Владимир Зеленгоров
Снежният човек (12)

Голямата изненада

След годежа си Сампо Синги стана много по-весел, по-разговорлив и по-гостоприемен. Веднага започна да се приготовлява за сватба. Мани се грижеше за детето на Ямо и помагаше във всички приготовления. Дохождаше и Гита. Сампо не й намери никакви недостатъци, за да се откаже от нея. В деня на сватбата се събраха хората от целия хощун.

Сватбеното угощение продължаваше вече трети ден, когато между сватбарите се зашушука, че Ямо живеела в една пещера с Йети, който откраднал сабята на мъжа й. Затварял я там и не я пускал да излиза.

Веднага тази новина стигна и до Сампо Синги, но той не повярва. Предположи, че някой нарочно е пуснал тоя слух, за да помрачи радостта му, да наскърби Гита. Въпреки това болка сви сърцето му. Заприпомня дните, преживени с Ямо, и тя вече не излезе от ума му. Започна да се упреква, че малко я търси. Не посмя да попита господаря й по негова заповед ли е отвлечена, защото мислеше, че оня сам ще му съобщи и ще му поиска голям откуп. Можеше повече да обикаля и разпитва. А никак не бе чудно, че при бягството си е срещнала снежника. Той я е хванал, замъкнал в някоя пещера и не я пуска да излезе. Но щом е жива, тя няма да се остави, където й да е. Ще избяга и ще си дойде. А и той няма да стои и да я чака, я. Веднага след сватбата ще проучи откъде са дошли тия слухове и ако излезе, че са верни, ще тръгне да я търси. Много предположения прави за съдбата на Ямо, но никога не му мина през ума опасението, че същият този Йети, който грабна сабята му и я отнесе, ще намери и вземе и жена му. Не, това не можеше да бъде вярно, но все пак бе възможно.

— Ямо! — прекъсна мислите му тревожен глас.

Той като че ли не чу добре, та трепна едва когато Гита го потупа по рамото.

— Ямо си иде. Ямо си иде — долетяха отвън радостни мъжки и женски гласове.

Сампо се изненада от тая колкото неочаквана, толкова и невероятна новина. Гита уплашено стисна ръката му и се вгледа в неговото лице. Той погледна хората на трапезата, а те гледаха него. След това се обърна към прежълтялата Гита и се почуди какво да прави. Да побърза ли да излезе или да чака!

Гита знаеше, че обичаите позволяват на богатите тибетци да водят по две и по три жени, стига да могат да плащат данъка. Ако Ямо си беше дошла преди сватбеното угощение, Гита щеше да се върне при родителите си, но сега!

Сампо не мислеше за това, защото нямаше намерение да се разделя с Гита, нито да се откаже от Ямо. Питаше се само къде е била и вярно ли е живяла в пещера с Йети.

Хората се раздвижиха. Зашумяха и наистина на прага се показа Ямо, но беше толкова слаба, че Сампо едвам я позна. Тя поздрави, като че ли с последни сили, и залитна напред. Няколко жени я хванаха да не падне. Мани постла килим до огъня. Настаниха я да легне. Дадоха й топъл чай. Тя попита за детето си. Като разбра, че е живо и здраво, изпи чая, докато го доведоха. Прегърна го и заспа.

Още беше рано. Имаше много време за пиене, за игри и веселби. Ала пристигането на Ямо прекъсна забавите. Никому не беше вече до забавление. Девойките и невестите престанаха да пеят. Момците прибраха в пазвите свирките си. Всички се питаха какво ще стане по-нататък и едни след други си отиваха. Отидоха си дори най-близките роднини заедно с братята на Сампо. В къщата останаха само трите му жени.

