Мишел Моран
Нефертари — Царицата воин (12)

Глава 10
Бракът на фараона започва от водата

Тази вечер в Голямата зала сякаш целият двор видя червея, който се бе превърнал в пеперуда. Всички жадуваха да видят племенницата на царицата еретичка, която Рамзес щеше да вземе за съпруга.

На дългата излъскана маса на подиума един прислужник ме поведе към мястото ми между Рамзес и Уосерит. Изет бе настанена до царица Туя. Изпитах съжаление към Изет, която не бе достатъчно благоразумна да се смее и да се преструва на радостна. Макар че трябваше да се чувства триумфираща, защото носеше първото дете на Рамзес, лицето й бе кисело като тамаринд. Запитах се дали това не се дължи на факта, че той не се е оказал онзи съпруг, когото си е представяла. Знаех, че обича великолепните бижута и подплатените с кожа плащове, но какво общо имаха те двамата с Рамзес? Ако Изет обаче изглеждаше мрачна и намръщена, седналата срещу нея Хенутауи изглеждаше в най-добро разположение на духа. Министрите се смееха на шегите й и когато ме видя, тя оповести весело пред цялата маса:

— Ето че пеперудата се излюпи.

Рамзес обаче долови острата нотка в гласа й.

— Тя наистина е като пеперуда — рече той. — Остана скрита за една година и се появи по-красива и надарена от всякога.

— Когато ми каза, че няма да стане жрица на Хатор, се притесних, че няма да си намери място в Тива — обърна се Уосерит към сестра си. — Но изглежда, че си е намерила — на най-високото стъпало.

Усмивката на Хенутауи се стопи, а на лицето на Рахотеп се изписа огромно огорчение.

— Хайде — подкани бодро Уосерит, — нека вдигнем чаши.

Тя вдигна виното си и останалите на масата последваха примера й.

— За принцеса Нефертари — каза тя.

— За принцесата — повтори везир Анемро, макар че се запитах коя принцеса има предвид.

— И да се надяваме, че във вените й не тече проклятието на царя еретик.

Хенутауи бе отишла твърде далеч. Фараон Сети стисна силно чашата си.

— Нефертари е също толкова еретичка, колкото и ти. Смятам, че ще взема добри решения в Залата за аудиенции. Може все още да не се радва на всеобща любов и известност, но в никакъв случай не е глупачка.

Цялата маса разбра кого има предвид, но никой не посмя да погледне към Изет.

Царица Туя поклати глава, а Рамзес добави възмутено:

— Освен това тя е моя съпруга!

Но фараон Сети остана безмълвен и скоро започнаха да носят димящи купи с печени патици от кухните.

Рамзес се обърна към мен.

— Съжалявам — каза тихо той.

Усмихнах се така, както ме бе учила Уосерит за случаите, когато щях да се сблъскам с разочарование.

— Мисля, че дворът чака молитвата ти.

Рамзес погледна към баща си, който кимна, стана от трона си и зачака залата да утихне.

— Посвещаваме този пир на фараон Сети Велики, обичан от Амон, който отвоюва за Египет цяла дузина земи.

В залата се надигна вълна на шумно одобрение и Рамзес продължи:

— Нека боговете бдят над теб по време на пътуването ти до Аварис и нека видят радостния съюз утре, който ще го предшества.

Радостният вик на двора отекна под колоните, защото щеше да е глупаво да реагират по друг начин. Но се запитах колко ли от тези придворни също като великия жрец на Амон имат бащи и дядовци, убити от Ехнатон и Нефертити.

Докато ехото все още гърмеше, Сети се наведе към мен и прошепна:

— Позволявам ти да се изложиш на опасност в този двор. Но в цял Египет няма друга, която повече да искам да видя на трона до сина си… Знаеш ли, че ако Пили беше жива, това щеше да е годината и на нейната женитба? Двете щяхте да сте като сестри в сватбените си лодки.

Той ме потупа по ръката и в този миг аз проумях защо винаги ме бе обсипвал с толкова нежни грижи.

— Благодаря ти — казах му. — Ще се опитам никога да не те разочаровам.

