Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (17) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Мегор Първи

Мегор, Първият с това име, се възкачил на престола след неочакваната смърт на брат си, крал Енис, през 42 г.сл. З. Всеизвестен е като Мегор Жестокия, напълно заслужено прозвище — по-жесток крал никога не е седял на Железния трон. Властването му започнало и завършило с реки от кръв. Летописите казват, че се наслаждавал на войни и сражения, но е ясно, че най-вече жадувал за всякакво насилие — насилие, смърт и пълно господство над това, което считал за свое. Какви демони го обладавали, никой не може да каже. И до днес някои благодарят, че тиранията му просъществувала едва за кратко. Та кой ли знае колко благородни родове щели да изчезнат завинаги, само и само да задоволят щенията му?

Едва погребала Енис, Висения се качила на Вхагар и отлетяла на изток, за да отзове сина си Мегор от Пентос обратно в Седемте кралства. Мегор се върнал с Балерион, като останал на Драконов камък само колкото да го короноват с диадемата на баща му от валирианска стомана вместо с фино изработената корона на брат му.

Архимайстер Гауен се възпротивил — отбелязал, че според законите за унаследяване принц Егон, най-големият син на Енис, трябва да е крал. Отговорът на Мегор бил да обяви майстера за предател, да го осъди на смърт и да отсече главата му с един замах на Блекфир. След това малцина дръзнали да надигнат глас в полза на Егон. Били разпратени гарвани, а вестта гласяла, че е коронован нов крал, който ще е справедлив с онези, крито го подкрепят, а на неприятелите си ще въздаде предателска смърт.

Сред основните врагове на Мегор била Войнстващата вяра — ордените на Синовете на Воина и Окаяниците, а войната му срещу тях била непрестанен фон на властването му. В Кралски чертог двата ордена контролирали Септата на Възпоменанието и полуиздигнатата Червена цитадела. Ала Мегор отлетял право към града, безстрашен на гърба на Балерион, и издигнал червения дракон на дом Таргариен навръх Хълма на Висения, за да събере под него вярното си воинство. Стекли се хиляди.

Висения пък предизвиквала всекиго, който отричал кралското право на Мегор, да се докаже. Капитанът на Синовете на Воина приел предизвикателството. Сир Деймън Мориген, наречен Деймън Благочестивия, се съгласил на съд на седмина по древен обичай: сир Деймън и шестима Синове на Воина срещу краля и шестима негови поборници. В това сражение самото кралство било залогът, а историите за него са многобройни и често си противоречат. Знаем единствено, че самият крал Мегор останал жив, ала накрая получил тежък удар в главата и се строполил в несвяст едва мигове след като загинал последният от Синовете на Воина.

Според сведенията, Енис въртял меча и копието сносно — достатъчно добре, за да не стане за смях, но нищо повече. За разлика от него Мегор надвивал закоравели рицари още на тринайсет и бързо си спечелил слава на кралския турнир от 28 г.сл. З., когато повалил в турнира с пики трима от Кралската гвардия поред, а след това спечелил мелето. Крал Егон го ръкоположил за рицар на шестнайсет, по онова време бил най-младият рицар в кралството.

Двайсет и седем дни Мегор не се събудил. На двайсет и осмия кралица Алис пристигнала от Пентос (Мегор още нямал челяд), а с нея — пентошка красавица на име Тиана от Кулата. Скоро станало ясно, че по време на изгнанието на Мегор тя му била любовница, а някои шепнели — и на кралица Алис. Вдовстващата кралица, когато се срещнала с Тиана, й поверила грижите за краля еднолично. Това разтревожило поддръжниците на Мегор.

На трийсетия ден кралят се събудил по изгрев и излязъл навръх стените. Хиляди го приветствали с радостни възгласи — макар и не от Септата на Възпоменанието, където стотици Синове на Воина се били събрали за сутрешните си молитви. После Мегор се възкачил на Балерион и отлетял от Високия хълм на Егон към Хълма на Ренис и без предупреждение отприщил огъня на Черната гибел. Докато Септата на Възпоменанието се разгаряла, някои се опитали да побегнат, но били посрещнати от стрелците и копиеносците, разположени по-рано от Мегор. Писъците на горящите и умиращите, твърди се, ехтели из целия град, а книжовниците пишат, че димният покров се носел навред през Кралски чертог цели седем дни.