Още щом Ямо заспа, Сампо кръстоса крака до огъня. Ръцете му сръчно премятаха зърната на броеницата, а той размишляваше. Пристигането на Ямо не го изненада. Той вярваше, че тя, ако е жива, когато да е, ще се върне. И ето я, върна се. Няма да я изпъди. Ще му бъде жена, както е била. Ще си остане и Гита. Мани ще му бъде умът. С нея ще се съветва, преди да предприеме нещо. Тя ще бъде стопанка и на неговата къща. Ямо ще му бъде дясната ръка. Тя ще се грижи за стоката. Гита ще му бъде радостта. Тя ще радва и весели цялата къща. Тя трябва да обикне Ямо, а Ямо нея. И той беше сигурен, че това ще стане. Мани ще успее да ги сближи. Тя ще ги ръководи. Друго го вълнуваше него: къде е била Ямо! Видът й показваше, че не е била на добро място. Значи с насилие са я отмъкнали, а той трябва да накаже насилниците, да си отмъсти! И ще го стори. Няма да се двоуми.

Мани неуморно шеташе из къщата. Високото й умно чело не беше сбръчкано от мисли, черните й очи радостно светеха. Устните й непрекъснато говореха. Тя беше весела, като че ли нищо нередно не беше се случило. Нейното спокойствие обаче беше привидно. Тя се радваше, че Ямо се върна, ала не знаеше как ще се държи с Гита. Сигурна беше, че Гита ще я уважава.

Третата жена на Сампо, още млада невеста, шеташе редом с Мани, но като без сили. Тя не приказваше. Очите й не светеха и често поглеждаше към Ямо, а тя продължаваше да спи, легнала на дясната си страна.

Гита много искаше да разбере какво мисли Сампо в тая минута, ала не можеше. Не посмя и да го попита. Разбираше, че не му е леко.

Ямо спа почти непробудно чак до другата сутрин, а Сампо, Мани и Гита бяха все будни. И той, и те лежаха при Ямо. Пъшкаха, въртяха се, мислеха за нея, ала не поменаваха името й.

Когато най-после тя се пробуди, Мани беше при огъня. Тя веднага й наля чай и почна да й разказва как Сампо се върнал, къде ходил да я търси. Как тъгувал за нея, като не я намерил. И как тя, Мани, насила го накарала да се ожени.

Тая новина зарадва Ямо. Повехналото й лице започна да се разведрява.

— Разказвай какво си изпатила — каза Сампо Синги. По лицето му ясно личеше желание да се разправи с похитителите. Той седна, седнаха Мани и Гита. Ямо започна развълнувано да разказва за патилата си. Мани все повече побеляваше. Гита започна дори да трепери. Сампо Синги скърцаше със зъби и все по-силно се заканваше. Като разбра, че Ямо е останала жива само благодарение на снежинка, престана да го мрази. Дори му дожаля за него, щом чу, че искал да се качи на кон и да пътува с нея, а после хукнал пеш подире й.

Като научи всичко, Сампо Синги тежко въздъхна. Той не беше крепостен. Още баща му бе успял да се откупи поради някакви заслуги, направени на друг феодал, комуто бил подчинен. И все пак не можеше да се разправя открито с господаря. Но по някакъв начин трябва да му отмъсти, а също и на хората, които са отвлекли жена му. Дори на оня Зиндаб, който се държал така зверски с нея.

— Ще запомнят те чия жена са измъчвали — настръхна той и се изправи. — Още утре ще ида да им потърся сметка.

— Не бива — хвана го Ямо за ръката. — Не се знае при отмъщението ще останеш ли жив. Саибът има много повече хора, с които да се брани и преследва. Най-добре ще е да се изселим от нашия хощун, защото някоя нощ може отново да дойдат, когато те няма, а може дори и теб да издебнат и убият.

Такава опасност съществуваше. И господарят, и Зиндаб имаха право над избягалата Ямо.

— Те ще си получат заслуженото, преди втори път да те отвлекат — закани се Сампо Синги и веднага започна да крои планове за тайно отмъщение. Прие предложението да търси място за изселване и да изпрати подаръци на спасителката. Ямо се зарадва, пожела да живее при Мани, докато закрепне. Гита изпрати двете жени. Беше вече развеселена, но още се боеше от Ямо.