Той се усмихна, но не на мен. Погледът му изглеждаше взрян някъде безкрайно далеч и щеше да мине много време, преди да разбера, че женитбата на сина ти може да те накара да изпиташ и щастие, и скръб. Разбира се, бащата се надява за всичко най-хубаво в бъдещето, но освен това си спомня и за близките, които не са тук на празника. А когато синът започне да създава наследници и съзидателното колело на Хнум започне да се върти все по-бързо и по-бързо, самият той трябва да започне да си представя как неговото собствено грънчарско колело се забавя. Но тогава бях прекалено млада, за да го разбера.

* * *

В настлания с плочки коридор пред стаята ми ме чакаше Аша. Беше скръстил ръце на гърдите си. На светлината на факлите огледах изпитателно лицето му, за да видя дали е сърдит. Веднага щом ни видя, той се изправи и Уосерит дискретно влезе в стаята ми заедно с Мерит.

— Аша — казах внимателно, — съжалявам, че тази вечер не можахме да поговорим в Голямата зала.

— Беше обкръжена от придворни. Ще трябва да свикна.

Стори ми се, че от гърдите ми е паднал тежък камък, и когато Аша пристъпи към мен, аз отвърнах на прегръдката му.

— Много се радвам за теб — рече той.

— Но нали ми каза…

Той кимна.

— Това беше преди да разбера колко много Рамзес се нуждае от теб.

Тази дума ме накара да потръпна. Нуждаеше ли се от мен или ме обичаше?

— Но все още мисля, че си избрала опасна пътека. Фараонът иска утре да се срещнеш с хората. Иска Рамзес да види реакцията им, преди да избере велика съпруга. Харемът е пълен с жени.

— Ако си дошъл да ме обиждаш…

Аша ме сграбчи за ръката.

— Нефертари, аз само се опитвам да ти кажа истината. Фараон Сети и Рамзес живеят защитени от бурите в този дворец. Аз виждам хората на улиците. Чувам какво говорят. И утре трябва да внимаваш.

Видях тревогата в очите му и кимнах.

— Ще вземем стражи — уверих го.

— Погрижи се да са достатъчно. Поне две дузини, все едно какво казва Рамзес.

— Наистина ли мислиш, че ще бъдат толкова ядосани? — прошепнах.

— Не знам. Има много хора, които още помнят… — но не довърши изречението. — Това ще бъде четвъртата година, в която Нил не приижда, и се говори, че в по-бедните райони на Тива хората вече гладуват. Ако до края на този месец реката не прелее над бреговете си, ще започне глад и хората ще искат да обвиняват някого.

Почувствах как кръвта се отдръпва от лицето ми.

— Нали нямаш предвид мен?

— Просто бъди готова.

— Ще бъда — уверих го.

Двамата се разделихме и аз влязох в стаята си. На светлината на мангала лицето на Уосерит изглеждаше изострено и красиво.

— Как е Аша?

— Тревожи се какво може да се случи утре — отговорих.

— Значи е добър приятел. Аз невинаги ще бъда в двореца, за да ти помагам, Нефертари, затова трябва да се научиш да разпознаваш на кого можеш да вярваш и на кого не. След като се омъжиш за Рамзес, никой в „Малката“ няма да ти казва истината.

— Мерит — възразих аз.

— Да, Мерит. Тя ще може да чува шепота в коридорите на двореца, но кой ще ти казва за заговорите, които са по-близо до трона ти? Заговорите в Залата за аудиенции?

Помислих си за думите на Сети за опасния път, който бях избрала.

— През онези вечери, които Рамзес ще прекарва с Изет — предложи тя, — можеш да се срещаш с Пасер в неговата стая. Можеш да му вярваш, че ще ти казва какво наистина се случва в Тива. А когато мога, и аз ще присъствам.

Пламъците на мангала осветяваха изображенията в старата й стая и докато стоях там, загърната в прекрасния й плащ, отново се запитах защо прави толкова много за мен. Тя бръкна в ленения си пояс и извади малка статуетка на Хатор.

— За довечера. Сложи я под възглавницата си, и тя ще ти донесе плодовитост.

— Благодаря ти — прошепнах и прокарах палец по лицето на богинята. Беше изваяна от абаносово дърво и с високото украшение modius, което носеше и великата й жрица, с малките рога и слънчевия диск.

