Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (3) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Пролог

Всяко здание се гради камък по камък. Същото би могло да се каже и за познанието, извлечено и събрано от просветени мъже — всеки надстроява свършеното от предходниците. Непознатото за едного е познато за другиго и ако човек простре поглед и ръце достатъчно надалеч, почти нищо не остава скрито. Сега и аз, майстер Яндел, се подреждам сред градителите, поставям още един камък в този бастион на познанието, издигнат през вековете и вътре в Цитаделата, и отвъд нея — издигнат от неизброими ръце, той ще расте и занапред.

Намерили ме в празна стаичка в Обителта на книжника. Там послушниците, на които бе отредено, усъвършенстваха изкуството на писмото. Бе десетата година от властването на последния Таргариен. В този ден бе предначертана съдбата ми, когато ме открил един послушник и ме отнесъл при тогавашния сенешал, архимайстер Едгеран. Едгеран, с пръстен, жезъл и маска от сребро, се вгледал в зейналото ми от рев лице и заявил, че може да намерят за какво да ме използват. Когато за пръв път като момче чух историята, реших, че той е провидял съдбата ми. Едва много по-късно научих от архимайстер Еброуз, че Едгеран пишел трактат за повиването на младенци и искал върху мен да изпробва някои теории.

Въпреки прозаичните мотиви в крайна сметка ме поверили на слугите и от време на време дори майстерите ми обръщали внимание. Отраснах слуга, сред коридори и библиотеки, премитайки частни покои, ала архимайстер Уолгрейв бе тъй щедър да ме научи на четмо и писмо.

Така опознах и обикнах Цитаделата и рицарите на познанието, стражуващи в съкровищницата на мъдростта й. Нищо повече не исках от това да съм един от тях — да чета за далечни кътчета, за хора, чиято история бе отдавна отминала, да се взирам в звездите и да отмервам изминаващите сезони.

Тъй се и случи. Изковах първата брънка от майстерската си верига на тринайсет, скоро след това — и останалите. Завърших веригата си и се врекох в деветата година от властването на крал Робърт, първия с това име — благословен бях да продължа службата си в Цитаделата, да съм от полза на архимайстерите и да им помагам във всичките им дела. Бе огромна чест, но от всичко най-много исках да създам своя собствена творба, достъпна за грамотното простолюдие, та мъжете да я четат и на жените си, и на децата си — да узнаят за дела благочестиви и порочни и що е справедливост и несправедливост, нищожност и величие, а познанието да ги облагороди, както стори с мен. И така, хванах се на работа в своята ковачница на ума, да претопя значимото от величавите творби на майстери от отдавнашни епохи. Всичко по-нататък е плод на това ми желание: летопис за доблестни и злонамерени дела, за народи познати и причудливи, за земи близки и далечни.

Егон Завоевателя върху Балерион, Черната гибел