Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (20)

Глава 19
В компанията на ангели

Ангелският костюм на Кити се състоеше от няколко ивици плат и чифт крила с пера. Ако ангелите изглеждаха така, раят щеше да се стори много интересно място на мъжете.

Сърцето на Хариет се сви. Очевидно щеше да й се наложи да разкрие пола си, ако искаше да излезе от тази стая неразсъблечена. А тя не беше готова да го стори.

Приятно й беше да я смятат за мъж, да й дават пържола за закуска, да й казват да удари някого така, че да го накара да изпърди пушек.

Не искаше да си отиде у дома и да води хрисими разговори със свещеника. Не желаеше да язди странично кротко-кротко през едно-две полета, преди да я заболи хълбокът от неудобната поза.

В никакъв случай не искаше да прекарва по два часа, вперила мрачен поглед в огледалото, докато камериерката вдига косата й в прическа, наподобяваща кораб с издути платна.

Тя затвори вратата зад себе си, но преди да успее да каже и дума, Кити прелетя през библиотеката с луд кикот. За миг Хариет се дръпна назад, защото си помисли, че момичето ще я целуне, но се оказа, че Кити просто иска да разхлаби шалчето й.

— Боя се, че лорд Стрейндж не може да дойде — каза Хариет, докато отчаяно се опитваше да задържи шалчето на мястото му.

Кити устремно я заобиколи и завъртя ключа в ключалката, без да спира да се смее.

— Божичко! — промърмори Хариет.

Кити се върна и застана пред нея.

— Вижте, Хари — започна тя, — разбирам как се чувствате.

Хариет изпадна в паника.

— Така ли?

Кити кимна.

— Малко сте уплашен. Всеки човек има първи път. И, разбира се, за мъжа е малко по-трудно, защото той е този, който трябва да извърши действието. Но аз съм…

Трябваше да го каже.

— Аз не съм… — започна Хариет.

Но Кити отново се разкикоти.

— Не ми казвайте, че няма да ви е за първи път, Хари, защото не искам да ви нарека измамник, когато се познаваме от толкова скоро!

— Измамник ли? — повтори Хариет с немощен глас.

Изразът в очите на Кити я накара да изпита желание да хукне към хълмовете, затова Хариет пое дълбоко дъх и се подготви. Сбогом, панталони, сбогом, безумна езда рано сутрин, сбогом, фехтовка…

— Аз не съм мъж — каза тя с ясен глас.

— Е, все още не сте! — изписка Кити и посегна към ръката й, но Хариет отстъпи крачка назад.

— Говоря сериозно. Аз не съм мъж.

В помещението за миг се възцари тишина. Хариет чуваше засраменото туптене на сърцето си, което биеше почти в ритъм с огромния стенен часовник.

— Не сте мъж, така ли? — попита Кити. — Наистина ли?

Хариет поклати глава.

— Не съм.

— Но как се случи? — попита Кити. — Нещастен случай, когато сте били дете ли? Или нещо още по-страшно?

Хариет примигна… и ненадейно осъзна, че току-що са й предложили идеалното оправдание.

— Нещастен случай, когато бях дете — въздъхна тъжно тя. — Не можех да събера смелост да ви кажа, защото сте толкова красива.

— О… — прошепна Кити. — Горкичкият! — Въодушевеният блясък в очите й се стопи и те се изпълниха със съчувствие. — Сигурно много сте се срамували да ми кажете. Разбира се, че няма да искате някой да разбере. — Очите й се разшириха. — Нищо чудно, че не искахте лорд Стрейндж да се присъедини към нас!

Хариет въздъхна дълбоко.

— Представа си нямате.

— В хора на кралицата има един евнух — каза утешително Кити. — Пее всички високи части. Никога не съм го срещала, но казват, че има прекрасен глас. Знаете ли, сега всичко си идва на мястото. Вашият глас е много висок.

— Така и не се промени — призна Хариет.

