Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (31) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Ерис Втори

Ерис Таргариен, Вторият с това име, бил само на осемнайсет, когато наследил Железния трон през 262 г.сл. З., след смъртта на баща си, властвал едва три години. Хубав младеж, Ерис се проявил достойно при Каменни стъпала във войната на Кралете на деветте петака. Макар и не най-прилежният, нито пък най-интелигентният, той притежавал безспорно обаяние, което ми спечелило много приятели. Бил също така суетен, горделив и непостоянен — качества, които го направили лесна плячка за ласкатели и блюдолизци, макар тези недостатъци да не били докрай очевидни, когато се възкачил на престола.

Дори най-прозорливите не могли да предвидят, че Ерис Втори ще стане известен като Лудия крал, а царуването му ще сложи край на тривековната власт на Таргариените във Вестерос. Докато Ерис слагал короната си в съдбоносната 262 г.сл. З., едро чернокосо момче на име Робърт се раждало в Бурен край — било син на братовчеда на Ерис, Стефон. А далеч на север, в Зимен хребет, лорд Рикард Старк празнувал собствения си новороден наследник Брандън. След година се родил и втори Старк, Едард. И тримата младенци след време щели да играят ключови роли в краха на Драконите.

Новият крал вече си бил осигурил наследник в лицето на сина си Регар, роден сред пламъците на Летен Замък. Ерис и кралицата му, сестра му Рела, били много млади и очаквали от тях още много деца. Въпросът бил ключов, защото трагедиите от управлението на Егон Невероятния били окастрили кралското родословно дърво до два самотни клона.

На Ерис Втори не му липсвала амбиция. По време на коронацията си заявил, че иска да бъде най-великият крал в историята на Седемте кралства, самовнушение, което някои от приятелите му насърчавали, предлагайки прозвища, с които биха могли да го запомнят поданиците му — Ерис Премъдри или дори Ерис Велики.

Дворът на баща му се състоял най-вече от по-възрастни и опитни мъже, мнозина от които служели още от времето на Егон Пети. Ерис Втори ги освободил до един и ги заменил с лордове от собственото си поколение. Най-значимият му ход бил да пенсионира възрастната си, извънредно предпазлива Ръка — Едгар Слоун, и да издигне на негово място сир Тивин Ланистър, наследника на Скалата на Кастърли. Двайсетгодишен, той станал най-младата Ръка в историята на Седемте кралства. Мнозина майстери и до ден-днешен настояват, че това назначение е най-мъдрото нещо, което „Ерис Премъдри“ сторил в управлението си.

Ерис Таргариен и Тивин Ланистър се познавали от деца. Малкият Тивин служил като кралски паж в столицата. Той и принц Ерис, заедно с едно по-младо момче, също паж, на име Стефон Баратеон, станали неразделни. Във войната на Кралете на деветте петака тримата приятели се сражавали заедно: Тивин — като новопосветен рицар, Ерис и Стефон — като скуайъри. Когато принц Ерис спечелил шпорите си на шестнайсет, дал на сир Тивин честта да го посвети. През 261 г.сл. З. Тивин Ланистър показал способностите си на командир, когато потушил въстанието на двама от най-силните васали на баща си, лордовете Тарбек и Рейн, като сложил край на древните им родове. Макар жестоките му методи да предизвикали недоволство у някои, никой не можел да оспори, че сир Тивин възстановил реда в Западните земи след хаоса и конфликтите на бащиното му управление.

Трябва да признаем, че дружбата на Ерис Таргариен и Тивин Ланистър била необичайна. Младият крал бил жизнерадостен и енергичен в ранните години на царуването си. Обичал музика, танци и балове с маски; не можел да устои и на младите жени — пълнел двора си с красиви девици от всяко кътче на кралството. Някои смятали, че има повече наложници от Егон Недостойния (крайно съмнително). Но за разлика от него Ерис Втори бързо губел интерес към любовниците си. От повечето се отегчавал след не повече от две седмици, а и най-държеливите не оставали с него повече от шест месеца.

Негово Величество имал големи планове. След коронацията си обявил своето намерение да завладее Каменни стъпала и да ги превърне вовеки в част от владенията си. През 264 г.сл. З. го посетил лорд Рикард Старк от Зимен хребет, което възбудило интереса му към Севера. Сътворил нов план — да построи втори Вал, на сто левги на север от настоящия, и да присвои всички земи между двата. През 265 г.сл. З., оскърбен от смрадта на Кралски чертог, той заговорил как ще построи „бял град“ — изцяло от мрамор, на южния бряг на Черна вода. През 267 г.сл. З. пък, след спор с Желязната банка на Браавос относно заемите на баща му, той обявил, че ще построи най-голямата флотилия в историята и ще „свали Титана на колене“. През 270 г.сл. З. казал на принцесата от Дорн, че ще накара дорнските пустини „да разцъфнат“, като прокопае огромен подземен канал под планините, за да докара вода от Дъждовен лес.

