Владимир Зеленгоров
Снежният човек (5)

Смъртоносният път

Тази нощ Сампо Синги спа малко и лошо. Дори бълнува. Неспокойният му сън не направи впечатление на никого от хората му. След избягване на опасността от йети търговците се успокоиха и заспаха дълбоко, та никой не забеляза, че той се мята в леглото, нито чу, че бълнува. Сампо Синги стана в зори и ги събуди. Те се почудиха защо ги вдига толкова рано от сън, но щом разбраха каква опасност ги дебне, бързо се застягаха за път.

Керванът тръгна към долината на река Цангпо с намерение по-скоро да се добере до нея. Там имаше повече селища, та по-лесно можеха да намерят подслон и за хората, и за добитъка. А добрият подслон е сигурно запазване от голяма беда. Опазят ли се и от тая буря, завръщането по домовете им е сигурно.

Местността, през която вървяха, нямаше скали. Почвата се състоеше от глина, размесена с чакъл и пясък. По нея не вирееше никаква растителност. Само тук-таме се показваше стърк изсъхнала трева и после пак пясък и чакъл. Хората събираха грижливо тревата, катереха се по голите скали и отлепваха от тях сивожълтия лишей за храна на добитъка.

Всички сметнаха отминала опасността от йети и чергари. Не можеха да ги настигнат нито страшилищата, нито хора. Затуй Сампо Синги постепенно излезе пред кервана, като водеше коня и караше пред себе си яковете, които носеха неговите стоки.

— Кайлас^[1]! — извика към обяд един от търговците. Той беше съзрял снеговете на свещения връх за будистите Кайлас. В подножията на тоя връх извират реките Инд, Светледж, Ганг и Цангпо, която в средното си и горно течение носи името Брахмапутра. Гласът на произнеслия свещеното име беше смирен и тайнствен. Още незатворил устата си, търговецът коленичи. Изтегна като струна снагата си, вдигна глава, впери очи във върха, вдигна ръцете си право нагоре, замръзна в религиозен екстаз и зашепна молитви. Всички хора в кервана сториха същото. Щом те коленичиха, животните, които водеха, се спираха и също смирено ги чакаха да тръгнат.

Долината на Цангпо беше вече близо, но ще успеят ли да я достигнат, преди да избухне снежна буря? И хората, и животните разбираха вече, че ще има буря, и напрягаха всички сили да се придвижват. Но колкото и да бързаха, повече от двадесетина километра не можеха да изминат през деня. Наложи се да нощуват на открито. Керванът се бе проточил на разстояние от два километра. По пътя му нямаше място за повече от една палатка. Затуй всеки търговец опъна палатка там, където бе достигнал при дадения сигнал за нощуване. В нея прибра конете, магаретата и стоките си, а яковете остави вън. В зори започна да духа вятър — познатият страшен вятър. Той носеше прах и не позволяваше нито на човек, нито на животно да пристъпи крачка. Хората не посмяха да покажат главите си извън палатките. Животните не се помръднаха от местата си. Дори останалите вън якове започнаха да реват и да напират да се приберат при конете и магаретата.

Сампо Синги прибра своите два яка в палатката си. Животните се опряха едно до друго. Те не чувствуваха студа, защото имаха дебел пласт от подкожни тлъстини, а телата им бяха покрити с гъста дълга козина. Стопанинът им знаеше, че ще легнат. Затуй постла своите кожи между тях да лежи на завет. И не се излъга. Първо подви тежките си крака якът, който беше от дясната му страна, и легна на корема си, покрит с гъсти черни косми. Протегна малко напред красивата си глава и полузатвори големите си закървени очи, които гледаха спокойно под надвисналата над тях козина. Размърда долната си челюст и започна да преживя, без да помръдне главата си. Скоро легна и другият як, ала главатарят не можа да заспи, защото вятърът ставаше все по-силен и по-страшен. Палатката беше завързана за железни колове, забити набързо, но дълбоко в земята, ала мястото беше открито и вятърът можеше да я вдигне и отнесе. Не мина много, откакто яковете бяха легнали, и бурята сякаш се провря от северната страна на палатката и я напълни с прах. Сампо чу страшно изцвилване на кон, писък на човек. Не беше трудно да разбере, че бурята е повлякла хора и коне. Предвиждаше такава опасност и с едно въже се беше завързал за железен кол. За по-сигурно метна едно въже и през врата на яка, който лежеше от дясната му страна. Колкото и силна да е бурята, тя не можеше да повлече животното, тежко близо осемстотин килограма. Сампо мислеше, че щом е вързан за яка, ще остане жив. Бурята не можа да помете животните. Вятърът духаше откъм задните части на яковете. Те не мръднаха, а продължиха да преживят, затворили очи. Сампо Синги също не мръдваше, но щом почувствуваше повече чакъл и пясък да се трупа върху тялото му, разклащаше кожуха, с който се беше покрил, и отърсваше праха, за да не го затрупа и задуши. Беше сигурен вече, че яковете ще го запазят от повличане надолу из долината, където сигурно ще разбие главата си в острите камъни. Но главата му не беше сигурна и между яковете, въпреки че беше обвита в кожи. Той усещаше, че все по-едри камъни го удрят по тялото, та всяка минута бурята може да стовари върху главата му по-тежък камък и да го убие.