— Предполагам, че е нямало как. Мога ли да направя нещо? — Кити изглеждаше притеснена, но изпълнена с готовност.

— Никой не може да направи нищо. Всичко това е просто… толкова унизително!

За миг Хариет си помисли, че е отишла прекалено далеч, но, разбира се, Кити беше свикнала хората да драматизират и дори не трепна.

— Ще пийнем по нещо — каза тя и потупа Хариет по рамото. — Брендито помага много, когато става въпрос за унижение. Веднъж се явих на прослушване за хора в театър „Друри Лейн“, а управителят ме попита мога ли да играя ролята на маймуна. Искаше прослушването да се състои насаме.

— Какво е имал предвид, за бога?

— Да се въртя по пода, да се премятам презглава — нещо като гимнастически подвиг. — Кити отиде до бюфета, наля две големи чаши бренди и се върна с тях. — Ето, Хари, за ваше здраве. Човек никога не знае. Може пък да си възвърнете способността, когато пораснете малко. Всеки може да види, че сте надарен там долу. Много жалко, че не работи.

— Да, нали? — съгласи се Хариет и благослови наум натъпканата в панталона й вълна, която оформяше „надареността“ й.

Двете седнаха на пейката и Хариет попита:

— Значи управителят е искал от вас да бъдете гимнастичка?

— Представление насаме — уточни Кити. — Без дрехи.

Хариет едва не се задави.

— Премятане през глава. Постоянно въртене по сцената. Предложи ми много пари за това. Аз обаче не се занимавам с такива неща. — Тя стисна устни. — Човек може да е палав заради самото удоволствие, ако ме разбирате. А има и чиста разпуснатост, както би се изразила майка ми.

Хариет отново отпи от брендито. Това със сигурност беше най-интересният период от живота й. Изобщо не можеше да се сравнява с надутите, сковани разговори, които обикновено водеше, когато отидеше на бал.

— Майка ви още ли е жива? — осмели се да попита тя.

— Разбира се. Тя е една от основните танцьорки в трупата на принц Джордж, в Брайтън. От самото начало ми обясни правилата съвсем ясно. От време на време изнасям частно представление, но само за свое удоволствие. Ако правиш такива неща за пари, се превръщаш в жестока и огорчена жена.

— Защо? — попита любопитно Хариет.

— Ах, колко сте млад! Първо на първо, навярно ще прихванеш някоя болест, а после ще погледнеш назад и ще съжалиш, че си се разболяла за дванайсет пенса. Или каквато там е сумата.

— Но не е ли възможно и бездруго да се разболеете? — попита Хариет.

— Не.

— Защо, за бога?

— Защото това е съвсем различно — отвърна Кити неопределено. — И ако започнеш да правиш това или онова само за пари — е, тогава няма да ти бъде приятно, нали така?

— Предполагам, че не — съгласи се Хариет. Започваше да си мисли, че това, което правеха двамата с Бенджамин в спалнята, няма нищо общо с представата на Кити за забавление.

— Аз дори не бива да говоря с вас за такива неща — промълви Кити. Изглеждаше покрусена. — Искам да кажа, след като сте неспособен да изпитате удоволствие. Извинявайте.

— Няма нищо — отговори Хариет. — Искам да знам, дори и да не мога да участвам.

— Това е още по-тъжно — промълви Кити и очите й се замъглиха малко.

— И така — попита припряно Хариет, — мислите ли някой ден да се омъжите?

— Досега съм получила три предложения за женитба — отговори Кити. — Подозирам, че ще приема следващото. Винаги съм обичала числото четири.

В начина на мислене на Кити имаше нещо, от което на Хариет й се зави свят.

— Но ако се случи така, че да не обичате четвъртия мъж?

— Аз харесвам повечето хора — отговори бодро Кити. — Някой като вас би бил идеален. Като изключим… — И тя направи деликатна пауза.

— Да — съгласи се Хариет и допи брендито си. — Разбирам какво точно имате предвид.

