Владимир Зеленгоров
Снежният човек (2)

Тревоги

Докато хората на Сампо Синги прибираха добитъка и товареха стоките, през пещерните отвори в скалите ги дебнеше семейство от шестима йети. Двамата по-възрастни братя надничаха от най-високия отвор. През средния показваше глава ту бащата, ту майката, а понякога и дъщеря им. От най-ниския отвор гледаше с ококорени очи третият брат. Пещерата, която той обитаваше, бе най-малка, но в замяна на това по-висока от другите. Затуй нейният самотен обитател стоеше прав, опрял рамо на скалата, стиснал с дясната си ръка сабята, която взе от Сампо Синги. Не се помръдваше и не изпускаше нито едно от движенията на хората. Разбираше, че керванът се гласи да се източи надолу покрай езерото, така както се източи преди седмица друг такъв керван и на поляната не остана животно. А това го тревожеше много, защото предното лято, когато през месец август йети дойдоха по тия места, времето започна да се влошава. Те събраха много корени, семена, листа и потърсиха подслон. Намериха пещерите, в които и сега се криеха, легнаха и заспаха. По едно време ги събудиха човешки гласове. Всички скочиха уплашени и още повече се уплашиха, като видяха да се гласят за нощуване много хора и животни, спрели до езерото. През цялата нощ йети не посмяха да излязат из пещерите.

Призори избухна страшна снежна буря. Когато след три дни тя притихна, повечето от животните на кервана, останали без подслон на поляната, бяха измрели от студ, а другите умираха. Само десетина яка се надигнаха да търсят храна. Същата участ бе сполетяла и хората. От тях петима излязоха из струпаните набързо палатки. Пренесоха в най-долната пещера в скалите по-тежките и по-малоценни стоки. Натовариха другите на живите якове и отминаха, а на поляната останаха над сто животински трупа. Снежниците ги привлякоха на закрито и цяла зима се храниха със замръзналото им месо. После пренесоха стоките в най-горната пещера. Намериха между тях торби с ориз, изядоха го и зачакаха да пристигне друг керван, животните му да измрат и да им служат за храна. Керван наистина пристигна, но буря не избухна и той отмина. И вторият керван сега се гласеше да отмине, а те усещаха, че времето се разваля, но как да задържат животните при езерото, като се страхуваха дори да излязат. През нощта само най-малкият брат се престраши, измъкна се из пещерата си, стигна до лагера и една по една отмъкна трите торби с ориз. Никой от пазачите не се реши да го преследва. Той разбра, че хората не са толкова страшни и престана да се страхува от тях. Затуй се реши през деня да се появи, да отмъкне пред очите им закланата газела и грабна дори сабята на Сампо Синги. Изненада се, че пак не го подгониха. Разбра, че те дори се страхуват от него. Изведнъж му хрумна да излезе срещу тях, да ги изплаши и върне при езерото, а очакваната страшна буря да ги умори там.

Щом хората натовариха стоките, Сампо Синги яхна коня си вместо як, защото бе по-бърз и даде знак да го следват. Търговците, които не тръгнаха подире му, започнаха да товарят своите стоки, решили да го последват, ако той премине безпрепятствено. Ако ли йети ги нападнат, мислеха да се върнат назад и да търсят друг проход. През време на товаренето те не откъсваха погледи от скалите. Сампо Синги продължаваше да води хората си. Конят му вървеше бавно и неспокойно, а той гледаше скалите и от време на време размахваше над главата си друга сабя.

— Йети! — стресна го гласът на един от търговците.