Това било само началото на войната между Мегор и Войнстващата вяра. Върховният септон останал непоклатим противник на краля, а Мегор събирал под знамената си все повече и повече лордове. В битката при Камен мост Окаяниците измирали като мухи и, според разказите, река Мандър червенеела на двайсет левги от сражението. След това мостът и замъкът, разположен при него, се знаели като Горчив мост.

Битката при Камен мост

Още по-тежка бран настъпила при Голямата вилка на Черна вода, където тринайсет хиляди Окаяници, както и стотици рицари от воинството при Каменна септа, и още стотици поданици на лордове — въстаници от Речните и Западните земи, се изправили срещу краля. Свирепият сблъсък продължил до смрачаване, но в крайна сметка крал Мегор постигнал решителна победа. Мегор отново летял на гърба на Балерион и макар дъждовете да отслабвали пламъците на Черната гибел, драконът сеел смърт след себе си.

Войнстващата вяра останала най-непримиримият враг на Мегор през цялото му царуване, а той бил техният. Дори след тайнствената смърт на Върховния септон през 44 г.сл. З., последвана от нов Върховен септон, много по-благосклонен и сговорчив, който се опитал да разпусне Звездите и Мечовете, непрестанната агресия не отслабнала. Към войните се прибавили и честите бракове на Мегор в опитите му да се сдобие с наследник. Ала с колкото и жени да влизал в брак, с колкото и жени да си лягал и без брак, оказал се бездетен. Вземал за свои невести жени, които по-рано бил направил вдовици — доказано плодовити, ала единствените му деца от тях били чудовища: разкривени, безоки, без ръце или крака, и с мъжки, и с женски полови органи. Спускането му в същинската лудост, твърдят някои, започнало с раждането на първото от тези същества.

Все пак едно постижение можем да отбележим в годините на крал Мегор: завършил Червената цитадела през 45 г.сл. З. Крал Егон я започнал, крал Енис продължил строежа, ала Мегор я издигнал докрай. Дори надминал плановете на баща си и брат си, като издигнал замък в замъка и го отделил с ров. В сетнешни дни той станал известен като Стегата на Мегор. Нещо повече, той пръв заповядал да прокопаят там тайни тунели и коридори. Поставили фалшиви стени, а през Високия хълм на Егон били прокопани неизброими тунели. Мегор сякаш забравил, че няма наследници, и се посветил изцяло на градежа. Назначил тъста си, лорд Хароуей, като своя Ръка и го оставил да управлява кралството, докато той довърши замъка.

Но обичайно за царуването на Мегор, дори това постижение се превърнало в кошмар. Когато цитаделата най-после се издигнала завършена, кралят устроил диво угощение за зидарите, дърворезбарите и останалите майстори, работили по замъка. След три дни пируване за сметка на краля всички паднали под ножа, за да принадлежат тайните на Червената цитадела само на Мегор.

От Историята на Архимайстер Гилдаин

Едва бил положен последният камък на Червената цитадела, когато Мегор заповядал да разчистят от върха на Хълма на Ренис останките от Септата на Възпоменанието, а с тях и загиналите там Синове на Воина, само кости и пепелища. На тяхно място, повелил той, щели да се издигат драконови обори от камък, бърлога, достойна за Балерион, Вхагар и люпилото им. Така започнал строежът на Драконовата яма. Навярно не е особено изненадващо, че трудно се намерили зидари и работници за нея. Толкова много от тях избягали, че кралят се принудил да използва затворници от тъмниците, а ги надзиравали строители от Мир и Волантис.

В крайна сметка Вярата и собственото му семейство заедно сложили край на управлението на Мегор. През 43 г.сл. З. племенникът му Егон понечил да си върне трона, който му се полагал по закон. Опитът му се прочул като Голямата битка под Окото на боговете. Егон загинал в нея — надживели го неговата сестра-съпруга Рена и дъщерите им близначки. Освен живота изгубил и дракона си Течно сребро.