След още една чаша бренди си свали перуката и си разхлаби шалчето. А после Кити взе въпросното шалче и демонстрира интересен начин да завържеш някого за колоните на леглото (или към друг удобен прът, обясни с готовност тя).

Третата чаша бренди не се отрази добре на Кити, макар че тя настоя да я изпие. След това поруменя и на Хариет й беше трудно да разбере какво казва между изблиците на кикот.

— Хайде — каза Хариет, хвана Кити и я дръпна да стане. — Трябва да си намерим нещо за хапване.

— Може просто да позвъним за иконома. Дръпнете шнура на това звънче, и всичко… — размаха диво ръка Кити — … всичко ще ви бъде донесено без никакво усилие. Не можете дори да си представите какво си поръчвахме всички през първите два дни. Аз поисках шампанско за закуска!

— И донесоха ли ви?

— Разбира се — отговори Кити и се килна на една страна. — Може би трябва да хапна нещо. Така се вълнувах за тази вечер, че почти не докоснах вечерята.

Хариет я насочи към вратата. След като се озова в коридора, Кити си спомни, че смята да се омъжи за следващия мъж, който й предложи брак, и започна да прави предположения за възрастта му. И за големината на мъжкото му достойнство.

Хариет прочисти гърлото си. Тази вечер определено научаваше много неща! Никога не се бе замисляла сериозно по подобен въпрос. Но се чувстваше леко замаяна.

Поуви погледна към тях само веднъж, след което обгърна Кити с ръка и я задържа под мишницата си. Щракна с пръсти на един лакей.

— Доведи лорд Стрейндж!

— О, няма нужда — не бива! — възрази Хариет.

— Негово благородие обича да е осведомен за всички събития — отговори господин Поуви и тръгна с плавна походка по коридора, влачейки Кити след себе си, сякаш придружаването на пияна млада жена в одежди на ангел влизаше в ежедневните му задължения.

Хариет трябваше да признае, че навярно е така.

— Хайде, Хари! — провикна се Кити. — Хари!

Хариет неохотно тръгна след тях към всекидневната.

— Стрейндж нали ще дойде? — попита Кити и фокусира погледа си върху Поуви.

— Наистина не знам, госпожице — отговори икономът. — Може да дойде, ако е свободен.

— Предполагам, че ще ме помоли да се омъжа за него, и мисля да приема. Освен ако не искате вие да ми направите предложение, Хари. — Тя сякаш бе забравила очевидната причина, поради която Хари (или Хариет) не можеше да встъпи в брак.

Основната мисъл, която премина през ума на Хариет, беше абсолютно изненадваща и безумно свирепа. Тя я прогони. Не й влизаше в работата на коя жена Джем Стрейндж ще направи предложение за брак. Макар че той никога нямаше да предложи на Кити, не повече, отколкото би й предложила самата Хариет.

— Извинете ме, но на този етап няма да ви моля да се омъжите за мен — обърна се тя към Кити.

Поуви разположи Кити на един стол.

— Горещи яйца с масло — обърна се той към лакея. — Горещ чай и, струва ми се, няколко сандвичи със сьомга.

И Хариет седна.

Разбира се, Джем се появи само след секунди.

— А, господин Коуп! — възкликна той сърдечно. — Запитах се дали нямате нещо общо, когато лакеят ми съобщи, че една млада дама е пийнала повечко.

— Не знам защо изобщо ви е хрумнала подобна мисъл — каза Хариет и най-накрая погледна към него, защото нямаше накъде другаде да погледне.

— Нашата Кити обикновено не прекалява с пиенето — каза той, наведе се и огледа внимателно гостенката си. — Сигурно е била ужасно разочарована, за да изпадне в такова отчаяние.

— Наистина не знам — отговори Хариет. — Според мен тя вярва, че ще я помолите да се омъжи за вас — може би още тази вечер.