— Утре всичко ще мине добре — увери ме Уосерит. — Бъди смела.

Прегърна ме и вратата се затвори зад гърба й. Мерит веднага дотича от стаята си до моята.

— Реши ли кое масло искаш за косата си?

Поклатих глава.

— Тогава кой крем ще използваме?

— Не знам.

— Побързай, господарке! Фараонът идва!

В стаята за преобличане съблякох роклята си, а Мерит напълни ваната с гореща вода.

— Какво има, господарке? Утре ще се омъжиш, и ще бъде свършено!

Тя опита водата с ръка и ми махна да вляза.

— Аша току-що ми каза, че трябва да съм готова за всичко — поделих аз.

По повърхността на водата затанцуваха дъги от процеждащата се светлина от лампите. Когато влязох вътре, усетих лотосовото масло, което Мерит бе добавила, за да направи кожата ми по-гладка.

— Какво означава „всичко“? — попита Мерит и започна да мие косата ми.

— Това е четвъртата година, в която Нил не приижда… ами ако обвинят мен?

— Защо говориш такива неща? Ти си египетска принцеса, а не някоя всемогъща богиня. Сигурна съм, че хората разбират разликата.

Когато се изкъпах, Мерит избърса краката ми и ми подаде чиста риза. Седнах пред огледалото и се загледах изпитателно в отражението си, докато тя разресваше косата ми. Отворих най-ниското чекмедже на раклата си и извадих крема, за който Мерит бе отишла в най-отдалечения пазар в цяла Тива. Втрих го в ръцете си, а после и надолу по краката си.

Някой почука на вратата. Брадичката на Мерит се заклати трескаво.

— Бързо!

Втурнах се към леглото, подпрях се на възглавниците, оставих косата си да се разпилее по белия чаршаф и когато Мерит отвори вратата, затаих дъх, да не би да се окаже сън.

Но тя се поклони много дълбоко.

— Твое величество.

— Дойке Мерит — поздрави я на свой ред Рамзес.

— Принцеса Нефертари те очаква.

Тя посочи към леглото и когато стигна до вратата на стаята си, каза високо:

— Лека нощ, господарке.

Когато вратата се затвори, Рамзес погледна към мен и двамата се засмяхме.

— Тя ще чака цяла нощ от другата страна на вратата — прошепнах аз.

— Както подобава на добра дойка — пошегува се той. — В случай че изкрещиш и побегнеш.

Приближи се към леглото и аз свалих короната nemes от челото му, прокарах пръсти през косата му.

— Както вече направи веднъж — каза тихо Рамзес.

Болката в очите му прониза сърцето ми.

— Но сега съм тук — напомних му и оставих роклята, която носех, да падне от едното ми рамо. — Тук с теб, завинаги.

— И този път няма да те оставя да избягаш.

* * *

На сутринта двамата с Рамзес излязохме от стаята му, отправихме се към езерото и оглушителните викове на придворните, които очакваха пристигането ни, навярно стигнаха до ушите на самите богове. Рамзес взе ръката ми в своята, а министрите от двора на Сети ни заобиколиха, говореха и се усмихваха, сякаш през цялото време бяха поддържали идеята за женитбата ни. Макар че Изет бе заявила, че е неразположена, и бе останала в „Малката“, всички останали от двора присъстваха. Дори царица Туя ми се усмихна. Нейният iwiw оголи зъби и в кльощавото му гърло се надигна ниско ръмжене.

— Здравей, Аджо — казах весело.

Усмихнах се при мисълта, че може никога повече да не ми се наложи да го видя. Довечера пирът щеше да е и в чест на женитбата ми, и на сбогуването. На сутринта фараон Сети и половината от двора му щяха да отплават за двореца в Аварис. Рамзес бе получил цялостна подготовка в Залата за аудиенции; сега щеше да управлява Горен Египет самостоятелно. Баща му, чиято възраст напредваше, щеше да властва в столицата на Долен Египет, където от него щеше да се изисква по-малко. Това преместване бе планирано от много години, но макар Рамзес открай време да знаеше за него, устните му се извиха скръбно надолу, когато погледна към отсрещната страна на езерото. На изток хоризонтът бе закрит от огромните кораби на баща му. Те се издигаха над водата като бременни чапли, натоварени с някои от най-ценните съкровища в Тива: статуи от абаносово дърво, гранитни маси, и столове, носилки с широки лъвски лапи вместо крака. Макар че някои царе оставаха в същия град като своите съуправители и управляваха от същата зала за аудиенции като тях, фараон Сети жадуваше за по-прост живот. В Аварис нямаше да има толкова много молители, а в летния си дворец по-близо до морето никога нямаше да му се наложи да търпи онази жега, която изсмукваше от въздуха самия живот, както ставаше почти всеки месец в Тива.

