Крис Картър
Галерия на мъртвите (71)

71.

Мъжът работеше на бюрото си от четири часа. Беше нахвърлял десет различни плана. Сега оставаше да реши кой му харесва най-много и кой може да осъществи най-лесно, но не бързаше. В края на краищата, току-що беше добавил нов експонат към колекцията си и заслужаваше така необходимата почивка.

Той остави писалката, облегна се назад на стола и отпусна глава назад. Беше уморен и чувстваше, че мускулите на врата му се схващат, но беше предимно гладен и жаден.

Отиде в кухнята, включи малкия телевизор на плота и си наля голяма чаша неподсладен студен чай. Докато връщаше стъклената кана в хладилника, някакво изображение на малкия екран привлече вниманието му. Той взе дистанционното управление и усили звука.

Двама откачени стрелци, въоръжени с мощни автоматични оръжия, бяха нахлули на рокконцерт в Барселона, Испания, и бяха открили огън по тълпата. Бяха успели да убият сто и петнайсет души и да ранят други трийсет и девет, преди да бъдат застреляни от испанската полиция. Атаката беше продължила четирийсет и пет минути. Репортажът включваше няколко шокиращи кадри, заснети с мобилни телефони от самите фенове.

— Този свят обезумява напълно — отбеляза мъжът, направи си сандвич с пастърма и сирене и го разряза на четири, еднакви до милиметър триъгълници.

Докато вървяха новините, показвайки още аматьорски кадри и интервюта с оцелели от концерта, той нареди масата за шестима в кухнята. Подложка за чаша, постелка за чиния, салфетка, прибори и накрая солница и пиперница. Последователността винаги беше еднаква и всичко беше безупречно подредено.

Както винаги, когато ядеше сандвич, мъжът започваше с най-горния триъгълник и продължаваше по посока на часовниковата стрелка. Щом приключеше с всеки триъгълник, който изяждаше точно на два залъка, той отпиваше две глътки чай и отново слагаше чашата на подложката. След това избърсваше ъгълчетата на устата си със салфетката и я връщаше отдясно на постелката с чинията, отново подреждайки всичко на мястото му. Процедурата се повтаряше, докато свършеше с яденето.

Когато мъжът отхапа първия залък от последния триъгълник на сандвича, новините по телевизията се смениха и репортажът за кръвопролитието в Испания беше последван от национален бюлетин.

— А сега новините от страната — обяви телевизионният говорител. — Тази вечер ФБР даде пресконференция във връзка с разследването им на убийствата на четирима души. Всичките са жертви на един и същи хищник — сериен убиец, който обикаля по улиците ни повече от два месеца.

Мъжът спря да дъвче.

— Ето какво каза специален агент Ерика Фишър — продължи говорителят.

Мъжът остави сандвича и усили още звука.

Репортажът се прехвърли на пресконференцията, проведена в Тусон, която вече беше монтирана от телевизионния екип на новинарската станция. Откъсът започна с отговора на агент Фишър на въпрос, зададен й от репортер на „Ел Ей Таймс“, макар че не показаха въпроса му.

След изявлението на агентката на екрана отново се появи говорителят:

— ФБР увериха обществото, че вече затварят кръга около убиеца.

Мъжът затаи дъх. Не чу края на репортажа. В главата му отново и отново се въртяха думите — убиецът не е интелигентен, не е умен, талантлив, изобретателен, надарен, артистичен, или за каквото и друго там се мисли. Не, той е само един жалък нещастник. Някой, който вероятно обвинява обществото за проблемите си. Някой, който, за да компенсира множеството си комплекси, е решил да си играе на Господ.

— Ха-ха-ха-ха-ха-ха.

Мъжът започна да се смее бавно, като парен локомотив, който потегля от гара. Смехът му беше тих и сдържан, но докато набираше инерция, се засилваше и отекваше в кухнята, а раменете му се тресяха в странен ритъм.

Той изведнъж млъкна. Ако някой можеше да види очите му, щеше да забележи съсредоточеността и решителността в тях.

— Е, добре — каза на глас мъжът и кимна два пъти на телевизора. — Искате да играем? Нека играем. Какво ще кажете за една нова игра този път? Ще я наречем „Господин Милостив вече го няма“.