Нито един от тези грандиозни планове не се сбъднал — повечето всъщност били забравени, преди да мине и месец. Ерис Втори се отегчавал от кралските си хрумки също толкова бързо, колкото и от любовниците си. Но пък Седемте кралства просперирали неимоверно през първото десетилетие от управлението му, защото Ръката на краля имал всичко, което липсвало на самия крал — усърдие, решителност, издръжливост, мощен ум, справедливост, строгост. „Боговете са създали и отгледали този мъж, за да управлява“, написал Великият майстер Пицел в писмо до Цитаделата, след като служил две години с Тивин в Малкия съвет.

А той управлявал. Колкото по-хаотично ставало поведението на краля, толкова повече отговорността на царуването падала върху Ръката му. Кралството се развивало в ръцете на Тивин Ланистър, така че никой не виждал у непрестанните капризи на крал Ерис някакви знамения. Мнозина Таргариени преди него имали подобни проявления, от които не следвало нищо лошо. От Староград до Вала тръгнала мълвата, че Ерис носи короната, но управлява Тивин Ланистър.

Именно Тивин Ланистър разрешил спора с браавоската банка (макар и без да постави Титана на колене за неудоволствие на краля си), изплатил дълга на Джеерис Втори със злато от Скалата на Кастърли, като поел дълговете на Короната. Също така си спечелил одобрението на мнозина от големите лордове, като отменил законите на Егон Пети, които ограничавали правомощията им. Намалил и тарифите, и данъците за стоките, пристигащи от и в пристанищата на Кралски чертог, Ланиспорт и Староград, спечелвайки си подкрепата и на богатите търговци. Построил нови пътища и ремонтирал стари. Организирал много великолепни турнири, за радост на рицари и на простолюдие. Грижел се за търговията със Свободните градове и строго наказвал пекари, използващи стърготини вместо брашно, и месари, пробутващи конско за говеждо. Във всичките си начинания получил голяма помощ от Великия майстер Пицел, чиито хроники за царуването на Ерис Втори най-добре описват онази епоха.

Ала въпреки всичко постигнато, Тивин Ланистър не се радвал на обич сред хората. Съперниците му го обвинявали, че е горделив, жесток, лишен от милост, неотстъпчив и че не умее да се смее. Знаменосците му го уважавали и го следвали и във война, и в мир, но никой сред тях не му бил приятел. Тивин презирал баща си, слабоволевия, дебел и некадърен лорд Титос Ланистър, а взаимоотношенията с братята му Тигет и Герион били бурни. Обръщал повече лично внимание на брат си Кеван, близък довереник и сподвижник още откакто били деца, и на сестра си Джена, но дори тогава по-скоро бил предан, отколкото обичлив.

През 263 г.сл. З., година след като станал Ръка, сир Тивин се оженил за красивата си братовчедка Джоана Ланистър, дошла в Кралски чертог през 259 г.сл. З. за коронацията на крал Джеерис Втори и останала като придворна дама на принцеса (по-късно кралица) Рела. Съпрузите Ланистър се познавали още от деца в Скалата на Кастърли. Макар Тивин Ланистър да не се отдавал на публичност, твърди се, че любовта му към съпругата му била дълбока и отколешна. „Само лейди Джоана познава мъжа под бронята — пише до Цитаделата Великият майстер Пицел, — а всичките му усмивки са само за нея. Сам съм свидетел как го е разсмивала, неведнъж, а три пъти!“

За жалост, бракът на Ерис Втори и сестра му Рела не бил толкова щастлив. Макар да си затваряла очите за повечето изневери на краля, кралицата не одобрявала, че той „превръща дамите ми в свои курви“. (Джоана Ланистър не била първата, рязко освободена от задълженията си към кралицата, нито пък била последната.) Взаимоотношенията между кралската двойка се обтегнали още повече, когато Рела се оказала неспособна да роди на краля още деца. Помятанията през 263-та и 264-та г.сл. З. били последвани от мъртвородена дъщеря през 267 г. Принц Дерон, роден през 269 г., живял само шест месеца. После още едно мъртвородено дете през 270 г., последвано от помятане през 271 г., и подранилият с два месеца през 272 г., принц Егон, починал година по-късно.

