Крис Картър
Галерия на мъртвите (12)

12.

В Лос Анджелис всяка аутопсия, в която дори след смъртта жертвата пак можеше да представлява риск от зараза — радиация, отравяне, инфекциозни болести и така нататък — беше определяна като „опасна“ или „рискована“. Тези аутопсии се извършваха само в зала „0“, единствената, която се намираше в изолирана зона в сутерена на главната сграда на комплекса на Института по съдебна медицина. Аутопсиите бяха известни като „Ниво нула“ и се извършваха само от екип от специалисти или от самата главна съдебна лекарка.

— Интересно — каза доктор Хоув и разгърна папката.

Веднага се изненада.

Обикновено до нея достигаха искания за аутопсия „Ниво нула“ само ако разследването се водеше от ФБР или беше включен Центърът за контрол и превенция на заразните заболявания. Случаят обаче не беше такъв. Разследването беше на лосанджелиската полиция. И по-точно на отдел „Свръхтежки убийства“. Името на водещия детектив, на когото беше възложен случаят, беше Робърт Хънтър.

Каролин прочете тази информация и интересът й се засили. Тя се наведе напред и остави чашата с кафето на бюрото.

Професионалните отношения между доктор Хоув и детектив Хънтър бяха започнали преди няколко години и тя все още не беше срещала по-загадъчен човек от шефа на отдел „Свръхтежки убийства“, но това не беше единствената характерна особеност, която отличаваше Хънтър от другите детективи на отделите „Убийства“ в лосанджелиската полиция и всяка друга правоприлагаща агенция, с която беше работила. През двайсет и едната си години като патоанатом доктор Хоув не беше попадала на друг, който да умее да разчита местопрестъплението или да прониква в начина на мислене на убиеца толкова добре, колкото детектив Хънтър.

Дори преди да е видяла трупа, Каролин беше сигурна, че аутопсията ще бъде интересна.

Поради факта че трупът на жената беше открит предишната вечер, папката, която разглеждаше доктор Хоув, съдържаше малко информация — името и адреса на жертвата, основно описание на местопрестъплението, името на отдела и детективите, на които беше възложен случаят, и името на водещия криминалист на местопрестъплението. Нямаше снимки. Още не. Те щяха да бъдат добавени по-късно заедно с доклади от лабораторията по криминалистика.

Доктор Хоув отново насочи вниманието си към екрана на компютъра и пак прегледа графика. Аутопсиите „Ниво нула“ винаги бяха поставяни на първо място преди абсолютно всички останали.

Каролин пренасрочи една частна аутопсия, отложи една среща за късно сутринта и успя да вмести аутопсията като първата си за деня. Половин час по-късно беше облечена с престилка и готова да започне.

Зала „Нула“ беше нещо повече от обикновено помещение за аутопсии. Стаята беше напълно самостоятелна зона за патологични прегледи, със собствена хладилна камера и индивидуална лаборатория. Базата й данни с ограничен достъп също беше отделна от главната банка с данни на Института по съдебна медицина и това означаваше, че резултатите от аутопсиите, извършени в зала „Нула“, не бяха достояние на общия персонал и можеха да бъдат запазени в тайна поне за известно време.

Трупът на Линда Паркър, все още затворен в чувал, беше докаран в зала „Нула“ от един от помощниците, който заедно с доктор Хоув го премести от количката върху едната от трите маси от неръждаема стомана в голямата стая, облицована с бели плочки.

— Нуждаете ли се от още нещо, докторе? — попита помощникът с атлетично телосложение, докато крадешком се оглеждаше наоколо. — Искате ли да ви помогна да измиете и да подготвите трупа?

— Не, ще се справя сама — отвърна доктор Хоув и намести на носа си очилата с тъмни рамки. — Ако ми потрябва нещо, ще се обадя.

Тя изчака помощникът да излезе и смъкна ципа на чувала с трупа.

Въпреки богатия си опит и стотиците убити тела, които беше преглеждала в кариерата си, жестокостта на някои случаи, които се озоваваха на масата й за аутопсии, все още имаха способността да я обезпокоят. И този случай определено беше такъв.

Пълната аутопсия продължи близо два часа и когато най-после установи причината за смъртта, доктор Хоув отстъпи крачка назад от масата и още веднъж погледна жестоко осакатеното и одрано тяло.

— В това няма логика.