Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (37) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Речните земи

Много история, изпълнена със слава и трагедия, е била изкована земите, напоявани от Тризъбеца и трите му големи притока.

Простиращи се от Шийката до бреговете на Черна вода, а на изток до границите на Долината, Речните земи са туптящото сърце на Вестерос. Никоя друга територия от Седемте кралства не е видяла толкова сражения, нито възхода и падението на толкова много древни крале и кралски родове. Причините са ясни: богати и плодородни, Речните земи граничат с всяка друга част от Седемте кралства, с изключение на Дорн, но и нямат естествени граници, с които да отблъсват нашествия. Водите на Тризъбеца правят земите подходящи за заселване, обработване и завоевания, а трите притока на реката подпомагат търговията и пътуването в мирни времена, а във войни са и пътища, и прегради.

Трите разклонения на Тризъбеца дават и имената на Речните земи: Червената вилка, оцветена от калта и наносите, които се носят от западните планини; Зелената вилка, чиито зеленясали води бликат от блатата на Шийката; и Синята вилка, наречена така заради чистотата на искрящите си, хранени от извори, води. Широките им корита са водни пътища, по които през Речните земи минават стоки — не е рядка гледката на салове и шлепове, оформили километрична върволица. В Речните земи никога не е имало градове, колкото и странно да звучи — макар големи пазарища да се срещат често. Навярно заради историята на региона и склонността на някогашни крале да отказват просбите на паланки, като Солниците, Хароуей или Тържището, с които да се разраснат.

Важността на Тризъбеца за целия регион станала най-ясна, когато крал Харвин Хоар, дядо на Харън Черния, се сражавал за Речните земи срещу Бурния крал Арек. Железнородените грабители успели да овладеят реките и ги използвали, за да се придвижват бързо между иначе отдалечени крепости и бойни полета. При брода на Синята вилка до Тържището Бурният крал претърпял най-тежката си загуба, в която корабите на железнородените се оказали ключови, въпреки численото превъзходство на Арек.

В дългите векове, когато Първите хора владеели Вестерос, в Речните земи се издигали и сривали безчет кралства. Историите им, преплетени и украсени от митове и песни, са вече забравени, с изключение на неколцина легендарни крале и герои, чиито подвизи са били записани на рунически камъни, за които в Цитаделата още се водят спорове. Тъй че певците и разказвачите може да ни забавляват с колоритни истории за Артос Силния, Флориан Глупака, Деветопръстия Джак, Шара — кралицата вещица, и Зеления крал от Окото на боговете — но съществуването на тези образи трябва да бъде поставено под съмнение от всеки сериозен изследовател на историята.

Същинската история на Речните земи идва с прихождението на андалите. След като прекосили Тясното море и помели Долината, завоевателите от запад пристигнали с корабите си по Тризъбеца, за да завладеят земите край него. В онези дни, изглежда, андалите се движели на бойни кланове, чиито главатари били провъзгласявани от септоните за крале. Малко по малко те изтласквали дребните крале от бреговете на реките.

От песните научаваме за падането на Девиче езеро и смъртта на момчето крал Флориан Безстрашния, Петия с това име. За Брода на вдовиците, където трима от синовете на лорд Дари удържали андалския главатар Вориан Випрен и рицарите му цял ден и цяла нощ и сразили стотици, преди сами да паднат. За нощта в Бял лес, когато горските чеда се показали изпод един кух хълм и изпратили стотици вълци срещу андалски бивак, избивайки стотици мъже под сърпа на луната. За голямото сражение при Горчива река, където Бракен и Блакууд се съюзили срещу нашествениците само за да бъдат разбити от щурма на седемстотин седемдесет и седем андалски рицари и седем септони със седемлъчната звезда на Вярата върху щитовете си.

Седемлъчната звезда била навсякъде с андалите — по щитове и знамена, върху туниките им, понякога — изрязана в плътта им. Във фанатизма си завоевателите смятали старите богове на Първите хора и на горските чеда за демони и нищо повече. Нахвърляли се върху язовите гори със стомана и огън, унищожавали ги, където ги видели, и разсичали лицата по тях.

