Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (16) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Енис Първи

Когато драконът се споминал на шейсет и четири, властта му била неоспорвана от никого, освен от дорнците. Той управлявал мъдро и си бил създал величав образ по време на обиколките си. Почитал Върховните септони, възнаграждавал справедливо онези, които му служели добре, помагал на нуждаещите се. Ала под повърхността на иначе спокойното му царуване бушувало недоволство. В сърцата си мнозина от поданиците му още помнели с добро отминалите дни, когато върховенството на великите домове в собствените им владения било безпрекословно. Други търсели мъст, задето били загубили близки във войните. А трети пък смятали Таргариените за мерзки създания: братя се женели за сестри, децата им били извращения на природата. Силата на Егон и сестрите му — както и драконите им, стигала, за да потушат недоволството на зложелателите им, но не можело същото да се каже за наследниците им.

Крал Енис на Железния трон

През 37 г.сл. З. на трона, на трийсетгодишна възраст, се възкачил Енис, първородният син на Егон от възлюбената му Ренис. Бил коронован на пищна церемония в Червената цитадела, още недостроена, и поставил на главата си изкусно изработена златна корона вместо диадемата от валирианска стомана на баща си.

Ала макар баща му и брат му Мегор (дете на Висения) да били родени воини, Енис бил от друг тип. Родил се слаб и болнав, такъв си и останал като дете. Нароили се слухове, че това не може да е истинският син на Егон Завоевателя, воин над всякаква мяра. Знаело се кралица Ренис се забавлява в компанията на хубави певци и остроумни глумци — може би един от тях бил бащата. Но слуховете стихнали и в крайна сметка спрели, когато болнавото дете получило новоизлюпен дракон име Течно сребро. Растял драконът, растял и Енис.

При все това той си останал мечтател, току се захващал ненасериозно с алхимия, току покровителствал певци, глумци и танцьори. Нещо повече, жадувал одобрение, затова отлагал и се колебаел в решенията си от опасения да не разочарова някого. Този недостатък белязал управлението му и сложил ненавременен унизителен край на живота му.

След смъртта на Завоевателя не минало дълго време, преди да се надигнат предизвикателства към управлението на Таргариените. Първото дошло от разбойника Харън Червения, който твърдял, че е внук на Харън Черния. С помощта на един слуга Харън Червения превзел Харънхъл и пленил тогавашния му господар, печално известния лорд Гаргън (запомнен като Гаргън Госта, защото имал навика да посещава всяка сватба във владенията си, за да упражни правото си на първа брачна нощ). Кастрирали лорд Гаргън в тамошната Гора на боговете и го оставили да кърви до смърт, а Харън Червения се провъзгласил за лорд на Харънхъл и крал на Реките.

Всичко това се случило, докато кралят гостувал в Речен пад, седалището на дом Тъли. Докато Енис и лорд Тъли стигнат до Харънхъл, за да се справят със заплахата, замъкът вече бил опразнен, верните слуги на лорд Гаргън — изклани, а Харън Червения и следовниците му — изпокрити из горите, отново разбойници.

В Долината и Железните острови се появили още бунтовници, а един дорнец, Кралят лешояд, сбрал край себе си хиляди, за да се опълчи на Таргариените. Архимайстер Гауен пише, че кралят бил стъписан от вестта, защото се смятал за любимец на народа. И за пореден път действал нерешително: отпървом наредил войска да отплува към Долината, за да се разправи с узурпатора Йонос Арин, който хвърлил в тъмница собствения си брат лорд Ронел — ала след това отменил заповедта, защото се опасявал, че Харън Червения може да нахлуе в Кралски чертог. Кралят дори назначил Велик съвет, който да обсъди какво да се прави. За щастие на кралството, други действали по-бързо.

Лорд Ройс от Рунстоун събрал силите си и помел бунтовниците на Йонос Арин, като го приклещил в Орлово гнездо — макар това да предизвикало смъртта на лорд Ронел, изхвърлен от собствения си брат през Лунната порта. Ала Орлово гнездо не било никакво препятствие за принц Мегор и Балерион Черната гибел — дракона, който младият принц винаги искал да притежава и след смъртта на баща си най-сетне получил. Йонос и последователите му били обесени лично от Мегор.

Междувременно на Железните острови мъжът, който твърдял, че е прероденият крал Лодос, бързо намерил смъртта си от ръката на лорд Горен Грейджой, който изпратил главата му на краля в буркан със солена вода. В отплата Енис възнаградил Горен — а той се възползвал от това, за да прокуди Вярата от Железните острови, за ужас и изумление на остатъка от кралството.

Колкото до Краля лешояд, Мартелите като цяло пренебрегнали това въстание в границите си. Принцеса Дерия уверила Енис, че дом Мартел желае само мир и че прави, каквото може, за да потуши бунта — макар че решението било оставено на пограничните лордове. Отначало така нареченият Крал лешояд се показал равен с тях. Ранните му победи му носели все по-голяма подкрепа, докато последователите му не наброявали трийсет хиляди души. Едва когато разделил огромната си войска — и защото вече трудно я изхранвал, и защото бил сигурен, че може да надвие всекиго в битка, — тогава започнали бедите му. Сега разпокъсаните му сили можели лесно да бъдат победени, първо — от бившата Ръка на краля, Орис Баратеон, а след това — от събраната мощ на пограничните лордове; особено Свирепия Сам Тарли, чийто меч Проклятие червенеел от дръжката до върха, посякъл десетки дорнци по време на Лова на лешояда, както станала известна потерята по петите на Краля лешояд.

