Катрин Купър
Гласруенската порта (20)

18. Вести от Анун

В петък следобед, когато Джак се прибра от училище, в кухнята на дядо му кипеше усилена работа. Пристигаха хора с плакати и тавички с разсад и ги редяха в багажника на колата, за да бъдат готови за другата сутрин.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против? — попита го дядо му. — Можеш да дойдеш с мен, ако искаш.

— Няма проблем, наистина.

— В неделя изчакай у Нора. Когато свършим, ще дойда да те взема.

Джак взе Орин и ботушите си и преметна раницата през рамо. Когато стигна до плета, се обърна да махне за довиждане на дядо си.

— Нора иска да ти покаже нещо — посрещна го Камелин и продължи: — И побързай, днес на всяка цена трябва да намерим Сеж!

— Я виж това! — извика Джак и посочи към саксиите до алпинеума.

Камелин се обърна.

— А, това ли? Да, затова Нора каза да се срещнем тук. Точно тях искаше да ти покаже.

— Как бих могъл да не ги забележа! Много са пораснали. Вече приличат на малки дръвчета.

Нора излезе от къщата и забърза към тях.

— Видя ли ги? Не са ли прекрасни?

— Невероятни са! — съгласи се Джак.

Камелин скочи на върха на алпинеума.

— Намери ли Сеж? — попита го Нора.

Гарванът поклати глава.

— Явно не си търсил навсякъде. Огледа ли тайната си пещера?

— Тайна пещера ли? — повтори Камелин с невинно изражение.

— Онази от другата страна на алпинеума, където си мислиш, че не те виждам. Макар че надали място, пълно с трохи, ще се хареса на една малка жабка.

— Там няма трохи — обади се Джак.

Камелин го изгледа изпепеляващо, но все пак отиде и надникна в скривалището си.

— Тук е!

— Хубаво. Ще ви оставя да се запознаете.

Камелин помоли Джак да вдигне Сеж.

— Сега ли?

— Сега! Не мога повече да чакам. Това ме убива.

Джак остави ботушите и внимателно пое Сеж в ръце. Когато я вдигна да я огледа отблизо, тя силно се разквака.

— Прекрасна е. На колко ли години е?

— Десет — изквака жабата.

Джак не вярваше на ушите си.

— Чу ли това? Тя е жаба оракул.

— Откъде знаеш, че наистина е на десет? Може да ти приказва каквото си иска.

— Да я изпитаме! Гледай, на хранилката за птици има няколко скорци. Колко са?

— Десет — изквака жабата.

— Страхотно! Явно друго число не знае — измърмори Камелин.

— Не, преброй ги, наистина са десет.

Камелин ги преброи.

— Десет са!

— Ето, имаш си жаба оракул.

Камелин заподскача около алпинеума, като радостно повтаряше:

— Имам си жаба оракул!

Джак се усмихна на Сеж.

— Сега какво ще правим?

— Пъхни я в ботуша си. Трябва да я пренесем покрай Нора.

Джак наведе единия си ботуш и Сеж скочи вътре.

Не беше лесно да се промъкнат покрай Нора. Джак се надяваше Сеж да не каже нищо, докато не се отдалечат достатъчно.

Когато стигнаха до стълбата, Камелин заподскача нагоре по нея, а Джак го последва. Избута ботуша през отвора, после сам се провря. Зяпна от изумление.

— Откъде се взе това нещо?

— Нали ти казах, че опитах да направя магия. Същото е като кошчето, което подарихме на Мирил.

— Огромно е за твоя гарванарник. А и защо си го сложил там, а не в средата, където има малко повече място?

— Не искам Нора да го види.

— Надали ще й убегне.

— Трябва да ми помогнеш. Не мога да сваля капака и още не съм поглеждал какво има вътре.

— И аз няма да мога да го сваля, защото е заклещен под гредата. Ако искаш да го отвориш, ще трябва да го смалиш.

— Да го смаля! Но то е пълно с бонбони! Нали за тях е важният въпрос!

— А ти нали разбираш, че ако Нора разбере, веднага ще ти вземе пръчицата? — прекъсна го Джак. — И двамата бяхме предупредени да ги използваме мъдро.

— Аз я използвах мъдро. Поисках различни сладки и бонбони, но без бананови.

— Е, ако не го смалиш, там ще си мухлясат.

— Не мога да се принудя… ти го направи. Джак извади пръчицата си и я насочи към лъскавото кошче.

— Лунио!

Синя светлина озари ъгъла на гарванарника. Малките искри пукаха и фъскаха, отскачайки от метала. Чу се странно скърцане и кошчето започна да се смалява.

— Не много! — изписка Камелин.

Джак не спря, докато на мястото на огромното нещо не се появи малко кошче.

— Сега можеш да вдигнеш капака.

Камелин се приближи, мушна клюн в дръжката и го отвори.

— Леле! Джак, ела да видиш! Чудя се колко ли бонбона има вътре?

— Сто шестдесет и два — изквака жабата. Джак и Камелин погледнаха малката жабка, която подскачаше из гарванарника.

— Не са кой знае колко — рече Камелин разочарован. — Сега няма да мога да черпя с тях, едва ще стигнат и за мен.

Преди Джак да отговори нещо, се чу гласът на Нора, която ги викаше в кухнята.

— Ще се видим долу — каза Камелин и изскочи през прозореца.

— Ами Сеж?

— Нищо й няма. Може преди лягане да я изнесеш в градината.