Хълмът Хайхарт бил особено свято място за Първите хора и за горските чеда преди тях. Обрамчен от лес с гигантски язови дървета, най-древните във всички Седем кралства, Хайхарт още бил обиталище на чедата и техните зеленозрящи.

Когато андалският крал Ерег Родоубиеца обградил хълма, от него се показали чедата, за да го бранят, призовавайки облаци от гарвани и десетки вълчи глутници… поне така ни казват легендите. Ала нито зъбите, нито ноктите можели да се сравнят със стоманените брадви на андалите, които избили зеленозрящите, зверовете и Първите хора, а край Хайхарт натрупали могила от мъртвите, наполовина толкова висока, колкото и хълмът… поне така пеят певците.

Макар името на Ерег да е едно от най-зловещите в древната история, понякога се питаме дали е съществувал наистина. Архимайстер Перестан предлага друго обяснение: Ерег би могло да е преиначено название на андалска титла, а не име на човек. Перестан в своите „Размисли върху историята“ стига още по-далеч и споменава, че безименният андалски главатар е отсякъл дърветата на Хайхарт по поръчение на речен крал, който използвал андалите като наемници.

„Истинна история“ обаче ни казва другояче, настоявайки, че чедата са напуснали Речните земи много преди андалите да прекосят Тясното море. Но както и да се е случило, лесът бил унищожен. От язовите дървета сега са останали само пънове.

Предпоследният и най-славен от речните крале бил Тристифър Четвърти от дома Мъд, наричан Чука на справедливостта, който царувал от голям замък на име Стария камък — на хълм край бреговете на Синята вилка. От певците знаем, че стократно се сражавал с нашествениците и спечелил деветдесет и девет пъти. Само че рухнал в стотната битка, когато се изправил срещу съюз от седмина андалски крале. И все пак числото „сто“ изглежда твърде удобно и навярно това е септонска притча, възпитаваща благочестивост.

Преди Мъд имало и други крале, почти толкова могъщи. В някои хроники Фишър се споменават като първата и най-стара династия речни крале; в други пък биват редувани втори, а в откъслечните „Анали на реките“, открити в една древна септа при Пийздейл, са трети. Блакууд и Бракен също твърдят, че в Епохата на героите са владели Речните земи.

Мъд успели да обединят повече от Речните земи, отколкото кои да е от предшествениците им, но господството им не продължило дълго. Чука на справедливостта бил наследен от сина си Тристифър Пети — наричан още Последния, който се показал неспособен да възпре андалската вълна и дори не успял да запази единството сред поданиците си.

Андалските крале, които превзели Стар камък и убили Тристифър Последния, взели жените от останалите благороднически домове за съпруги и избили тези, които не искали да подвият коляно. Гневни и войнствени, андалите разпределили помежду си Речните земи. Кръвта на враговете по ръцете им едва била изсъхнала, преди да започнат конфликтите между тях самите. Мнозина се именували като крал на Реките и хълмовете или пък крал на Тризъбеца, но изминали векове, преди главатарите, владеещи тези земи, да бъдат достойни за титлата.

Първият сред тях, който обединил Речните земи, бил копеле, родено от тайна любов между членове на древни врагове — Блакууд и Бракен. Като момче се казвал Бенедикт Реки и всички го презирали, ала се превърнал в най-славния воин на времето си: сир Бенедикт Храбрия. Със смелостта си в битка спечелил възхищението и на дома на майка си, и на този на баща си, а скоро и други речни лордове се преклонили пред него. На Бенедикт му били нужни повече от трийсет години, за да покори и последните от дребните крале на Тризъбеца. Едва когато и последният бил надвит, той сложил короната.

Като крал бил познат като Бенедикт Справедливия. Той сменил името си с Джъстман, с това име останал в историята и родът му.

Мъдър, колкото и строг, той управлявал двайсет и три години и разширил владенията си чак до Девиче езеро и Шийката. Синът му, друг Бенедикт, царувал шейсет години и добавил към кралството Дъскъндейл, Росби и устието на Черна вода.

Дом Джъстман властвал над Речните земи почти три века, казват летописите. На рода се сложил край, когато Кхоред Хоар, крал на Железните острови, убил синовете на крал Бернар Втори, които били пленници в Пайк. Баща им не ги надживял с много, провокиран в безнадеждна война за отмъщение.

