Крис Картър
Галерия на мъртвите (79)

79.

Вратата се затвори зад него с приглушен звук, но мъжът не помръдна. Не и веднага. Стоеше и се любуваше на стаята, която беше създал със собствените си ръце.

Беше му отнело близо две години да преобрази пространството в мазето си точно в онова, което искаше, но времето и усилията, които вложи, очевидно си заслужаваха. Стаята — галерията му — беше великолепна.

Той затвори очи и вдъхна застоялия въздух в стаята със странна форма. Докато въздухът минаваше през ноздрите му, внасяйки със себе си много познат химичен мирис, кожата му настръхна.

Обожаваше тази миризма.

Мъжът стоя със затворени очи една минута. Наслаждаваше се на всяка секунда и се оставяше да го обземе трепетно очакване. Чувстваше как белите му дробове се разширяват и свиват с всеки дъх, сърцето му ускорява ритъма си и мускулите му леко се напрягат.

Доволен и някак опиянен от екстаза на всичко това, той отвори очи, запали лампите и отново съсредоточи вниманието си върху стената срещу него, на която бяха наредени дървени лавици, разделени на отделения с различна големина. Във всяко имаше буркан от прозрачно стъкло, осветен със специално осветление, направено така, че да изпъкват детайлите на съдържанието на бурканите.

Мъжът се приближи до галерията си и спря. Усмихна се и се възхити на работата си… на уникалната си колекция.

Вдигна дясната си ръка и докосна единия буркан с връхчетата на пръстите си. Кожата му се допря до гладкото, прозрачно стъкло и през тялото му премина нова вълна на въодушевление, която го изпълни с енергия.

Той дръпна ръката си и се втренчи в празния буркан.

Планът му беше почти готов. Най-дръзкият му замисъл досега. Скоро бурканът щеше да бъде запълнен, но първо трябваше да даде на ФБР урок, който никога нямаше да забравят.