— Пак разочарование! — измърмори Джем. — Божичко, клетото момиче май е заспало.

— Трябва да се кача горе — каза Хариет, без да помръдне. През вените й препускаше странно вълнение.

Джем я погледна.

— И да похабите яйцата с масло? Аз обичам яйца с масло. Когато са приготвени както трябва, са като коприна, а моят готвач ги прави превъзходно.

„От неговата уста и салата от слама може да прозвучи вкусно“ — помисли си Хариет. Само след две минути един лакей взе Кити на ръце и я отнесе.

— Тц, тц! — измърмори Джем и се намести в стола на Кити. — Младите жени не могат да пият като мъже, нали знаете? Често заспиват, преди дори да се сетят да си свалят крилата. Предполагам, че с вас двамата се е случило точно това?

— Точно така — съгласи се Хариет. — Описвате го идеално.

— Никога не разочаровайте жена, Хари посъветва я Джем. В очите му играеше развеселено пламъче, което показваше… показваше какво?

— Мислех си за тези стихове, които не спирате да ми връчвате — продължи той. — Предполагам, че за утре ще сте ми приготвили още два реда?

— Така мисля — отговори Хариет малко предпазливо. — Зависи дали ще ми дадат ново съобщение за вас, разбира се.

— „Мракът носи ми наслада“ — каза той. — А после онова за нощната музика на славея. Знаете ли, звучи почти като театрална песен — нещо от старите пиеси.

Господин Поуви отвори вратата и сложи пред тях сребърен поднос.

— Яйца с масло — оповести той. — С допълнително масло, както предпочита Ваше благородие. Горещ чай с лимон.

— Можем сами да се погрижим за останалото — каза Джем приветливо, но гласът му ясно показваше, че икономът може да си върви.

„Иска да остане насаме с мен — помисли си Хариет с внезапна тръпка. — Иска да остане… насаме. С мен или с Хари?“

Очевидно с Хари, тъй като той дори не знаеше, че Хариет съществува.

— Върху какво работихте днес? — попита тя и отхапа от препечена филийка.

— Писах писма — отговори той. — Лорд-канцлерът ми каза, че кралят е много разстроен заради един дълг към краля на Дания. Но тъй като преди две години ги посъветвах, че е най-добре да избягват да отпускат каквито и да било суми на компанията „Гини“, която се финансира от Дания, а те пренебрегнаха съвета ми, сега смятам, че членовете на кралския съвет ще трябва сами да се справят с тази ситуация.

— Не знаех, че поддържате кореспонденция с лорд-канцлера — каза Хариет.

— Става въпрос за пари — обясни Джем. — Когато имаш много пари, се въвличаш в разговори, в които би предпочел да не участваш.

— С лорд-канцлера?

— И с краля. Предполагам, че кралят ще отстрани от длъжност първия лорд-ковчежник до края на седмицата. Единственото интересно нещо, което свърших днес, беше да разопаковам кутия с рядкости, която ми изпратиха от Лондон.

— Какво имаше там? — полюбопитства Хариет.

— Саламандър — отговори Джем. — И катеричка във формата на риба. Има едно парче от честния кръст, което категорично не смятам за истинско, защото преди него ми предложиха още трийсет и девет, а като се съберат всички тези парчета, с тях спокойно може да се сложи дебела стена на някой нужник.

— Тогава защо сте го купили?

— Беше част от комплекта — обясни Джем. — Мосю Боние дьо ла Мосо почина миналата година и сега продават колекцията му.

— Не разбирам — измърмори Хариет. — Каква полза ще имате от катеричка във формата на риба?

— Не очаквам да имам полза. Моята върховна цел е познанието.

— Звучи много възвишено — отсъди Хариет. — И все пак от познанието обикновено има някаква полза.

— Не и от този вид познание — отвърна ведро Джем. — Аз съм лекомислен човек. Обичам да оглеждам всичко странно или необичайно много, много отблизо.