Последвал още един период на анархия и кръвопролития. Кралството, изковано от Бенедикт Храбрия, било разкъсано отново, а век на раздори посрещнал и изпратил крале — претенденти от Блакууд, Бракен, Ванс, Малистър и Чарлтън.

Неочакван победител се оказал лорд Торънс Тиг, пътешественик с неясно потекло, който се сдобил с цяло състояние след дързък набег по Западните земи и използвал богатството си, за да доведе многочислени наемнически дружини оттатък Тясното море. До един опитни воини, с остриетата си те спечелили короната на Тиг, който бил обявен за крал на Тризъбеца при Девиче езеро след шест дълги години на война.

Записано е обаче, че нито на крал Торънс, нито на наследниците му тронът не им бил удобен. Тиг били толкова недолюбвани, че се принудили постоянно да държат за заложници синове и дъщери от големите родове, за да си осигурят верността им. Дори така четвъртият крал Тиг — Тео Прежуления от седла, прекарал цялото си царуване на кон, водейки рицарите си от едно въстание към друго, и бесел заложници на всяко дърво.

Подобно на Първите хора, династиите се оказали преходни, защото отвред ги обграждали врагове. Железнородени непрестанно плячкосвали бреговете им на запад, а пирати от Каменните стъпала и Трите сестри правели същото от изток. Западняци се спускали от хълмовете през Червената вилка, за да грабят и печелят територии, а дивите кланове от Лунните планини опожарявали посевите, крадели каквото им попадне и отнасяли жени в плен. От югозапад лордовете на Предела изпращали колони от бронирани рицари през Черна вода, когато им се приискало. А на югоизток Бурните крале вечно ламтели за злато и слава.

В цялата дълга история на Тризъбеца, във времена на стотици крале и главатари, почти никога не се случвало речните народи да не са във войни помежду си. Понякога били принудени да се разпростират на два или три фронта.

И още по-зле, малцина речни крале се радвали на пълната подкрепа на своите знаменосци. Лордовете рядко забравяли някогашните оскърбления и отдавна отминали предателства, а враждите били дълбоки като реките, напояващи земите им. Отново и отново някой от тях се съюзявал с нашествениците срещу собствения си крал — имало случаи, когато дори те самите призовавали чужденците, предлагайки им земи, злато или дъщерите си в замяна на помощта срещу старите им врагове.

Мнозина речни крале били повалени от подобни съглашения, а всяко сражение било просто предпоставка за следващото. От гледна точка на историята ясно се вижда, че било само въпрос на време някой от нашествениците да остане и да сложи ръка върху Речните земи.

Първият такъв бил Бурният крал Арлан Дурандон Трети.

В онези времена крал на Реките и хълмовете бил Хъмфри от дома Тиг. Набожен управленец, той основал много септи и метоси из всички Речни земи, като се опитал да потисне вярата в старите богове.

Това предизвикало Гарваново дърво да се надигне срещу него, тъй като Блакууд така и не били приели Седемте. Ванс от Атранта и Тъли от Речен пад се присъединили. Крал Хъмфри и верните нему, подкрепени от Войнстващата вяра, се канели да ги разгромят, когато лорд Родрик Блакууд поискал помощ от Бурен край. Той бил обвързан с Дурандон по брак, тъй като крал Арлан се оженил за една от дъщерите му, според старите обреди, под огромно мъртво язово дърво в леса на боговете в Гарваново дърво.

Арлан Трети се отзовал бързо, сбрал знамената си и повел огромно воинство през Черна вода. Разбил крал Хъмфри и роялистите в поредица от кървави сражения и вдигнал обсадата около Гарваново дърво. Родрик Блакууд и Елстън Тъли загинали в сраженията, както и лордовете Бракен, Дари, Смолууд и двама лордове Ванс. Същото сполетяло и крал Хъмфри, поборника му и негов брат сир Демън, както и синовете на краля, Хъмфри, Холис и Тайлър. Това се случило в последното тежко сражение от войната, водено под два хълма, известни като Майчините гърди, върху земя, която и Блакууд, и Бракен смятали за своя.