Първият бунтовник останал и последен. Харън Червения, още на свобода, най-после бил притиснат от Ръката на Енис, лорд Алин Стоукуърт. В последвалото сражение Харън убил лорд Алин само за да бъде поразен от скуайъра му. Когато мирът се възстановил, кралят благодарил на основните участници в битките срещу въстаниците и враговете на трона — а най-голямата награда отишла за брат му, принц Мегор, когото Енис назначил за своя Ръка. Тогава ходът изглеждал далновиден. Ала именно той посял семената, от които избуяла гибелта на Енис.

Браковете в семейството били отколешен валириански обичай, който пазел чиста кралската кръв. Ала за Вестерос подобни порядки били чужди, били дори извращение, според Вярата. Дракона и сестрите му били приети без възражения. Никой не повдигнал въпроса и когато принц Енис се оженил през 22 г.сл. З. за Алиса Веларион, дъщеря на кралския надзорник на корабите и лорд-адмирал — макар да била Таргариен по майчина линия, тя била просто братовчедка. Ала когато се видяло, че традицията ще продължи за пореден път, ситуацията се нагнетила.

От Историята на Архимайстер Гилдаин

За Таргариените винаги е било традиционно да се женят помежду си, най-добре — брат за сестра. Обичаят води началото си от Стара Валирия, където това било общоприето сред много от древните родове, особено онези, които развъждали и яздели дракони. „Кръвта на дракона трябва да остане чиста“, така гласяло поверието. Някои от принцовете чародеи имали по няколко съпруги, ако поискали, макар да било по-рядко от кръвосмесителните бракове. Във Валирия преди Ориста хиляди богове били почитани, но нито един не бил страхопочитан, затова никой не смеел да осъди тези обичаи.

Във Вестерос не било така, а силата на Вярата била неоспорима. Кръвосмешението било заклеймено като низост, като грях, независимо дали между баща и дъщеря, майка и син или брат и сестра, а плодовете на подобни съешения се считали за извращения в очите на богове и хора. В тази светлина може да се каже, че конфликтът между Вярата и дом Таргариен бил неизбежен.

Кралица Висения предложила Мегор да се ожени за първото дете на Енис, Вена, но Върховният септон възнегодувал пламенно. Тъй че Мегор се оженил за племенницата на септона, лейди Церис Хайтауър. Ала бракът им се оказал безплоден, те не могли да се сдобият с деца, докато този на Енис бил плодовит. След Рена се появили неговият син и наследник Егон, а после — Визерис, Джеерис и Алисан. Навярно от завист, след две години като Ръка и след раждането на поредната дъщеря на брат му Вела, която умряла в люлката — Мегор стъписал кралството през 39 г.сл. З., като обявил, че си е взел тайно втора съпруга, Алис от дом Хароуей. Сватбата била с валирианска церемония, а бракът бил скрепен от кралица Висения, защото никой септон не искал да ги ожени. Всенародното възмущение било такова, че Енис в крайна сметка трябвало да прокуди брат си от кралството.

Кралят решил с това да сложи край на въпроса, но Върховният септон не бил доволен. Енис провъзгласил за нова Ръка предполагаемия чудотворец септон Мурмисон, но и това не решило проблемите с Вярата. А през 41 г.сл. З. Енис влошил положението, когато избрал да омъжи неголямата си дъщеря Рена за сина си и свой наследник Егон, когото направил принц на Драконов камък на мястото на Мегор. От Звездната септа пристигнало клеймо, каквото никой крал не бил получавал преди, онасловено „На крал Извращение“ — и внезапно набожни лордове и дори тези от простолюдието, които някога обичали Енис, се обърнали срещу него.

Септон Мурмисон бил отлъчен от Вярата, задето извършил церемонията, а шепа фанатизирани Окаяници се въоръжили и насекли Мурмисон на парчета две седмици по-късно, докато пътувал през града в паланкина си. Синовете на Воина започнали да укрепват Хълма на Ренис, като превърнали Септата на Възпоменанието в цитадела, която да устои на нападение от краля. Освен това неколцина Окаяници опитали да убият самия крал и семейството му в замъка — превалили стените и се прокраднали в кралските покои. Само благодарение на рицар от Кралската гвардия бедствието било предотвратено.

Пожарът в Септана на Възпоменанието

Изправени пред всичко това, Енис и семейството му напуснали града и избягали на Драконов камък. Там Висения го посъветвала да вземе драконите си и да окъпе в огън и кръв и Звездната септа, и Септата на Възпоменанието. Вместо това кралят, неспособен да вземе твърдо решение, се поболял, болки стегнали стомаха му и охлабили вътрешностите му. Към края на 41 г.сл. З. по-голямата част от кралството била срещу него. Хиляди Окаяници върлували по пътищата, заплашвали последователите на краля, а поне десетина лордове се вдигнали на оръжие срещу Железния трон. А Енис, едва на трийсет и пет, приличал повече на шейсетгодишен. Архимайстер Гауен нямал надежда, че кралят ще оздравее.

Вдовстващата кралица Висения се нагърбила с грижите за него и известно време той се чувствал по-добре. И тогава съвсем неочаквано здравето му се сринало, когато научил, че синът му и дъщеря му са обсадени в замъка Крейкхол, където се били укрили. Въстанието срещу трона ги заварило неподготвени, по време на ежегодната им обиколка из кралството. Три дни след това Енис умрял и като баща си бил изгорен на Драконов камък по стария валириански обичай.

През следващите поколения, след смъртта на Висения, някои предполагали, че внезапната смърт на крал Енис била нейно дело и я зовели „родоубийца, кралеубийца“. Нима тя не отдавала предимство на Мегор пред Енис във всичко? Нима не желаела да види сина си на трона? Защо тогава се грижела за своя полусин и племенник, който я отвращавал? Висения имала много достойнства, ала жалостива не била. На тези въпроси лесен отговор няма… нито пък могат да се пренебрегнат.