Катрин Купър
Гласруенската порта (16)

14. Жълъдите

В градината под сянката на ябълките беше опъната дълга дървена маса, отрупана с храна.

— Леле, виждаш ли това? — възкликна Джак възторжено. — Не се ли вълнуваш?

— Щях, ако бях гарван. Сега съм гладен, но не както някога. Просто храната вече не е толкова вкусна. А и не ми харесва, че не мога да летя. Сега, след като сме свободни, можем да разгледаме навсякъде, но щом трябва да ходя, а не да летя, няма да е същото.

Гуилам го чу и натъжено каза:

— Мислех, че си решил отново да станеш мой аколит и да завършиш обучението си.

— Не се чувствам добре като момче. Никак не е забавно. Мисля, че бих предпочел да се върна у дома с Нора и Джак, ако не възразяваш. Но ще можем да ти идваме на гости, нали?

— Разбира се, и двамата с Джак винаги сте добре дошли. Може би Нора ще довърши обучението ти. Сега, когато имаш собствена пръчица, ще трябва да се научиш да четеш и да пишеш.

— Но аз мога да чета и пиша.

Гуилам погледна озадачено Нора.

— Джак го научи.

— Ето виж!

Камелин взе една клечка и написа името си в пръстта.

Гуилам беше впечатлен. Камелин не спомена, че се е научил съвсем наскоро и му трябват още упражнения.

— Нора ми даде Книга на сенките, така че можеш и да ми пишеш — рече Гуилам.

Джак се усмихна. Гуилам сам щеше да види особеностите на правописа на Камелин.

— Можеш да пишеш и на нас — изчурулика Уинвър, стрелкайки Камелин със сините си очи. — Ние също умеем.

Камелин преглътна, но не отговори нищо.

— Нямам търпение да те видя като гарван — продължи тя. — Обзалагам се, че си красавец. Ти как мислиш, Хеста?

— Надали колкото Джак — отвърна дружката й.

Сега беше ред на Джак да се смути. Изпита облекчение, когато видя Елан на вратата. Тимъри и Чаркъл пърхаха над главата й.

— О, Джак! — извика Тимъри. — Чухме всичко за процеса. И двамата сте били много смели!

— Така си беше — потвърди Камелин.

— Добре ли сте? — попита Елан.

— Да — отвърна Джак.

Всички чакаха кралицата. Чу се шум и всички се обърнаха. Появи се възрастна жена, приблизително на възрастта на Нора, последвана от една по-млада жена.

— Нека ви представя майка ми, Кора, и баба ми, Гуен — каза Елан.

— Ваше величество — поклони се Гуилам, — мисля, че е време да разкриете тайната на най-верните си поданици.

Елан, Гуен и Кора сведоха глави. После се хванаха за ръце и ги вдигнаха високо. Около тях повя вятър, който се усилваше, докато не ги завъртя. Във всички посоки се разлетяха ярки цветни искри. Когато въртенето спря, кралицата пристъпи напред, озарена от светлина. Джак и Камелин бяха смаяни.

— Ама… — преглътна Камелин.

— Вие сте кралицата, и трите! Кора, Гуен и Елан! — възкликна Джак. — Ти каза, че в Анун ще мога да те видя такава, каквато си! И аз реших, че си колибри!

— Никой не знаеше, освен Нора и Гуилам — обясни Корагуенелан. — Когато Елан остана на Земята, без да може да се върне, вече не можехме да се появяваме като кралица. Трябваше да бъдем заедно, за да се преобразим. Изгубихме голяма част от силата си. Ако не бяхте отворили Гласруенската порта, Анун никога вече нямаше да има кралица. Светът ни щеше да остане в ръцете и на милостта на Велиндур.

— А то една милост… — измърмори Камелин, но после си спомни с кого говори и се изчерви: — Ваше Величество!

Всички се разсмяха.

— Сега, ако не възразявате, ще се разделим отново. Чувстваме се по-добре като три отделни личности. Отдавна не сме били Корагуенелан и ни е малко непривично.

