Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (16)

Глава 15
Таитянският пир на Венера

— Не знам дали ще мога да сляза по стълбите — простена Хариет. — Всичко ме боли! Не мога да си вдигна ръката. Дупето ме боли ужасно.

— Не мога да отида сама на Пира на Венера! — Изидор изглеждаше леко паникьосана.

— Виж ти, Изидор! — засмя се Хариет. — Изглеждаш малко нервна.

— Само ако Вилиърс благоволеше да стане от леглото! Мисля, че се преструва на болен.

— Не вярвам. Изглеждаше ужасно уморен, освен това не е от хората, които се излежават, ако не се налага. Кое те тревожи?

— Лусил каза, че довечера щяло да има танц, изпълняван от шест девици. Изглежда, е трябвало да са дванайсет, но така и не открили още шест момичета, които да се съгласят да приемат това определение.

Хариет изсумтя.

— Изглежда ми достатъчно разпуснато, за да се хареса на Стрейндж.

— Защо говориш така? Не го ли харесваш?

— Той е типичен мъж: арогантен, неразумен и доста избухлив. Харесва му да ме кара да се чувствам като глупачка. Трябваше да го видиш как се ядоса, когато успях да го одраскам с рапирата, макар че грешката си беше изцяло негова — той настоя да не използваме предпазители. Във всеки случай кое толкова те притеснява за шестте девици?

— Очевидното — отговори Изидор. — Една французойка със съмнително поведение миналия месец изнесла тук импровизирано представление, в което участвал и гостуващ захарен барон от двете Америки. Аз не съм готова да присъствам на нещо подобно.

— И аз не съм — съгласи се Хариет и извади шалче, за да може прислужникът на Вилиърс да го върже на врата й. — Ако започне да ни се струва, че шестте девици са си намерили близки приятели, ще си тръгнем.

— Може би тази вечер трябва просто да вечеряме в покоите си.

— Това ли е смелата Изидор, която искаше да предизвика такъв скандал, че да накара херцог Козуей да се завърне от дебрите на Африка?

— Едно е да предизвикаш скандал и съвсем друго — да видиш как шест девици се разделят с добродетелта си.

Хариет не можа да потисне смеха си.

— Смятах те за толкова обиграна. Ужасяващо обиграна.

— Умея да се преструвам — озари я Изидор с онази своя бърза усмивка. — Но истината е, че съм добра дъщеря на майка си, която е ревностна католичка. Много ме пазеше. Обичам флиртовете, но това е всичко.

— Обещавам, че ако развлеченията започнат да стават скандални, ще те измъкна насила от стаята. Всъщност е по-вероятно ти да спасиш мен.

— Защо? Да не те преследва някой мъж? — осведоми се Изидор. — Знаеш ли, не исках да го споменавам, Хариет, но имам някакво странно чувство за лорд Стрейндж. — Тя понижи глас. — Гледа те по един такъв начин…

— Нищо подобно! — отсече Хариет. — Смята ме за ужасно дразнеща, но Вилиърс му е казал да се грижи за мен, така че няма избор.

— Не знам — отвърна Изидор със съмнение. — Следиш ли мисълта ми, Хариет? Той…

— Моят проблем е Кити — прекъсна я Хариет.

— Кити ли?

— Една от Грациите. Запозна ли се с тях?

Изидор сбърчи нос.

— Запознах се с Калиопа. Никога не съм виждала такива големи гърди. А корсетът й е толкова стегнат, че се издуват около брадичката й.

Хариет се засмя.

— Наистина! Сигурно вратът й е много къс. Каква е тази Кити?

— Много хубава, доста мила и… и заинтригувана.

Изидор избухна в смях.

— Имаш си обожателка!

Хариет стана, потръпна от болката във всичките си мускули и погледна отражението си в огледалото. Тази вечер носеше черен копринен панталон с яркочервена жилетка с ивица от избродирани сребърни верижки.

— Мислиш ли, че изглеждам прекалено крещящо? Финчли каза, че не мога да се облека в едноцветни дрехи, макар че според мен херцог Флечър изглежда прекрасно с такива.

— Никой не носи прост костюм, освен Флечър — каза Изидор. — Бродерията на жилетката ти много ми харесва. Показва, че си протеже на Вилиърс, а това има значение. Никой не би си помислил, че Вилиърс би довел в къщата на Стрейндж преоблечена жена. С какъв жакет ще бъдеш?