Крал Хъмфри загинал пръв в онзи ден, твърдят летописите. Наследникът му, кръстен на него, взел от баща си короната и меча, но загинал малко след това. Вторият сан, Холис, се оказал крал само за да бъде убит почти веднага. Така кървавата корона на последния речен крал преминавала от брат на брат, а накрая и у брата на крал Хъмфри, и то за един следобед. По залез, слънце домът Тиг вече бил напълно изкоренен, както и кралството на Реките и хълмовете. Сражението отпосле станало познато като Битката на Шестимата крале, кръстено на крал Арлан Трети и петимата други, убити от бурните мъже, някои за броени минути.

Писма, открити от майстерите в Бурен край и Гарваново дърво в по-късни времена, сочат, че Арлан Трети не възнамерявал да си присвои Речните земи, а да ги възстанови под властта на Блакууд, в лицето на тъста си лорд Родрик. Смъртта му обаче променила плановете. Наследникът на Гарваново дърво бил осемгодишно момче, а Бурният крал нито харесвал, нито се доверявал на останалите братя на лорд Блакууд. Изглежда, Арлан за кратко е обмислял дали да не коронова Шиера, най-възрастното живо дете на Родрик, а синът му да управлява като неин съпруг. Речните лордове обаче не желаели да бъдат управлявани от жена, тъй че Негова светлост решил да добави Речните земи към владенията си.

Останали под властта на Дурандон и през следващите три века, макар речните лордове да се бунтували срещу Бурен край поне веднъж на всяко поколение. Дузина самозванци, всеки от различен дом, се кичели с титлата крал на Реките или крал на Тризъбеца и се заклевали да сложат край на потисничеството. Някои дори успявали… за половин месец, за месец, дори за година. Но троновете им били съградени от глина и пясък и в крайна сметка нова армия настъпвала от Бурен край и ги събаряла, а мъжете, седящи на тях, увисвали на въжето. Така приключили късите, безславни царувания на Лусифър Джъстман (Лусифър Лъжеца), Марк Мъд (Лудия бард), лорд Робърт Ванс, лорд Петир Малистър, лейди Джейн Нът, краля копеле сир Адам Реки, краля селяк Пейт от Тържището, сир Лимънд Фишър, рицаря на Стария камък, и още десетки.

Когато властта на Бурен край над Речните земи най-сетне била свалена, не го сторил речен лорд, а завоевател съперник отвъд земите на Тризъбеца: Харвин Хоър Коравата ръка, крал на Железните острови.

Той прекосил Залива на железния мъж със сто кораба и пристигнал на четирийсет левги южно от Морски страж. Оттам войската му подела поход към Синята вилка, понесли корабите си на рамене, подвиг, който още се възпява на Железните острови.

Железнородените се движели свободно по реките, грабели и плячкосвали както си поискат, а речните лордове отстъпвали пред тях или се укривали в замъците си. Не желаели да рискуват сражения в името на крал, когото мнозина от тях презирали. Тези, които опитали да се противопоставят, получили чудовищно наказание. Храбър млад рицар на име Самуел Реки, извънбрачен син на Томен Тъли, лорд на Речен пад, събрал малка войска и посрещнал крал Харвин при Повален камък, но редиците му били разгромени от щурма на Коравата ръка. Стотици се удавили в опит да избягат. Самият Реки бил посечен надве, за да получи всеки от родителите му по едно парче.

Лорд Тъли изоставил Речен пад без бой и избягал с цялата си армия при Гарваново дърво, за да се съюзи с лейди Агнес Блакууд и синовете й. Ала когато поели срещу железнородените, омразният й съсед лорд Лотар Бракен изненадал ариергарда им с цялото си воинство и разпръснал хората им. Самата лейди Агнес и двама от нейните синове били заловени и изпратени на крал Харвин, който накарал майката да гледа, докато душал момчетата й с голи ръце. Ако историите са верни, лейди Агнес не ридала. „Имам и други синове — рекла на краля на Железните острови. — Гарваново дърво ще пребъде много след като ти и домът ти бъдете унищожени. Родът ти ще свърши в кръв и огън.“

Навярно тези пророчески слова са измислени от някой разказвач или певец. Това, което знаем обаче, е, че Харвин толкова се впечатлил от непримиримостта на пленничката си, че предложил да я пожали и да я направи своя солена жена. „По-скоро искам меча ти в себе си, отколкото члена ти“ — отвърнала лейди Агнес. Това и получила.