— Разбирам ви — обади се пак Камелин. — Така ми се иска да се превърна отново в гарван. Не съм сигурен, че ми харесва да съм момче.

— Наистина ли го искаш? — попита Корагуенелан. — Можем да изпълним желанието ти. Ти направи толкова много за Анун и това е най-малкото, с което можем да ти се отблагодарим.

— О, моля ви! Превърнете ме отново в гарван!

Корагуенелан извади пръчицата от сребърния си колан и я завъртя. Около тялото на Камелин се завихриха цветове и го скриха.

После постепенно избледняха и на тяхно място се появи тъмна фигура.

— Успяхте! — изграчи той и заподскача наоколо. — Пак съм си аз! Кога ще ядем? Умирам от глад!

Джак видя как Уинвър смушка Хеста.

— Видя ли, казах ти, че ще е красавец!

Камелин обаче беше прекалено зает да поглъща с очи вкуснотиите по масата, за да обърне внимание на двете бели гарванки.

Корагуенелан вдигна ръце във въздуха и се завъртя. През експлозията от цветове Джак видя три силуета и пред тях отново застанаха Кора, Гуен и Елан.

Коремът на Джак изкъркори, а този на Камелин му отговори.

— Хайде да хапнем, преди Камелин отново да припадне — покани ги Елан през смях.

 

 

— Желанието на Камелин вече е изпълнено. Какво е твоето, Джак? — попита Елан, когато приключиха с вечерята. — Нека е нещо, което искаш за себе си. Заслужаваш го.

Джак нямаше защо да мисли, знаеше точно какво иска.

— Бих желал да видя Дъба Майка, когато събирате жълъдите.

— Това лесно може да стане. По-късно ще се срещнем зад къщата на Гуилам и ще отидем заедно при нея.

— Благодаря!

— Сега, когато Камелин отново може да лети, защо не идете да разгледате Анун? — предложи Нора.

— Чудесна идея! — отвърна Камелин с пълен клюн.

— Може ли и ние да дойдем? — попита Хеста.

— Съжалявам, ще бъде момчешка разходка! — отсече категорично Камелин.

— О, страхотно, значи ние можем да дойдем! — зарадва се Тимъри.

Камелин се намръщи.

— Разбира се — рече Джак, — много ще се радваме да се присъедините към нашата момчешка компания.

Хеста и Уинвър изглеждаха разочаровани.

— Ще се видим тогава на празненствата. Може да отидем заедно на панаира — предложи Уинвър.

— Би било прекрасно — усмихна се Нора. — Нали, момчета?

Двамата кимнаха без голямо въодушевление.

— Хайде, какво чакаме? Има толкова много места за разглеждане! Готови ли сте?

Двата гарвана литнаха от градината.

Джак имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от щастие. Бяха свободни и отново летяха заедно.

— Къде отиваме? — извика той.

— Какво ще кажете за планините? — предложи Тимъри. — Удивителни са! Вижда се чак до Пещерите на вечния покой, където спят друидите.

— Към планините тогава! — изграчи Камелин и направи любимото си тройно превъртане, след което рязко се завъртя по гръб.

— Твой ред е!

— Не мисля, че мога да го направя — рече Джак.

Чаркъл се стрелна към Камелин, но в последния момент се завъртя и полетя назад.

— Фуклъо! — изсумтя Камелин.

 

 

Щом наближиха планините, въздухът стана доста по-студен. В сянката на високите, заснежени върхове беше осезаемо по-хладно.

— Насам! — извика Чаркъл. — Входът е оттук.

Джак се спусна и видя скална площадка. Планинска пътечка водеше до естествен свод в скалата. Входът на пещерата бе закрит с нещо като стъкло. Тимъри пърхаше пред него.

— Елате да видите! Прозрачно е.

Джак надникна. Това, което му бе заприличало на стъкло, всъщност бе ледена завеса.

— О, Камелин! Виж това!

Камелин кацна до него и също надникна.

— Леле! Колко много скъпоценни камъни!