Дворът се бе събрал на пристана. Докараха до брега малка позлатена лодка, която можеше да побере само трима души: мен, Мерит и лодкаря. След като фараон Сети дадеше разрешението си, щяхме да изминем по вода краткото разстояние до храма в Карнак. Зад нас Рамзес щеше да потегли в собствената си златна ладия, придружаван от родителите си и воден от един-единствен воин от армията на фараона: Аша. Дворът щеше да ги последва във флотилия от ярко боядисани лодки. Когато веднъж попитах Мерит защо бракът на фараона започва от водата, а не от сушата, тя ми отговори, че това е, защото Египет се е родил от водната стихия на Нун и че щом такава плодородна земя е могла да се роди от водата, значи от нея ще се роди и плодовит брак.

Застанах на кея, отделена от Рамзес от стотици придворни, облечени в най-белите си ризи и украсени с най-хубавото си злато, и зачаках фараон Сети да даде разрешението си. Когато се разнесе пронизителният звук на няколко тръби, фараон Сети каза нещо, което не можах да чуя. Но навярно бе дал разрешение да потеглим, защото Мерит ме улови за ръката и ме поведе към лодката. Помогна ми да се кача и намести плаща ми така, че да се надипли около краката ми като лотосово цвете. После седна до мен сериозна като Пасер. Когато отворих уста да кажа нещо, тя категорично поклати глава. Трябваше да бъда мълчалива булка, отправила се боязливо към съдбата си, макар че сърцето ми преливаше от щастие. Знаех, че не бива да се обръщам. Не исках да приличам на гъска, която проточва врат да види какво се случва във всички посоки, затова се загледах напред, докато нашата лодка излизаше от езерото пред двореца и навлизаше в главното течение на самата река. На бреговете се бяха струпали хиляди хора, жадни да видят как дворът минава по водата под златните знамена на фараона. Бяха крещели оглушително за Изет в деня на сватбата й, но сега цареше тишина.

Погледнах към Мерит, в очите на която се четеше същата тревога като в моите. Сякаш някой бе взел тежък чаршаф от лен и го бе пуснал пред хората на брега. До реката достигаше само приглушеният шум от викове на деца и Мерит обърна проницателния си поглед към лодкаря.

— Какво говорят в Тива? — попита тя.

— В Тива ли? — повтори той.

— Да! Какво казват за нея? Тя вече знае, че е племенница на Еретичката. Каквото и да кажеш, няма да я учудиш. Просто ни кажи истината, за да сме подготвени.

Човекът погледна към мен и на лицето му се изписа печал.

— Откакто вчера фараон Рамзес оповести намерението си да се ожени за принцесата, господарке, се говори, че може тя да е причината за глада през всички тези години.

Гласът му потрепери.

— Смятат, че е донесла лош късмет на този град. Нейните akhu са разгневили боговете толкова много, че ако фараонът я вземе за жена, те докрай ще се отвърнат от Египет. Съжалявам, принцесо.

Стиснах с две ръце страните на лодката, за да не позволя ненадейното замайване да ме надвие, и погледнах напред към недружелюбните лица на хората на брега. Мълчанието им беше ужасяващо. Какво чакаха? Рамзес да промени решението си?

Когато стигнахме до кея пред храма, един млад жрец протегна ръка надолу, за да ми помогне. Около нас се събра тълпа от жрици, които пееха и разтърсваха дългите си бронзови систруми. Преведоха ни през портите на Карнак и ние последвахме шумното дрънчене на инструментите им към сърцето на светилището, където се изкачих на подиума и зачаках Рамзес. Когато влезе, погледът му срещна моя. А после единственото, което можех да видя, беше великият жрец, застанал пред мен. Той взе от олтара съд с масло, вдигна го над главата ми и напевно изрече:

— В името на Амон принцеса Нефертари, дъщеря на царица Мутноджмет и военачалника Нахтмин, е свързана с фараон Рамзес.