След това, късно през 45 г.сл. З., крал Мегор започнал нова военна кампания срещу непримиримата Войнстваща вяра — която отказала да сложи оръжие въпреки увещанията на Върховния септон. Според съхранени инвентарни книги, на следващата година кралят се върнал с две хиляди черепа — трофеи от кампанията си. Твърдял, че са от разбойници от Синовете на Воина и Окаяниците, макар на мнозина да им се струвало, че са просто обикновени селяци, попаднали на грешното място в грешното време. Ден след ден кралството все повече се обръщало против краля си.

Смъртта на вдовстващата кралица Висения през 44 г.сл. З. била значимо събитие, въпреки че сякаш не смутила особено Мегор. От раждането му тя била най-големият негов поддръжник и съюзник, търсела как да го издигне над по-големия му брат Енис, правела каквото може, за да утвърди завета му. В суматохата около смъртта й вдовицата на Енис, кралица Алиса, се измъкнала от Драконов камък с децата си и с меча на Висения, Тъмна сестра. Бягството й обаче обрекло втория й син, принц Визерис, скуайър на краля в Червената цитадела. Той загинал след деветдневни разпити в ръцете на Тиана от Кулата. Кралят захвърлил трупа му в двора на замъка, като огризки от кухнята, и го оставил там две седмици, надявайки се, че вестта ще принуди кралица Алиса да прибере тялото на сина си. Ала тя не се върнала. Визерис бил на петнайсет.

През 48 г.сл. З. септон Муун и сир Джофри Догет — известен също като Червеното куче от Хълмовете, повели Окаяниците срещу краля за пореден път, а с тях и Речен пад. Когато лорд Деймън Веларион, адмиралът на кралския флот, се обърнал срещу Мегор, много от великите домове се присъединили към него. Тираничното господство на Мегор било вече нетърпимо и от цялото кралство се надигнали против него. Обединявал ги претендентът, младият принц Джеерис — единственият останал син на Енис и Алиса, вече на четиринадесет. Подкрепял го и господарят на Бурен край, когото Джеерис обявил за Закрилник на кралството и Ръка на краля. Когато кралица Рена, за която Мегор се оженил след смъртта на Егон, научила за прокламацията на брат си, тя избягала с дракона си Дримфир, като отмъкнала и валирианския меч на съпруга си, докато спял. Дори двамина от Кралската гвардия самоволно напуснали Мегор и се присъединили към Джеерис.

Реакцията на Мегор била бавна и объркана, сякаш след тази поредица предателства — и може би след загубата на майчините напътствия, останал посвоему прекършен като Енис. Свикал верните си лордове в Кралски чертог, но пристигнали само дребни благородници от земите на короната. Не можели да предложат достойна армия срещу многочислените врагове на краля. Веднъж, късно нощем, насред вълчите часове, и последните лордове край Мегор излезли от съвещателната зала и го оставили да се терзае сам. Рано на следващата сутрин го открили мъртъв на трона, мантията му — прогизнала от кръв, вените му — прерязани от остриетата на Железния трон.

Мегор Първи, мъртъв на Железния трон

Така настъпил краят на Мегор Жестокия. Смъртта му е тема на много догадки. Макар певците да ни убеждават, че самият Железен трон го убил, някои подозират Кралски гвардеец, а други — някой зидар, останал по случайност жив, наясно с тайните на Червената цитадела. Но най-вероятното предположение е, че кралят предпочел самоубийството пред поражението. Каквато и да е истината, царуването му — шестте години на ужаси, които причинил на кралството си, — свършило по подобаващ начин. След него племенникът му щял да стори много, за да затвори дълбоките рани, оставени от Мегор в Седемте кралства.

