Владимир Зеленгоров
Снежният човек (9)

С три жени

Няколко дни и нощи Сампо Синги лежа като болен, заръчал да не пускат чужд човек в къщата му. Само Мани и детето се въртяха около него. Само с тях разговаряше от време на време. И все питаше за отвличането на Ямо. Може би десет-петнадесет пъти Мани му повтори едно и също.

На четвъртия ден от пристигането си той се завъртя из обширния си двор. Беше си отпочинал и повъзвърнал силите. Покани гости.

Те, тибетци от хощуна, пристигнаха сами или по няколко души. Спираха пред входната врата, почукваха и повикваха. Сампо ги чуваше, но не се помръдваше от мястото си. Мани излизаше на чардака, поканваше ги да влязат. Те поемаха бавно нагоре по каменните стъпала към втория кат на къщата, където Сампо живееше. Мани ги въвеждаше в първото помещение. То имаше към двадесет и пет квадратни метра площ, но беше слабо осветено от малък прозорец със стъкла. В средата на помещението се намираше огнище, в което гореше тор. Около него бяха постлани скъпи килими и по тях наредени възглавници, напълнени с вълна.

Сампо поканваше гостите да седнат върху възглавниците. След размяна на обичайните поздрави и запитвания домакинът вземаше от огнището топъл глинен чайник. Гостите веднага бръкваха в пазвите си и всеки от тях изваждаше украсена пръстена чаша.

Обичай беше в Тибет домакинът, преди да налее чай на гостите, да сложи с ръка в чашите им дзамба. Сампо не искаше да цапа ръцете си, а после да ги бърше в дрехите си, затуй слагаше дзамбата с лъжици. Това изненадваше гостите, защото го виждаха за първи път. Те благодаряха с поклони за чая^[1] и започваха да го пият. Мани от време на време доливаше чашата на всеки от гостите.

В пиене на чай и разговори Сампо Синги прекарваше по цели дни. Говореха за добитъка, за храната и пашата му, за получената вълна и мляко от всеки стопанин. За болестите по добитъка. Не пропускаха и времето. Обикновено най-много говореше Сампо Синги. Той надълго и нашироко разказваше за срещите си със снежните хора. Тези му разкази правеха голямо впечатление на гостите. Те го слушаха внимателно, а когато им описваше за срещите си с йети, те потреперваха и се озъртаха, защото не беше невъзможно оня Йети, който му е отмъкнал сабята, следвал е кервана и е лежал при него през време на бурята, да влезе и в къщата му.

— Ама страшилището легнало при тебе и нищо не ти направило? — питаха те по няколко пъти, сякаш не можеха да повярват, че това е истина. — И никакво зло не ти се случи после?

— Нищо. Нали ви казах, че нищо не ми се случи — въздъхваше той, — ако не смятаме отвличането на жена ми.

С разказите си за Йети Сампо Синги израсна в очите на съселяните си като още по-храбър мъж, отколкото го знаеха.

Колкото и да бе приятно на Сампо Синги да прекарва времето си с гостите, те скоро му омръзнаха. Не му се седеше вече на едно място. Все по-голямо стана желанието му да посети съседните хощуни, да поразпита за Ямо. Като останеше денем сам, като се събудеше нощем, веднага започваше да мисли за нея. И детето му, което имаше нейните черти, постоянно му напомняше за майка си. Щом си поотпочина и възвърна силите си, тръгна да я търси.

Най-напред посети кошарите, където заедно със стоката на братята му бяха и неговите якове, овци и овни. Не можеше да упрекне някого за лошо гледане. Братята му полагаха еднакви грижи за цялата стока. И тя пълнеше живота им, радваше ги. Него не го зарадваха нито едрите якове, нито виторогите овни. Неговата мисъл бродеше от хощун на хощун и търсеше Ямо.