— От кадифе — отговори Хариет и се обърна към масата, на която лежеше той. — Алено — цветът на падналите жени. Аз съм паднала жена във всеки смисъл на думата.

— Бродерията около илиците е прелестна — каза Изидор. — Чудя се как ли бих изглеждала аз като мъж. Ти изглеждаш абсолютно възхитително, Хариет. Не се учудвам, че Кити те преследва.

Хариет облече аления жакет и се погледна в огледалото. Макар че я боляха всички мускули, изглеждаше… ами… добре.

Изидор се появи зад нея.

— Моля те, не се обиждай, но мисля, че от теб излезе прекрасно момче.

— Не се обиждам — отговори Хариет. — Просто ми е тъжно, че не мога постоянно да се обличам така. Никога не съм харесвала косата си, но я харесвам прибрана на проста опашка на тила.

— Можеш да се обличаш по този начин. Трябва само да смениш роклите с рюшове и панделки с по-мъжки стил. Можеш да създадеш нова мода!

Хариет поклати глава, но не можа да сдържи усмивката си.

— Каква ирония! За пръв път в живота си се чувствам красива. Но никой от правилния пол не се интересува от мен!

— Искаш ли да уплаша Кити и да я накарам да се отдръпне? Ще й кажа, че си моя и само моя. По-добре да слизаме, Хариет. Откакто иззвъня гонгът, мина поне час.

— Аз ще се оправя с Кити — каза Хариет. Стана й много приятно, че няма нужда да взема чантичка или шал. Вместо това можеше просто да излезе от стаята.

Когато слязоха на долния етаж, завариха Поуви пред вратите на балната зала.

— Развлечението ще започне всеки момент — прошепна той. — Ако бъдете така добри да застанете отзад, скоро ще ви настаня.

— Благодаря — каза Хариет и в последния момент се сети да пусне Изидор да мине през вратата преди нея. Като херцогиня Бероу беше свикнала да заема по-високо положение от почти всяка друга жена; беше й трудно да запомни, че мъжът винаги върви след жената, независимо от ранга им.

Гостите се бяха настанили на редици позлатени столове с лице към издигната платформа — сцена, — така че Хариет и Изидор минаха и застанаха зад последния ред. Едната страна на залата беше украсена с високи тесни прозорци с изглед към градината. През лятото тя несъмнено беше много хубава, но в момента температурата беше само няколко градуса по-висока от арктическата заради вятъра, който се провираше и под прозорците.

На сцената една млада жена гледаше яростно към небесата. Отметна ръка назад и извика:

— О, ярка звезда на Венера, паднала тук, на земята, кажи ми как да те почитам!

— Сигурно замръзва — отбеляза Изидор и се уви по-плътно в шала си.

Актрисата носеше рокля от усукан газ, цялата обшита с блестящи късчета стъкло. Косата й беше свободна и украсена със стъклени мъниста.

— Какъв прекрасен костюм! — прошепна в отговор Хариет. — Виж само как блести косата й!

— Блещука при всяко движение — каза Изидор.

Появи се още една жена, с корона и оскъден костюм, подобен на тога.

— Явява се Небесната Венера. Кажете ми молбата си девойко прелестна.

— Исках да се шокирам поне малко — изсъска Изидор. — Това тук е като лош маскен бал в двора.

Хариет усети как някой я подръпна за ръкава и се обърна. Кити й се усмихна.

— Елате при нас! — прошепна тя. — Пазя ви място.

Лорд Стрейндж изникна сякаш от нищото и заговори Изидор. Дори не поздрави Хариет, а когато тя ги погледна, той дори не вдигна глава.

Макар очевидно да знаеше, че тя е там. Чудесно!

— Изидор — каза тя, прекъсвайки лорд Стрейндж.

Изидор се смееше и на лицето й нямаше и следа от притеснение.

Стрейндж беше от хората, пред които всички бледнееха. Стоеше там и изглеждаше малко отегчен, но пламтящ някак яростно и силно и Хариет се почувства, сякаш…

Глупости!

— Не се тревожете за херцогинята — обади се Стрейндж, без да си направи труда да поздрави Хариет подобаващо. — Тя може да седне до мен на първия ред. А вие идете при прекрасната госпожица Кити.