Отначало Негово Величество утешавал Рела, ала след време съчувствието се превърнало в подозрение. През 270 г.сл. З. вече бил сигурен, че кралицата му изневерява. „Боговете не търпят копеле да седне на Железния трон“, казал той на Малкия си съвет — нито едно от децата на Рела след Регар не било негово, заявил той. Оттогава насетне забранил на кралицата да излиза извън Стегата на Мегор и повелил две септи да спят в леглото й всяка нощ, „да се погрижат да спазва обета си“.

Не се знае какво е смятал Тивин Ланистър по този въпрос, но през 266 г.сл. З. в Скалата на Кастърли лейди Джоана родила близнаци, момче и момиче, „здрави и красиви, с коси като ковано злато“. Това сякаш само допълнително нагнетило отношенията между Ерис Втори и Ръката му. „Като че ли съм си взел погрешната съпруга“, казал Негово Величество, когато му съобщили за щастливото събитие. Но изпратил на всяко дете теглото му в злато като подарък. После заповядал на Тивин да ги доведе в Кралски чертог, когато пораснат достатъчно, за да пътуват. „И майка им също, отдавна не съм зървал хубавото й лице“, рекъл кралят.

През следващата, 267 г.сл. З., лорд Титос Ланистър умрял на четирийсет и шест годишна възраст. Сърцето му се пръснало, докато се катерел по стръмното, спираловидно стълбище към покоите на любовницата си. И така сир Тивин Ланистър станал лорд на Скалата на Кастърли и Пазител на Запада. Когато се върнал у дома за погребението на баща си и за да въведе ред в Западните земи, крал Ерис решил да го придружи. Макар Негово Величество да оставил кралицата си в Кралски чертог (Нейно Величество била бременна отново, този път с принцеса Шена), взел осемгодишния си син Регар, принца на Драконов камък, и повече от половината двор. През по-голямата част от следващата година кралството било управлявано от Ланиспорт и Скалата на Кастърли, където били и кралят, и Ръката му.

Дворът се върнал в Кралски чертог през 268 г.сл. З. Вече всички можели да пренебрегнат зловредните слухове за Джоана Ланистър и краля — как отдала девствеността си на принц Ерис в нощта, когато короновали баща му, а после, когато самият той седнал на престола, за кратко му била любовница. Както Пицел настоява в писмата си, Тивин Ланистър не би се оженил за братовчедка си, ако това било вярно. „Винаги е бил горделив мъж и не би приел ничии огризки“, пише майстерът.

Но имаме надеждни сведения, че крал Ерис си позволил непристойности с лейди Джоана по време на церемонията в първата брачна нощ, за неудоволствие на Тивин. Не след дълго кралица Рела освободила от служба Джоана Ланистър. Не дала причина, ала лейди Джоана незабавно напуснала Кралски чертог, а после рядко навестявала града.

Приятелството межди краля и Ръката му се разпадало. Преди Ерис подкрепял Тивин Ланистър по повечето важни въпроси, но с времето несъгласието помежду им растяло все повече. По време на една търговска война межди съюз на Мир и Тирош срещу волантинците, лорд Тивин предложил неутралност, а кралят видял повече полза в това да снабдяват със злато и оръжия волантинците. Когато пък лорд Тивин отсъдил в полза на Блакууд в един от поредните им гранични спорове с Бракен, кралят наредил спорната мелница да отиде у лорд Бракен.

Въпреки силните възражения на Ръката кралят удвоил пристанищните такси за Кралски чертог и Староград и ги утроил за Ланиспорт и останалите пристанища в кралството. Когато делегация от дребни лордове и богати търговци застанали пред Железния трон с оплакванията си, Ерис обвинил Ръката за новите налози с думите: „Лорд Тивин сере злато, но отскоро има запек и трябваше да намери друг начин да напълни хазната“. След това Негово Величество върнал таксите постарому и си спечелил признание, за сметка на Тивин Ланистър, за когото останали хулите.

Разривът между краля и Ръката му личал и в назначенията. Допреди 270 г.сл. З. Негово Величество се вслушвал в препоръките на Ръката си и раздавал почести, титли и наследствени земи според предложенията на лорд Тивин, но след това започнал да пренебрегва подбраните от него хора. Мнозина западняци били освободени от службата си при краля не заради друго, а защото може да са „хора на Ръката“. На техните места кралят назначавал собствените си фаворити… макар че благоволението му ставало все по-капризно, а недоверието му лесно се събуждало. Дори роднините на Ръката не били предпазени от неудоволствието на краля. Когато лорд Тивин пожелал да назначи брат си сир Тигет Ланистър като оръжейник на Червената цитадела, крал Ерис дал поста на сир Вилем Дари.