В очите му проблесна искрица, която ненадейно накара Хариет да се запита какво странно вижда у нея.

— Всичко, което се отклонява от обичайния ход на нещата, е ценно само по себе си — продължи Джем. — В крайна сметка хората си приличат толкова много. Повечето ме отегчават до смърт.

Хариет си взе хапка яйце с масло, което запя в устата й — ако копринените яйца изобщо имаха глас.

— В такъв случай — каза тя — защо, за бога, къщата ви винаги е пълна с гости? Или ги намирате скучни и тогава трябва да ги отпратите, или действително ви е приятно с тях.

— Да, но хората, които виждате тук, не са обикновени.

Хариет се замисли.

— Не съм съгласна — каза тя най-после. — Тук ми е изключително приятно. Но макар че Кити наистина говори за амбициите си по-прямо, отколкото е обичайно, според мен тя не се различава особено от много млади дами.

— Кити не е дама — изтъкна Джем.

— Да, но прилича на повечето дами. Нали разбирате, в очите й се чете копнеж. Мисля, че ще се омъжи за следващия, който й направи предложение…

— Да не забравя да си мълча — измърмори Джем.

— Тя ще се омъжи — заяви твърдо Хариет — и ще роди много деца. И макар че ще си спомня с обич за времето си като една от Грациите и може би дори ще задържи едно-две перца за спомен, ще има цял куп възхитителни, шумни деца и ще бъде много щастлива. Всъщност според мен дори няма да помисля за миналото си като див млад ангел.

— За младок сте изключително циничен — отбеляза Джем.

Хариет изсумтя.

— Не само старите хора могат да бъдат цинични.

— А от какво тогава се поражда цинизмът?

— О, от скуката! — отговори небрежно Хариет. — Когато е отегчен, човек често прекарва ужасно много време в анализиране на съседите си. Точно затова смятам, че между вашите разпуснати гости и хората от висшето общество няма кой знае каква разлика.

— Те са по-пламенни. Дамите от благородно потекло са отегчително привързани към идеята за брака и верността, дори когато самите те поддържат любовни връзки.

— Така ли? На мен ми се струва, че виждам тук също толкова тревожност, колкото във висшето общество — отговори Хариет. — Например Нел.

— Нел сякаш е малко увлечена по мен — каза Джем. — Онзи ден ме хвана в коридора и си помислих, че ще скочи отгоре ми като изгладнял лъв.

— Всеки си има вкус — отвърна Хариет. — Искам да кажа, че Нел изглежда възхитително освободена от обществените ограничения, но вярвам, че тя отчаяно иска да се омъжи за вас, а не само да преспи с вас.

— Страх ме е да ви попитам какво всъщност искам аз самият.

Тя отвори уста, но той вдигна ръка.

— Говоря сериозно. Не искам да знам. Вилиърс?

— Той е различен — отвърна Хариет. — Той има страст.

— Шахът.

— Да. Когато един човек си има страст, животът му е различен.

— А вие имате ли си страст?

Джем зададе въпроса тихо, но той изкънтя оглушително в ушите на Хариет.

Имаше ли си страст? Имаше ли някаква причина да живее, в сравнение, с която желанието на Бенджамин да сложи край на живота си да изглежда нелепо? Той се беше самоубил, защото не беше най-добрият на шах. Това можеше да се приеме за страст.

— Не и истинска страст. А вие?

— Аз съм късметлия — отговори Джем, довършвайки препечените филийки. — Имам няколко страсти. Всъщност съм донякъде обременен от страстите си. Обичам да създавам разни неща, като онази моя необмислена кула. Обичам да научавам за странните неща в природата, като рибата катерица. И много обичам да гледам как се движат парите през пазарите, което се отразява добре на джоба ми.

— Значи имате късмет — заключи Хариет. — Ако някое от тези неща спре да ви доставя удоволствие, можете да се насочите към друго.

— Очевидно и вие трябва да си намерите нещо. Хари, трябва ви страст.