Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (9)

Глава 8
Определението за успешен брак

Същия ден преди вечеря

След като остана сама в спалнята си, Хариет почувства, че не може да спре да се кикоти. Беше го направила! Наистина го беше направила! Беше се поклонила на лорд Стрейндж и беше измърморила нещо с възможно най-плътен глас, а той я беше сметнал за мъж. В очите му нямаше и следа от недоверие.

В мига, в който го зърна, си помисли, че всичко е свършено. Открай време смяташе Вилиърс за ужасяващо интелигентен, с тези негови очи с тежки клепачи и ироничните му коментари.

Вилиърс обаче изобщо не можеше да се мери със Стрейндж. Стрейндж имаше слабо лице, което издаваше, че е преживял много, но саркастичните бръчици край устата му само подчертаваха красивата му костна структура и сдържаната чувственост в очите му, а високото му тяло й напомняше за овладяната енергия на състезателна хрътка. Съчетани с пламенната интелигентност в погледа му, както и с чара му… Боже, той наистина имаше чар!

Но именно интелигентността му го правеше наистина плашещ. Нищо чудно, че Вилиърс го нарече гений. Наистина приличаше на гений. И все пак… не можа да прозре през дегизировката й!

Хариет се свлече на леглото и за миг замръзна, преди да осъзнае, че странното усещане в краката й се дължи на панталона.

Тя легна по гръб и вдигна крака във въздуха. Стори й се много странно да ги види така. Никога не се поглеждаше в огледалото, освен ако не носеше корсет, риза, обръчи, фусти и най-отгоре — рокля. Можеше да се допусне, че под всички тези неща се намират краката й.

Но сега, в тази абсурдна мъжка дреха, те бяха изложени на показ. Благодарение на Вилиърс, който й поръча цял куп одеяния, достойни за млад принц, панталонът й беше прилепнал по краката и стигаше до коляното. Крачолите се закопчаваха от външната страна на бедрото, а отпред имаха отвор, който я разсмиваше. Дори коленете й се очертаваха ясно под бледовиолетовите чорапи.

Всъщност краката й изглеждаха силни и добре оформени. Истината бе, че открай време се задушаваше в женските дрехи и започваше да мисли, че панталоните й отиват. Тялото й бе създадено за оцеляване, а краката й имаха мускули, оформени от километрите, които извървяваше всеки ден след закуска.

Бенджамин никога не беше харесвал този неин навик. Предпочиташе да я вижда отпусната на дивана, в очакване да чуе всички подробности за последната му шахматна партия, а не да отива да провери как са свинята и новородените й прасенца.

— Това не е работа за херцогиня — казваше й той. Но после се смееше. Бенджамин обичаше да се смее. Всъщност никога не беше мразил любовта й към ходенето. Нито пък краката й.

Макар че като се замислеше, съпругът й навярно никога не беше виждал краката й толкова ясно.

Свързващата врата се отвори и Хариет седна толкова бързо, че й се зави свят.

— Аз съм — каза Изидор. — Извинявай, трябваше да почукам.

— Влизай! — подкани я Хариет и пак се отпусна по гръб. — Тъкмо се възхищавам на панталона си.

— Наистина е прекрасен — съгласи се Изидор и влезе в стаята. — Но ако аз се преструвах на мъж, щях да искам овални катарами за коленете. О… а може би и панделки за коленете.

Хариет сбърчи нос.

— Това е прекалено женствено. Трябва да изглеждам колкото се може по-мъжествена.

— Странното, Хариет, е, че ти наистина изглеждаш мъжествена. Искам да кажа, в рокля изглеждаш съвсем женствена и възхитителна, но точно сега у теб има нещо… о, което говори за живот на открито. Никога не бих се досетила, че си жена в мъжки дрехи. Питам се дали и аз бих могла да се дегизирам така, без никой да разбере.

— Не. Имаш прекалено деликатни черти.

— Ти също — настоя Изидор. — Имаш малка остра брадичка и такива големи очи! Как, за бога, успя да направиш веждите си толкова тъмни?

— Личният прислужник на Вилиърс ми ги нарисува — обясни Хариет. — Казва се Финчли и когато стане нужда, ще ми помага да се обличам.

— Така наистина изглеждаш по-мъжествена — отсъди Изидор и я погледна по-отблизо. — Да не е направил нещо и с брадичката ти?

— Сложи по някоя точица тук-там, за да изглежда, че имам набола брада.

— Това не е толкова успешно — заяви Изидор. — Но изглеждаш така, сякаш имаш пъпки, което би било логично, ако си много млад мъж.

Хариет реши за в бъдеще да си спестява петната от набола брада.

— Какво ще облечеш довечера? — попита Изидор. — Така се разочаровах, когато не видях никакви поклонници на Венера край входната врата! Ти не се ли разочарова? Искам да кажа, да, видях онази статуя, но долната й част беше само един мраморен блок, така че човек не може да види най-важното.