По това време кралят вече съзнавал общоприетите нагласи, че не е нищо повече от фигурант без власт, а истинският господар на Седемте кралства е Тивин Ланистър. Разгневен от подобни приказки, Негово Величество решил да ги опровергае и да постави на мястото му своя „прекомерно възмогнал се слуга“.

На големия турнир през 272 г.сл. З., по случай десетгодишнината на Ерис на престола, Джоана Ланистър довела от Скалата на Кастърли шестгодишните си близнаци Джайм и Церсей Ланистър, за да ги представи в двора. Кралят (добре подпийнал) я попитал дали кърменето не е „развалило гърдите ти, така вирнати и сочни бяха“. Въпросът разсмял съперниците на лорд Тивин, които винаги се радвали да чуят някоя подигравка с Ръката, но лейди Джоана била оскърбена. Тивин Ланистър опитал да връчи веригата, символ на поста му, обратно на краля на следващата сутрин, ала получил отказ.

Ерис Втори можел във всеки момент да освободи Тивин Ланистър и да издигне свой човек като Ръка. Само че по някаква причина предпочел да задържи приятеля си от детинство близо до себе си. При все това все по-често кралят подривал авторитета му, по поводи важни и маловажни. Презрителните подигравки ставали все по-чести — придворните разбрали, че най-бързият начин да привлекат вниманието на краля е да подкачат лишената му от хумор Ръка. Тивин Ланистър търпял това безропотно.

През 273 г.сл. З. обаче лейди Джоана отново легнала в родилното ложе в Скалата на Кастърли, където умряла, раждайки втория син на лорд Тивин. Тирион, както било кръстено детето, било несъразмерно джудже с разкривени крачка, голяма глава и различни по цвят очи (според някои разкази, дори имало опашка, отрязана по заповед на лорд баща му). Простолюдието наричало уродливото му отроче „ориста на лорд Тивин“, както и „проклятието на лорд Тивин“. Когато научил за това, крал Ерис прочуто отсякъл: „Боговете не търпят тщеславие. Отнели са му красивото цвете и са сложили в шепите му чудовище, та да се научи най-сетне на смирение“.

Не след дълго думите на краля достигнали до лорд Тивин, скърбящ в Скалата на Кастърли. Отпосле вече не съществувала ни частичка от старото им приятелство. Навикнал да се въздържа от всякаква проява на емоции, лорд Тивин продължил да изпълнява задълженията си като Ръка на краля. Справял се с ежедневните трудности на управлението, докато кралят ставал все по-невъздържан, груб и подозрителен. Ерис се обградил със слухари и заплащал щедро на мъже със съмнителна репутация. Засипвали го със слухове, лъжи и приказки на измяна, къде истински, къде не. Един такъв слух бил, за капитана на личната гвардия на Ръката — сир Илин Пейн. Бил чут да се хвали, че лорд Тивин управлява Седемте кралства — за това Негово Величество изпратил Кралската гвардия да го задържи и предаде на мъчители, които да изтръгнат езика му с нажежени клещи.

Развитието на лудостта на краля се забавило за известно бреме през 274 г.сл. З., когато кралица Рела родила син. Радостта на Негово Величество била толкова силна, че сякаш го излекувала… но принц Джеерис умрял по-късно същата година, а Ерис се потопил в отчаяние и ярост. В гнева си решил, че дойката на бебето е виновна, и наредил да я обезглавят. Не след дълго Ерис се отметнал и обявил, че Джеерис е отровен от собствената му любовница, хубавката дъщеря на един от придворните му рицари. Момичето и всичките му родственици били изтезавани до смърт. Преди да загинат, те до един признали за убийството, макар и историите им да се разминавали значително.

Крал Ерис постил две седмици и направил преход на покаянието през целия град, до Великата септа, където се молил с Върховния септон. След това Негово Величество обявил, че оттук насетне ще спи само със законната си съпруга, кралица Рела. Ако сведенията, с които разполагаме, са верни, Ерис останал верен на обета си и загубил всякакъв интерес към жените след 275 г.сл. З.

Новоизлюпената съпружеска вярност на краля явно възрадвала Майката, защото още на следващата година кралица Рела дарила краля с втория син, за когото той горещо се молел. Принц Визерис, роден през 276 г.сл. З., бил дребен, ала здрав, а по-красиво дете от него Кралски чертог не бил виждал от незапомнени времена. Макар на седемнайсет принц Регар да бил всичко, което може да се иска от един наследник, цял Вестерос тържествувал. Раждането на Визерис укрепило допълнително таргариенския завет.