Хвърлих крадешком поглед към тълпите придворни, изпълнили светилището. Великият жрец се приближи до Рамзес.

— В името на Амон фараон Рамзес, син на фараон Сети и царица Туя, е свързан с принцеса Нефертари.

Рамзес затаи дъх, докато маслото се изливаше над короната му nemes. Оставаше само още един символичен жест.

Рахотеп извади от робата си златен пръстен. Рамзес го сложи на безименния ми пръст, тъй като от този пръст тръгва вена, която води право към сърцето. Сега носех два пръстена — единият със знака на семейството ми, а другият — с йероглифи с името на Рамзес. Пръстенът на Рамзес беше златен, с абаносов камък и като го сложи на пръста ми, той „завладя“ сърцето ми. Като shen, форма без начало и без край, двамата бяхме свързани до края на вечността.

— Съединени и благословени пред Амон — оповести великият жрец.

Рамзес вдигна ръката ми над ликуващите придворни във вътрешното светилище, които щяха да се насилят да изглеждат щастливи дори ако се бе оженил за iwiw на майка си.

— Готова ли си? — попита той.

Щяхме да минем от храма през града и да се качим на лодката от кея пред пазара. Само току-що коронясани особи правеха подобна обиколка. Кимнах, а той пое здраво ръката ми в своята, стисна я и тръгна напред.

Шумът от процесията стана оглушителен. Жриците на Изида свиреха на тамбурините си, а служителките на Хатор пееха, докато минавахме през великолепните зали на Карнак и влизахме в града. Улиците бяха изпълнени с хиляди хора, но аз видях с нарастваща тревога, че само шепа от тях размахваха палмови клонки или надаваха радостни викове. Минахме през пазара. Шумът на процесията ни контрастираше неловко с продължаващото мълчание на хората. Рамзес вдигна ръката си в моята и изкрещя ликуващо:

— Принцеса Нефертари!

Зад нас дворът повтори вика му, но на улиците старите жени ме гледаха, скръстили ръце на гърдите си. В края на пазара една старица изкрещя:

— Още една царица еретичка!

И тогава хората на пазара започнаха да крещят:

— Е-РЕ-ТИЧ-КА! Е-РЕ-ТИЧ-КА!

— Спрете ги! — изкрещя гневно Рамзес.

Стражите му стегнаха кръга си около нас, но викът на хората бързо се извисяваше до трескави висоти. Дори децата, които не знаеха какво крещят, ме гледаха с присвити очи и викаха: „Още една царица еретичка!“

Жриците извисиха глас, за да заглушат виковете на хората, но това скоро се оказа невъзможно. Рамзес може би щеше да заповяда да отблъснат със сила тълпата, която напираше към нас. Но сред нея имаше стари жени и деца, затова той изкрещя:

— Обратно към лодките!

* * *

След като се отделихме от пристана, Рамзес ме взе в прегръдките си и започна да ме успокоява. Аз цялата се тресях. Лицата на жените бяха ужасна гледка. Много от младите момичета плачеха, заровили лице в дланите си. Хенутауи попита:

— Виждали ли сте някога нещо подобно?

Царица Туя попи очите си с кърпичка и от устните й се изтръгна ридание.

Погледнах към Рамзес и първа изрекох притеснителната истина.

— Няма да можеш да ме направиш царица.

— Те ще си променят мнението! — зарече се той. — След като те опознаят…

Но погледна към баща си и в този разменен поглед се съдържаше цял разговор.

— А сега, към пира! — подкани ни Уосерит. — Очаква ни празник.

Но доброто й настроение изглеждаше неискрено и придворните, които плаваха на нашата лодка, бяха мълчаливи.

