Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (30) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Джеерис Втори

Трагедията в Летен замък поставила Джеерис, Втория с това име, на Железния трон през 259 г.сл. З. Едва сложил короната, той се озовал насред война — Кралете на деветте петака завладели и плячкосали Тирош, а след това и Каменни стъпала. Оттам били добре разположени за нападение над Вестерос.

Джеерис знаел, че Дружината на Деветимата искала да спечели Седемте кралства за Мелис Чудовищния, който се обявил за крал Мелис Блекфир Първи, но като баща си Егон, и новият крал се надявал разбойническото съглашение да се разпадне или да бъде стъпкано от съюз между Свободните градове. Сега обаче моментът бил настъпил. Крал Егон Пети бил мъртъв, а заедно с него — и Принцът на водните кончета. Принц Дерон, великолепният рицар, бил загинал още преди години и оставал само Джеерис, най-невойнолюбивият сред тримата синове на Егон.

Новият крал бил на трийсет и четири, когато се възкачил. Никой не можел да го нарече физически силен. За разлика от братята си Джеерис Втори Таргариен бил слаб, дори мършав, и цял живот се борел с какви ли не болежки. Ала не му липсвали нито кураж, нито интелект. Взимайки поука от плановете на баща си, Негово Величество загърбил скръбта си, свикал знаменосците си и решил да посрещне Кралете на деветте петака при Каменни стъпала, да пренесе сраженията там, вместо да ги чака по бреговете на Седемте кралства.

Крал Джеерис възнамерявал сам да поведе атаката срещу тях, но Ръката му лорд Ормунд Баратеон го убедил, че няма да е разумно. Кралят не бил свикнал с трудностите на военни кампании и не притежавал бойни умения, посочил Ръката — щяло да е безсмислено да рискуват толкова скоро след Летен замък. Джеерис в крайна сметка си позволил да приеме и останал в Кралски чертог с кралицата си. Начело на армията застанал лорд Ормунд.

През 260 г.сл. З. той разположил таргариенски армии на три от Каменните стъпала и войната на Кралете на деветте петака проляла кръв. Почти година по островите и каналите между тях се вихрели сражения. „Разказ за войната на Кралете на деветте петака“ на майстер Еон е една от най-добрите творби по рода си и великолепен източник на подробности за сраженията, множеството битки по суша и море и значимите бойни подвизи в тях. Сред първите загинали бил лорд Ормунд Баратеон, вестероският командир. Сразен от Мелис Чудовищния, той издъхнал в ръцете на своя син и наследник Стефон.

Командването преминало у новия лорд-командир на Кралската гвардия, сир Геролд Хайтауър Белия бик. Известно време той и хората му отстъпвали, но в решителните мигове от войната един млад рицар на име сир Баристан Селми сразил Мелис в двубой, печелейки войната за кралството и неумираща слава за себе си. Останалите от Кралете на деветте петака нямали никакви амбиции към Вестерос и скоро се върнали по собствените си владения. Мелис Чудовищния бил петият, последен претендент на Блекфир — със смъртта му настъпил и край на проклятието, което Егон Недостойния хвърлил върху Седемте кралства, предавайки меча на Завоевателя на извънбрачния си син.

Двубоят между сир Баристан Селми и Мелис Чудовищния

Още половин година на тежки сражения преминала, преди Каменни стъпала и Спорните земи да се освободят от Дружината на Деветимата, а след цели шест години Алекуо Адарис, тирошкият тиранин, бил отровен от кралицата си, а архонтът на Тирош — възстановен на поста. За Седемте кралства победата била голяма, макар и извоювана е цената на човешки животи и страдания.

Имената и прозвищата на Дружината на Деветимата, причинили големи вълнения в Есос и Каменните стъпала

Старата майка: пиратска кралица.

Самаро Саан, Последният валирианец: страховит пират от страховит лисенски пиратски род, с валирианска кръв.

Жобар Куокуа, Абаносовият принц: принц — изгнаник от Летните острови, намерил призванието си в Оспорваните земи, водейки наемническа дружина.

Лиомонд Лашаре, Лордът на битките: прочут наемнически главатар.

Петнистият Том касапинът: от Вестерос, наемнически главатар в Оспорваните земи.

Сир Дерик Фосоуей, Гнилата ябълка: изгнаник от Вестерос, рицар с мрачна репутация.

Деветоокият: капитан на Веселяците.

Алекуо Адарис, Сребърния език: тирошки търговски принц, богат и амбициозен.

Мелис Блекфир Чудовищния: капитан на Златната дружина, именуван така заради гротескно огромните си торс и ръце, страховита сила и свиреп нрав. От врата му се показвала втора глава, не по-голяма от юмрук. Спечелил си Златната дружина, след като се бил с братовчед си Демън Блекфир, убил коня му с един-единствен удар и после откъснал главата на Демън с голи ръце.

След това се възцарил мир. Макар и да си останал немощен, Джеерис Втори бил добър крал и възстановил реда в Седемте кралства, помирявайки се с много от великите домове, недоволни от Железния трон заради реформите на крал Егон Пети. Но царуването му се оказало кратко. През 262 г.сл. З. крал Джеерис легнал болен, оплаквайки се, че не му стига въздухът, и след известно време починал. Бил едва на трийсет и седем, крал — за по-малко от три години.