Ала и сякаш направило Ерис Втори още по-плашлив и обсебен. При все че малкият принц бил напълно здрав, кралят се ужасявал да не го сполети съдбата на братята му. Край момчето денонощно бдели рицари от Кралската гвардия, за да не го докосва никой без позволението на краля. Дори на кралицата не било позволено да стои сама с бебето. Когато млякото й свършило, Ерис настоял личният му дегустатор да смуче гърдите на дойката, за да е сигурен, че не е намазала зърната си с отрова. Отвред от Седемте кралства пристигали подаръци за малкия принц, а кралят ги трупал в двора и ги изгарял, защото се боял, че са прокълнати.

По-късно същата година лорд Тивин Ланистър, може би неразумно, организирал голям турнир в Ланиспорт в чест на рождението на Визерис. Може би е целял помирение с краля. Богатството и властта на дом Ланистър били изложени на показ пред всички. Отначало крал Ерис отказал да присъства. След това отстъпил, но оставил кралицата и невръстния си син под ключ в Кралски чертог.

На трона си сред стотиците височайши особи, в сянката на Скалата, кралят ревял с пълно гърло в подкрепа на сина си принц Регар. Той — отскоро рицар, съборил и Тигет, и Герион Ланистър, и дори неустрашимия сир Баристан Селми, преди на финала да изгуби от прочутия сир Артур Дейн, Меча на утрото.

Навярно в опит да се възползва от доброто настроение на Негово Величество лорд Тивин още същата вечер подхвърлил, че принцът на Драконов камък трябва да се задоми, та сам да се сдобие с наследници. Предложил за целта дъщеря си Церсей. Ерис Втори грубо отказал, като уведомил лорд Тивин, че е добър и ценен слуга — ала си остава просто слуга. Негово Величество не се съгласил и да вземе сина на Тивин, Джайм, за скуайър на принц Регар — вместо това удостоил с тази чест синовете на неколцина от фаворитите си, които не били близки нито на дом Ланистър, нито на Ръката.

Дотогава вече било ясно, че Ерис Втори Таргариен пропада в бездната на лудостта, но необратимото се случило през 277 г.сл. З., с Непокорството на Дъскъндейл.

Някога, в дните на Стоте кралства, древният пристанищен град бил престол на крале. Тогава бил най-важното пристанище в залива Черна вода, но сега губел позиции и богатства от година на година, докато Кралски чертог растял и разцъфвал. Младият лорд на Дъскъндейл Денис Дарклин искал да спре упадъка на града си. Мнозина отдавна спорят защо той сторил онова, което сторил, но повечето са съгласни, че мирската му съпруга лейди Серала е имала пръст. Клеветниците я наричат Дантелената змия и я обвиняват, че отровила ума на съпруга си със сладки приказки. Защитниците й твърдят, че вината е изцяло на лорд Денис, а лейди Серала си спечелила незаслужена омраза, защото била чужденка и се молела на чужди богове.

Бедата започнала, когато лорд Денис поискал да получи харта, даваща му повече автономност от Короната, подобно на Дорн. Не му се струвало голяма претенция — такива документи били нещо обичайно оттатък Тясното море, както го била уверила лейди Серала. Ала, разбираемо, лорд Тивин твърдо му отказал, за да не постави опасен прецедент. Разгневен, лорд Дарклин измислил нов план да си спечели автономия (а с нея и по-ниски такси и тарифи, за да може Дъскъндейл да се съревновава отново с Кралски чертог). Планът обаче бил истинско безумие.

Непокорството на Дъскъндейл започнало привидно невинно. Лорд Денис не пропуснал факта, че хаотичното поведение на краля обтяга отношенията между него и лорд Тивин. Той отказал да плати данъците си и вместо това поканил краля в Дъскъндейл, за да изслуша исканията му лично. Навярно Ерис никога не би сторил нещо подобно… докато лорд Тивин извънредно настойчиво не го посъветвал да откаже. Напук на лорд Тивин кралят приел поканата и уведомил Великия майстер Пицел и Малкия съвет, че лично ще се справи с опърничавия Дарклин. И така, той поел към Дъскъндейл с малка свита, водена от сир Гуейн Мършавия от Кралската гвардия. Поканата обаче се оказала капан, в който кралят паднал сляпо. Заловили го и някои от хората му — сред които сир Гуейн — загинали в опит да защитят краля си.

Първият отклик от вестта бил шок, а после — неописуемо възмущение. Някои увещавали за рязък ответен удар, за да освободят краля и да накажат бунтовниците за това оскърбление. Ала Дъскъндейл бил обграден от дебели стени, а Сив форт, древният престол на дом Дарклин — досами пристанището, бил още по-непристъпен. Нелека би била задачата да го превземат отведнъж.

