Мишел Моран
Нефертари — Царицата воин (25)

Глава 23
Защото царят е Ра

Утринното слънце се отразяваше в широкия нагръдник на Рамзес, а сините фаянсови плочки на подиума създаваха впечатлението, че върви по вода, докато се приближава към новия си трон. От погребението на фараон Сети бяха изминали седем дни и храмовете на Амон и Карнак бяха изпълнени с хиляди благородници, дошли от далечни градове като Мемфис. Запитах се какво ли си мислят за коронацията на цар без царица. От мястото си до Изет на третото стъпало на подиума погледнах надолу към синовете си в ръцете на кърмачките им. Бяха толкова умни, щастливи бебета. Изпитах пареща потребност да знам, че винаги ще са в безопасност, че никога няма да зависят от капризите на Изет, ако аз умра, а тя стане царица.

Хладният въздух на фармути се разцепи от рев на тръба и благородниците в тежки плащове и поръбени с кожа сандали млъкнаха. И макар че не бях избрана за велика съпруга, Рамзес погледна към мен, докато Рахотеп полагаше на челото му короната pschent в червено и бяло. Неколцина от министрите направиха същото, а от хората, събрани на подиума, само царица Туя с раздразнителния си iwiw избягна погледа ми.

— Защото царят е Ра — оповести Рахотеп. — Той е създателят на всички неща, зачеващият заченатото. Той е Бастет, която закриля Двете земи, и този, който го възхвалява, ще бъде защитен от ръката му. Той е Сехмет срещу онези, които не се подчиняват на заповедите му, и господарят на юг от стената. А сега той е фараон на цял Египет, Рамзес Втори и Рамзес Велики.

Ликуващи викове огласиха храма. Когато Рамзес слезе от подиума, виковете бяха толкова високи, че никой не можа да го чуе, когато обхвана брадичката ми с ръка и ме увери:

— Ако не беше това обещание…

Но това, че целуна Амонхер по главата, не остана незабелязано от никого в залата, а когато взе сина ни на ръце, посланието беше ясно. Амонхер беше бъдещето на Египет. Гневният поглед на царица Туя не можа до го възпре да вдигне сина ни над главите на тълпата. Докато млади танцьорки разклащаха в ритъм камбанките си от слонова кост, Рахотеп отправи многозначителен поглед към Хенутауи.

Сграбчих ръката на Мерит и я стиснах. И тя го бе видяна. Не биваше да изпуска синовете ми нито за миг от погледа си. Всяко ястие, донесено в стаята на дойките, първо трябваше да мине през дворцовите опитвачи. Макар че Рамзес протегна ръка към мен, аз не я поех и останах на мястото си.

— Върви с фараона — прошепна Мерит в ухото ми. — Няма да се случи нищо.

— Но Рахотеп…

Мерит ме бутна напред.

— Ще внимавам.

В двора пред храма на Карнак тиванците чакаха да видят кого ще вземе Рамзес в колесницата си. Той бе целунал Амонхер пред двора, а сега, пред ликуващите тълпи на Египет, ми подаде ръка. Затаих дъх, уплашена, че хората ще млъкнат, но вместо това виковете им станаха оглушителни. Докато минавахме по улицата в процесия от воини и златни колесници, Рамзес се обърна към мен и се усмихна.

— Завладяваш сърцата им. Ти наистина си царица воин, Нефертари.