чуе какво има да им каже Нора. Много скоро обаче я видя да ги чака пред първата къща.

— Слава на бога, че сте добре! Трябва да благодарите на Чаркъл и Тимъри. Не знам какво щеше да стане, ако не ни бяха намерили. Искам хубаво да ви огледам!

Нора завъртя Камелин и го огледа от главата до петите.

— Малко мръсотия, малко синини, иначе си точно такъв, какъвто си те спомням! Иди сега да се изкъпеш и да облечеш нормални дрехи. После имам една работа за теб. Ти добре ли си, Джак?

— Да, благодаря, само съм малко гладен.

— Ти само за това ли мислиш? — подигра го Камелин. — Откак сме тук, не е спрял да говори за храна.

— Може би защото не е ял нищо, за разлика от някои други, да не назовавам имена.

Джак въздъхна облекчено. Беше очаквал Нора много да им се кара.

Вървяха през селото, докато стигнаха до последната къща. Беше по-голяма от останалите, а заобленият й сламен покрив се спускаше надолу почти до земята. На дървената врата бяха гравирани причудливи рисунки. Три стъпала водеха към кръгла стая. В средата й имаше огнище, а над огъня къкреше голямо черно котле. В къщата беше уютно, макар и доста тъмно. Гуилам даде на Камелин дрехи и го поведе обратно към вратата.

— Ще идем заедно на водопада да отмием тази мръсотия от теб!

Камелин погледна жално котлето.

— Не се притеснявай! — успокои го Нора. — Ще има и за теб.

Джак скочи на едно ниско столче и наведе глава, за да покаже на Нора, че съжалява.

— Няма нищо, Джак, не е нужно да обясняваш. Знаем всичко.

— Наистина съжалявам!

— Знам.

— Къде са другите?

— Чаркъл и Тимъри отидоха да търсят семейството на Чаркъл. Според Гуилам в Анун няма драгонети, но той ще се почувства много по-добре, ако сам огледа.

— А Елан?

— Навън е по работа. Ще се върне по-късно.

— Тя ми каза, че ще мога да я видя такава, каквато наистина е.

— Да, но не сега.

— Гуилам каза, че сме под домашен арест. Това значи ли, че трябва да стоим само вътре?

— Къщата е много голяма.

Джак се огледа. Стаята беше по-малка дори от хербориума на Нора.

— Това е само кухнята — засмя се тя. — Онази врата води към още една стая, после още една и още една. По средата има градина, така че мястото е предостатъчно. Жалко само, че делото е утре вечер.

Джак въздъхна. Тревожеше се за процеса.

— Какво ще стане, ако ни признаят за виновни?

— Ако сте казали истината, всичко ще бъде наред. По време на процеса също задължително говорете само истината. Тя ще ви освободи. Какво ще кажеш сега за малко храна?

Джак кълвеше вече втора купа яхния, когато Камелин се върна. Косата му беше сресана и пригладена. Носеше дълга роба, привързана с въженце около кръста.

— Да беше ме изчакал!

Джак не можеше да отговори нищо, клюнът му беше пълен.

 

 

— Е, време е за наказанието — каза Нора, след като приключиха с яденето. — Елате с мен!

Тя ги поведе през вратата в дъното на стаята. Минаха през друга кръгла стая и излязоха в голяма градина. Слънцето бе толкова ярко, че Джак трябваше да закрие очи с крило. Нужни му бяха няколко секунди да привикне. Нора спря пред голяма дървена маса под старо ябълково дърво. На нея бе поставен котелът. Стъблата ревен лежаха до него.

— Не си ги дала — отбеляза Камелин. — Не каза ли, че са за Краля на празника?

— Така беше, но когато видяхме колко много неща са се променили, решихме да не задаваме много-много въпроси. Дойдохме право при Гуилам. Той ни каза, че вече няма Крал на празника, за сметка на това пък има крал на Анун. И така, за вечеря ще има пай с ревен.

Камелин много се зарадва.

— Но след като Джак махне всички жили — продължи Нора.

— Жили ли?

Джак огледа стъблата. Нора вече беше махнала листата и беше подрязала връхчетата. Не разбираше кое са жилите.

Нора взе едно стъбло и обели кората му. Подаде дългата лента на Джак.

— Тези трябва да се свалят, за да стане ревенът крехък. Ще си имаш занимание за известно време.

Камелин се закиска.

— Радвам се, че това не е моето наказание.

— И за теб има нещо — рече Нора и посочи котела. — Махни дръжките на листата.

Джак скочи на ръба на котела. Той беше пълен почти догоре с овални листа. На Камелин щеше да му трябва цяла вечност да им махне дръжките. Смехът на Камелин секна.

— Приятна работа! — пожела им Нора и влезе обратно в къщата.

 

 

Когато приключи със стъблата, Джак скочи на ръба на котела да погледне. Още беше пълен до средата. Камелин въздъхна. Пръстите му бяха разранени. Той го смушка по ръката с клюна си.

— Ще ти помогна. Ти ми подавай листата, аз ще късам дръжките. Ще свършим за нула време.

Работиха заедно, без да говорят. Купчината бързо намаляваше. Накрая на дъното на котела останаха само няколко листенца.

— Ще ида да кажа на Нора, че приключваме, и да разбера какво да правим с листата.

— Знам какво ще прави. Това са листа от Крохановото дърво. Сигурно са ги брали с часове.

Тази вечер тя ще приготви еликсир от тях.

— И той ще й върне магическата сила?

— Вече трябва да си я върнала. Предполагам, че е пила от еликсира на Гуилам. Всички друиди умеят да го приготвят; това е едно от първите неща, което научават. Нора ще приготви еликсир от тези листа, ще го налее в бутилки и ще го изнесе през портала.

— Ти също ли знаеш как се приготвя?

— Знам, но не бих могъл да го направя. За целта е нужна магическа сила, а аз никога преди не съм имал пръчица.

— Нямам търпение Нора да ни позволи да се поупражняваме с пръчиците.

— Аз вече малко се упражнявах, но тя не знае. Възможно е дори да съм направил беля в гарванарника си. Затова ще ми е нужна помощта ти, когато се приберем у дома.

— Каква беля си направил в гарванарника?

— Ами…

Нора се появи на вратата и Камелин млъкна.

— Свършихте ли?

— Почти. Остава съвсем малко.

— Побързайте! После елате вътре. Имаме посетители. Пратеници на кралицата.

— На кралицата?!

— Да, на кралицата. Хайде, всички ви чакат.