Поражението на лейди Блакууд значело край на съпротивата от речните лордове, но не и край на войната. Вестта за нахлуването най-сетне достигнала до крал Арек Дурандон. Той сбрал могъщо воинство и поел решително към врага.

Толкова решително всъщност, че младият крал скоро изпреварил собствения си обоз — ужасна грешка, както Арек научил, когато прекосил Черна вода и открил, че никой от замъците не иска да го приеме и нямало откъде да намери храна и фураж — само горящи селца и овъглени поля.

Мнозина от речните лордове вече се били присъединили към железнородените. Под командването на лордовете Гудбрук, Пейдж и Випрен те прекосили тихомълком Черна вода и връхлетели върху бавния обоз, преди да достигне до реката. Обърнали в бяг ариергарда на крал Арек и заграбили запасите му.

И тъй, една уморена, прегладняла войска от бурни мъже най-после се изправила срещу Харвин Коравата ръка при Тържището, където Лотар Бракен, Тео Карлтън и още десетина други речни лордове се били присъединили към него. Крал Арек имал наполовина повече воини от противника си, ала хората му били объркани, изнемощели и обезсърчени, а кралят им се показал едновременно нетърпелив и нерешителен пълководец. Резултатът бил съкрушително поражение. Самият Арек избягал от клането, но двама от братята му били убити, а господството на Бурен край над Тризъбеца достигнало внезапен и кървав край.

Навред из Речните земи простолюдието се възрадвало от новините, а лордовете, добили смелост, се надигнали срещу малките гарнизони от бурни мъже, пръснати тук-там, и ги прогонили или ги подложили на сеч. Камбаните на Каменна септа звънели цял ден и нощ, а певците и просещите братя обикаляли от градче на градче и възвестявали, че народът на Тризъбеца отново сам си е господар.

Това тържествуване обаче се оказало кратко. В летописите се споменава, че лорд Лотар Бракен се съюзил с железнородените, вярвайки, че Коравата ръка ще го направи крал, след като прокуди бурните властелини, но няма писмени доказателства, потвърждаващи това. Не звучи достоверно: Харвин Хоър не бил от хората, които просто раздават корони. Точно както Арлан Трети триста години по-рано, Харвин се обявил сам за крал на Речните земи. Лордовете, сражаваш се заедно с него, просто заменили един господар с друг… по-жесток, по-суров и по-придирчив.

Самият Лотар Бракен бил сред първите, които научили този урок, когато опитал да се разбунтува срещу Коравата ръка шест месеца по-късно. Само неколцина дребни лордове го подкрепили. Крал Харвин ги разгромил, а след това първо плячкосал Камен плет и се подиграл с лорд Бракен, като го увесил в клетка за гарвани и го оставил там почти цяла година, за да умре бавно от глад.

В по-късните си години крал Арек на два пъти се опитвал да прекоси Черна вода и да си върне изгубеното, ала безуспешно. Най-големият му син и наследник, крал Арлан Пети, също опитал, но опитът го погубил.

Харвин Кораворъкия владял Речните земи до смъртта си (умрял в леглото си на шейсет и четири, докато задоволявал плътските си страсти с една от многото си солени жени). Наследили го синът и внукът му, продължавайки бруталното господство на железнородените над хората от Тризъбеца. Внукът на Харвин, крал Харън Черния, прекарал по-голямата част от живота си в Речните земи, отдаден на строежа на огромната си крепост, именувана на него, и се връщал рядко на Железните острови.