В Голямата зала веселият смях на прислужниците и успокоителното пращене на огньовете контрастираха с настроението на двора. Помещението бе изпълнено със силен аромат на вино и печена патица, а при влизането ни засвириха музиканти. Фараон Сети се качи на подиума, сякаш не се бе случило нищо, а аз заех мястото си до Рамзес на масата. Понеже дворът знаеше задълженията си, ненадейно се разрази веселие, започнаха танци. Дори и младите момичета си бяха избърсали очите и отново бяха гримирали бузите си, сега, когато страхът беше отминал.

Фараон Сети взе ръката ми в своята.

— Каквото и да беше направила, нямаше да промени нищо — каза той. — Те не знаят, че ти си моя дъщеря, така, както Рамзес е мой син.

Наведох глава засрамена. Това беше последният ден, в който Сети щеше да властва в този дворец, а вместо да напусне Тива триумфално, щеше да замине, питайки се дали при следващото си посещение няма да завари бунт. После забелязах, че докато другите заемаха местата си, нашата маса на подиума оставаше празна.

— Къде са Уосерит и Хенутауи? — попитах аз.

Рамзес проследи погледа ми.

— И къде са министрите?

Той стана от трона си и се обърна към баща си:

— Те се срещат без нас!

Фараон Сети поклати глава.

— Утре това ще стане твоят град — напомни му той. — Какво ще направиш?

Рамзес ме повлече със себе си, двамата слязохме тичешком от подиума и прекосихме Голямата зала, докато придворните бързаха да се махнат от пътя ни. Рамзес отвори със замах вратите към Залата за аудиенции. Разговорът вътре веднага спря.

В подножието на подиума стояха Аша и баща му. Присъстваха всички министри и военачалници на Египет, както и Уосерит и Хенутауи. Уосерит ме стрелна с предупредителен поглед.

— Какво става тук? — попита властно Рамзес.

— Твое величество — подхвана Рахотеп, — мисля, че знаеш защо сме се събрали.

— Зад гърба ми? — попита гневно Рамзес и изгледа застрашително Аша.

— Народът — обади се остро Хенутауи — е против Нефертари, както те предупредих…

— И кой управлява това царство? — попита гневно Рамзес. — Народът или аз?

— Хората надигнаха ли се срещу Изет, когато се ожени за нея? — отвърна бързо Хенутауи. — Крещяха ли „царица еретичка“ по улиците?

— Изет не беше принудена да мине през целия град — намеси се Уосерит. — Доколкото си спомням, идеята беше твоя.

Хенутауи се нахвърли върху сестра си. Почувствах се така, сякаш наблюдавах как една лъвица напада друга, горда също като нея.

— Какво твърдиш — че аз съм го замислила?

— Не знам — отговори спокойно Уосерит. — Колко приношения в храма ще трябва да предложиш, за да купиш хората?

Пасер излезе напред.

— Дайте време на хората. Те не са виждали принцесата в Залата за аудиенции. Тя е мъдра и справедлива.

Хенутауи се усмихна сладко и аз разбрах, че предстои нещо свирепо.

— Министър Пасер е готов да каже и направи всичко, което се харесва на сестра ми — отвърна злобно тя. — Вслушай се в гласа на здравия разум!

Поставих длан върху ръката на Рамзес.

— Вярно е.

Всички се извърнаха стъписани, а Уосерит ме погледна със странно изражение. Аз обаче си помислих за омразата, която видях по улиците. Дори Хенутауи да беше платила на жените да крещят, те все пак бяха достатъчно гневни, за да изложат живота си на опасност, издигайки глас срещу фараона.

— Спомни си какво се е случило по времето на Ехнатон — казах аз.

— Изчакай, преди да избереш царица — предложи Рахотеп. — Чакането няма да навреди на нищо и на никого.

— Колко да чакам? — попита Рамзес.

Бащата на Аша, военачалникът Анхури, досега бе слушал безмълвно, но сега излезе напред.

— Ако фараонът не избере велика съпруга, как ще подредим троновете на подиума? Кой ще приема молителите?

— Може да има два трона от двете страни на фараона — предложи Рахотеп и другите министри бързо извисиха недоволни гласове.

— Два трона от двете страни на фараона? — възкликна Уосерит. — И те и двете ще носят диадемата на принцеса? Нито една от двете няма да бъде царица?

