Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (33) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Бунта на Робърт

Печално известното отвличане на Лиана Старк довело до гибелта на дом Таргариен. Лудостта на крал Ерис се разкрила в пълна степен в гнусните му дела, когато лорд Старк, наследникът му Брандън и поддръжниците им пристигнали в Кралски чертог, за да поискат възмездие за злодеянието на Регар. Вместо да ги изслуша, кралят наредил да бъдат брутално убити, а после заповядал на лорд Джон Арин да екзекутира бившите си повереници Робърт Баратеон и Едард Старк. Мнозина са съгласни, че същинското начало на Бунта на Робърт дошло, когато лорд Арин отказал да се подчини и храбро свикал знаменосците си в защита на справедливостта. Въпреки това не всички лордове в Долината били съгласни с решението на лорд Джон и не след дълго започнали сражения с него.

Агресията се разпространила като адски огън из Седемте кралства, а лордове и рицари започнали да заемат страни. Мнозина от тях още са живи и могат да разкажат с повече подробности за онези сражения. Затова ще оставя на тях да напишат истинската, изчерпателна история на Бунта на Робърт — далеч не бих желал да оскърбя живите още, представяйки събитията недостатъчно добре или хвалейки оногова, който оттогава се е доказал като недостоен. Затова ще обърна внимание само на лорда, на рицаря, възкачил се на Железния трон, обединявайки отново едно кралство, почти унищожено от лудостта.

Робърт Баратеон се показал като безстрашен, неумолим воин и все повече и повече мъже се сбирали под знамената му. Робърт пръв изкачил стените на Града на гларуса, когато лорд Графтън се обявил за Таргариените, а оттам отплавал за Бурен край — като рискувал да го залови кралската флотилия, — за да свика знаменосците си. Не всички се отзовали охотно: Ръката на Ерис, лорд Мериуедър, убедил някои бурни лордове да се надигнат срещу господаря си. Ала опитите им се оказали безплодни след победите на лорд Робърт при Летен замък, където спечелил три сражения за един ден. Набързо събраната му войска надделяла подред над армиите на лордовете Грандисън и Каферен, а след това лорд Робърт сразил лорд Фел в двубой и пленил прочутия му син Сребърна секира.

Последвали още и още победи за лорд Робърт и по пътя им към приятелските войнства на лорд Арин и северняците. Сред тях особено прочута, и с право, е битката при Каменна септа, наречена Битката на камбаните, където Робърт сразил сир Майлс Мутън — някога скуайър на принц Регар, и още петима души. Като нищо щял да стори същото с новата Ръка — лорд Конингтън, ако сражението ги било срещнало. Победата подпечатала и включването на Речните земи в конфликта, след като дъщерите на лорд Тъли се омъжили за лордовете Арин и Старк.

Роялистките сили били разпръснати и зашеметени, но сторили всичко по силите си, за да се прегрупират. Кралските гвардейци били изпратени, за да възстановят останките от воинството на лорд Конингтън, а принц Регар се върнал от юга, за да поеме командването на новите войски от кралските земи. След частична победа при Ашфорд, в която Робърт се оттеглил, кралските войски оставили Бурните земи открити за лорд Тирел. Той връхлетял с цялата мощ на Предела, а лордовете помели всяка съпротива и обсадили Бурен край. Не след дълго към войската се присъединила и могъщата флотилия на лорд Пакстър Редвин от Арбор и така пътят към крепостта бил блокирани по море. Обсадата продължила до края на войната.

От Дорн по Пътя на костите пък пристигнали десет хиляди копиеносци в защита на принцеса Елия, подсилвайки воинството, което Регар събирал в Кралски чертог. Онези, които са присъствали в кралския двор по онова време, говорят за неадекватното поведение на крал Ерис. Не вярвал никому, освен на Кралската гвардия — но и с тях внимавал, и държал сир Джайм Ланистър край себе си през цялото време, като заложник срещу баща му.

Когато принц Регар най-после поел по Кралския път към Тризъбеца, с него били всички Кралски гвардейци, освен Джайм: сир Баристан Храбрия, сир Джонотор Дари и принц Люин от Дорн.

Принц Люин поел командването на дорнците, изпратени от племенника му принц Доран, но се говори, че го сторил само след заплахите на Лудия крал, който се боял, че дорнците искат да го предадат.

Много се е изприказвало и изписало за прочутата битка при Тризъбеца. Всички знаем, че двете армии се срещнали на мястото, което отпосле било познато като Рубинения брод, кръстено на разпилелите се от бронята на принц Регар рубини. Силите на противниците били изравнени. Хората на Регар наброявали около четирийсет хиляди, от които една десета били посветени рицари. Бунтовниците имали малко по-малко мъже, но пък изпитани в битка, докато мнозина от тези на Регар били новобранци.

Сражението при брода било свирепо, много животи — погубени. Сир Джонотор Дари бил посечен, както и принц Люин от Дорн. Ала най-важната смърт предстояла.

Битката тътнела край лорд Робърт и принц Регар и по волята на боговете или по случайност — или може би умишлено — двамата се срещнали в плитчините на брода. Двамата рицари се биели смело върху бойните си жребци — въпреки престъпленията си принц Регар не бил страхливец. Лорд Робърт получил рана от Драконовия принц, но в края на краищата огромната сила на Баратеон и жаждата му да отмъсти за посрамената си годеница надделели. Бойният му чук намерил целта и Робърт забил шипа му в гърдите на Регар, разпръсквайки рубините по нагръдника му.

Някои от сражаващите се край тях веднага спрели и се хвърлили към скъпоценните камъни. А след това роялистите започнали масово отстъпление.

Раните на лорд Робърт му попречили да оглави преследването, затова го възложил на лорд Едард Старк. Робърт показал и благородство, когато забранил да убият тежко ранения сир Баристан. Вместо това изпратил личния си майстер да се погрижи за великия рицар. По подобен начин бъдещият крал печелел свирепата преданост на приятелите и съюзниците си — малцина били тъй щедри и милостиви, колкото Робърт Баратеон.

Крал Робърт Баратеон, Първият с това име