Крис Картър
Галерия на мъртвите (46)

46.

Доктор Кийт Морган, главният съдебен лекар на окръг Пима, беше получил изненадващо обаждане от специален агент Майк Брандън от ФБР точно когато приключваше с вечерята си. Той затвори и се обади на няколко места, за да разбере кога точно ще бъде докаран трупът на Тимъти Дейвис в Института по съдебна медицина в центъра на града. Щом се погрижи за това, доктор Морган си направи чаша силно кафе, изкъпа се отново и се облече.

Той нямаше нищо против да започва работа рано или да приключва късно. Всъщност правеше и двете почти всеки ден. Откакто съпругата му почина преди четири години, работата беше всичко, което имаше, за да го предпази от постоянна самота. Доктор Морган се възползваше от всяка възможност, за да поддържа зает мозъка си и да не загуби още една нощ в самота.

По това време на вечерта и без оживеното движение по улиците съдебният лекар измина за десетина минути осемте километра от дома си в квартал Съдърн Хайтс до Института по съдебна медицина на окръг Пима на Ийст Дистрикт стрийт.

— Забравихте ли нещо, докторе? — попита високият служител от хавайски произход, който седеше на рецепцията и четеше комикс. Не изглеждаше много изненадан, че вижда доктор Морган да се връща толкова скоро.

— Не, Нейтън — отвърна съдебният лекар и се приближи до рецепцията. — Как е комиксът?

— Не е комикс — с оправдателен тон отговори Нейтън, — а графичен роман и наистина е хубав. Може да ви хареса.

— Да, може да го прегледам някой път.

— Само кажете, докторе. Имам цяла стая, пълна с тях.

Доктор Морган се усмихна безучастно.

— През последния час и нещо трябва да са докарали труп — мъж, афроамериканец, трийсетгодишен, идентифициран като Тимъти Дейвис.

Нейтън остави графичния роман и насочи вниманието си към компютъра пред него.

— Да — потвърди след бързо търсене. — Очевидно убийство. Трупът е докаран преди петдесетина минути.

Доктор Морган кимна.

— Да, този трябва да е. Моля те, би ли казал на някого да го закара в зала за аутопсии номер едно?

Служителят погледна часовника на стената зад него.

— Сега ли ще му правите аутопсия?

Обикновено, когато стоеше до късно или идваше рано, доктор Морган се занимаваше предимно с писане на доклади.

— Това е идеята.

— Но… трупът още не е подготвен — каза Нейтън, който изглеждаше малко изненадан.

Всеки труп трябваше да бъде подготвен както му е редът преди аутопсията. Това означаваше да бъде съблечен гол, а след това напръскан с фунгициди и щателно измит с дезинфектиращ сапун и чак тогава да бъде закаран в зала за аутопсии. Тази работа обикновено се вършеше от санитарите в моргата, но тъй като беше докаран след работно време, трупът на Тимъти Дейвис беше преместен направо в хладилна камера.

— Има ли някой, който да подготви трупа, докато аз се приготвя? — попита съдебният лекар.

— Разбира се. Моника и Ралф са дежурни тази нощ. Ще кажа на някого от тях да го подготви. Зала номер едно ли казахте?

— Точно така.

— Смятайте го за направено. — Нейтън кимна уверено. — Искате ли да ви намеря асистент за аутопсията? Мога да се обадя на Патрик.

Патрик Уилсън беше стажант-лекарят, който обикновено асистираше на доктор Морган с аутопсиите.

— Не. Не е необходимо да безпокоим никого. Ще се справя сам.