Списък на домове, които по едно или друго време са владеели Речните зем, според това, което знаем от летописите:

Дом Фишър от Мъгливия остров

Дом Блакууд от Гарваново дърво

Дом Бракен от Камен плет

Дом Мъд от Стария камък (последната династия на Първите хора, царувала над Речните земи)

Дом Джъстман

Дом Тиг (последният местен род от кралете на Реки и хълмове)

Дом Дурандон от Бурен край

Дом Хоър от Железните острови

Такава била ситуацията, когато Егон Завоевателя пристигнал на бреговете на Черна вода и сложил край на Харън и на дома Хоър. Царуването на железнородените завършило с чудовищното пожарище, погълнало Харънхъл. След това Егон издигнал първия, застъпил се за него, речен лорд — Едмин Тъли от Речен пад, като Върховен лорд на Тризъбеца, възнаграждавайки верността му, а останалите речни лордове станали негови васали. Царската корона запазил за себе си, разбира се — отпосле във Вестерос Егон бил единственият крал.

Тъли от Речен пад никога не са били крале, макар в книгите с родословия да личат много връзки с минали династии. Може би от тях е започнал пътят на дом Тъли, за да се превърнат във Върховни лордове на Тризъбеца при Егон Първи.

Името на Тъли се среща в много летописи и анали за историята на Тризъбеца. Още от времето на Първите хора първият Едмур Тъли и синовете му се сражавали редом с Чука на справедливостта, Тристифър Мъд Четвърти, в много от деветдесет и деветте му победоносни битки. След смъртта на Тристифър сир Едмур се присъединил към най-силния от андалските завоеватели, Армистед Ванс. От него синът на Едмур, Аксел, получил земи — там, където се срещат Червената вилка и бързоструйният й приток Повален камък. Там лорд Аксел разположил престола си, в червен замък, който именувал Речен пад.

Благодарение на разположението си, Речен пад скоро придобил голямо стратегическо значение, а дребните крале в епохата на анархията започнали да се надпреварват за подкрепата на дома Тъли. Аксел и наследниците му си спечелили богатства и влияние, а след време се превърнали в опора за мнозина речни крале, бранейки владенията им срещу кралството на Скалата.

По времето, когато Бурните крале спечелили и последната си война срещу Последния крал на Реките и хълмовете, Тъли се считали за едни от най-видните лордове в Речните земи. В тези войни някои родове били унищожени, но повечето подвили коляно пред Бурните крале, когато Тиг изгубили короната. Тъли били сред коленичилите. Скоро започнали да си печелят важни постове и позиции. Властването на Бурните крале и последвалата тирания на железнородените не се отразили кой знае колко на Речен пад. Други големи домове от Речните земи нямали този късмет. Десетилетие преди Завоеванието на Егон Блакууд и Бракен отново подели една от многобройните си малки войни. Железнородените им господари обикновено не обръщали внимание на подобни инциденти. Ако можем да вярваме на „Железните хроники“, Харвин често насъсквал знаменосците си едни срещу други, за да ги поддържа слаби.

Но този път препирните на двата рода попречили на строежа на Харънхъл, което било достатъчна причина Харън Черния да ги накаже сурово. Тъй че, когато Егон Завоевателя стигнал до Харънхъл, Тъли от Речен пад били най-силните речни лордове.

Раздорите между Блакууд и Бракен са печално известни и с право — обхващат хиляди години преди пристигането на андалите. Причините са забулени в легенди. Блакууд твърдят, че са били крале, а Бракен — нищо повече от дребни лордове, отдадени на предателство и кралеубийство. Бракен твърдят същото за Блакууд. Това, че и двата дома са царували над Тризъбеца, е истина и несъмнено враждата им е започнала отнякъде толкова далече назад в историята, че се е превърнала в легенда. Понеже и двата рода са влиятелни, враждата продължава, въпреки мнозината крале, опитали да ги помирят. Дори Стария крал, Джеерис Обединителя, не успял да спре безконечната война. Мирът, който изковал, не просъществувал след смъртта му.

Четирийсетте години управление на Харън Черния, разорили и погубили хиляди, му спечелили единствено омраза. Когато пристигнал Егон, лордове — и малки, и големи, го приветствали и се стекли под знамената му, за да надвият жестокия чужд крал — пръв се отзовал Едмин Тъли. Когато Харънхъл бил изпепелен, а родът на Харън Черния — изкоренен, Егон поверил властта над Речните земи на лорд Едмин. Някои дори предложили лордът на Речен пад да получи и Железните острови, но това не се случило.