— Това са кристали — обясни Чаркъл. — Научихме много за тази пещера. Никой не може да влезе в нея. Ледът е вълшебен. Друидите го сложили, когато решили да се затворят вътре. Избрали тази пещера, защото е пълна с естествени кристали, излъчващи собствена светлина.

— Всички знаят къде е, но никой не може да влезе, защото е запечатана отвътре — добави Тимъри. — Виждаш ли онзи огромен диамант? Ако се обърне три пъти, ледът ще се стопи и друидите могат да излязат навън.

Джак погледна диаманта. Той светеше, макар да нямаше слънце и цялата пещера искреше.

— Дали биха искали да излязат, след като Велиндур вече го няма? — замисли се Джак.

— Как ще разберат какво е станало, щом спят? — зачуди се Камелин.

— Може би Гуилам знае как да ги събуди — предположи Тимъри. — Убеден съм, че биха искали да научат за завръщането на кралицата.

Приятелите останаха още малко да се полюбуват на пещерата. Стените й бяха изпълнени с изсечени в тях ниши. Във всяка лежеше по един друид с пръчица и жезъл до себе си.

— Стана ми студено — потрепери Чаркъл.

— И на мен.

— Да се връщаме в селото тогава! — предложи Тимъри.

 

 

— Ето ви и вас! — посрещна ги Нора, когато влетяха в къщата на Гуилам.

Четиримата заговориха в един глас, опитвайки се да разкажат на Нора за всичко, което бяха видели. Накрая тя вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Мислех, че искате да видите Дъба Майка. Ако продължаваме така, няма да успеем да се върнем преди края на панаира. А доколкото си спомням, казахте, че ви се ще да разгледате и панаира преди тържествата?

Всички закимаха.

— Да тръгваме тогава. Ние сме готови отдавна, само вас чакахме.

Джак се обърна и видя, че Гуилам и Елан са на вратата. Елан държеше кожена кесийка.

— За жълъдите — обясни тя.

— Колко ни трябват? — полюбопитства Джак.

— Колкото реши, че ще ни даде Дъбът Майка — отвърна Нора. — Ние ще й обясним за какво ги искаме и тя ще ни даде достатъчно жълъди, за да оправим нещата на Земята. — После се обърна към Тимъри и Чаркъл. — Моля ви вие да останеше тук. Трябва да внимаваме ядосаната оса да не попадне в лоши ръце.

Двете птички закръжиха около бурканчето, което Гуилам бе оставил на масата.

— За нас ще бъде чест да охраняваме дома, докато вас ви няма! — отвърна гордо Тимъри. — Ще се погрижим никой да не докосне буркана.

— Ако някой се опита, може да разчита на топло посрещане — засмя се Чаркъл, като издуха кълбо от пламъци към огнището.

 

 

По пътя към Дъба Джак и Камелин се надпреварваха, спускаха се и рязко се издигаха.

— Гледай! — извика по едно време Камелин. — Почти стигнахме.

— Огромен е! — удиви се Джак. — По-голям е дори от Арана. А какво е това по клоните й?

— Имел! Добре че Хеста и Уинвър не са с нас. Нямаше да имаме никакъв шанс. Момичетата си мислят, че ако застанеш под имел, могат да те целунат просто ей така.

— Да не кацнете върху нея! — предупреди ги Нора. — Изчакайте ни, идваме след минутка.

Джак и Камелин застанаха пред Дъба Майка. Стволът му беше широк колкото къщата на Гуилам, а клоните се спускаха почти до земята. Вратът на Джак го заболя от опитите му да зърне върха на дървото. За разлика от Арана, около Дъба Майка нямаше нищо друго, освен сини и бели цветя.

— По-красива е, отколкото си я спомням — прошепна благоговейно Нора.

Когато Елан и Гуилам се присъединиха към тях, иззад Дъба Майка се чу шумолене и се показаха две дриади. Дългите им сребристи коси се вееха на вятъра, а фините им като паяжина одежди блестяха на следобедното слънце.