— Хората се разгневиха, когато ме видяха до Рамзес — промълвих с болка в сърцето. Не можех да погледна Уосерит в очите.

— Дай си време, преди да решиш — предложи Хенутауи, възползвайки се от предимството си. — Постави три трона на подиума. В Залата за аудиенции остави да разделят молителите между двете принцеси.

— Тогава кой ще бъде наследникът на фараона? — попита Уосерит. — Децата на Изет или на Нефертари?

— На Нефертари, разбира се. — В гласа на Рамзес звучеше упоритост.

— Ако хората я приемат — наблегна Хенутауи.

Рамзес погледна към мен. Аз не се опитах да възразя и той каза тихо:

— Ще изчакаме. Но този двор знае коя ще е по-добрата царица за Египет.

* * *

— Ти постъпи правилно — рече тихо Мерит.

Наблюдавах как прислужничките пълнят ваната ми с гореща вода. След като си тръгнаха, се свих вътре и обгърнах коленете си с ръце.

— Трябваше да видиш лицата им — прошепнах.

— Видях ги, господарке. Не беше чак толкова ужасно, колкото си мислиш.

— Но от челото на процесията — промълвих аз и очите ми се наляха със сълзи — лицата им изглеждаха изпълнени с такава омраза.

Някой почука кратко на вратата, тихо, като прислужничка, и аз отговорих, без да се замислям:

— Влизай.

Нито една от двете ни не се обърна.

— И ти, и аз знаем, че единствената причина Пасер да предпочита мен е Уосерит.

— Не мисля, че си справедлива към себе си.

И двете с Мерит рязко се обърнахме. От тъмнината на вратата изплува лицето на Уосерит.

— Дори Пасер да не беше влюбен в мен, смятам, че нямаше да иска да види глупачка като Изет в Залата за аудиенции.

Очевидното смайване, изписано на лицето на Мерит, я накара да се разсмее.

— Това не е никаква тайна.

Станах, излязох от ваната и се увих в дълга ленена роба, преди да се присъединя към Уосерит пред мангала.

— Нефертари попита защо искам да й помогна да стане велика съпруга — продължи тя и се настани на най-големия стол. — Казах й, че го правя колкото заради нея, толкова и заради себе си. Не само че наистина се страхувам от възможността Тива да се превърне в град, в който Хенутауи е толкова богата, колкото й се иска да бъде, но и се боя какво може да направи сестра ми от ревност.

— Но от какво може да ревнува тя? — попита Мерит.

— Че аз бях първата, която поискаха за жена.

Седнах и назовах по име мъжа, за когото говореше.

— Министър Пасер?

Уосерит кимна.

— Пасер попита баща ми дали можем да се оженим. Тогава бяхме на седемнайсет и бяхме учили заедно в едубата. Обучаваха го за длъжността на министър. Но когато Хенутауи чу, че Пасер иска да се ожени за мен, полудя от ярост. Пред вратата й се бяха наредили поне сто мъже, но тя не можеше да понесе мисълта, че пред моята има дори един. Отиде при баща ни и го помоли да не я срами, като ми позволи да се омъжа преди нея. Той я попита има ли някой, за когото иска да се омъжи. Тя каза, че има. Пасер.

— Можела е да поиска когото пожелае! — възкликнах аз. — Дори принц от някоя чужда държава!

— Египет никога не дава своите принцеси на чужди владетели — поправи ме Мерит.

— Тогава синът на някой друг министър — настоях аз. — Или някой богат търговец. Или някой принц, готов да заживее в Египет.

— Вярно е. По онова време красотата на сестра ми беше също толкова примамлива, колкото и сега. Когато Хенутауи каза, че иска Пасер, баща ми го повика в Залата за аудиенции и го попита коя сестра ще избере.

— И Пасер е избрал теб.

— Да. И когато го каза на фараона, Хенутауи се зарече никога да не се омъжи.

— Така че и ти никога да не можеш да се омъжиш.

Мерит цъкна с език.

— Колко жестоко!

— Ако Изет стане велика съпруга, а Хенутауи нашепва в ухото й, за мен и Пасер няма да има надежда. Но сега ти си тук и си струва да рискувам…

Жестокостта на думите й ме накара да потръпна. Аз бях само фигура за сенет, която тя бе излъскала и преместила по дъската за своя собствена изгода.