Затова лорд Тивин изпратил вестители и гарвани, за да събере воинство, а същевременно наредил на Дарклин да пусне краля. Лорд Денис отвърнал, че ако направят опит да преодолеят стените му, Негово Величество ще бъде умъртвен. Някои в Малкия съвет се усъмнили. Не можели да повярват, че някой вестеросец би сторил подобно нещо, ала лорд Тивин не искал да рискува. Вместо това обградил Дъскъндейл с голяма армия, блокирайки го по суша и море.

При тези обстоятелства лорд Дарклин се разколебал. Опитал няколко пъти да преговаря, но лорд Тивин отказал да го изслуша, повтаряйки искането си за пълна, безусловна капитулация на града и замъка и за освобождаване на краля.

Непокорството траяло половин година. Настроението в Дъскъндейл бързо се променило, когато хранителните припаси намалели. Ала скрит в древния Сив форт, лорд Денис бил убеден, че е въпрос на време лорд Тивин да отстъпи и да предложи по-добри условия.

Онези, които познавали неотстъпчивостта на лорд Тивин, знаели какво ще последва. Той подканил за последно лорда на Дъскъндейл да се предаде. Ако отново откаже, обещал лорд Тивин, кралската армия ще превземе стените на града и ще посече всеки мъж, жена и дете. (Често се разказва, че лорд Тивин изпратил барда си да предаде ултиматума и му заръчал да изпее „Дъждовете на Кастамир“ на лорд Денис и Дантелената змия. Това обаче е цветиста подробност, неподкрепена от летописите.)

По-голямата част от Малкия съвет по това време вече били заедно с Ръката под стените на града и неколцина оспорили плана на лорд Тивин. Смятали, че щял да предизвика лорд Дарклин да убие краля. „Може би, а може би не — отвърнал лорд Тивин, — но ако го стори, имаме много по-добър крал тук.“ И посочил принц Регар.

Книжовниците още оттогава се питат какви са били намеренията на лорд Тивин. Вярвал ли е, че лорд Дарклин ще се откаже? Или е бил склонен, навярно нетърпелив, да види Ерис мъртъв, за да може принц Регар да седне на Железния трон?

Никой никога няма да узнае благодарение на неустрашимия сир Баристан Селми от Кралската гвардия. Сир Баристан предложил да влезе тайно в града, да стигне до Сив форт и да измъкне краля. От млад рицарят бил известен като Храбрия, но тази храброст в очите на лорд Тивин граничела с лудостта. Ала такова било уважението му към силата и изобретателността на сир Баристан, че му дал ден да изпълни плана си, преди войските да нахлуят в Дъскъндейл. Песните за героичната мисия на сир Баристан са много и за разнообразие в тях няма почти нищо измислено. Сир Баристан наистина изкачил стените с голи ръце, незабелязан посред нощ, после се предрешил като просяк и стигнал до Сив форт. Вярно е и че успял да се изкатери и по тези стени, като убил един от часовоите, преди да вдигне тревога. След това умело намерил пътя до тъмницата, където държали краля. Ала докато успее да го измъкне оттам, забелязали, че нещо не е наред, и настанал хаос. И тогава героизмът на сир Баристан засиял с пълна сила — останал да се сражава, вместо да предаде себе си или краля.

И не само това, но и нанесъл първия удар, хванал неподготвени шурея и оръжейник на лорд Дарклин, сир Саймън Холард, както и двама от пазачите и ги сразил. Така отмъстил за смъртта на заклетия си брат сир Гуейн Мършавия от Кралската гвардия, който загинал именно от ръката на Холард. После поел към конюшните заедно с краля, сражавайки се с всички, изпречили се на пътя му. Двамата успели да излязат от Сив форт, преди да хлопнат портите му. Последвала дива езда през улиците на Дъскъндейл, докато навсякъде около тях виели рогове и тръби, а след това изкатерят стените на Дъскъндейл, докато стрелците на лорд Тивин се опитвали да ги разчистят от защитници.

Когато кралят избягал, на лорд Дарклин нищо не му останало, освен да се предаде, ала едва ли подозирал какво ужасно отмъщение му готви Ерис. Когато Дарклин и семейството му застанали пред краля във вериги, той поискал смъртта им — и не само тяхната, но и на целия род на Дарклин, до най-далечния сродник в Дъскъндейл. Дори дом Холард, сродени с Дарклин по брак, били унищожени. Единствено младият племенник на сир Саймън, Донтос Холард, бил пощаден — и то само защото сир Баристан поискал тази милост като отплата, а кралят нямало как да му откаже. Лейди Серала пък срещнала по-жестока участ.