— Фернела и Фернила! — извика Елан. — Откога не съм ви виждала!

Двете дриади се поклониха.

— Очаквахме търпеливо завръщането ви. Винаги сме знаели, че един ден отново ще дойдете. Чухме, че Котелът пак е цял — каза Фернела.

— Дъбът Майка е готова да ви повери децата си — допълни Фернила.

Джак не бе помислил, че Дъбът Майка възприема жълъдите си като деца. Значи и Арана беше нейно дете. Нора се приближи. Гуилам вдигна жезъла и удари с него три пъти по земята. Нора заговори:

— Силвана, Майка на всички хамадриади, Пазител на дъбовете и Владетел на свещения имел, имаме молба към теб.

Клоните се залюляха и разшумоляха. После целият ствол затрепери, докато изчезна и на негово място се появи красива старица. Сребърната й коса се спускаше на вълни до глезените. Тя се усмихна.

— Елеонора, Шанаки, Владетел на тайните и древните ритуали, Пазител на Свещената гора, ти се върна и най-сетне отвори Гласруенската порта! Как са моите дъщери?

— Не са добри новините ни, Силвана. Много години напразно търсихме плочите от Котела. Изгубеното намери своя път едва когато се появи Джак Бренин.

Като чу името си, Джак се поклони.

Камелин се покашля.

— Помогна му Камелин, аколит на Гуилам.

Камелин подскочи до Джак и също се поклони.

— Колко от дъщерите ми останаха? — попита Силвана.

— Само Арана. И тя бързо гасне.

Силвана затвори очи. Притаи дъх, после дълбоко въздъхна.

— Не това се надявах да чуя. Трябва да вземеш достатъчно жълъди, за да населиш горите отново с хамадриади. Сърцето ми ликува, че с твоя помощ дъщерите ми ще продължат да живеят на Земята.

Нора се поклони и отвърна:

— Когато Арана предаде знанието си на жълъдите, горите отново ще получат закрилата, която им е нужна. На Земята вече никога няма да има кухи дървета.

Силвана ги огледа един по един.

— Това Елан ли е?

Елан пристъпи напред.

— Днешният ден е щастлив за Анун. Кралицата се върна. Анун пак ще бъде мирната и щастлива страна, каквато беше някога. А вие често ще ни идвате на гости, нали?

Всички кимнаха. Това беше един от най-щастливите дни и в живота на Джак.

— Сега, Нора, ако се приближиш, ще ти дам моите жълъди. Грижи се добре за тях и им бъди приятелка.

Силвана сви дланите си в шепи и духна нежно върху тях. После ги свали и ги разтвори пред Нора. Бяха пълни с големи жълъди със същата форма и размер като златния жълъд на Нора, но за разлика от него, бяха тъмнозелени на цвят.

— Благодаря ти! — каза Нора и взе внимателно жълъдите един по един от шепите на Силвана, за да ги постави в кожената кесийка на Елан. — Сега наистина ще можем да възстановим изгубеното. Горите отново ще оживеят.

— Ще се върнеш ли скоро, Гуилам? — попита Силвана.

— Непременно! — обеща той. — Нора ми донесе Книга на сенките, така тя ще може да ми пише и да ти предавам новини от Земята.

— С нетърпение ще ги очаквам, Фернела и Фернила ми разказват какво става в Анун, но много ще се радвам да знам какво става и с децата ми на Земята.

Силвана изглеждаше доволна. Тя се усмихна и затрепери. Скоро изчезна и пред очите им отново се появи широкият ствол на Дъба Майка. Двете дриади се поклониха и бързо се скриха зад него. Нора въздъхна, а Гуилам я потупа по рамото.

— Добре е да се приготвите за завръщането си у дома.

— Но нали казахте, че можем да обиколим панаира и да присъстваме на празненствата! — натъжи се Камелин.

— Така и ще бъде. Заминаваме веднага след края на тържествата. Да тръгваме ли към панаира?

— Да, моля! — извикаха в един глас Джак и Камелин.