Лорд Едмин сторил много, за да поправи щетите, които Харън оставил след себе си. Изковал нови съюзи, както когато новоизлюпеният лорд Куентън Кохерис — някога оръжейник на Драконов камък, но вече господар на порутения Харънхъл и обширните земи край него, — се оженил за дъщерята на лорд Тъли. (В по-късни години това сродяване се оказало проблемно, а бедите свършили само с бързия, безславен край на дом Кохерис.) През 7 г.сл. З. лорд Едмин започнал и двете си години като Ръка на краля, след които напуснал поста и се върнал в Речен пад със семейството си.

Години наред домът Тъли щял да играе важна роля в много от ключовите събития от царуването на ранните таргариенски крале. Когато крал Енис Първи отседнал в Речен пад, а Харън Червения убил Гаргън Госта, кралят се обърнал именно към Тъли и знаменосците им, за да си върнат Харънхъл от краля разбойник. След това Тъли с помощта на тогавашните лордове на Харънхъл, Хароуей, участвали в армията, която обградила и сразила принц Егон и дракона му Течно сребро във войната срещу чичо му Мегор Жестокия.

Не след дълго обаче и самият Речен пад започнал да недоволства под ботуша на крал Мегор. Всичките му врагове се надигнали срещу него, а Тъли се събрали под Знамената на принц Джеерис, син на сразения принц Егон, в последната година от царуването на жестокия му чичо.

Лордовете на Харънхъл

Лорд Гаргън, вторият и последен лорд на Харънхъл от дома Кохерис, бил внук на лорд Куентън. Спечелил си неласкава слава за апетитите си към жени и бил известен като Госта. Имал навика да посещава всяка сватба във владенията си, за да се възползва от правото на първа брачна нощ. Не е изненада, че бащата на една от обезчестените от Гаргън девици отворил странична вратичка за Харън Червения и шайката му — нито че Гаргън бил кастриран, преди да умре. За Харънхъл се заговорило като за прокълнато място в по-късни години, а много от домовете, поели управлението на замъка, щели да срещнат безрадостен край.

Дом Хароуей. Получили Харънхъл по времето на Енис Първи, след смъртта на Гаргън Кохерис. Лорд Лукас Хароуей омъжил дъщеря си за Мегор. Тя станала една от кралиците му, а лорд Лукас — негова Ръка, докато кралят не убил тях и целия им род.

Дом Кули. След като унищожил дома Хароуей, крал Мегор повелил, че най-силният от рицарите му ще получи замъка, ако не и всички земи край него. Из оплисканите в кръв улици на градчето Хароуей се сражавали двайсет и трима от личната свита на краля, за да излъчат победител. Това бил копелето сир Уолтън Кули — макар че скоро след това се споминал от раните си. Родът му угаснал две поколения по-късно, когато последният лорд Кули умрял без наследници.

Дом Стронг. Лайънъл Стронг, прочут воин, ала и мъж, надарен с впечатляващ интелект, изковал шест майстерски брънки в Цитаделата, получил Харънхъл от Джеерис Първи. Служил като надзорник на правото, а след това и като Ръка на Визерис Първи. Синовете му се въвлекли дълбоко в дворцовите интриги. Той и наследникът му сир Харвин били убити в пожар, избухнал в Харънхъл, тъй че мантията поел по-младият му син Ларис Стронг. Ларис преживял Танца на драконите, но не и Съда на Вълка.

Дом Лотстън. Сир Лукас Лотстън — оръжейник на Червената цитадела — получил престола като подарък от крал Егон Трети през 151 г.сл. З. Отскоро женен за лейди Фалена Стоукуърт, след като се замесила в скандална връзка с младия принц Егон, бъдещия Егон Недостойния, Лотстън отпътувал с невястата си от кралския двор. Върнал се в Кралски чертог, след като Егон се възкачил, и служил като Ръка — по-малко от година преди да бъде прогонен от двора ведно с жена си и дъщеря си. Родът бил погубен от лудост и хаос, когато лейди Данела Лотстън се обърнала към черните тайнства по време на крал Мекар Първи.