Ерис наредил да отрежат езика и женските части на Дантелената змия, преди да я изгорят жива (макар враговете й да настоявали, че е трябвало повече да страда и по-дълго, задето причинила такива злочестини на града).

Пленничеството в Дъскъндейл пресушило и последната капчица здрав разум у Ерис Втори Таргариен. Оттогава насетне лудостта му вилнеела безспир и се задълбочавала с всяка изминала година. Дарклин посмели да сложат ръце върху него, блъскали го, отнели му кралските одежди, дори го удряли. След освобождението си крал Ерис не позволявал никой да го докосва, дори прислужниците му. Неподстригвана и немита, косата му растяла и се заплитала, а ноктите му заприличали на тези на хищна птица, гротескни и пожълтели. Забранил на всички да носят оръжия в негово присъствие, освен на заклелите се да го пазят рицари от Кралската гвардия. Присъдите му ставали все по-жестоки.

След като се върнал в Кралски чертог, Негово Величество отказал да излиза от Червената цитадела и на практика се превърнал в затворник в собствения си замък през следващите четири години. През това време станал още по-мнителен към тези около себе си, особено към Тивин Ланистър, и дори към сина си. Принц Регар, бил убеден кралят, заговорничел заедно с Тивин Ланистър при Дъскъндейл, за да седне на трона. Планирали нападението, за да предизвикат лорд Дарклин да убие краля. Тогава Регар щял да се възкачи и да вземе за своя кралица дъщерята на лорд Тивин.

Решен да предотврати това, крал Ерис се обърнал към друг свой приятел от детството Призовал Стефон Баратеон от Бурен край и го сложил в Малкия съвет. През 278 г.сл. З. кралят изпратил лорд Стефон оттатък Тясното море, на мисия в Стар Волантис, където да потърси на принц Регар невяста, „благородна девица от старо валирианско потекло“. Красноречиво било, че кралят възложил задачата на лорд Стефон, а не на Ръката си, нито дори на Регар. Разнесли се многобройни слухове, че Ерис иска да направи лорд Стефон нова своя Ръка, след като той се справи с мисията си, а после да съди Тивин Ланистър за измяна към краля. Мнозина лордове предвкусвали това с наслада.

Боговете обаче имали друго наум. Мисията на Стефон Баратеон се провалила, а на връщане от Волантис корабът му се продънил и потънал на един хвърлей от Бурен край. Лорд Стефон и съпругата му се удавили пред погледите на двамата им големи синове, чакащи ги на стените. Когато вестта стигнала до Кралски чертог, Ерис се разярил и рекъл на Великия майстер Пицел, че Тивин Ланистър някак е догадил намеренията на краля и е организирал убийството на лорд Баратеон. „Ако го освободя от поста му, ще убие и мен“, казал той на Великия майстер.

В следващите години лудостта обзела краля безвъзвратно. Макар Тивин още да бил Ръка, кралят вече не се срещал с него, освен в присъствието на всичките седмина Кралски гвардейци. Убеден бил, че простолюдието и лордовете заговорничат срещу него. Плашел се, че дори кралица Рела и синът му Регар са част от това. Кралят обърнал взор към Свободните градове и довел от Пентос един евнух на име Варис, когото назначил за надзорник на слухарите. Единствено на човек без приятели, семейство или връзки с Вестерос можело да се разчита. Паяка, както станал известен сред обикновените хора, използвал златото на Короната, за да си създаде огромна мрежа от информатори. През остатъка от царуването на Ерис той клечал край краля и нашепвал непрестанно в ухото му.

След Дъскъндейл кралят все повече започнал да се интересува от драконовия огън, подобно на неколцина от предшествениците си. Твърдял, че лорд Дарклин никога не би посмял да му се опълчи, ако кралят разполагал с дракони. Ала неуспешни се оказали опитите му да измъти дракони от яйцата, открити в недрата на Драконов камък (някои — толкова стари, че не били нищо повече от парчета скала).

Обезсърчен, Ерис се обърнал към мъдреците от древната Гилдия на алхимиците, които познавали тайните на нефритенозелената субстанция, известна като адски огън, според някои — близък родственик на драконовия. Пиромантите станали редовни посетители в двора му, а увлечението на краля по адския огън растяло. До 280 г.сл. З. Ерис Втори вече изгарял предателите, убийците и заговорниците, вместо да ги беси или обезглавява. Кралят изпитвал голяма наслада от тези екзекуции, а ги извършвал мъдрец Росарт, върховният алхимик на Гилдията… така се наслаждавал кралят всъщност, че възнаградил Росарт с титлата лорд и му дал място в Малкия съвет.