Невестите на Мегор жестокия

Церис от дом Хайтауър. Церис била дъщеря на Мартин Хайтауър, лорд на Староград. Собственият й чичо, Върховният септон, я предложил за съпруга на Мегор, след като оспорил годежа му с новородената му племенница, принцеса Рена. Церис и Мегор се оженили през 25 г.сл. З. Принцът твърдял, че консумирали брака си десетократно още същата нощ, но от него така и не произлезли синове. Скоро се уморил от неспособната да зачене наследник Церис и започнал да си търси други невести. Церис умряла през 45 г.сл. З. от внезапна болест, макар да се мълви, че била убита по заповед на краля.

Алис от дом Хароуей. Алис била дъщеря на Лукас Хароуей, новия лорд на Харънхъл. Тайният им брак през 39 г.сл. З., докато Мегор бил Ръка, довел до прокуждането му в Пентос. Алис станала официално кралица, когато Мегор я върнал оттам. През 48 сл. З. тя първа заченала от краля, но скоро след това изгубила детето — уродливо създание, разкривено и безоко, а в яростта си Мегор обвинил и екзекутирал акушерките й, две септи, както и Великия майстер Дезмънд. Тиана от Кулата обаче убедила краля, че детето е плод на изневерите на Алис. Обвинението станало причина за смъртта й, а също и на придворните й дами, на баща й, лорд Лукас — тогавашната Ръка, и на всеки Хароуей и сродниците им между Кралски чертог и Харънхъл. След това лорд Едуел Селтигар станал Ръка на краля.

Тиана от кулата. Тиана била най-страховитата сред невестите на крал Мегор. Според слуховете, тя била незаконна дъщеря на пентошки магистър. Започнала като танцьорка по хановете, преди да се издигне като куртизанка. Предполагало се, че владее чародейство и алхимия. Омъжила се за краля през 42 г.сл. З., но и техният брак се оказал безплоден като останалите. Някои я наричали Кралския гарван, а всички се бояли от способността й да разкрива тайни. Служела като кралски началник на слухарите. В края на краищата признала, че чудовищата, родени от другите съпруги на Мегор, са дело на нейна отрова. Кралят я убил със собствените си ръце през 48 г.сл. З., изтръгнал сърцето й с Блекфир и го хвърлил на кучетата си.

Черните невести

През 47 г.сл. З. Мегор се венчал за три жени едновременно — всички доказано плодовити, до една били вдовици, изгубили съпрузите си във войните на Мегор или по негова команда.

Елинор от дом Костейн. Елинор била най-младата от Черните невести, но макар да била едва на деветнайсет по време на венчавката, вече била родила на съпруга си Тео Болинг три деца. Сир Тео бил заловен от кралски гвардейци, обвинен в заговор с кралица Алиса — че замисля да постави сина й, принц Джеерис, на трона и бил екзекутиран: всичко това в един и същ ден. След седемдневен траур Елинор била повикана да се омъжи за Мегор. И тя забременяла, и като Алис преди нея родила уродливо същество, също без очи и с чифт закърнели криле на гърба. Тя оцеляла след кошмарното раждане и била едната от двете съпруги на краля, успели да го надживеят.

Рена от дом Таргариен. Когато принц Егон загинал от ръката на Мегор в битката под Окото на боговете, Рена се укрила на Светъл остров при лорд Фарман, който предложил убежище за нея и дъщерите й близначки. Тиана обаче открила момичетата и Рена се принудила да се омъжи за Мегор. Мегор посочил дъщеря й Ереа за своя наследница и същевременно обезнаследил последния син на кралица Алиса, Джеерис. Както Елинор, и Рена надживяла съпруга си.

Джейни от дом Уестърлинг. Висока и фина, лейди Джейни била омъжена за лорд Алин Тарбек, който загинал с бунтовниците в битката под Окото на боговете. Родила му син след смъртта му, тъй че плодовитостта й също била доказана. Ухажвал я наследникът на Скалата на Кастърли, но я повикал кралят. Тя заченала през 47 г.сл З. — раждането й обаче започнало с три месеца преждевременно и от утробата й се пръкнало поредното мъртво чудовище, след това тя починала.

Невестите на Мегор Жестокия. Ляво, от горе надолу — Церис Хайтауър, Тиана от Кулата, Алис Хароуей. Дясно, от горе надолу — Елинор Костейн, Джейни Уестърлинг, Рена Таргариен