Книгата на сенките лежеше отворена на кухненската маса. Нора изглеждаше развълнувана.

— Имаме съобщение от Елан.

Камелин кацна на рамото й, за да може да вижда.

— Иди седни до Джак, аз ще ви го прочета.

Камелин бързо се премести.

Нора седна и зачете:

„Имам чудесни новини! Свещеният съвет се съгласи да отворим всички портали.

И нещо още по-хубаво — Гуилам се качи в планината при Пещерите на вечния покой и изпрати съновно съобщение на спящите друиди, за да ги осведоми за завръщането ми.

Те се съгласиха да се събудят и да излязат от Пещерите. Искат да се върнат.

С тяхна помощ работата ми ще бъде по-лесна, отколкото очаквах.“

— Това означава ли, че Елан скоро ще си дойде?

— По-скоро, отколкото мислеше. Надяваше се да се върне с нас след гостуването ни за Сануин, но сега може да успее още през лятото.

Има и още едно съобщение. То е за теб, Джак:

„Свещеният съвет реши, че церемонията за твоята коронация може да се състои в Анун на Сануин.“

— Крал — каза Джак, опитвайки се да свикне с думата. — Все още не мога да повярвам.

 

 

След вечеря Нора извади картата и започна да отбелязва всички места, на които трябваше да засадят фиданки с хамадриади.

— Може ли първо да отидем в Нютън Гил? — помоли Джак. — Обещах скоро да се върна и да им попея. Последния път останаха малко разочаровани.

— Разбира се, редът няма значение.

— Нищо й нямаше на песента — обади се Камелин, — просто ти не си свикнал да пееш като гарван.

Като заговориха за пеене, Джак се сети нещо.

— Без малко да забравя. Мога да поканя двама души на училищния концерт за края на срока. Ще пея в хора. Би ли дошла заедно с дядо?

— С голямо удоволствие — отвърна Нора. — А Камелин може да слуша зад вратата.

— Няма нужда, може да си избере по-добро място. Концертът ще бъде навън, на игрището под дърветата.

Камелин нищо не каза.

— Ще чакаме с нетърпение. Сега обаче е време за лягане. Утре ни чака дълъг ден.

Пожелаха си лека нощ. Джак едва-що затвори вратата на стаята си, когато Камелин се появи на перваза.

— Хайде, сега е безопасно. Нора отиде на езерото да съобщи новините на Герда и Медрик.

— За какво е безопасно?

— Да върнеш Сеж при алпинеума. Нора със сигурност ще провери на връщане.

Джак провря глава в гарванарника и протегна ръка. Сеж скочи в нея, а после се качи на рамото му.

— Благодаря! — каза Камелин. — Ще се видим сутринта.

Когато отново видя фиданките до алпинеума, Джак не можа да сдържи усмивката си. Малките им клончета се докосваха и листата нежно трептяха, макар да нямаше и полъх от ветрец. Знаеше, че си говорят.

— Чудя се колко ли бонбони имаше в голямото кошче, преди да го смаля.

Сеж прошепна нещо в ухото му.

— Толкова много?!

Жабката скочи на земята и се скри в пещерата на Камелин. Щеше да се наложи той да си намери друго скривалище. Скоро гората Нютън Гил щеше отново да оживее. Камелин и Пийбоди щяха да започнат да внимават какво правят и какво говорят, защото Нора бързо щеше да научава всичко.

 

 

Утрото бе слънчево и приятно. В небето нямаше ни едно облаче.

— Закуската ще бъде готова след половин час — каза Нора, когато Джак и Камелин влязоха в кухнята. — Чудех се дали да не хапнем навън.

Камелин тихо простена.

— Сетих се — каза Джак, когато излязоха навън. — Може да се преобразя и да поиграем на клюн бол преди закуска.

Камелин отново изохка.

— Какво има?

— Не ми е добре. Ще се кача горе.

— Искаш ли да поседнем тук? На чист въздух ще ти мине по-бързо.

Камелин не помръдваше.

— Да повикам ли Нора?

— Не. Ще ми се само да знаех колко дълго ще ме боли коремът.

— Дванайсет часа трийсет и две минути и шест секунди — обади се Сеж.

— Има случаи, когато е по-добре наоколо да няма жаби оракул — рече Камелин. — И този е един от тях.

— Мога ли да ти помогна?

— Не, сам съм си виновен. Снощи реших да преброя бонбоните, да проверя дали Сеж е познала. И явно съм похапнал повечко. Трябва да си легна.

Камелин се качи в гарванарника.

— Колко ли е изял?

— Сто шейсет и два! — веднага изквака Сеж.

— Всичките! Нищо чудно, че коремът го боли.

Джак се усмихна. Животът му бе пълен с изненади, но поне Камелин надали някога щеше да се промени. Загледа се в Сеж, която се отдалечаваше към алпинеума. Кой би повярвал, че само преди секунда е разговарял с жаба оракул!

Знаеше, че животът му вече никога няма да бъде обикновен. Сега той беше момче гарван. А след няколко месеца щеше да бъде коронясан за Крал на гората. Дали Арана би се гордяла с него? Надяваше се да е така. Сдържа обещанието си и не подведе приятелите си. До Сануин имаше още много време. Искаше му се Елан да се върне преди това. Вече му липсваше, макар и да не се чувстваше самотен. И как би могло с толкова нови приятели? Чувстваше се различно. Вече не се страхуваше. И знаеше, че с Камелин до себе си може да се справи с всичко, което го очаква.