Крис Картър
Галерия на мъртвите (30)

30.

В продължение на няколко секунди Хънтър, Гарсия и капитан Блейк мълчаха и стъписано гледаха две от снимките, които специален агент Уилямс беше сложил на бюрото на Робърт. Сега разбраха защо Ейдриън Кенеди и двамата агенти на ФБР се бяха изненадали, когато видяха снимките от местопрестъплението с Линда Паркър.

Първите две фотографии на бюрото на Хънтър показваха в цял ръст Кристин Ривърс, първата жертва на Хирурга. Тя беше съблечена гола и оставена да лежи по гръб върху мръсен под. Ръцете й бяха отпуснати естествено до торса и краката й — изпънати. Петите се допираха. Същата поза, в която Хънтър и Гарсия бяха намерили Линда Паркър предишната нощ. Приликите обаче свършваха дотук. За разлика от Линда Паркър тялото на Кристин Ривърс не беше одрано, нито ръцете и ходилата й бяха отрязани. Тялото й изглеждаше невредимо, затова всички съсредоточиха вниманието си върху следващите две снимки — лицето на Кристин Ривърс в близък план. И тогава всичко стана още по-озадачаващо, защото този път убиецът беше извадил очите на жертвата, оставяйки две ужасяващи тъмни дупки, пълни със засъхнала кръв, и гротескно обезобразено лице.

Това обаче не беше всичко.

По-голямата част на черепа й, от средата на челото до задната страна на врата й беше напълно оголена. Кристин Ривърс беше скалпирана — в стил стария Див запад.

Хънтър се премести, за да разгледа по-добре изображенията.

На пода около трупа нямаше кръв, нито дори по главата й, и това означаваше, че изваждането на очите и скалпирането не са били извършени в неизползваната дървена барака.

— Чакайте малко — каза капитан Блейк, осъзнавайки нещо, което беше пропуснала. — Сигурни ли сте, че говорим за един и същи извършител? Методът на действие в този случай изглежда напълно различен.

— И аз си помислих същото, когато видях вашите снимки на дъската — отвърна Кенеди.

— И аз — добави агент Фишър.

— Това се случи преди не повече от петнайсетина минути — рече капитан Блейк, изненадана и в същото време раздразнена. — Тогава искате да ми кажете, че звездният отбор на НЦАНП е долетял чак дотук от Вашингтон и изпълни това голямо шоу с песни и танци, че взима разследването ни, без да е сто процента сигурен дали извършителят е същият или не?

— Ами, не съвсем — отговори Кенеди.

Раздразнението на Блейк се засили:

— Това пък какво означава?

Кенеди кимна към агент Уилямс.

— Права сте, капитане — каза агентът и извади още една снимка от синята папка. — Методът на действие тук изглежда напълно различен и никой от нас не го знаеше преди петнайсетина минути. Преди да дойдем тук, се опитахме да се включим в базата данни на лосанджелиската полиция, за да разгледаме файловете от вашето разследване, но не можахме да открием нищо — нито снимки, нито описание на местопрестъплението… нищо. Затова се изненадахме, когато най-после видяхме фотографиите на местопрестъплението.

— Не сте видели нищо, защото отдел „Свръхтежки убийства“ не качва в интернет повечето си разследвания точно поради тази причина — поясни Гарсия.

— Добра стратегия — призна агент Уилямс, а после отново се върна на жертвите. — И така, на пръв поглед единствените прилики между тези две жертви може би са позата, в която са оставени, и фактът, че и двете са млади жени на двайсетина години. Всички ще се съгласите, че това съвсем не е достатъчно дори за да предположим, че и двете са жертви на един и същи извършител.

Той най-после сложи на бюрото петата снимка.

— Но после се появи това.