Хариет стисна зъби.

— Ако балетът на шестте девици стане прекалено неприличен, Изидор няма да се чувства удобно на първия ред.

Стрейндж удостои Изидор със саркастична лека усмивчица.

— Ще оставя на нея да реши това — измърмори той по такъв интимен начин, че Хариет почувства как лицето й леко пламва. Изидор я целуна за довиждане с неприлична бързина, с което ни най-малко не я учуди.

— Вие вървете с приятелката си! — подкани я ведро лорд Стрейндж.

Кити се беше върнала на мястото си и сега й махаше по изключително неделикатен начин.

— Какъв сте късметлия! — измърмори Стрейндж и пое ръката на Изидор. — Предполагам, че тази вечер господин Коуп ще си намери занимания, Ваша светлост.

Изидор му се усмихна.

— Не използвам титлата си. Моля ви, наричайте ме Изидор.

Хариет се насили да се отдалечи, без да поглежда назад. Стрейндж не беше за нея. Той, изглежда, се интересуваше от приятелката й, което беше добре за плана на Изидор.

Изпита съчувствие, когато осъзна, че е настанена до Нел. Клетата Нел — влюбена в Стрейндж и, както изглежда, обречена скоро да изпита разочарование.

— Дадохте ли му писмото ми? — прошепна нетърпеливо Нел.

На сцената Венера изглеждаше ядосана от нещо.

— Боя се от величието бляскаво, що от очите ви царствени струи — каза девицата и падна на колене.

— Да — прошепна Хариет.

— Той какво каза? Довечера ще дойде ли в леглото ми?

Очите на Нел блестяха така, както очите на Кити, когато погледнеше към Хариет. И Нел, и Кити изпитваха чувства към възможно най-неподходящия човек. Например, Кити почти се беше облегнала на рамото на Хариет, макар да се преструваше на заинтригувана от изкуствената игра на сцената.

— Опитах се да бъда деликатен — каза Хариет. — Дадох му първите два стиха от една поема, а утре ще му дам още два.

Нел не изглеждаше убедена.

— Какво пишеше в поемата?

„Мракът щастие ми носи“ — каза Хариет.

Нел се усмихна и цялото й лице се преобрази от почти обикновено съчетание на черти в нещо наистина завладяващо.

— Прекрасно! — възкликна тя, наведе се и прошепна в ухото на Хариет: — Казах на Кити, че сте наследник на въглищна мина, затова се дръжте като такъв.

Хариет я погледна смаяна.

— Какво сте й казали?

— Не че имаше нужда! — продължи Нел, като потисна кикота си. — Тя е безкрайно привлечена от вас. — Приведе се и прошепна в ухото й: — Казва, че сте джентълмен с чувствена красота. Чувствена! Каква дума само по адрес на мъж!

Сърцето на Хариет се сви. Тя не беше чувствена дори в женски дрехи.

В същия миг ръката на Кити се плъзна по коляното й. Хариет едва не скочи от стола си. Рязко завъртя глава и видя палавата усмивчица на Кити.

Взе ръката на Кити и решително я отмести от коляното си. Кити се нацупи, но не каза нищо, затова Хариет впери поглед право напред и се престори, че следи представлението.

Венера бе изчезнала, заменена от още две треперещи, ридаещи девици… Кой да знае, че скандалните домашни увеселения на лорд Стрейндж били толкова скучни?

Изидор и лорд Стрейндж си тръгнаха след десет минути, но Хариет не смяташе, че има нещо общо с шестте печални девици. По-вероятно Изидор се беше отегчила.

Самата Хариет беше отегчена.

— Трябва да ми простите — прошепна тя на Кити, когато към шестте девици се присъединиха шестима извънредно оскъдно облечени млади мъже. Хариет си представи, че може да види настръхналата им кожа от мястото си.

— Мисля си, че може да последва нещо по-интересно — прошепна Кити в отговор. Откакто се появиха мъжете актьори, не беше свалила поглед от сцената.

— До утре — каза Хариет с твърд тон.

Измъкна се точно когато една от девиците се свлече в прегръдките на колегата си от мъжки пол. Хариет можеше само да се радва, че двамата поне ще се постоплят взаимно.