Не мина много и Сампо се понесе към съседния хощун с коня си, следван от Пени Пало и Анг Ла. Всеки от тях носеше чай, тютюн, сол, сушена риба или някакъв плат за продан. С това те оправдаваха посещенията си, ала търсеха Ямо. На много домакинства гостуваха. На много места чуха за нейното отвличане, но никой никъде не знаеше кой е похитителят и какво е станало с нея. Най-после отиде при бившия й господар. Той призна, че е заповядал на своите хора да я отвлекат, но не й отрязал ръка или крак, както трябвало, а я продал. Намери и Зиндаб. Той му каза, че наистина я купил, без да знае на кого е жена, оставил я в колибата преди бурята, а след завръщането си не я намерил. Сампо Синги въздъхна и я сметна за умряла.

В това беше убедена и Мани. Тя беше сигурна, че ако Ямо е жива, щеше да избяга, където и да е затворена, и да се върне за детето си. Не можеше да живее тя другаде без това дете.

Мани първа посъветва Сампо да си вземе друга жена. Наистина и тя беше негова съпруга. Откакто той се завърна, не се отделяше от него. Почти не виждаше другите си двама мъже, които се грижеха за стоката. А и те не я търсеха, защото тя беше и жена на брат им, а толкова време не беше се грижила за него.

Мани можеше да бъде жена дори на четирима и петима мъже, ако те бяха като двамата Сампови братя, постоянно заети с грижите си, но с ума на прозорлива тибетка тя разбираше, че не може да бъде жена на Сампо дори само той да й е мъж.

Друг човек беше той. Не приличаше на никого от хощуна. Чужди й бяха мислите му. Плашеше я той с желанието си за скитничество с кервани, с решението си да се преселят в селище по̀ на юг. Тревожеха я богатствата, които трупаше. Мислеше, че някоя нощ ще го нападнат и ще го убият. Ямо беше жена за него. Но като не можа да я намери, нека си вземе друга.

Сампо не възприе първите й съвети, защото все още вярваше, че Ямо ще изникне като изпод земята, но после започна да разбира, че Мани е права. И реши да вземе трета жена, но каква и коя да бъде тя! Чувствуваше се още млад. Като за него имаше вдовици, но той не искаше да вземе от тях. Възрастен беше за младо момиче. Мислеше, че няма да се намери девойка, която да го вземе. И сам се изненада, когато разбра от Мани, че една го харесва. Не беше мъчно за Сампо да се досети, че храбростта му, която нямаше никой в хощуна, славата и богатството му привличаха девойките. Всяка от тях желаеше да живее в неговата къща, да носи дрехи, които само той може да й направи, да си постави украшения, които само от него може да получи. Познаваше някои от девойките. Едни му харесваха, други — не. Смяташе, че третата му жена трябва да има поне половината от смелостта на Ямо и да бъде от храбър род, който да я защищава от нападения, когато него го няма. Затуй трудно му беше да направи избор. Мани първа му дойде на помощ. Похвали му девойката Гита. И той склони да я вземе. За него като че ли беше по-важно Мани да я харесва. Новата му трета жена ней да допада. Нали Мани ще й бъде като свекърва. Тя ще я учи на работа и напътствува.

На пръв поглед Гита не се отличаваше от другите девойки в хощуна. Но когато я огледа по-добре, Сампо разбра, че Мани не случайно се е спряла на нея. Гита не само че произхождаше от голям и храбър род, но беше висока и стройна, с големи черни очи и гъсти черни вежди. Дългите й гъсти коси бяха разделени на две и сплетени на плитки. Плитките — украсени с панделки. Лицето й беше свежо и румено.

Говореше се, че храбростта на рода й била присъща и на нея. Като повечето тибетки тя беше отлична ездачка.

Тия й качества бяха достатъчни Сампо да я хареса. След като гостува няколко пъти на нейните родители, реши да се ожени за нея.

Не мина много и старецът Мао Ги почука на дворната вратня на Гитините родители. Както винаги при такива случаи, посрещнаха го три едри кучета. После се показа самият стопанин. Той прогони верните си пазачи и въведе госта в къщи. Седнаха върху постлана черга край огъня, започнаха да пият чай и да разговарят.

