Крис Картър
Галерия на мъртвите (14)

14.

Мъжът винаги предпочиташе да пътува нощем. Ниските температури бяха много по-благоприятни не само за двигателя на колата, но също и за гумите, да не говорим, че нямаше голямо движение. Това обаче беше само част от причината.

Той беше нощна птица още от малък. Обичаше звуците, миризмите и загадъчността на нощта. Обичаше как нощта го плаши и в същото време го освобождава, но най-много обичаше мрака и това, че идеално го скрива.

Мъжът много добре помнеше кога майка му го караше да си ляга — точно в девет всяка вечер. Без изключение. Никога.

И той никога не спореше. Нямаше смисъл, защото нямаше да има спор. Опиташе ли се да й отвърне, или да й противоречи по някакъв начин, пред него се отваряха дверите на ада. Затова вместо да спори, веднага щом часовникът удареше девет, той тихо и спокойно отиваше в стаята си. Не беше необходимо майка му да казва нищо. Номерът беше, че той всъщност не заспиваше. Лежеше и си представяше, че е някъде другаде. Представяше си, че е някой друг.

А въображението му беше голямо.

Много по-голямо от дверите на ада.

Много по-голямо от самия ад.

Това обаче беше много отдавна. Сега тези двери бяха затворени завинаги.

За жалост се бяха отворили по-нови, усъвършенствани и по-внушителни двери.

Лаещо куче някъде на алеята за коли прекъсна спомена му. Нощното шофиране намали седемчасовото пътуване на пет часа и половина и мъжът стигна до крайната си цел много по-рано.

Той погледна часовника си. Центърът щеше да отвори след няколко часа.

Както седеше зад волана, мъжът разкърши гръб и разтри врата си. По улиците се движеха все повече хора, тъй като работният ден скоро щеше да започне. Автобусните спирки се пълнеха, крачките ставаха все по-забързани и шумът на уличното движение се засилваше с всяка изминала минута.

Мъжът се облегна назад и се замисли какво да направи. Можеше да отиде да закуси в някое кафене и да поведе разговор с човека зад тезгяха или на съседната маса. Това би му дало възможност да изпробва новата си самоличност. Майк — това беше името, което бе избрал за нея.

„Да“ — помисли си той. Този план беше добър.

След това щеше да се качи в колата си и да превърже ръката си.