Той веднага спря коня си. Спряха се и хората, които го следваха. Всички вторачиха погледи напред. На двесте и петдесет — триста крачки пред тях, там, където водите на езерото почти допираха стръмния скалист склон на планината, стоеше най-малкият брат от семейството на йети и размахваше сабята над главата си, така както Сампо Синги размахваше своята. Спирането на хората окуражи още повече Йети и той пристъпи няколко крачки напред. Майка му не го видя кога изскочи из пещерите и едва сега го зърна. Сърцето й трепна. Помисли, че е обезумял, та се е решил да излезе срещу хората. За нея не беше трудно да разбере, че ще му направят нещо лошо или ще го убият. Дръпна бащата, после дъщерята. Посочи им го с ръка. Те тревожно я погледнаха. Тя изръмжа, спусна се към изхода. Никой от хората не я видя кога се измъкна. Спусна се покрай скалите, като ловко прескачаше по-ниските камъни, катереше се по високите и бързо скачаше от тях. Излезе зад сина си и се отправи към него. След нея летеше дъщерята. Тя бе по-ниска и по-слаба от брат си. Тялото й бе високо колкото тялото на майката, но тичаше по-бавно от нея.

Търговците, които останаха в лагера, спряха да товарят стоките си и тревожно се запоглеждаха. Уплашените хора на Сампо Синги, щом видяха майката и дъщерята да летят към изправилия се срещу тях Йети, още повече се уплашиха. По гърдите ги познаха, че са женски снежници и помислиха, че ще са още по-свирепи.

— В скалите зад гърба ни се показват и други йети — пошушна Пени Пало на главатаря, като спря коня си до неговия. Сампо веднага се обърна. Повечето от хората му бяха закрили с ръце очите си, за да не гледат страшилищата. Това не го изненада, защото го очакваше. Погледна към скалите. Двамата йети, които му хвърлиха кофата и плата, стояха на същия отвор и уплашено размахваха ръце. Под тях показваше неспокойно глава бащата. Сампо Синги не се уплаши от тия снежници. Отворите на пещерите бяха високо и те не можеха да скочат от тях и да се нахвърлят върху хората му. Пак погледна напред. В това време майката йети, току-що приближила сина си, издаде уплашен вик. Сампо Синги разбра, че тя се страхува. Вдигна пищов високо и гръмна. Гръмна и втори път. Пени Пало даде трети изстрел. Гърмежите изненадаха снежниците, които бяха в пещерите, и ги накараха веднага да се дръпнат навътре. Най-много се уплаши дъщерята. Тя първа се обърна и побягна, но майката и синът само се поотдръпнаха и пак се спряха. След заглъхване на изстрелите другите снежници показаха отново глави, за да разберат какво става. Това даде основание на Сампо Синги да помисли, че снежниците, застанали на пътя му, няма да отстъпят, а тези в пещерите се гласят да изскочат и да нападнат отзад, а не знаеше колко са. Едва сега даде право на търговците, които не тръгнаха с него и останаха в лагера. Късно беше вече да крои други планове: или трябваше да се върне назад, или да продължи пътя си и ако йети го нападнат, да влезе в бой с тях. Предпочете второто решение, все още уверен, че страшилищата не ще имат такава смелост. Отново пришпори коня си. След неспокойното животно тръгна целият керван.

Уплашената майка йети по-силно задърпа сина си. Той отстъпи и се скри заедно с нея нататък зад скалите. Сампо Синги стигна до мястото, където те стояха, спря коня и стори път на хората си да минат с животните, които караха. Останалите търговци, щом видяха, че йети не нападнаха другарите им, заподкарваха животните си след тях кой както успяваше да натовари стоките. Сампо Синги изчака целият керван да се източи и тръгна последен. Беше престанал да очаква нападение и да се обръща, когато някой подвикна:

— Преследват ни.

Той обърна глава назад. Далече зад него по стъпките на кервана наистина идеха снежници, като дебнеха и се прикриваха зад скалите, та не можеше да се разбере колко са. Сампо Синги вече не се боеше от тях, сигурен, че през деня няма да нападнат, но през нощта навярно ще се престрашат. Как да организира охраната на мястото, където ще нощуват, за да опази стоките, животните и хората от тях?