Уосерит видя изражението ми и разбра колко предадена се чувствам.

— Ако не те харесвах, никога не бих те предложила за велика съпруга на Рамзес, каквото и да ми донесе това. Има по-важни неща от това дали ще се омъжа, или не. Стабилност в царството и мъдра царица на трона. Ти ще получиш това, което искаш, и може би един ден и аз ще получа това, което искам. И ако можем да си помогнем една на друга да го постигнем…

— Но баща ти вече го няма — възразих аз. — Сега не можеш ли да се омъжиш?

— И да напусна храма на Хатор? — попита Уосерит. — Защо? Ако Изет стане царица, а аз се омъжа за Пасер, какво ще стане с него, след като брат ми си отиде?

— Хенутауи и Изет ще го прогонят от двора и той ще загуби всичко.

Уосерит кимна.

— Но защо не си ми казала всички тези неща?

— Защото и без това носиш на плещите си тежък товар. Не ти трябва и бремето на моята участ. Първата ти отговорност е към Рамзес, а после към народа на Египет.

Погледнах към Мерит, която разбра какво ще попитам.

— Мислиш ли, че тези хора ще се вдигнат на бунт заради мен?

Уосерит ми отговори честно.

— Може да се случи всичко — рече тя. — Особено когато нивото на Нил е ниско. Какво казва Рамзес?

— Ужасен е — прошепнах аз.

— Добре. Ти никога няма да споменаваш за възможността да станеш велика съпруга. Той е взел решение да изчака. Остави Изет да се оплаква и да го отблъсква от себе си. Ти ще мълчиш, ще понасяш търпеливо страданието си и той ще те обикне още по-силно.

— А решението му? — попита Мерит.

— Зависи колко бързо Нефертари може да промени мнението на хората — като прояви мъдрост и здрав разум в Залата за аудиенции. Утре фараон Сети ще замине и в Тива ще остане да управлява само фараон Рамзес. Тя трябва да си изгради репутация на по-умната от двете принцеси.

— Аз съм опасност за трона на Рамзес — промълвих. — Днес постъпих ли правилно в Залата за аудиенции?

Уосерит се поколеба.

— Ти го спря, когато неговата припряност можеше да те направи царица още тази вечер. Ти постави египетското царство и доброто на Рамзес преди своите. — Тя се усмихна тъжно. — Наистина го обичаш.

Кимнах. Обичах го и знаех, че такава любов може да ми струва скъпо.

* * *

По-късно същата вечер, когато Рамзес дойде в спалнята ми, Мерит изчезна в стаята си. Нямаше нужда той да казва нищо. Прегърна ме и ме погали по косата.

— Съжалявам — не спираше да повтаря той шепнешком. — Съжалявам за това, което се случи.

— Няма нищо — отговорих, но и двамата знаехме, че има. В ден, в който Египет трябваше да празнува, хората не биха могли да бъдат по-гневни. Бяха се надигнали срещу стражите на фараона — нещо, което не се бе случвало от дните на Ехнатон.

— Утре — обеща Рамзес — всичко ще бъде различно. Мястото ти не е на улиците в Тива. Мястото ти е до мен, в Залата за аудиенции.

Той ме поведе към ръба на леглото и извади от плаща си някакъв увит в плат предмет.

— За теб — каза тихо той.

Ленената обвивка бе изрисувана с изображения на Сешат, богинята на учението. Когато разкрих подаръка вътре, си помислих, че сърцето ми ще спре да бие. Вдигнах тежкия свитък към маслените лампи и бавно развих папируса, докато светлината осветяваше оцветения текст.

— Рамзес, къде я намери? — попитах аз. В ръцете си държах история на всички големи царства на света, от Хати до Кипър, написана първо с йероглифи, а после и на езика на всяка страна. Дори Пасер не притежаваше подобна книга.

— Писарите я съставяха за теб повече от година.

— Година? Но аз бях в храма на Хатор…

Млъкнах, защото осъзнах какво има предвид. Цялото нещастие от следобеда се стопи. Нямаше значение, че народът ме мрази. Паднахме на леглото и през тази нощ мислехме само един за друг.