Според Хариет най-важно беше изражението на Венера, но не го каза. Все пак Изидор беше непорочна. Тази мисъл й напомни за нещо, което искаше да каже. Надигна се на лакът.

— Нали не мислиш наистина да легнеш с някого, Изидор?

— Може и да легна — отговори Изидор и щипна бузата си, за да я накара да порозовее. — Ако срещна някой наистина възхитителен. Нека си кажем истината: след като съсипах репутацията си, като дойдох тук, спокойно мога да се позабавлявам.

— Недей! — предупреди я Хариет и я погледна в очите. — Бях омъжена и знам какво говоря. Моля те, не го прави.

— Защо? — попита Изидор, извърна се към нея с ръце на хълбоците и в очите й проблесна истинска ярост. — Не ми казвай, че през цялото време съпругът ми е скитал по света като някой евнух.

— Евнух ли? — попита Хариет, преди да осъзнае какво има предвид Изидор.

Изидор й се усмихна иронично.

— Истината е, че ти си много по-невинна от мен, Хариет.

— За някои неща може и да е така, но знам какво е бракът. Разбирам го. Колкото и да е нечестно, съпругът ти ще бъде ужасно разочарован, ако разбере, че не си девствена.

— Ако прекъсне пътуванията си за достатъчно дълго време, за да се върне и да установи в какво състояние се намира тялото ми — изтъкна Изидор. — Ако нещата продължат в същия дух, на осемдесет години ще съм сбръчкана девственица.

Хариет поклати глава.

— Мисля, че инстинктът ти е верен и вдовстващата херцогиня ще накара сина си да се върне. Но в дългосрочен план това, което наистина искаш, е успешен брак. Целомъдрието е едно чудесно начало.

— В наши дни никой не е целомъдрен само защото е женен — напомни й Изидор. — Виж Джема!

— Джема беше напълно вярна на Боумонт, докато не го завари в леглото с любовницата му. Освен това мисля, че е останала целомъдрена години наред, след като се премести в Париж, докато го чакаше да отиде и да я вземе.

— Но той не е отишъл, нали? Тя е била неговата непорочна невеста, а той изобщо не се е интересувал от това. Което показва, че твоята идеалистична представа за брака е много далеч от действителността.

Хариет не смяташе, че човек, преживял точно нейния брак, може да бъде идеалист в това отношение.

— Джема направи всичко по силите си. Ако започнеш брака си, след като вече си познала друг мъж, рискуваш изобщо да не получиш възможност да го направиш успешен. И тогава може да ти се иска да си я получила.

— Зависи какво разбираш под „успешен“ — възрази Изидор. — Според мен успешен е този брак, при който хората живеят заедно без твърде много жлъч, достатъчно дълго, за да създадат деца. Това би ми харесало. Успешният брак не е задължително брак, в който няма скандали. Аз например смятам брака на Боумонт и Джема за много успешен, въпреки че тя ме разочарова.

— В какъв смисъл?

Изидор изви устна.

— Не исках да й го казвам, но начинът, по който се подчини на изискванията на съпруга си, е унизителен. Ако иска да играе шах със Стрейндж, трябваше да дойде с нас. Аз не съм жена, която се подчинява на глупави заповеди.

Хариет погледна към тавана. Беше невъзможно да обясни сложния танц на волята и компромиса, който представляваше нейният личен опит с брака.

— Твоят брак успешен ли беше? — попита Изидор като някакво тайнствено ехо на мислите й.

Камериерката на Изидор, Лусил, отвори вратата.

— Трябва да ви облека панталон за тази вечер, Ваша светлост — каза тя с леко притеснен вид. — Господин Финчли, прислужникът на херцога, ми даде списък с дрехите, които трябва да носите. По-късно ще се отбие, за да нагласи шалчето ви.

— Нямам търпение да те видя! — възкликна Изидор и влезе в спалнята си. Хариет остана сама с въпроса й. „Твоят брак успешен ли беше?“

С Бенджамин нямаха деца. Свекърва й смяташе брака им за пълен провал дори само заради това.

А после съпругът й се самоуби. Това само по себе си би накарало повечето хора в Лондон безусловно да сметнат брака й за провал. Една добра съпруга, една обичана съпруга със сигурност щеше да е достатъчна, за да попречи на един мъж да се застреля.

Но…

Животът беше по-сложен от подобни показатели.

„Твоят брак успешен ли беше?“

— Да — прошепна Хариет на стаята, защото нямаше кой друг да я чуе.

„Обичах Бенджамин и той ме обичаше. Не ме обичаше достатъчно, за да продължи да живее. Но ме обичаше.“

Нали това беше определението за успешен брак?