Вече никой не можел да се усъмни в помътения разсъдък на Негово Величество. От Дорн до Вала го наричали Лудия крал. В Кралски чертог пък му викали „крал Белег“, задето не спирал да се порязва на Железния трон. Ала слухарите на Паяка дебнели и почти никой не смеел да изрече нищо от това на глас.

Междувременно крал Ерис се отчуждавал все повече и повече от своя син и наследник. Рано през 279 г.сл. З. Регар Таргариен, принц на Драконов камък, официално се сгодил за принцеса Елия Мартел, крехката по-малка сестра на Доран Мартел, принц на Дорн. Оженили се на следващата година с пищна церемония във Великата септа на Белор в Кралски чертог. Ерис Втори не присъствал. Казал на Малкия съвет, че се бои да не посегнат на живота му, ако пристъпи извън Червената цитадела, дори със седмината Кралски гвардейци край себе си. Не разрешил и на малкия си син Визерис да отиде.

Когато принц Регар и младата му съпруга избрали да живеят в Драконов камък вместо в Червената цитадела, из Седемте кралства се развилнели слухове. Някои твърдели, че престолонаследникът иска да свали баща си и силом да си спечели Железния трон, а други, че Ерис мисли да обезнаследи Регар и да обяви Визерис за наследник. Раждането на първото внуче на краля през 280 г.сл. З., момиче на име Ренис, с нищо не стоплило отношенията между баща и син. Когато принц Регар се върнал в Червената цитадела, за да представи дъщеря си, кралица Рела гушнала бебето, но Ерис отказал да го докосне, защото „миришело на дорнка“.

Сред всичко това лорд Тивин Ланистър продължавал да служи като Ръка на краля. „Лорд Тивин се извисява като Скалата на Кастърли — пише Великият майстер Пицел, — никой крал не е притежавал толкова трудолюбива, способна Ръка.“ Наглед спокоен в позицията си след смъртта на Стефон Баратеон, лорд Тивин дори довел прелестната си дъщеря Церсей в двора.

През 281 г.сл. З. обаче възрастният рицар от Кралската гвардия, сир Харлан Грандисън, се споминал в съня си. Неспокойното примирие между Ерис Втори и Ръката му най-после било разрушено, когато Негово Величество избрал да предложи белия плащ на най-големия син на лорд Тивин.

На петнайсет сир Джайм Ланистър вече бил рицар — чест, която получил от ръцете на сир Артур Дейн, Меча на утрото, когото мнозина смятали за най-достойния воин на кралството. Джайм си извоювал званието по време на водените от сир Артур сражения срещу бандитите, именували се Братството на Кралския лес. Уменията на юношата били безспорни.

Сир Джайм обаче бил и наследник на лорд Тивин. На него били възложени всички надежди за продължението на дом Ланистър, тъй като другият син на Негово лордско височество бил джуджето Тирион. Нещо повече, Ръката бил насред преговори за изгоден брак за сина си, когато кралят го осведомил за решението си. С един удар крал Ерис лишил лорд Тивин от избрания наследник и го накарал да изглежда глупав и безсилен.

Ала Великият майстер Пицел пише, че когато Ерис Втори обявил назначението на сир Джайм, Негово лордско височество паднал на едно коляно и благодарил на краля за честта, оказана на дома му. След това поискал позволението на краля да се оттегли като Ръка, посочвайки като причина болест.

Крал Ерис с радост се съгласил. Лорд Тивин предал веригата си и се оттеглил от кралския двор, върнал се в Скалата на Кастърли с дъщеря си. Кралят го заменил с лорд Оуен Мериуедър, възрастен, весел блюдолизец, прочут единствено с това, че се смеел най-силно на всяка шега и остроумие на краля, независимо колко са глупави. „Оттук насетне — рекъл кралят на Пицел — всички ще знаят със сигурност, че човекът с короната управлява и Седемте кралства.“

Ерис Таргариен и Тивин Ланистър се запознали като момчета, били се и скърбели заедно във войната на Кралете на деветте петака, и почти двайсет години управлявали Седемте кралства, но през 281 г.сл. З. дългата им задруга, оказала се толкова плодотворна за кралството, стигнала горчивия си край.

Скоро след това лорд Уолтър Уент обявил, че планува голям турнир в престолния си замък Харънхъл, за да отпразнува рождения ден на дъщеря си. Крал Ерис избрал това събитие за официалното посвещаване на сир Джайм Ланистър в Кралската гвардия… и задвижил събитията, сложили край на царуването на Лудия крал и на дом Таргариен над Седемте кралства.