Под надвисналата смъртна опасност Сампо Синги не шепнеше молитви, не се молеше, а се питаше какво става с търговците и колко души от тях са още живи. На тоя въпрос не можеше да си отговори, но беше сигурен, че и хора, и коне, и магарета се търкалят надолу из пропастите. И мъртвите са безгласни, а живите стенат за помощ, а никой не може да ги чуе и да им помогне. Сампо не можеше да разбере дори какво става с другарите му, които бяха наблизо. Двама от тях се завързаха за своите якове, прибрани в палатката, и сигурно са живи. Лежат като него и чакат притихването на бурята. Ала останалите трима, които се завързаха за колове! Какво става с тях? Напипваше още пакета с най-скъпите копринени платове, които бе купил. Те бяха много леки и той не ги чувствуваше, като вървеше, затуй ги носеше. Другата му стока, разпределена в кожени чували, беше завързана извън палатката за скали и колове. Успяла ли е бурята да я отнесе? Ако не е успяла, сигурно ще успее, защото тя като че ставаше по-силна. Той разбираше това от все по-едрите камъни, които тя стоварваше по тялото му, и все повече губеше вяра, че ще остане жив, че ще се върне в своя дом. А беше сигурен, че там го чака жена му с едничкото им дете.

— Какво ли прави сега синът ми? — въздъхна по едно време. В същата минута като че някой от хората в кервана влезе в палатката и се намести между него и яка. Сампо Синги помисли, че бурята е отнесла палатката на някого от съседите му и той е успял да влезе при него да търси закрила. Не рискува да открие лицето си и да види кой е. Тежък камък го удари по главата. Нито охна, нито се помръдна. Вятърът се вмъкна в палатката.

Бурята започна да отслабва чак на другия ден, а вечерта съвсем притихна. Най-напред се раздвижиха яковете, започнаха да отърсват праха по телата си и да се изправят, за да си търсят храна.

От хората пръв откри очите си Пени Пало. Неговата палатка беше се случила на закрито място зад големи скали, та бурята я надхвърляше, но затова пък я засипваше с повече пясък, биеше я с повече камъни, ала за щастие на животните и хората ни човек, ни добиче в нея не загина под ударите им.

Първата грижа на Пени беше да преброи палатките наоколо. От тридесетте, които издигнаха, преброи двадесет и осем. Липсваха две. Едната бе на Сампо Синги.

— Главатарят е загинал! — извика Пени уплашено и се спусна към мястото на неговата палатка. Подире му изскочиха още четирима мъже. И четиримата хукнаха след Пени, като изтупваха дрехите си от праха.

Сампо Синги лежа повече от час в безсъзнание, след като го удари тежкият камък. В първите минути, когато започна да дохожда на себе си, не можа да разбере какво е станало с него и къде се намира, но постепенно си припомни всичко и разбра положението си. Посегна с ръка и напипа тялото на яка, за който беше завързан. Това го успокои. Ако не го удари друг тежък камък, може би ще остане жив. Обърна се на дясната страна, почти допря тялото си до тялото на човека, който лежеше до него, и притаи дъх, като че умираше. Не мислеше вече за нищо. Не чувствуваше друго, освен тъпата болка в главата и тук-таме по тялото, където го бяха ударили по-едри камъни. Когато усети, че бурята попритихна, обърна се пак на лявата страна, но не направи опит да се изправи.

Пени Пало и другарите му стигнаха до мястото, където бе палатката на Сампо Синги, но не се доближиха до него, а ужасени отстъпиха. Защото между главатаря им и единия як лежеше Йети, хванал с едната си ръка плата на палатката. Щом усети приближаването на хората, той скочи, хукна към скалите нагоре и се изгуби. Едва тогава се надигна якът на Сампо Синги и повлече господаря си. Без да подозира, че е лежал с йети, Сампо започна да отхвърля кожите, с които се бе покрил, и се изправи. Не се изненада от това, което видя наоколо си, защото имаше минути, в които смяташе, че всички хора и животни загиват. За първи път, като отваряше очи, Сампо не видя любимия си верен кон. Какво е станало с нещастното животно? Загинало ли е вече или лежи някъде надолу из урвите полумъртво, със счупени крака? Напразно погледна наоколо. Очите му видяха само камъни и пясък, а не зърнаха дори следа от хора и животни. Пристигането на Пени и палатките, които забеляза наоколо, малко го поуспокоиха и той погледна към мястото, където бяха струпали стоката. Бурята не беше успяла да я отвлече.

Настъпилата нощ беше тъмна. Още след залязването на слънцето небето започна да се изяснява, ала не можеше да помогне на тибетците, защото въздухът още беше пълен с прах и надалече не се виждаше.

Чуха се първите викове за помощ. По заповед на Сампо прозвуча и медният рог и покани всички здрави хора да се впуснат в помощ на пострадалите си другари и животни. Заповедта гласеше ранените хора да се превързват, а тежко ранените животни да се убиват.

Не стана нужда Сампо Синги да убива коня си. Бурята беше хвърлила животното от една скала и то бе разбило долу черепа си.

Цяла нощ продължи търсенето. Една десета от хората бяха ранени.