— Ти, съседе, имаш и дъщеря, а? — попита неочаквано старецът.

— Имам.

— На колко е години?

— На осемнадесет.

— Че тя е станала за омъжване.

— Станала е.

— Я да я видим.

Повикаха Гита. Тя подозираше с каква цел гостът е дошъл. Затуй влезе смутена при него. Смущението направи лицето й по-мило и по-хубаво. Тя беше облечена като всички тибетски девойки — дълга дреха от синя сукнена материя, препасана в кръста с кожен колан. Обута с чорапи и цървули от сушена кожа на як. През раменете си беше преметнала като в празник широка украсена бяла кърпа. Обичай беше и мъжете, и жените да свличат дрехата си от дясното рамо заедно с ръкава, та дори част от гърдите им оставаха голи.

На свата направи впечатление, че голото рамо и голата ръка на девойката бяха измити, докато другите жени и девойки се миеха рядко. А в хощуна се знаеше вече, че Сампо всеки ден се мие и не слага дзамба в чашите на гостите с ръка.

— Ти ходи ли на гости у Сампо Синги? — попита сватът на бащата.

— Ходих — отвърна бащата.

— Смел мъж. Първенец в хощуна. Много ходил, много видял. Много знае. И богат — овце, якове, коне безброй, а къщата му пълна със злато, сребро и всякакви платове.

Старецът редеше хвалба след хвалба. И всяко нещо преувеличаваше десетки пъти.

Домакинът само клатеше глава и потвърждаваше, че всичко, което слуша, е вярно.

— Та именно този човек иска да вземе вашата дъщеря за жена.

— Ами, че не знам какво да кажа — повдигна рамене домакинът, — трябва да поговоря с жена си. Да попитаме и дъщерята. Още е малка, но тя ще живее с него.

Девойката стоеше край тях и мълчеше.

— Е, право. Поговорете си! — стана старецът да си ходи. Той си беше свършил вече работата — отговорът на бащата значеше, че е съгласен.

След три дни Мани, големият брат на Сампо Синги и техни роднини — двама мъже и жена, похлопаха у дома на Гитините родители да уговорят деня на сватосването. Посрещнаха ги още на двора, въведоха ги в стаята и веднага им поднесоха чай. Всички почти едновременно започнаха да го пият и разговарят.

— А! — извика Гита по едно време уплашено. И мъжете, и жените млъкнаха и почти едновременно се обърнаха към нея. Докато тя налива чай в чашите на другите, в нейната чаша отнякъде бе паднала голяма муха. Не беше се удавила и се държеше на повърхността на чая. Бледина покри лицата и на домакините, и на гостите. Имаше опасност всеки миг мухата да се удави, а всички сметнаха, че трябва да бъде спасена, защото в нея се е преродила или душата на Гитината баба, или душата на Ямо и е влязла в чашата на Гита да я предупреди за нещо. Ако не успеят да я извадят, кой знае каква беда ще се случи на покойната, а също и на бъдещата годеница. Същото предположи и Гита.

— В тази муха сигурно се е преродила Ямо — потрепера гласът й. — Помогнете ми да я извадя.

Майка й се спусна към нея и пое чашата от треперещата й ръка. Постави я на пода. И мъжете, и жените се наведоха над чашата, заследиха движенията на мухата и започнаха да дават съвети как да бъде извадена, преди да се удави. Мухата продължаваше да се държи върху повърхността на гъстия чай.

Мани посегна с лъжица и докато другите да разберат какво е намислила, тя грабна с нея мухата още жива и я спаси от удавяне.

— Тази муха изглежда стара — рече Мани, — Ямо не е умряла толкова отдавна, за да се прероди душата й в нея.

— Тогава в нея се е преродила баба — пак се уплаши Гита.

И домакини, и гости започнаха да правят разни предложения как да бъдат изсушени крилата на мухата. Едва когато тя полази по пода и се приготви да литне, всички се убедиха, че в нея не се е преродила нито душата на Ямо, нито на бабата и годежът бе уговорен.