Владимир Зеленгоров
Снежният човек (16)

Голямата грижа на семейство Синги

Нито Мани и Ямо, нито пък някои от мъжете се противопоставиха на желанието му семейството да се пресели в Лхаса. Щом Сампо иска там да идат, ще идат. Каквото и да стане, гладни няма да останат. Сампо ще търгува, а другите мъже ще се грижат пък за стоката. И ще си имат всичко.

И все пак семейството не беше радостно. Всички знаеха, че когато те мечтаеха и се гласяха за новия живот в Лхаса, там, в мрачната пещера, живееше най-големият брат. Всяка нощ някой от семейството го сънуваше ту че умира и душата му отлита към вечно блаженство, ту че той се моли да го освободят, да го извадят от тая тъмница, та да поживее още малко на светло, да се порадва на синьото тибетско небе, на топлото слънце. Да погледа вечно заснежените върхове.

На Мани й беше мъчно за него, но тя мислеше, че щом той доброволно е влязъл в пещерата, няма защо да го изваждат. Ако иска да го освободят, ще се помоли на ламите, които му носят храна. Те ще разбият стената и ще го извадят. Те са го зазидали, те ще го отзидат, ако това не е грешно, ако бог не го е научил да иде там за опрощаване на греховете си. Ако ли неговото влизане в пещерата е божа повеля, той трябва да стои там и да умре за свое вечно добро, за доброто на цялото семейство. Тя бе сигурна, че той се моли и за братята си, и за жените, и за децата им.

Като нея мислеха и двамата й мъже. Не беше тяхна работа да се месят в желанията на светия си брат. Те се бояха от бога да мислят за освобождението му, а камо ли да идат да го освободят.

Увлечена в мисли по бъдещия си живот в Лхаса, Гита по-рядко се сещаше за него. Питаше се как живее самичък в тая мрачна пещера, но и тя смяташе, че насила не бива да го освобождават. Никой смъртен не го е накарал да иде там, никой не бива да го измъква.

Сампо, колкото и да беше станал безверен, колкото и да смяташе постъпката на брата си за глупава, все повече се убеждаваше, че не бива да го измъква из гробницата му. Не че се боеше от грях, а не знаеше какво ще стане след освобождаването му. Ако е съжалил, че е влязъл в пещерата, ще го направят пастир или ще го проводят в далечен манастир и никой няма да разбере какво е станало с него. Ако не иска да напусне пещерата, ще го измъкнат насила или ще го оставят пак там. Лошо ще стане, ако го освободят, а той настоява да се върне отново. А още по-лошо ще стане за Сампо, ако в манастира научат за греховното му деяние. Тогава ще го затворят, ще го съдят и може да го оставят да умре в тъмница. И защо! За една глупост на брата си.

На друго мнение беше само Ямо. Тя настояваше непременно да го извадят.

— Аз ще отида сама да разбия стената — заяви тя на Сампо. — Нека съдят мене. Нека ме затворят. Не мога да живея, докато не разбера, че не иска да го освободим. Всяка нощ се явява в съня ми и се моли с кървави сълзи.

И Юси Мохамед пожела да измъкне светията из пещерата. Той беше от друга вяра и будистите можеха да му приписват, колкото искат грехове. Не се боеше от ламите. Обичаше приключенията. Главно заради тях тръгна той със Сампо и остана в неговото селище. Родителите му бяха умрели. Други близки хора нямаше и не мислеше за никого. И неговото желание беше да се върнат отново в местността при езерото и да измъкнат голямата плячка, която лежеше там. Юси беше голям катерач по скали и се надяваше да се изкачи до входа на богатата пещера, да спусне въжета, за да се качат и други при него, и да влязат в пещерата.

Сампо познаваше смелостта и умението му на катерач и затуй поддържаше топло приятелство с него. Юси му харесваше и с веселия си, малко безгрижен характер. И той реши да го използува сега за изваждането из пещерата на светия лама. Щом Юси ще измъкне ламата, никой не може да обвини него, брат му, че го е измъкнал. И все пак всичко трябва да бъде запазено в тайна. Никой от хощуна не бива да узнае за това деяние, нито пък да разберат в манастира, че светецът е изваден, защото ламите ще осъдят и затворят нарушителите на техния манастирски ред. А докато се оправи, виж че се минала година и не успее да отиде до пещерата. А в това време може други да отидат и те да измъкнат плячката, а за него нищо да не остане. Настъпваха минути, па̀ дори и часове, в които той отново започваше да размишлява и да преценява решението си. И все по-често го намираше за глупаво и решаваше да се откаже от него.

Ямо първа забелязваше смущението му и пак започваше да настоява. Намесваше се с приказките си и Юси. А Сампо не искаше да изглежда нито в нейните очи, нито в неговите страхлив и потвърждаваше решението си да измъкнат светеца, па̀ после каквото ще да става.