Дом Уент. Рицари в служба на Лотстън, получили Харънхъл като възнаграждение за помощта им в победата срещу Лотстън. И до ден-днешен властват над Харънхъл, но са белязани от трагедии.

Тъли оставили следи в историята и на по-късните времена. Във Върховния съвет от 101 г.сл. З. лорд Гровър Тъли се застъпил за принц Визерис Таргариен пред Ленор Веларион за наследник на Джеерис Първи.

Когато през 129 г.сл. З. започнал Танцът на драконите, старият лорд се показал верен на принципите си и на крал Егон Втори… но тогава бил вече стар и на легло, а внукът му сир Елмо се възпротивил и залостил вратите на замъка.

В ранните дни на Танца принц Демън Таргариен повел силите на кралица Ренира към безкръвна победа при Харънхъл, овладял замъка и го превърнал в сборен пункт за поддръжниците й. В Речните земи те били много и хиляди от тях се присъединили към воинството на принца. Един от тях бил великолепният рицар лорд Форест Фрей, някога ухажор на самата Ренира. Фрей не били древен род. Издигнали се шестстотин години по-рано, когато един дребен лорд опънал разхлопан дървен мост между двата бряга в най-тясната част на Зелената вилка. Но с нарастването на богатствата и влиянието им растял и Бродът. Скоро замъкът, който се извисявал над водите, се превърнал в двойни кули, ограждащи реката. Тези две крепости, наречени Близнаците, са сред най-силните твърдини в кралството.

Лорд Форест се сражавал храбро за кралицата, в която бил влюбен, до Рибята хранилка, където бил сред мнозината лордове и рицари, убити в най-кървавия сблъсък във войната. Вдовицата му, лейди Сабита от дом Випрен, се оказала страховита в куража си и още по-страховита в жестокостта си. Според Гъба, била „с остри черти и остър език, брантия от дом Випрен, която предпочитала да язди, вместо да танцува, носела броня вместо коприна и обичала да трепе мъже и да целува жени“.

По-късно, по време на Танца, сир Елмо водел речните лордове във Втората битка за Тъмбълтън, но от страната на кралица Ренира, а не на Егон Втори, избраника на дядо му. Битката донесла победа — поне отчасти, и скоро след това, когато дядо му починал, сир Елмо станал лорд на Речен пад. Ала не се радвал за дълго на титлата си — умрял насред поход четиридесет и девет дни по-късно, оставяйки за наследник младия си син сир Кърмит.

Лорд Кърмит издигнал Тъли до върха на силите му. Жизнен и храбър, той се сражавал неуморно за кралица Ренира и сина й, принц Егон, по-късно Егон Трети. Лорд Кърмит бил пълководец на воинството, връхлетяло Кралски чертог в последните дни от войната, и лично сразил в двубой лорд Борос Баратеон в последната битка от Танца на драконите.

Наследниците му управлявали, доколкото им позволявали възможностите, но Речен пад никога вече не играл толкова важна роля, колкото през онези години. Верни на Таргариен през всички Бунтове на Блекфир, накрая те се отделили от тях по времето на Лудия крал Ерис Втори. Лорд Хостър Тъли се присъединил към Робърт Баратеон и бунтовниците му. След това скрепил и съюза, който издигнал Робърт на престола, като омъжил дъщерите си съответно за лорд Джон Арин от Орлово гнездо и лорд Едард Старк от Зимен хребет.

Речен пад

Престолът на Тъли е малък, в сравнение с огромните крепости на останалите домове. Не е дори най-големият замък в Речните земи: титаничният порутен Харънхъл би могъл да побере десет Речни пада.

Въпреки това замъкът е здрав и добре съграден и се намира точно между две реки, обграден от двете страни от дълбоки води, което го прави много труден за превземане. Макар и многократно обсаждан през вековете, Речен пад рядко е признавал поражение и никога не е бил щурмуван успешно. Ключ за това е ровът, изкопан под западната му стена, където е и главната порта. Много замъци в Седемте кралства имат ровове, но малко от тях са създадени със сложна система от шлюзове, които могат да наводняват изкопа при нужда. Той е почти ненадминат по дължина и широчина, а когато е наводнен, Речен пад се превръща в остров, практически неуязвим за нападения.